Category Archives: Разни

Петък 13-ти

Измина поредния хубав 13-ти, дори и петък 🙂

А ако Вие сте от фаталистите, които смятат че ще им се случи нещо лошо, поне не се хващайте ако ви кажат, че следващата нова година се пада на петък 13-ти.

Белослава в Мармалад

Вечерта не ме пуснаха в болницата при баща ми, така че само оставих майка ми и се прибрах бързо. Видях, че баба ми е заспала и реших да изляза да се разсея малко. Отидох до Найлона, да поздравя Таня за имения ден. И двамата с нея се оплакахме един на друг от семейни, ежедневни и любовни проблеми, но не го дадохме на отчаяние, де 🙂 Малко след това доиде и Йонов и се видяхме и с него.

Не можах да навия никой да дойде с мен в Мармалад на концерт на Белослава, така че отидох сам. Влезнах още в 22 часа. Концерта започна чак в 23:15, а аз не видях никой познат да отида при него. Малко се изнервих от чакане, но когато започна всичко се промени. Белослава заедно с Лили Йончева и Живко Петров, просто бяха перфектни. Аз й се усмихнах, а тя изпя любимите ми песни 🙂 Новите също ми харесаха и мисля, че целия албум ще ми хареса. Малко преди полунощ реших да си тръгна, за да мога да се наспя, защото утре също ме чака тежък ден. Кратък (за мен), но хубав концерт стана.

12 януари 2006

Баща ми
днес го оперираха и му извадиха левия бъбрек. За това последните няколко дена почти ме нямаше. Всъщност той получи по-сериозно криза още преди нова година и дори за малко да не отидем на Мандрица (всъщност това малко хора го знаеха). Сега уж е по-добре и казаха, че всичко е минало добре и трябва повече да няма проблеми. Дано да е така. След подобна операция очаквах да го видя и в по-лошо състояние, но не беше така. Все пак майка ми тази нощ ще е при него. После аз и така ще се редуваме следващите няколко дена.

Колата
В началото на година редовно има много разходи по един автомобил. Най-напред започват винетка – не мога без нея, аз затова имам кола, да обикалям; Застраховка Гражданска отговорност – задължителна е и дори си направих по-скъпа, като водач нарушител. Не свърших до тук с рахнодите – вчера си залепих едната гума, която спадаше, а днес оправих задното гърне, което се беше откачило. Така и така бях отишъл и ми смениха и средното, което дори не знам как точно се нарича, но беше задръстено и заради него колата ми губеше мощност. Сега се надявам да е поне малко по-добре на нагорнищата. Остава само да сменя маслото, защото за половин година съм изминал 10000 километра и е време.

усмивката
нещо е “заминала” някъде и не иска да се връща на лицето 🙁 🙁 🙁

айде пак тръгвам за болницата … въпреки всички проблеми гледам да се усмихвам и да давам кураж на хората около мен … а аз ще се оправя … може и да се наспя някой ден

Ретроспекция 2005

Вече си мислех, че ще остана без да си направя лична равносметка на изтеклата година. В края на миналата година се наложи да пиша работен отчет и си мислех тогава да се появи и личния ми тук, но по това време не ми работеше компютъра, така че не го направих тогава. Ето какво по-важно (според мен) се случи в живота ми за една година и как то беше отразено в този блог:

Като цяло годината ми беше ознаменувана с пътешествия, придобивки и концерти. Хубавите неща бяха повече от лошите, което си е знак за една хубава година. Не ми остава нищо дриго освен да си пожелая и тази да е такава !

За много години

Честита нова година !!!

Изтече още една година и посрещнахме нова 🙂 Този път го направих на селото на майка ми – Мандрица, заедно с прилично голяма компания, като се има в предвид трудния транспорт до там. Събрахме се 10 човека, само с една кола и рейсове, а дори няма рейс до селото и трябваше половина да ги прибирам и извозвам от и до Ивайловград. Въпреки всичко беше супер !!! Мисля си че на всички искренно им хареса. То си личи и от снимките, които надявам се скоро да събера и да кача някъде, да видите всички това дивно място. Не само ние се радвахме на селото, но и всички там ни се радваха. Всички хора там (които може би нямат и 50) разбраха, че сме там 🙂 Четири дена откъсване от цивилизацията винаги идват добре. Единствено имахме една радиоточка от която разбрахме кога е дошла новата година, въпреки че Йонов каза, че той ще обяви кога ще дойде 🙂 Всъщност дори се чудихме въобще дали ще дойде на това затънтено място 😉 Както се казва три дена яли, пили и се веселили !

Красива Мандрица, ще дойдем отново през лятото !

Празници и безДелници

Ясно е, че ми е седмица за празници, но то се получи дори повече от колкото очаквах 🙂 След рожденния ден във вторник, само в сряда горе-долу се понаспах. В смисъл след работа се прибрах бързо, спах до 8, излизах и си легнах само в 1 🙂 В четвъртък и петък съвсем не планувано окъснявах в Петното, въпреки че знаех, че на следващия ден трябва да ставам сравнително рано. Вчера за работа, а днес ходих при чичо ми в Зелениково на прасе. На бъдни вечер поне смятам да остана в къщи.

Довечера в полунощ си пожелайте нещо. Не вярвайте в чудеса, а разчитайте на тях 🙂 Както и Вие направете едно (или повече 😉 ) малко чудо за някой. Все пак чудеса се случват всеки ден, особено в една приказна нощ. Една истинска усмивка също е чудо. А на мен ми липсва тези дни …


Между другото след вчеращния ъпгрейд от testing на Archlinux и опита да ми сложи Xorg 7, нямам X вече втори ден. Нещо така се е омазало, че не иска да тръгне нито стария, нито новия 😛 Добре, че оправих старата ми щайга да работи и сега пиша от нея 🙂 Отивам да продължавам да го боря.


ВЕСЕЛА КОЛЕДА !

ЧъРъДъ-то

Снощи рожденния ми ден мина чудно 🙂 Приятелите ми много ме изненадваха постоянно. Всъщност в последствие разбрах, че и техните планове не са били да стане точно така, но се получи много добре. Яна закъсня с подаръка, и разни хора от Петното (май забравих да спомена, че бяхме там, но това едва ли ще учуди някой 🙂 ), някои от които дори не познавах, идваха на нашата маса и ми подаряваша малки подаръци. Независимо от размера, опаковката или нормалния подарък в тях имаше кабарчета. Такива да си забождаш бележки на табло. Така и не се усетих какъв е големия ми подарък, въпреки че дори и снощи казах, че искам такъв. Всъщност той наистина беше голям и не го носеха, а се наложи днес да отида до Гери да си го взема с колата. Изненадата беше красива карта на България с 500 туристически обекти в рамка, като дължината й е над метър. Забравих да спомена, че картата, както и всички останали подаръци, бяха опаковани чудесно от Гери, така че направо не ми се отваряха 🙂 А кабарчетата, който по някаква “случайност” са общо 500 на брой, са да си отбелязвам на картата къде съм ходил. Дори под картата има и корк за по-лесно забождане. Вече виси гордо на стената на стаята ми, но сега много ми се спи и утре ще намеря всички места, където съм бил и ще им сложа маркери и евентуално бележка.

Благодаря на всички ! Много съм щастлив. Такъв рожден ден не съм имал скоро (да не кажа никога) 🙂

п.с. пробвах да я снимам, но на изкуствена светлина не стана нищо

Епизод 24

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Някъде по това време завършва 24-ти епизод от моята приказка и веднага започва 25-ти. Няма как, въвим напред и помъдряваме (днес ми казаха, че това замозалъгване вършело работа до едно време) 😉 Важното е усмивката да не излиза от живота ни … и сериала да е по-дълъг 🙂 демек, да сме живи, здрави и весели 🙂 Всички !

а аз се надявам да ми дойде още по-добро настроение за празниците …

hbtm
hbtm
hbdi
hbtm