Ах, толкова хубаво и спокойно беше на Мандрица този уикенд. А като се прибрах в Пловдив само за 5 минути GSM-а успя да ме изнерви с 10 обаждания едно през друго. Все пак всичко е добре, щом завършва … в кръчмата в Бойково 🙂
All posts by Ицо
За кредитните карти
Кредитните карти са най-големия инструмент на банките да ни държат в ръчичките си. При тях хем си мислите че имате пари, хем постоянно дължите все повече и повече. Уж са ужасно удобни, но всъщност всеки месец плащате на банката си. Погледнато по-параноично ТЕ точно това искат – да нямате пари кеш. Практически е възможно да теглите пари в брой, но е толкова неизгодно, че не го правите. Замисля ли сте се, че ако искате заем от банка, те ви мотаят сумати време, искат всякакви документи, да доказвате доходи … а ако отидете в някой магазин и искате да си купите чисто-нова-супер-модерна плазма (или нещо подобно) за същите пари, същата банка ви иска само лична карта и ви дава кредита за 15 минути. Погледнато още по-параноично и ако си падате по световните конспирации, кредитните карти са една стъпка преди ТЕ да ви сложат чип в тялото. Изглеждат удобни, за да ви накарат да я използвате постоянно, но всъщност така ТЕ знаят кога какво си купувате и къде отивате. Това заедно с личните данни, които разполагат за Вас представлява добър социален профил. А един човек/едно общество колкото по-добре го познаваш толкова по-добре го манипулираш.
Това мисля аз за кредитните карти. Не обичам да слугувам на корпорации. Дори не използвам комерсиален софтуер.
Но днес си поръчах първата ми кредитна карта.
Както каза Бат’ Спас, продадох се на системата. Надявам се да не я използвам много, а само по приятни поводи, като причината, заради която си я вадя – пътешествие в чужбина.
п.с. ето една поучителна флаш анимация за кредитните карти.
Честит празник от втория живот на българите (*)
Доста отдавна не съм използвал SecondLife активно, но навремето се бях включил (естествено) в българската група. Така от там от време на време някой (от админите ?!?) като напише нещо и аз получавам e-mail. От празник на празник се сещат и пращат по някое пожелание. Вече съм им свикнал с ужасния стил на писане, но днес ме изумиха тотално ! Ето e-mail-a едно към едно:
Group Notice From: Maia Whitley
Dnes e 3 mart nacionalnia praznik na Bulgaria . Na tazi data prez (1877–1878) g. sme osvobodeni ot tursko robstvo . na tazi data o6te e podpisan i sanstefanskia miren dogovor .
taka 4e 4estit praznik vsi4ki bulgari 🙂 …
Не знам да се смея ли, да плача ли …
(*) първоначално бях озаглавил поста “4estit praznik vsi4ki bulgari”, но не можах да го оставя така
От миналата сряда до сега
Много неща се случиха, а все не ми остава време да пиша. Ето съвсем телеграфно:
сряда (25 февруари):
Вечерта бяхме във Фабриката. Започнахме още от рано. Гледахме стари наши снимки на EEE PC-то. Получихме първите мартеници. Накрая на вечерта завърших в Петното на караоке.
четвъртък (26 февруари):
Магито замина за Италия. Вече се подготвям да й ходя на гости. Друго не се сещам какво съм правил в четвъртък.
петък (27 февруари):
Тази петък вечер ни развали целия уикенд. Аз пак леко се измъкнах по-рано, но останалите не можаха да се оправят до неделя.
събота (28 февруари):
С Дина, Вили и Тишо бяхме да караме сноуборд/ски на Пампорово (мдаа най-сетне повторих място). Много съм доволен. Времето беше прекрасно. А аз вече се чувствам почти комфортно на червените писти.
неделя (1 март):
За жалост пропуснахме кукерите в Широка Лъка. Просто нямаше как да отидем толкова рано и се отказахме. А и тази година беше доста студено, за да отидем още от предишния ден на палатка. Нищо де – догодина. Аз все пак съм бил няколко пъти. Неделната вечер изкарахме на домашно запиване в Пухи, с игра за забавни online игри 😛
понеделник (2 март):
Днес си направихме разходка до Карлово. Разгледахме центъра, седяхме в един парк, отидохме до водопада Сучурум, полюбувахме се на красивата гледка на Стара Планина, хапнахме в един ресторант, и се прибрахме обратно 🙂 Лека спокойна разходка.
И отгоре на всичко уикенда още не е свършил 🙂
Честит 3-ти март на всички българи !
Неделния сноуборд
Традиция стана-а-а … да не повтарям място, където да карам сноуборд. Днес точно си мислех да отида пак в Чепеларе, но в последния момент, сменихме крайната цел на Пампорово. Така и Пампорово стана мое сноубордно завоевание 🙂 Този път поне не бях сам, и дори бяхме пълна кола. Дорито, Вилито, Надя и Димитър запълниха колата, но само аз и Димитър карахме. Другите просто се разходиха, като Вилито я беше много яд че екипировката й не беше в Пловдив. За малко да има и още една кола хора, но за съжаление не дойдоха. То и ние с нашата организация успяхме да стигнем чак на обяд и си взехме само половин дневна карта за лифта.
Пампорово се оказа по-голям дори от колкото си го представях – за първи път спирам да го разгледам повече, обикновено минавам само транзит. Сумати писти, лифтове, влекове, хора … но не беше чак прекалено претъпкано. Дори ми се стори една идея по-България отколкото Боровец (там си е направо чужбина). За протокола, цените (главно за да мога след време да сравня колко са се променили) – дневна карта за всички лифтове през уикенда 33 лева, половин ден 20 лева, сноуборд и обувки под наем за ден – 25 лева.
Иначе с карането на борда продължавам да задобрявам. Паданията стават по-малко, но за сметка на това по-качествени. Трябва да се замисля за каска вече.
Съботен бой със снежни топки
Следобедния бой със снежни топки на Бунарджика, организиран от Еличката, успя да убие в мен цялото лошо настроение, което ме беше обхванало сутринта.
Нов телефон
Онзи ден служещия ми дълго и вярно Siemens C75 получи близка среща с твърдата и безжалостна земя (не за първи път, но за последен). След това на екрана нищо не искаше да се покаже – само бяло. Така в петък бях без мобилен телефон, и след работа отидох да си купя нов. Реших да пробвам в mtel като дългогодишен абонат какво ще ми предложат, като вече си бях харесал nokia 1208, която доста от познатите ми имат, и са доста доволни. На мен ми трябва точно такъв телефон с който само да говоря, а единствената му екстра – фенерче, също мисля, че ще ми върши доста работа. И така – отидох и направо попитах за този модел и как мога да го взема. Общо взето до изтичане на договора ми оставаха доста месеци, не ми се взимаше нова карта, и единствения възможен вариант остана с отстъпка от точките от mtel клуб. Принципно за този телефон му искат 99 лева, на мен ми го намалиха на 45, аз малко се почудиш, защото очаквах дори малко по-евтино, но се навих. Така без никакви допълнителни ограничения (дори не е кодиран) си имам нова Nokia 1208. Пожелавам си много и хубави разговори с нея и да кара много батерията 🙂
With a black фередже … оле !
Черно Фередже в Гепи направиха страхотен концерт ! Всички които не дойдоха могат да съжаляват. Изпяха всички яки песни. Май за първи път (от трите пъти, когато съм ги гледал на живо) изпълниха всичките ми любими песни 🙂 Оле !
И едно допълнение извън темата. След Гепи минах през Петното, където Жорето и Ники правеха караокето. Добре си поговорихме с Жоро, и с радост установих, че неговия 9″ Acer Aspire One (еквивалент на моето Eee PC) съвсем нормално движеше цялото караоке, след като “нормалния” лаптоп се е скапал изведнъж. Това за всички, които твърдят, че мини-компютрите не ставали за нищо 😛
За ъпгрейдите
Покрай многото преинсталации/ъпгрейди, които ми се случиха напоследък, се замислих – как един windows се преинсталира няколко пъти на един hardware (разбирайте един компютър между два ъпгрейда), а един Linux обикновено сменя няколко хардуера. Честно казано не помня кога инсталирах моя Arch, след това се копира от един дял на друг и от един хард диск на друг. Това не му пречи да се обновява на практика ежедневно и освен това да тръгва на новия hardware почти веднага.
Спаси, дари на …
От много на време на сайта ми се въртят “реклами” на благотворителния сайт www.save-darina.org , но да си призная до сега не бях правил дарения. Още малко преди Коледа получих нещо като коледен бонус, който реших че морално не заслужавам. Вярно е че тогава бях изпаднал в голяма дупка, но все още мисля така. Тогава реших да дам парите на някой който се нуждае. Сега си спомням, че го реших докато се къпех 🙂 Както и да е – покрай Коледа и без това е много модерно да се даряват пари за благотворителност, а и нямах много време тогава, така че отложих цялото ми начинание за по-късно. По-късно се оказа днес. Всъщност до преди няколко дена, дори не бях преброил дали парите са точно и си стояха в един плик, както ги бях получил. Преброих ги преди да ги внеса в банката, за да не се изложа все пак 🙂 Тази вечер отворих save-darina.org , избрах едно от децата, за които сега се набират средства (наистина не ми беше лесно – толкова тъжни истински истории отдавна не бях чел), и преведох на една сметка 1000 лева през epay.bg. И преди някой да каже “ей, защо не каза, че имаш излишни 1000 лева, щяхме …”, искам да кажа, че аз тези пари почти не ги видях и исках така да си остане. Просто така реших. Точка. /дори не знам дали ще коментирам този пост/.