Ехеее отдавна не бях правил нощно пътешествие, някъде наблизо просто ей така за хубав край на деня. Днес след работа се заприказвахме с Герито в skype, сетих се че трябва да й върна палатката, която бях взел още лятото за Софито и Жоро, като ходихме на Кара Дере, и реших да го направя тази вечер. Така и така отидох до тях и решихме да отскочим на някъде. Взехме и Жорето и както си мислехме за Асеновата крепост, в крайна сметка кривнахме към манастира “Св. Св. Кирик и Юлита”. Жорето не беше ходил там и така го решихме. Разгледахме го на бързо, имаше много гъста мъгла и не се виждаха светлините на градовете и селата наоколо. След това се върнахме в Пловдив, спрях пред Герито и там ударихме един мохабет от час и половина. Сега ще лягам с една голяма усмивка 🙂