SMC Design® представя (*):
От няколко години на работата си правим, т.е. Спастнята прави, картинки, които залепваме върху произволен календар и си имаме собствен фирмен календар. Освен това картинката се поставя и като тапет на някои от компютрите във фирмата. Отдавна се каня да ги обложа, и сега като излезе за 2009-та, е точно удобен случай. Ето и самите календари:
2006:
2007:
2008:
2009:
(*) SMC (“Срала Маца в Каца”) е запазена марка на Спастнята
Ехеее отдавна не бях правил нощно пътешествие, някъде наблизо просто ей така за хубав край на деня. Днес след работа се заприказвахме с Герито в skype, сетих се че трябва да й върна палатката, която бях взел още лятото за Софито и Жоро, като ходихме на Кара Дере, и реших да го направя тази вечер. Така и така отидох до тях и решихме да отскочим на някъде. Взехме и Жорето и както си мислехме за Асеновата крепост, в крайна сметка кривнахме към манастира “Св. Св. Кирик и Юлита”. Жорето не беше ходил там и така го решихме. Разгледахме го на бързо, имаше много гъста мъгла и не се виждаха светлините на градовете и селата наоколо. След това се върнахме в Пловдив, спрях пред Герито и там ударихме един мохабет от час и половина. Сега ще лягам с една голяма усмивка 🙂
Да живеят упойките !
Този пост е предназначен само за хората, които по някакъв начин се чувства свързани с drundrun.org. Ако не сте тях, може просто да не четете надолу.
Първо: настана време за плащане на хостинга 🙂 За ново двегодишно спокойствие са ни необходими $166 (~250лв.). Поради това заедно с Йонов и Донка (Донке, ще ти се обадя през деня да се разберем) събираме волни пожертвувания. Който реши да жертва малко финанси за каузата, да се обади. Знаете ни координатите.
Второ: правя анкета дали да местим снимките от Нашите Снимки на новия сайт, или просто да ги оставим да работят и двата, като от сега нататък ще обновяваме само новия. Това е идея на Йонов. Аз съм малко против, но ако сметнете, че така е по-добре ще се съглася. Хубавото на този вариант, е че текущите линкове ще продължат да си работят, както и коментарите ще става ясно точно за кои номера снимки са. Лошото е че се разпиляват на две места. Кажете какво мислите като коментар.
Този уикенд си мислех, че ще го прекарам в болки, защото в събота на обяд имах час при зъболекаря, и се очакваше да ми пили едни зъби, но се оказа, че трябва да отложим с няколко дена нещата. Така, като се разделяхме, Дафо ми пожела весел уикенд, а аз направо не знаех какво да правя, след като така ми развали плановете. В крайна сметка съботата я пропилях, а беше такова хубаво време. Вечерта се видях с Гери, Яна и останалите от компанията, и по едно време Митака каза, че на другия ден ще ходи да кара сноуборд на Боровец. Попита искам ли да дойда и аз естествено казах “OK” (всъщност попита всички, но само аз се навих). Разбрахме се в 8 часа сутринта да тръгваме. Това се случи някъде към 10 вечерта, а след това аз отидох в петното, където останах до 2.
Сутринта все пак не можахме да тръгнем в 8, но след малко технически проблеми с колата, Митака и Орлин (бяхме тримата) се появиха пред нас в 8:30. Пътьом напазарувахме от една бензиностанция разни неща за закуска и към 10:30 бяхме в Боровец. Взехме си сноубордове под наем – комплекта с обувките беше 30 лева на ден. Този път имаше кой да ми обясни какво да правя на борда. Един приятел на Орлин (и мой адаш между другото) ми каза какво да пробвам и само след 1-2 часа тренировки вече се се спусках от най-високото (на тренировъчната писта 🙂 да не си помислите нещо) до долу, без да падна на заден кант. Там естествено беше претъпкано с хора, и горе-долу успявах да ги избегна 🙂 Вече мога да се похваля, че карам сноуборд ! Миналия път на Безбог, по-скоро мога да кажа, че само се качих, но никакво управление не можах да постигна. Днес до края на дена почти овладях и предния кант. Сега остава само да ги сменям, без да падам 😛
Малко за Боровец. Много е скъпо. И има само чужденци – навсякъде чуваш английски, руски, сръбски, в краен случай македонски 🙂 В заведението до пистите няма артикул “чай”, а “вносен чай” на цена 2,50 лева. Взех си – нищо вносно нямаше – най-обикновено пликче чай, в чаша топла вода от машината. Минералната вода (500ml) също 2,50 лева. Не че ги нямах да ги дам, но някак си не ми се дават толкова пари, за нещо, за което знам, че не струва толкова. Хайде , след цял ден каране, седнахме в един ресторант и трима човека изядохме 100 лева (с бакшиша), но дори това ми се струва по-нормално. Навсякъде има скъпи ресторанти, а и яденето наистина беше много и вкусно. Все пак еднодневния ми престой на Боровец ми затвърди представите, които имах за това място. Просто там се целят в англичаните, които идват. Дори всички реклами са на английски.
За ски туризъм на Боровец условията си бяха идеални. И времето беше прекрасно – топло, слънчево, с едно синьооо небе … А аз лично съм страшно доволен с напредъка да карам сноуборд !
Go out and make it
and do not fake it,
it’s up to you
Във вторник на 13-ти, с Герито, Митака, Жоро и Любо ходихме да играем джаги. Толкова много игри играх за първи път. С Митака бяхме голям тандем. И дартс пробвахме. В някакво заведение в Тракия. Напиха ме преди това в Дървеното (при леля Дима, 5-ти корпус, срещу техническия, Латини), и след това ме замъкнаха там.
Днес пък бях на прожекция на филм в Art News кафето на Весито. Никога не бях се замислил, че може да се направи пълнометражен филм, и то доста добър, посветен на един шрифт – Helvetica. Струва си да го гледате, ако поне малко се интересувате от графичен дизайн.
Май взех да се завръщам към нормалното ми ежедневие – цяла седмица нищо не пиша и в неделя-понеделник пиша какво е ставало през уикенда. Така ще направя и сега.
Тази събота беше работна и аз също бях на работа. Целият ден така и не можах да осъзная, че е събота, а не петък например. За сметка на това вечерта беше много приятна 🙂 Първо започна в Марата, а след това с Маги продължихме в Петното, където видях доста и най-различни хора, като Митака например, който повече от година се изгуби в щатите. Получи се много хубаво парти. Пухи не ни пускаше да си ходим от хубава музика. На няколко пъти с Маги се запътвахме да си тръгваме и все се връщахме. Единия път дори си сложих якето и раницата, но се наложи да се събличам пак. Чак към 3:30, когато Пухи слезна от диджейницата, използвахме момента да си тръгнем. От къде се сети Пухи за толкова хуабави стари песни – не знам.
В неделя станах на обяд и почти в последния момент реших да отида на следобедна CouchSurfing среща у Стела. Тя беше направила едни сандвичи, баница … въобще много добре. Принципно трябваше да гледаме филм, но май повече си говорихме. Запознах се с нови хора, срещнах други couchsurfer-и от Пловдив. Хубаво изкарах, но трябваше да си тръгна по някое време, защото се бяхме разбрали с приятелите ми да ходим на вечеря в кръчмата в Бойково. Така и направихме. Дори пак прекалихме с яденето. Преядох и сега ми се спи 🙂
Честита нова 2009-та година !
Тази нова година я посрещнах в Белащица на вилата на Йонов. След три поредни години на Мандрица, решихме този път някъде по-наблизо и се завърнахме в Белащица. То пък наистина прекалено наблизо. Дори се връщахме до Пловдив да си донапазаруваме. Иначе първата група заминахме на 30-ти декември. Бяхме 9 човека и на мен лично много ми хареса първата вечер. Дил ни учеше на хорà, но аз дори и не се пробвах много.
На 31-ви дойдоха и останалите. Най-много бяхме общо 16 човека – доста голяма група за не чак толкова голямата вила. Но … както се казва – колкото повече, толкова по-весело. Междувременно през деня с Йонов отидохме до Кауфланд в Пловдив, където беше истинска война. Вечерта премина както си трябва – с много танци, шиене, ядене, шампанско, дунавско хоро … Тази нова година издържах до доста късно всъщност – до 5, може би 6 часа сутринта, не знам със сигурност … и дори не ми беше много лошо от алкохола.
В първия ден от новата година си направихме разходка до Белащинския манастир Св. Георги. Не че е далече, но все пак е нещо 🙂 След обяд закарах Дил до Асеновград, защото трябваше да си тръгва, а ние използвахме случая да си купим още храна и алкохол. По-късно Еличката ни дойде на гости, но пък на тръгване взе Райо и Цецката и така останахме по-малко хора за третата ни вечер в Белащица. Тя (вечерта) се оказа доста лежерна. Всеки си седеше и правеше нещо. Оказа се че сме с 4 лаптопа ! Дори по едно време ходихме навън да търсим wireless, защото трябваше да проверим един e-mail и да задържим Ели … и успяхме 🙂 Иначе имаше филми, но аз след втория неуспешен опит (попаднахме на два адски тъпи) да изгледаме филм, нещо ми стана кофти и се качих горе да спя.
На 2-ри януари се събудих на обяд, с болки в гърлото, но за щастие май нищо сериозно, защото вече съм ОК. След обяд имаше пак гледане на филм, след което почистихме къщата и се приготвихме да тръгваме. Пред къщата се събра завидно количество празни бутилки, които занесохме до Пловдив за разделно събиране. За останалия боклук, не остана място по колите. Все пак всеки си беше оставил багажите да му ги приберем, а бяхме само с две коли.
За капак на цялото “пътешествие” отидохме до кръчмата в Бойково. Машалааа ! На баба мааа 🙂