Будапеща е първия град, в който останахме 2 дена. Така днес имахме цял ден на разположение да разгледаме столицата на Унгария. Основния ни план (всъщност плана на Софито) беше да посетим националната галерия. Там имаше изложби на Муха и Моро и Софито просто държеше да ги види. А и аз вече я бях назначил за ръководител на културната програма от пътешествието ни. Така днес взех направо огромна доза култура. Отне ни 4 часа да разгледаме всичко !!! То всъщност и нищо друго особено от града не посетихме, само още малко се разходихме.
А галерията наистина е нещо, каквото не бях виждал. Муха ми хареса, Моро не толкова, но какво разбирам аз от изкуство ?!? имаше и допълнителна изложба със съвременно изкуство вдъхновено от Муха, което също ми допадна (а на Софито – не). Освен това разгледахме и постоянна експозиция, където имаше картини от всички художници, които съм ги чувал и още на повече, които не съм ги чувал. За финал дори разгледахме и една египетска изложба (видях истинска мумия на живо и сумати саркофази!). А междувременно и две по-малки – една древногръцка и една за изкуството около 1900-та година. Я кажете сега че не съм си взел дозата изкуство за цяла година 🙂
Category Archives: Култура
Нощта и уикенда
В петък вечерта беше поредната нощ на музеите и галериите в Пловдив. Аз нямах никакви планове за вечерта и карах на “каквото дойде”. Първо се видях със Стаси. С нея и нейните приятели се навихме да отидем на куклен театър на “Малкия принц”. Дори успях да се оправя за нула време и да стигна преди 7 часа, но така и не можахме да влезнем. Трябвало да имаш талонче, за да гледаш. Тъпо 🙁 Толкова се бях навил за Малкия принц. След това отидохме в историческия музеи, където имаше представяне на изкуства от Япония и демонстрация на Кендо. Междувременно разбрах, че в Новотела, ще има прожекция на филма “Дзифт” (Zift). Така малко прекъснах нощта на музеите и отидох на Златната ракла. Там организацията беше ужасна и филма започна с повече от 30 минути закъснение. Иначе Дзифт го препоръчвам да го гледате. Визията, поне според мен, е нещо невиждано за български филм, историята интересна. Леко куца играта на актьорите и дългия мелодраматичен финал подразни леко (най-вече с дължината си). Все пак – гледайте го. Трябва да се подкрепя българското кино, колкото и малко да е то, а Дзифт определено е крачка напред.
След филма в Новотела, продължихме за музеите и галериите. Отидохме в Найлона, като пътьом посетихме няколко други, след това се застояхме повече време в Баня Старинна. Там си взехме бутилки ром и като се започна една … въобще рома не ми се отрази добре. Не обикалях много. Последно бях в галерия Саръев и от там към 4 часа, се прибрах много пиян вкъщи.
В събота спах до обяд. Принципно деня беше предвиден за Handmade Day, но поради лошото време се отложи за следващата събота. Следобеда обикалях малко с Магито, Вили и Тишо. Взех си нови кецове, ядохме, пихме … и по някое време се озовахме в Йонов на вечеря. Беше вкусно както винаги ! В 22 часа Пухи трябваше да е на работа в Петното и част от хората отидохме с него. В Петното ни очакваха още хора и може да се каже, че си направихме първото задружно Петно за този сезон. Само където всички нещо много рано взеха да си тръгват и дори и аз като си тръгнах всъщност не ми се тръгваше много. Прибрах се пеша, но сега нещо усещам, че май не трябваше да го правя – боли ме гърлото, спи ми се и друсам с неща за да не се разболя повече. Общо взето цял ден съм така, а дори трябваше да отида на панаира, защото подреждахме щанд. Така в неделя следобед бях на работа. Всъщност, ако трябва да съм честен, предпочитам половин ден в неделя, отколкото 6 дена на щанда по време на самия панаир.
Хайде хубава седмица и другата събота не забравяйте хубавите неща – Handmade Day 🙂
Остап Бендер
Тази вечер почти спонтанно отидох на театър. Не бях ходил от доста време и реших, че ми е време. Всъщност от доста време бях обърнал внимание на постановката Остап Бендер в програмата на театъра, но така и не си взех билет. Днес след работа отидох да видя дали случайно няма да има някой останал билет. Имаше само два и реших да ги взема. Звъннах няколко телефона, но нещо не намерих някой който да се навие след един час да е на театър, и в крайна сметка отидох с майка ми.
Не съм чел Илф и Петров, за които Янко отдавна ми говори, и това също беше една причина да видя постановката за Остап Бендер. Други причини са че гостуващи театри рядко се връщат, така че е хубаво да се гледат, а и вече е края на сезона и кой знае кога пак ще отида на театър – може би чак на есен.
Постановката ми хареса. Николай Урумов игра супер, а и другите актьори не му отстъпваха. Идеално си влязоха в ролята. Историята, за която дори не знаех какво да очаквам, също ми допадна. Всичко беше аранжирано с приятна жизнерадостна руска музика. Като цяло препоръчвам да гледате постановката, ако можете.
София, музеи, Кайли
Този уикенд отново не си останах в Пловдив. Успяха да ме убедят да отидем в София – пак по-добре от нищо. В събота сутринта отидох на упражнения в университета, но не изкарах много. Ще видим на изпита какво ще направя. Следобед, трябваше да изчакаме Таня да свърши работа, и след това великолепната петица отново се качихме на Астралката и потеглихме към София. Първата ни цел беше да се срещнем с Дина и след това да ходим някъде по музеите в нощта на музеите. Разочарован съм от София, че по магазинчетата за цигари и алкохол не можахме да намерим бира. Те дори нямаха хладилна витрина. Така отидохме на изложбата на Пиер и Жил напълно трезви 🙂 Бяхме и за началото на концерта на Gravity Co, но не се застояхме много, а си намерихме магазин за водка (според някои след 22 часа по БДС вече можело да се пие водка). Така в центъра на София, точно пред висшия съдебен съвет, добре се почерпихме. Особено след като свърши и втората бутилка (все пак бяхме доста хора). След това отидохме в Тънка червена линия. Според снимките добре сме се забавлявали там. Дори много добре ! Някои дори съжаляваха, че сме си тръгнали.
В 2 часа решихме да отидем на концерт на Ambient Anarchist в изложбената зала на Шипка. Там се опитаха да направят един пърформънс – да свирят в един куб направен от вестници и хартия и да се прожектират сенките, но нещо не се получи. Публиката искаше да види какво става вътре и постоянно късаше “завесата”, те пък се сърдиха и така като цяло не се получи много добре. Всички започнаха да си тръгват един по един и в крайна сметка останах само с Пухи и Гергана. Накрая, дори леко обидени на Ambient, отидохме да спим в квартирата на Гергана, която беше наблизо.
Неделя сутринта беше една от най-ужасните сутрини, които съм имал. Когато можех да си отворя очите и да си вдигна главата вече беше 13:30. Направо се чудя как Гергана е отишла в 7 на работа. Почти зомбирани с Пухи тръгнахме към Дина. Второто ми разочарование от София – обществения транспорт. Няма нито рейсове (поне които ги зная), нито свободно такси в центъра (на Орлов мост). Ние дори се надявахме на такси, но постояхме доста време на напичащото ни слънце, преди да си хванем.
Някак си все пак пристигнахме в квартирата на Дина, където ни чакаше страхотно приятно ухаещ обяд. Взех си един душ и горе-долу свежнах. След това трябваше да отида до Гергана (братовчетка ми) да взема едни багажи, а и да се видим. Там се разхладих добре с едно фрапе.
В Борово отидох и до Магито, където заедно с Тишо се размазахме на слънчевата терасата под звуците на лежерна неделна музика. Беше толкова отпускащо, точно каквото ми трябваше, за да се съвзема.
Неделя вечерта беше другото събитие, с което ме убедиха да отида в София – концерта на Kylie Minogue. Попаднаха ни покани и реших че за без пари ще си струва концерта от всякъде. Дори бяхме във VIP зоната, най-отпред пред сцената. Кайли пя повече от 2 часа и на стадиона имаше доста повече хора, от колкото предварително се очакваше. Получи се шоуто ! Хореографията и визуалните ефекти си бяха точно на място, въпреки, че на мен не ми е точно това идеала за концерт. Все пак се радвам, че бях там. Концерт на живо винаги си е добре и трябва да се подкрепят такива изяви. Дано да има повече подобни големи концерти в България.
След концерта – обичайната гъчканица, задръствания, няма таксита, изпуснахме последните трамваи … но по някое време успяхме да стигнем пак в Тънка червена, където тази вечер беше доста по-спокойно. Седнахме на голямата маса долу и дори си говорихме, за разлика от предишната вечер, когато само скачахме наоколо. Пихме по едно питие и към 2 часа се прибрахме в квартирата на Дина. След което аз съм заспал по някое време. Станахме в 6, в 6:30 тръгнахме и точно на време в 8:30 си бях на работа.
Днес, дори леко учудващо, се чувствах много добре. Всички в офиса бяха нещо изнервени, а на мен ми беше едно спокойно, айляшко, не се впрягах много … пожелавам на всички, и на себе си цялата седмица да е такава 🙂
update: ето нашите снимки (основно от събота) и едно ревю на концерта на Кайли със снимки на различните й тоалети.
Future Shorts и PoRN In Da USA
Тази вечер бях на първото издание на Future Shorts в Пловдив в Петното. Общо взето бях последния, който успя да влезне. След мен дори с покана не пускаха и доста хора останаха отвън. Късометражните филми бяха разделени на две части, като на мен първата определено ми хареса повече. Двете бяха доста емоционално различни (поне според мен). Иначе Future Shorts си заслужава да се посети ! Селекцията наистина е много добра !
След филмите започна партито под надслов “PoRN In Da USA presents: Greatest porn soundtracks of 80s” 🙂 Магито имаше рожден ден – ЧРД, Магинцеееее !!! ЧРД Лена !!! Да ти е живо и здраво името 🙂 Купона стана много повече от як. Всички се забавляваха страхотно ! Просто номер едно ! Мисля, че стана парти за което в Пловдив ще се говори още дълго ! Ще има и снимки, няма начин 🙂 Браво на организаторите, браво на присъстващите !
edit: ето и снимките 🙂
Блуба Лу: Зад завесата
Вчера все пак реших да отида до София за концерта на Блуба Лу. Тъй като все още съм без кола, реших да опитам сладостите, които изпускам, когато съм шофьор. На първо място да пътувам на стоп. Към 14 часа излязох от работа (взех си един свободен ден на две половинки 🙂 ) и с Вилито отидохме на магистралата. Времето беше леко мрачно, но все пак ставаше за стоп. Сравнително бързо ни качи един турски TIR, който караше жива риба за Холандия. За една идея, ако не бях на работа, за малко да се навием и да отидем до там. Проблемът на стопа с TIR, е че не е много бързо, но пък е удобно. С твърда скорост от 89 km/h пътувахме към София. По пътя за първи път тази година видях сняг и дори се зарадвах, но наистина не бях готов за това, което ме очакваше в София. Валеше обилно дъждо-сняг (с преобладаване на снега). Целия прогизнах. Бях се приготвил за студ, но за толкова влага – не. Вилито се отказа да идва на концерта и аз се отправих да търся Младежкия театър. Оказа се, че съм имал грешна представа къде се намира и добре че сестра ми и Жоро бяха на близо и ме упътиха. Те всъщност отиваха на една фотоизложба, точно на гърба на Младежкия театър. Така посетих и откриването на изложбата “Като на кино” на Атанас Христосков. Много хубави снимки ! Междувременно си взех билет на Блуба Лу и имах един час за губене. Реших да си намеря някое топло и сухо местенце с хапване. Показаха ми една Тропс къща и се настаних там. Изстисках си якето, както се изстискват дрехи след пране, та поне малко да поизсъхне, докато съм на сухо.
Повечето хора, които очаквах да видя на концерта също се отказаха и видях само Гергана и Евгений. Въпреки това залата беше пълна. Концертът … всъщност не може да се нарече точно така – по-скоро смесица между театър и концерт или най-точно словосъчетанието, което много не ми харесва да използвам, мултимедиен пърформанс. Наистина мултимедията, музиката и спектакъла бяха по равно. Страхотна смесица ! Имаше две завеси/екрани – една пред музикантите, и една зад тях. На двете места постоянно се прожектираха различни неща – ту живи кадри, ту разни записи … не мога да ги опиша. По време на изпълненията, като се прожектираха самите музиканти се получаваше много странно усещане за обемност. Музиката беше страхотна както и очаквах – целия албум World Melancholy (чуите preview на записите тук) в изпълнение на Рони, с нейния глас, който много ме грабва. Това е един от малкото албуми въобще, който ми хареса на първо слушане. Накрая, на пук на всички представления, завесата се вдигна, вместо да се спусне 🙂 Незабравим спектакъл.
Единственото, което ми се размина с предварителното очакване, беше обявения симфоничен оркестър, който се оказа струнен квартет. Лично за мен между двете понятия има известна разлика, но кой знае ?!? Все пак това не ми попречи на цялостното усещане.
След концерта реших да си уредя къде ще остана за вечерта, защото все още си нямах представа, въпреки многото покани. Магинцето ме приюти (thank you, thank you!), а и това беше едно от малкото места, до което знаех как да стигна (поне така си мислех тогава). Междувременно обаче, с Гергана решихме, че има време да пием по една бира някъде (а и както казах – бях без кола) и отидохме в един Дон Домат.
Към 11 и нещо реших, че е все пак искам да стигна до Магито с градски транспорт и Гергана ми каза, че тролей 9-ка ходи точно в Борово, а и спирката му беше почти точно пред пицарията. … веднъж се качил в 6-ца тролей … опаа беше 9-ка, но няма значение. Оказа се че тролея не отива точно там, където очаквах. Аз знаех как си стига по бул. България, а той мина през някакви улички из квартала. Все пак с цената на няколко продължителни и безплатни мобилни разговора се оправих и намерих блока на Магито.
Сутринта ме посрещна поредната гадост – всичкия сняг, който валя вечерта беше станал на лед и всички тротоари (а и улици) се хлъзгаха. София за пореден път ми направи лошо впечатлени по отношение на климат. Радвам се, че не живея там. Към Пловдив се връщах с рейс и до тунела Траянови врата всичко беше снежна бяла приказка, а след него не бяха и чували за сняг. Имам снимки тип преди/след (но са твърде гадни за показване). Винаги ме изумява как може да има такава рязка граница точно там !
За народното творчество
Тази вечер бях на представлението “За народното творчество“. Невероятен моноспектакъл ! Нямам думи. Камен Донев е на световно ниво в този спектакъл. Искрено и силно го препоръчвам на всички да го гледат. Това е първото представление на което два часа не съм спрял да се смея и да аплодирам. Два часа смях, танци, смях, танци, смях, смях, смях. Просто го вижте. Отидете на театър ! След това още два часа ще продължите да се смеете … поне аз така правех.
Виртуална и реална култура
Вчера ми се случи нещо за първи път – бях на концерт в SecondLife. Спастнята са си направили група Slayer, правеха концерт с техни изпълнения и ме покани да отида. Реших да видя какво е усещането и честно казано много ми хареса. Всичко си е почти същото като на концерт на живо. Събитието си има дата и час, събират се доста хора, всеки се е подготвил за случая със специален аватар и анимации на героя си. Групата (които всъщност също са реални хора регистрирани в SecondLife) също се бяха постарали добре. Бяха се направили точно като членовете на Slayer. Спастянате беше Kerry King и съжалявам, че не правих снимки (така де screenshots). Stream-ваха само парчета от live изпълнения на Slayer и звучението беше като на истински концерт. Освен това скачаха по сцената, имаха хубави анимации за свирене на китара, спираха се по време на паузите и сменяха различни китари 🙂 Въпреки че не слушам метал, останах до края. Имаше и безплатни тениски на Slayer и си сложих една, поне малко да се впиша в атмосферата (че с тази тениска с пингвин и дънки, въобще не бях на място). Анимациите с металското куфеене нещо много не ми хареса и си взех виртуалната водка и си пих 🙂
Тази вечер бях на реален театър – “Ужасните родители” на театър “Перпетуум Мобиле”. Добра постановка, която се води комедия, но според мен не съвсем. Иначе невероятна игра на актьорите на една невероятно реална история, която е толокво невероятна че трябва да е истина. Невероятно !
Ако трябва да бъда честен 🙂 не знам кое от двете събития ми хареса повече. Дори май тръпката от нещо ново накланя везните към първото.
Седмицата
На кратко за завършващата седмица, през която така и (почти) нищо не писах тук.
В понеделник вече не помня какво правих (ха, това беше кратко, нали ? 😉 )
Във вторник също.
В сряда бях на театър – PLAY/BACK – постановка на Ловешкия театър по Алмодовар. Сценарий и концепция на Елица Матеева. Принципно малко изведнъж си взех билет, но след това като чух Алмодовар и Матеева не съжалих. Преди театъра срещнах толкова неочаквани познати ! Постановката по-скоро ми хареса – малко бяха прекалили с темата секс, но какво да очаквам от Алмодовар и Матеева.
В четвъртък беше рождения ден на майка ми и бях на семейна вечеря вкъщи.
В петък вечерта бяхме до Кричим за бурканени провизии 🙂 След като се върнахме бяхме на откриването на новия сезон на Петното.
В събота беше работен ден 🙁 На мен STK1000 малко ми поразнообрази работния ден. След работа минах през Баня старинна на откриването на поредната 13-та “Седмица на съвременното изкуство“. Аз бях в 7 без 20 а откриването беше насрочено за 7 и естествено все още течеше усилена подготовка по подреждането на работите. Разгледах на бързо, но не останах за официалното откриване, защото отидох на театър. Гледах “Мъртвешки танц” на театрална работилница Сфумато и честно казано не ми хареса много. От Сфумато очаквах нещо по-различно и само заради това отидох на постановката, а за мен нямаше нищо оригинално. Дори и историята не ми хареса – мъж и жена малко преди сребърната им сватба през цялото време се оплакваха колко гаден живот са имали. Не обичам да слушам оплаквания в минало време … не искам и аз да го правя. Все пак осветлението и играта на актьорите ми хареса.
В неделя бяхме в пълен състав семейството на Хисаря. Напълнихме вода, бяхме на ресторант и уважихме празниците на нежните същества -рождения ден на майка(още веднъж) и именния на Софито (който е утре). Честито, Пуфи, ако четеш това ! 😉
XIV международен фолклорен фестивал Пловдив 2007
Тази вечер бях на откриването на международния фолклорен фестивал на Античния театър. Едно от хубавите неща, които все пак се случват в Пловдив. Хубаво е и че има разнообразие в държавите и ансамблите, които идват всяка година. За пропусналите, ето по една снимка от представилите се днес:
България:
Continue reading XIV международен фолклорен фестивал Пловдив 2007