Поредния понеделнишки пост, в който да опиша каква я свърших през уикенда. Противно на нормалното, явно имам повече свободно време през седмицата, отколкото през “почивните” дни.

17 март

Първата седмица от много време насам, в която имах свободно време до обяд да се наспя. По график в 12 трябваше да имам контролно по Java при Найден.  С малко закъснение, така и стана. Дори за мое голямо учудване се справих на теста. Никога не съм чел нищо по Java – само това, което ни е говорил Найден в упражненията. И едно малко домашно вкъщи – един калкулатор на Java, който така и никой не видя. След като го направих през седмицата (без да гледам в google), в петък вечер се занимавах цяла вечер да го накарам да не показва “.0” в края на числото, ако е цяло. Уж дребен проблем, но доста време ме мъчи. Между другото, ако някой има смелостта да ми погледне сорса на калкулатора, нямам нищо против. Лиценз – GPL. Направих и глупостта да мърда мишката от “Не” на “Да” на въпрос от тип – “Ти тъп ли си?”, но там трябваше да търся в google – просто нямаше как да знам как става.

Вечерта в събота бях на годеж на братовчед ми Митко. Стана малко семейно събиране в един ресторант в Смирненски, но все пак беше весело. Особено като казах, че ще се прибираме с такси и започнах с алкохола. Само на другия ден трябваше да запомня къде ми е колата, да си я прибера 🙂

18 март

Отново започна в университета. Този път – дискретна математика. Сутринта упражнения и след обяд – изпит върху тях. Като идея дори не е лошо – въобще не ти се налага да учиш – както си запомнил – това е 🙂 Дори май успях да ги направя повечето задачи. Писах по девет от десет. Резултатите ще ги видим.

След като свършихме в ранния след обяд, реших че времето е идеално за разходка.  Успях да събера бързо Софито, Маги и Спас и потеглихме на някъде. Имах в мен временно една карта на Родопите и си харесахме село Добралък. След много завои, стигнахме там (отново) почти по тъмно. По пътя си цепнах панталона при падане от едно дърво (не, няма да показвам снимки !), по което се мъчих да ходя и после се наложи да ходя с работния панталон, който имах в багажника. Все пак всички ме успокояваха, че добре стоял 🙂

Добралък ни се стори някак странно – всичко беше чистичко и подредено, а нямаше почти никакви хора. Явно повечето идват само през почивните дни на вила там. В неделя вечер изглеждаше доста запустяло.