След нормалния, като за понеделник, работен ден, вечерта изживях две силни визуални преживявания.
Общественъ врагъ
Бях на премиерата на “Общественъ врагъ” в Драматичния театър. Една много силна постановка, за която искам да поздравя всички виновни да се случи ! Въпреки, че е дълга (с антракт) просто ме грабна и не усетих кога свърши. Историята звучи толкова реална и сега, и изиграна много добре, просто почти успя да ме подтисне от нашето “общественото мнение” ! Трябва да се научим да бъдем самотни. Отидете и я вижте !
11:14
Един филм, който гледахме у Таня. 11:14 започва класически, като се въвеждат няколко “уж” независими случки, които в последствие се оказва, че за толкова свързани, че просто няма нищо излишно в кадрите и всичко и всеки е замесен. Въпреки, че на моменти е доста брутален, е доста добре измислена завъртяна история, която може да Ви накара, да спирате колата си в 11:14 вечерта и просто да изчакате да премине кротко този час.
mnogo si interesen
Радвам се, че постановката ти е харесала; съжалявам, че не можах да ти обърна никакво внимание, ама както обикновено, върху ми падна нелеката задача да посрещам и настанявам гости, да се радвам, в повечето случаи – изкуствено, на журналисти и т.н. дивотии около протокола. По премиери винаги е така. Да се върнем на пиесата. Отдавна (от “Братя Карамазови”, ако те не се броят за изключение), в театъра не е имало толкова цялостна пиеса – прекрасна драматургична основа, професор-режисьор, известен с добрите си театрални решения, сполучлив (донякъде) актьорски подбор, чудесна сценография, костюми… всичко.
Хубаво беше…наистина!!! (Елате на театър! Хубаво е!) Моята призма пречупи емоции, които бях позабравила…Интересно ми е утре (21.03) дали пак ще изпитам същото…(извинявай, че не ти се обадих, бях закъсняла…а и изморена от тъпотии..) Напоследък се опитвам да остана пак сама (с негативите си..) Герито ме хвана “в крачка” вчера…