Пак се събраха четири почивни дни. Ето на кратко как ги изкарах, че нещо не ми се пиши, а изненадващо много неща се случиха.

Първоначално трябваше и четирите дни да съм в Мандрица с нашите и леля, но се оказа, че в неделя ще имам изпит и се върнахме в събота вечерта. В Мандрица бях взел служебния лаптоп и почти през цялото време или си четях лекциите или спях. Мислех да ходя до крепостта Лютица, но нямах време, а и валеше и беше доста кално, така че другия път – специално за това ще се ходи.

Вчера (неделя) отидох на изпита по софтуерни технологии, взех го и в 12 часа на обяд бях готов. Много ми се пътуваше на някъде, но никой не се нави, така че тръгнах сам. Магито заедно Митака, Жоро и Любо бяха ходили предишния ден към Видин и Белоградчик и с тях си ударих една среща в Ловеч 🙂 Пуснах си Нова Генерация и минах през минах прохода Кърнаре-Троян (в тази посока 🙂 ) за първи път. Това е най-красивия проход, през който съм минавал (поне в хубаво време по това време на годината). Отидох и горе на паметника и снимах 🙂

В Троян също се направих на класически японски турист с фотоапарат и се разходих из града. След като разбрах, че Магито ще се забавят, реших да отида и до Троянския манастир. Хубав е манастира, но с тези бележки, табели, надписи и картинки навсякъде в стил – “забранено за фотоапарати”, “забранено снимането”, “забранени камери”, “с GSM-а до тук” … направо бяха прекалили !

Малко по-късно се разбра, че няма да стигнем до Ловеч, и решихме да се видим някъде другаде, след като другите бяха още преди Враца. Някъде по средата видяхме пещерата Съева дупка и решихме да се срещнем в Брестница. Аз отново стигнах първи и реших да видя как е положението с пещерата. Отидох към 5:40 и човека там ми каза, че вече е затворено и последната група влизала в 5:30, така и този туристически обект пропадна. Аз се покатерих малко по-нагоре в планината към Ледницата, което май е хубаво място за катерене – много добре направено, точно като за начинаещи като мен. Някой ден трябва да го посетя отново.

В крайна сметка се срещнахме в Ябланица … пред пощата 🙂 където беше поредно уговорено място за среща. Там се почудихме къде да ходим, но след като се стъмваше вече решихме, че ще е най-добре да се връщаме към Пловдив през София, за да използваме магистралите. Магито реши направо да остане в София, а аз си уговорих среща със сестра ми да ходим да хапнем пица. Уникалното беше, че на обяд преди да тръгна, майка ми ми се чудеше защо ходя все някъде далеч, а не отида примерно да видя сестра ми в София, моя отговор беше: “че какво да правя в София ?!? и то лятно време ?!?”. Вечерта като ми се обади аз ядох пица именно там 🙂 Така отново се потвърди тезата ми, че става винаги обратното на каквото си мислиш 🙂 Тръгнах си от столицата точно в полунощ и в 1:30 благополучно се прибрах. Изкъпах се и си легнах усмихнат.

Тази вечер (понеделник) пък най-неочаквано гледах за втори път “Кървава сватба” в театъра. Отидох да купя билети за “Мъжка забавачка”, но се оказа, че няма за утре и взех чак за другия понеделник. Герито пък ме попита какво има тази, и решихме да ходим 🙂 За “Мъжка забавачка” реших да видя лично за какво става дума, след като чух много хубави и много лошо неща за тази постановка.

Този последният абзац нямаше нищо общо с останалото, но така и така вече го написах …

п.с. пфуу май не мога много на кратко 😛