За невярващите – ето че изкарах цяла седмица без да мръдна от Пловдив. И то точно тази, в която съм сам в къщи. Всъщност може би точно заради това 🙂 Цяла събота и неделя си стоя и пиша дипломна. Хич ме няма да разтягам локуми, а то тук и малко обем трябва да стане. Ще търся още теории да слагам. Важното е че напредвам 🙂 Направо не мога да повярвам, че му се вижда края – някакси свикнах със статуса ми на “студент, ама не съвсем”.

Сутринта все пак излязох за малко. Нещо ми се е прецакала мрежовата карта, а трябваше да преинсталирам windows-а на Анито и исках да му пусна интернет за ъпдейти, но не можах. Това да търсите (купите) мрежова карта в неделя си е мисия невъзможна ! Така и очаквах, но все пак се поразходих малко с Лео. Пих едно кафе у Таня и пак у нас пред монитора. Не че е лош 😉 ама цял ден пред него ми идва много. Направо не съм свикнал на толкова ярък и фокусирам екран. Brightness-а ми е на 35% 🙂

Не знам до кога ще издържа с това висене у нас. Сигурно не много – ще полудея и другата събота и неделя може да изхвърча на някъде. Не че съм се депресирал, ама постоянното висене на едно място не ми понася.

btw днес сутринта пък с кафенцетпо ми се падна късметче, че “някой те обича, но не знае как да го пакаже и изрази”. Кажете си, бе хора 😉

А сега си намерих разни песнички на сайта на Строежа и ги слушам. Само таговете им са отвратителни ! Повече от час съм ги оправял.