Имам за толкова неща да пиша и се чудя с кое да започна …

Bai Ganyo

В петък по семейно му бяхме на театър – майка ми, баща ми, сестра ми, та и аз 🙂 Поводът беше именния ден на майка ми. Да ми е жива, здрава и щастлива 🙂 Точно преди представлението, се запознах на живо с Димитър Цонев от театъра, които направи един голям подарък на майка ми. Тя е трогната и се ядосваше, че дори не го е почерпила с нещо. Ама и аз успях да я изненадам и чак в последния моменти й казах, с кого имам среща. Всъщност истинска среща се надявам да стане (както се уговорихме) в понеделник. Тогава ще се радвам да си поговоря за положението на пловдивския театър (като цяло) с човек от вътре.

Иначе Bai Ganyo, го бях гледам преди доста време и пак се забавлявах да го видя. Бях го позабравил и дори не помнех, че е с антракт.

НАТУРА 2000

Новината от седмицата, за която споменах и в предишния пост, е че “Висшия експертен съвет по биоразнообразие” (кавичките ги разбирайте двусмислено) прие кои да са предложените територии по програмата НАТУРА 2000. От първоначално предложените 26% от територията на България, са приети да бъдат защитени само 12 % . Ето една карта, която намерих във форума на Да спасим Иракли :

(кликнете за по-голяма версия). С червено са първоначално предложените територии, а със синьо – одобрените. Да, не сте слепи – от Родопите няма и грам защитена територия. Малко успокоение, по това което аз виждам е, че Иракли май е в синьо.

Университета

Тези петък и събота си бях плътно на даскало, за разлика от предишните (все пак тогава си имах извинение – OpenFest). Днес на упражненията дори научих някои нови неща 🙂 Утре пак мисля да ходя на лекции, все пак им плащам не малко пари, дано да е все така полезно.

Араповски манастир

Да не си помислихте, че тази седмица, ми се размина пътешествието 🙂 Понякога става спонтанно и тогава е най-хубаво 🙂 Тази вечер, след като не намерих никой за Gravity CO. в Петното, звъннах на Гери и казах: хайде да ходим на някъде. Тя се съгласи, минахме да си вземем чипс и потеглихме, без да знаем на къде. Мислех да е нещо на близо в стил Белащица или Марково, подминахме отбивката и продължихме към Асаеновград. Сетихме се, че последния път видяхме табела за Араповски манастир и решихме да ходим да го търсим. Е, както винаги се объркахме малко, но по принцип са направили много хубави нови табели до манастира и ако ги следвате ще го намерите. Араповския манастир ме изненада с размерите си. Въпреки, че беше тъмно (или точно заради това) ми стори огромен. Наистина беше много тъмно (да не е новолуние ???) и не ставаше много за разходка. Все пак видяхме старото аязмо и си казахме, че трябва задължително да дойдем пак по светло. Беше тихо. Бяхме само ние, звездите (аххх) и една котка 🙂 Дори ни хвана срам да седнем да ядем чипс на това място и се върнахме в Асеновграда, да свършим тази работа.

Понеделник – нищо особено за отбелязване. Стоях си в къщи. Беше студено.

Вторник – изненада ме един SMS от Донка, която си била в Пловдив. Вечерта – Петънце. 🙂
Сряда – малко битов алкохолизъм в Таня, а след това Мармалад (на караоке). Как на следващата сутрин не бях мармалад, не знам ?!?

Четвъртък – честит рожден ден, Яна !!! Пожеланията на живо 🙂 Иначе ходих на театър – “Кървава сватба“. Бях с Донка и Йонов. Въпреки, че си беше класическата испанка трагедия (любов, ножове и смърт), ми хареса. Мариус Куркински си показва таланта отново. Струва си да се гледа. След театъра ходихме на рожден ден и на Пухи (още един рожденник на същата дата). Аз малко не исках, защото нямахме подарък, но се натресохме и беше весело.

Петък – новия ми първи учебен ден. От днес започнах магистратурата. Взех си почивен ден от работата, да видя как ще е новото даскало. Общо взето съм доволен. От първия усетих колко по-спокойно и по-свободно е в ПУ (в сравнение с ТУ). Учихме някакви елементарни неща (нещо като въведение в програмирането), но все пак бях през по-голямата част от лекциите. Излязох само да си дам уверение на военните. Както стана дума – да спомена днес какво ме накараха да направя. Нося им уверение, че съм записан първи курс магистратура през тази учебна година в ПУ, а лелката там ме накара да напиша същото отзад на листа и да се подпиша. Трябвало да бъде собственоръчно написано ?!?!?!? Не можело иначе ?!?!?

Събота и неделя – кой знае какво ще стане ?!? 🙂 Както съм писал, вече не си правя конкретни планове. Ако съм в Пловдив в неделя, може и да отида да гласувам.

Е, от днес вече официално съм студент в ПУ. Магистратура “Софтуерни технолигии” – 2 години. Платих си таксата, дадоха ми някакъв дълъг факултетен номер и съм вътре. Само военните нещо се направха и искаха освен уверението, за записана магистратура и уверение, че съм завършил бакалавър (по-точно искаха копие на дипломата, но аз още я нямам).

Дали ще съм доволен от ПУ-то, само бъдещето ще покаже.

п.с. май се събрахме почти целия OpenClub Пловдив в ПУ 🙂

Петъкът (29-ти септември) започна както всеки работен петък.

7:50 – Дръъъън ! Будилника на GSM-а

8:30 – В работата. Малка почерпка за дипломирането ми.

около 10 – излезнах да видя как стоят нещата с кандидатстването за магистратура в ПУ

10:10 – Минах да взема едни картони за сестра ми от “Ю. Гагарин”

10:30 – в ПУ. Трябва ми уверение (вместо копие на диплома, която все още нямам), разни документи, 5 (пет!) снимки, копие на личната карта и кинти естествено

11 без нещо – ТУ. Учебен отдел. Написаха ми уверение. Средния ми успех от следването бил мн. добър (4,71) – така и не съм си го смятал, а от дипломирането отличен (6). В ПУ-то искат над 4.

около 11 – едвам намирам място да паркирам до Баня Старинна. Влизам в близкото фото и се снимам. Осем снимки за 13 час? – 4 лева.

11 и нещо – няколко телефонни разговори да събера парите за таксата (610 лева). В крайна сметка се уговарярм, че до 13 час?, ще ги събера.

12:00 – У нас. Взимам колкото пари имам. Обядвам. Ммм 🙂

12:30 – На главната, чакам шефа, от който ще взема последната част от парите.

13:20 – Взимам ги

13:40 – Във фотото. Взимам си снимките.

14:00 – Пак в ПУ. Сядам и попълвам, каквото знам със сигурност (главно името ми 🙂 ). Плащам и някаква такса от 15 лева в касата.

14:00 – 16:00 – ЧАААКАААААААНЕЕЕЕЕЕЕЕ. Бях чувал за мудността в ПУ, е вчера се убедих на практика.

16:00 – Влизам при инспекторката точно преди да затвори. Поглежда ми уверението, казва “ставаш”, дава ми някакъв номер, с който в понеделник да си платя таксата за семестъра (касата, вече беше отдавна затворила), след това да дойда пак при нея, и съм записан.

16:20 – На работа. Едиственото, което успявам да свърша е ежеседмичния backup на работните файлове. Е , взех си и заплатата 🙂

17:10 – В къщи. Нямам интернет. Не ми и трябва за нещо конкретно. Не мога да измисля какво да правя на компютъра без интернет.

18:00 – Ям

19:25 – Взимам Таня и Мони (които за първи път са в Пловдив) от спирката на Тримонциум.

19:30 – Чакаме сестра ми, която идва от София, но рейса закъснява (след като е изпуснала по-ранния, поради липса на места)

19:50 – Потегляме за Тракия, където е цирка, но не отиваме на цирк, а на концерт

20:00 – 22:00 – Концерт на Billy Cobham. Не слушам много jazz, но се намериха покани и реших да присъствам. Не можах да навия, никой друг от приятелите ми, въпреки че имахме още покани. Били наистина блъска невероятно. Не спря през цялото време !!! Дори когато другите музиканти си починаха за малко, той през това време удари едно 15-минутно соло !!! Единствено липсваше един хубав вокал. По-точно вокалистка 🙂 Щеше да бъде точно като Thievery.
22:20 – В Баня Старинна. Започнала е Нощта за музейте и галериите (да похваля ли, че сайт-а е правен от Маги и Иван). Тази година малко закъсняхме. Имаше малко останала малки бирички, и изпих една, като си мислех, че ще се прибирам с колата и една малка ми е идеална за вечерта.

около 23:00 – Отидохме за ядене, заедно с целия град !!! Чакахме супер много за дюнери и пица на парче.

23:30 – Отново в Баня Старинна. Изпуснахме представлението на Ана. Единствено Яна и Сребрин се навиват да обикаляме по изложбите. Софито с Таня и Мони си обикалят отделно.

23:45 – 2:30 – Обикаляне. Не можахме, както миналата година, да обиколим всичко, но и нямахме толквова време. Минахме главно през галериите в Стария град и Главната. От това което видях най ми харесаха, старите картини на Ц. Лаврено от Пловдив и работите на студентите в АМТИИ в Червеното пони. Все не можахме да обиколим и 1/3 от всички места. Изпуснах и концерта в галерията на Весела. Хубавото е че на всякъде имаше много хора ! Дори повече от миналата година.

2:30 – Петното. Останахме само с Яна, но това не ни попречи да се веселим и да се почерпим за дипломирането ми. Все пак предишната вечер, не можах да празнувам. Окончателноп реших, че зарязвам колата на центъра.
2:30 – ?:?? – Водка (или ром), танци, водка, горе, танци, познати, текила, бира …

?:?? – Петното затваря. Дори не можахме да се напием, че да се прибираме. Решихме да ходим на гледаме изгрева

малко след ?:?? – Хапваме по още една пица на парче

около 6:00 – Катерим тепето към Альоша. Още е тъмно. Това слънце изгрява много късно 😛

6:00 – 7:22 – Ядем чипс и чакаме. Студуваме, а наоколо няколко (5-6) възрастни хора по потници правят гимнастика и спортуват.

7:22 – Изгревът ! Голям ! Червен !
7:30 – 8:00 – Слизане. Много по-бързо от нарочното туткане на изкачване .

8 и нещо – такси, у нас, всички още спя, лягам.

Ако следвам старата максима на студентите в техническия университет, че като си вземеш всичките висши математики, получаваш “И”, като вземеш теоретичната електротехника, получаваш “Н”, като завършиш семестриално – “Ж” и като защитиш дипломна – “.”, то днес сложих точката ! Така от днес съм инж. Илиев 🙂 По-точно инженер бакалавър по електроника. Колкото и да не очаквах – дипломната защита мина добре. В смисъл ми се струва, че не мрънках много 🙂 Не знам как е било отстрани. Писаха ми шест на изработката на дипломната и шест на защитата, което ми говори, че съм се справил добре.

И сега все напред … 🙂

Тази година идването на есента съвпадна с настъпването на астрономическата есен. Съвпадна и с деня на независимостта на България. Честит празник на всички – това наистина е важно събитие ! Всъщност последните две май винаги съвпадат. Поне от 1908-ма година насам. Аз почти по нищо не усетих празника, освен че си стоях в къщи. Мрачното и студено време (не видях Кума Лиса да показва повече от 16 градуса) съвсем не ме разполага за добро настроение. Горе-долу си завърших дипломната работа. Утре смятам да я разпечатвам някъде. Грубата статистика от OpenOffice е : време на писане (до сега) – 57 часа 58 минути и 43 секунди, 268 ревизии, 48 страници (без схемата), 10 572 думи, 71 608 символа, 29 картинки, 50 други обекти (главно формули) и 1 таблица. Не е много, но колкото-толкова ! Естествено, тук го няма времето за разработка на модула – хардуер и софтуер, а и запояване и сглобяване. Не ми се пише повече за това – и без това по цял ден само то ми е на главата. В четвъртък, като мине защитата ще пиша какво е стананло. Надявам се утре или поне в неделя да се разведря някъде, само времето да не ми развали плановете.

От доста отдавна не съм писал какво става с мен и какво мисля да правя. От няколко дена се замислям над някои въпроси. Най-важното, което (може би) ми предстои, е че след двегодишно отлагане съм на път да се дипломирам бакалавър. Вчера разбрах, че на 28-ми ще има дипломни защити и мисля, че до тогава ще се оправя с моята. Вчера се видях с дипломната ми ръководителка (доц. Г. Петрова) и въпреки че си записах един лист с малки проблеми и неща за оправяне, като цяло имам надежда, че ще стане. От тук пък следват много въпроси – дали не избързвам , мога така да си карам и още време ? Не, искам да свършва. Да записвам ли магистратура ? По-скоро да, но идва големия въпрос – КАКВА ? Ако не запиша, сигурно ще трябва глупаво да изкарам последен набор военна служба, преди да я прекратят в края на другата година. Снощи прегледах прегледах какви магистърски програми предлагат пловдивските университети. Не искам да ходя другаде. Пловдив си ми харесва ! Досегашния ми университет – техническия, все повече ме отказва. Миналата година имаше само ТРИ бройки електроника, а и като знам какви са преподавателите по-скоро искам нещо друго. В медицинския имаше специалност “медицинска електроника”, но като гледам за тази година специалностите, не я видях ?!? Остава ПУ. Там има и друго предимство – повечето лекции са събота и неделя и може да си продължа работата, от която за сега съм доволен. Софтуерни технологии (или софтЕУрни, както пише на страницата им най-отгоре) звучи добре, само се надявам да е по-фундаментално от колкото практическо. Не ми се задълбава в Java или нещо от сорта. Така и така вече съм се насочил в програмирането за микроконтролери. Е, такава специалност конкретно няма. Май, както повечето от OpenClub Пловдив, ще се забия в ПУ. Не че е лошо. Всъщност съм чувал всякакви мнения за ФМИ-то им. Аз принципно имам добри спомени от организацията на OpenFest миналата година. Дори като ми минат натоварените програми този месец, може и тази година да организираме още един там. Само се чудя от къде ще намеря по 610 лв. на семестър (общо четири), но честно казано за пари най-малко се притеснявам. Знам че е рано да мисля за всичко това, преди да ми е минала защитата, но като се замисля, ако чакам след това ще е много късно. Все пак говоря за някакви си две седмици най-много.

Между другото сестра ми е приета” Анимация” в НАТФИЗ и утре ще празнуваме, а в неделя е сватбата на Красито и Серго 🙂 Предстои ми тежък уикенд 😛

За невярващите – ето че изкарах цяла седмица без да мръдна от Пловдив. И то точно тази, в която съм сам в къщи. Всъщност може би точно заради това 🙂 Цяла събота и неделя си стоя и пиша дипломна. Хич ме няма да разтягам локуми, а то тук и малко обем трябва да стане. Ще търся още теории да слагам. Важното е че напредвам 🙂 Направо не мога да повярвам, че му се вижда края – някакси свикнах със статуса ми на “студент, ама не съвсем”.

Сутринта все пак излязох за малко. Нещо ми се е прецакала мрежовата карта, а трябваше да преинсталирам windows-а на Анито и исках да му пусна интернет за ъпдейти, но не можах. Това да търсите (купите) мрежова карта в неделя си е мисия невъзможна ! Така и очаквах, но все пак се поразходих малко с Лео. Пих едно кафе у Таня и пак у нас пред монитора. Не че е лош 😉 ама цял ден пред него ми идва много. Направо не съм свикнал на толкова ярък и фокусирам екран. Brightness-а ми е на 35% 🙂

Не знам до кога ще издържа с това висене у нас. Сигурно не много – ще полудея и другата събота и неделя може да изхвърча на някъде. Не че съм се депресирал, ама постоянното висене на едно място не ми понася.

btw днес сутринта пък с кафенцетпо ми се падна късметче, че “някой те обича, но не знае как да го пакаже и изрази”. Кажете си, бе хора 😉

А сега си намерих разни песнички на сайта на Строежа и ги слушам. Само таговете им са отвратителни ! Повече от час съм ги оправял.

Май няма да ходя към Иракли. Имаше идея да се ходи тази събота и неделя там, но нещо всички се отказаха, а аз нямам толкова пари да отделя за това пътуване сам (а и не ми се ходи сам). Днес дори отказаха на Йонов палатката и не я взех. Ще гледам поне да разпечатам и да пратя писмата-протест, които са писани в Акция 2 на новия сайт за спасението на Иракли – DaSpasimIrakli.com.

Колелото върви 🙂 Вчера реших да го кръстя Лео. Малко завиждах на Дафо, че си е кръстил неговия Велю, и реших, че не може повече така 🙂 Не се чудете Лео идва от модела – Leopard. Днес малко се изложи и се наложи лек ремонт в движение, но проблема май си е в мен – изкривил съм му предната капла или не мога да я центрирам хубаво и опира в спирачката. Дано не се наложи да купувам нова.

Колкото и странно да звучи, май най-сетне съм се захванал сериозно с дипломната ми работа. Днес ходих в лабораторията и тествахме филтъра, който трябва да слагам за смущенията от мрежовото напрежение и изглежда ще свърши работа. Всъщност първо бях объркал резисторите, но го оправих на място. Може ли а да не сгафя нещо 😛

п.с. Не че имам нещо проитив, но сега като се разгледах по сайтовете за Иракли, навсякъде виждам моите снимки от миналото лято, а никъде не пише дори от къде са взети. Вярно е, че не сме указали леценз на снимките от НашитеСнимки, но това дори май ги прави copyright. Първо видях моя снимка в стария блог за Иракли, а сега във форума на daspasimirakli.com видях този линк. В знак на уважение можеше поне да ме/ни информират, а гледам че са оставени и снимките, които дори не са от Иракли. Ако някой ме беше попитал за снимките, щях да предоставя дори оригиналите с по-голяма резолюция.

Един малко необикновен петък за мен. Май е време да издам новината, която някои хора вече знаят – намерих си нов ръководител (всъщност ръководителка) за дипломната работа. С бат’ Бойко така и не се разбрахме и се отказах от него. Сега ще правя дипломна по другия ми профил в които профилирах (не този в който работя) – медицинската електроника. Темата се очертва да е уред за механо-миотонусоскопия, ако съм го запомнил правилно 🙂 Листа с наименованието остава в доц. Петрова (новия ми ръководител), за да изготвим по-детайлно задание. Именно за това днес след обяд не бях на работа, а имахме среща в медицинска академия, от където всъщност идва заданието за устройството. Там се запознах с проф. Рашков и ръководителя на кетедрата по физиология, на когото не запомних името. Всъщност сложното име механомиотонусоскопия, означва прехващане на сигналите в мускулите (или не само), които се появяват при удар (механично въздействие). Аналоговия уред, който преобразува сигналите в аналогови електрически сигнали вече го има, като той дава самия сигнал заедно със скороста и ускорението му (първа и втора производна на първия сигнал), от които докторите си правят разни заключения за състоянието на мусколите. От мен се иска да дискретизирам трите сигнала и да ги изпратя по цифров канал към компютър за по-нататъшна обработка, с която аз няма да се занимавам. На пръв поглед не изглежда много трудно, но ще видим какви проблеми ще изникнат. За сега се очертава проблем със шумове (блях 😛 ). Най-хубавото е, че ще прави наистина и ще има някаква практическа стойност дипломната работа.

След срещата в медицинска академия успях да се прибера на време и дори да поспя 1 час след обяд и след това с Таня гледахме у нас Криминале – не съм го гледа, или съм го забравил напълно. След филма я закарах до Найлона, а аз отидох при Герито. Натъпкахме се с китайска храна в Азията. Точно се чудихме какво да правим след това, когато на излизане от ресторанта намерихме една лична карта на една възрастна жена. Разбира се решихме да я върнем, само където не знаехме къде е Цариградско шосе в Пловдив (където беше адреса на жената). Герито попита един таксиджия и той дори каза къде е точния номер. Оказа се, че това било бившата Лиляна. Беше малко късно (към 22 часа) и се почудихме дали да звъним на хората по това време, но решихме че по-добре така от колкото да плащат евентуално глоби, ако е изгубена скоро. Намерихме блока и звъннахме. Бабата се показа от терасата и се оказа малко глуха, но слезна съпруга й. Дядото беше много весел и се оказа, че картата е открадната още лятото и вече си има издадена нова. Беше малко странно защото си беше напълно запазена, но все пак ни благодари, че я върнахме и ни разказа цялата история по открадването 🙂 Интересно беше. Малка приказка за завършване на деня.