Нямах планове покрай празниците да ходя някъде, но Вилито ме зариби. Три дни извън пловдивската обстановка ми дойдоха добре. Отидох на хижа Безбог. Принципно бяхме голяма група, като от Пловдив тръгнахме четирима – Магито, аз и още двама, за които мислех че не познавам,  но в последствие (за Ицо чак на третия ден), се разбра от къде се познаваме всъщност 🙂 Пловдив наистина е малък 😛

Тръгнахме на 26-ти сутринта, след големия купон в Пухи, от който (май) за щастие Софито ме измъкна преди нещата да ескалират. Пътувахме общо взето в гадно време – снеговалеж, киша … но бавно-бавно стигнахме до Добринище.  След това пътя го бяха ремонтирали, но пък беше заледен и се наложи и веригите да слагам. На Безбог, както и си го представях (не бях ходил до сега), е много красиво. Лифта от хижа Гоце Делчев до Безбог ни прекара през облаците до над тях и се озовах в една истинска зимна приказка. Имаше много сняг, езерото беше замръзнало … и беше пълно с туристи. Ние се настанихме в “туристическата спалня”, която е на покрива на хижата, в една стая за 10 човека, с наклонени стени, където аз не мога да се изправя, а най-лошото беше, че няма нито един прозорец. Леко депресивна обстановка. Наистина си беше спалня – ставаше само да отидеш да спиш там, като дори не можеш да разбереш кога е сутрин, защото при липсата на прозорец не става по-светло. Тоалетна имаше чак на долния етаж. И за това взимат по 12 лева на вечер – малко множко ми се видя, като дори парното не беше на ниво. Добре че имам нов хубав топъл спален чувал 🙂

Вечерта се събрахме в помещението за ядене, Тишо извади Jungle Speed-а и всички много се зарибиха по играта. Съквартиранта му се оказа, че и той има същата игра и бяхме толкова много хора (сигурно поне 10) че се наложи да смесим двата комплекта в един и се получиха луди игри.

На втория ден реших и аз се пробвам на сноуборд (това ми беше една от основните цели на пътешествието). Слезнах с лифта до долна станция, където беше ски гардероба. Там, за мое учудване, беше доста пълно и чаках на сравнително голяма опашка, като накрая дори ми казаха, че няма сноуборд, но все пак намериха един 🙂 Дъска и обувки за един ден струват 15 лева, което ми се струва добре. Карта за лифта за един ден е 20 лева, което също не е много. Скъпо ми се видя само че двупосочен билет за лифта е 10 лева. И така – качих се на Безбог с борда и си викам – ще карам 🙂 Всички от голямата компания си бяха върли сноубордисти и никой не му се занимаваше да ме учи и аз реших че ще карам по метода проба-грешка. Първо се качих на равно – ОК, леко на наклон и тръгва. После си потърсих някакви по-стръмни места, но само падах, след което трябваше да се разкопчавам и пак да го мъкна пеша. Заприказвах с един тип, който също падаше постоянно като мен и по едно време двамата решихме да се пуснем по пистата, пък каквото ще да става. Поне няма постоянно да се разкопчавам и закопчавам.  Ей тука вече започнаха големите падания ! Мятах се назад, напред, през глава, салта … ужас. Цецката хубаво предложи още предната вечер да ме набият, че да свиквам с болката. “Спускането” (в кавички) си беше голямо и незабравимо изживяване. Нямах дори панталон и като стигнах до междинна всичките ми дрехи вече бяха мокри и след това замръзнали. Важното е че адреналина от преживяното ме държеше да не ми е студено. Качих се в хижата, преоблякох се и си казах – стига толкова за този път. Вечерта разбрах колко съм се разбил. Бях каталясал ! Имах (и все още имам) мускулна треска на цялото тяло. За мое учудване ръцете ми бяха по-зле от краката – явно повече съм падал и съм се вдигал на ръце, отколкото да съм карал с краката. По краката имам само няколко синини, докато ръцете все още не ги чувствам стабилни и не мога да ги вдигам на високо. И така вечерта на втория ден си легнах рано-рано в 10 часа адски уморен и доволен.

Третия ден ми беше последния. На рецепцията имаше бележка, че стаите се освобождават задължително преди 9 часа, което означаваше, че пак трябваше да станем рано. Денят беше много слънчев, което разбрахме естествено чак след като излязохме от стаята. Аз използвах сутринта да си направя една разходка. Тръгнах ей така към връх Безбог и всъщност се качих доста на високо – чак на билото, но все пак до самия връх не стигнах. Накрая взе да става много хлъзгаво, и щях хубаво да се намокря, а вече нямах сухи дрехи. Мокрите от предния ден още не бяха изсъхнали в нашата стая. Направих много хубави снимки от високо. Около Безбог наистина е голяма красота. Останалите караха до последно и тръгнахме от долната хижа чак към 5 часа след обяд. На връщане пътната обстановка беше по-добра от на отиване, но беше тъмно и пак ни отне повече от три часа да се приберем. Установи се, че от Пловдив до Безбог не е много повече отколкото от София до Безбог.

Въпреки мускулната треска, синините, студа и другите премеждия, неочакваното пътешествие до Безбог много ми хареса. Видях се с различни хора, запознах се с нови, видях зимен Пирин, и най-важното карах сноуборд – едно изживяване, което миналата зима ми се размина, но сега го осъществих. Е, карах малко силно казано, но все пак – карах !