Tag Archives: концерт

19 – 25 май 2009

Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица

Mariann

Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.

21 май 2009

В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.

Ревю, Контрол Хиподил

Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.

23 май 2009

След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.

24 май 2009

24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.

25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂

И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.

With a black фередже … оле !

Черно Фередже в Гепи направиха страхотен концерт ! Всички които не дойдоха могат да съжаляват. Изпяха всички яки песни. Май за първи път (от трите пъти, когато съм ги гледал на живо) изпълниха всичките ми любими песни 🙂 Оле !

И едно допълнение извън темата. След Гепи минах през Петното, където Жорето и Ники правеха караокето. Добре си поговорихме с Жоро, и с радост установих, че неговия 9″ Acer Aspire One (еквивалент на моето Eee PC) съвсем нормално движеше цялото караоке, след като “нормалния” лаптоп се е скапал изведнъж. Това за всички, които твърдят, че мини-компютрите не ставали за нищо 😛

Букурещ, жици, сгради … и един невероятен Трики

След като подарихме на Йонов билет за Tricky за рождения му ден, заедно с Маги решихме и ние да ходим на концерта. Така на 26-ти ноември вечерта трябваше да сме в Букурещ. Впоследствие Калоян и Лидия също се навиха за концерта и станахме пет човека за колата.  Аз си взех една отпуска от сряда до петък и се надявах, да останем в Румъния повече дни, но другите не можеха и така отидохме само за една вечер.

В сряда сутринта тръгнах от нас 8 сутринта, но докато събера останалите стана 9:30. Времето беше хубаво, слънчево, но само докато изкачим Шипка. Имаше един екстремен момент още в село Труд, когато един така ми пресече пътя, че наистина успях да го избегна буквално на косъм. До последно си мислех че ще се натреса в него и пътешествието ни щеше да се развали още в началото му. Важното е че всичко мина благополучно. След Шипка времето се развали, стана мрачно, започна да вали дъжд (сняг така и не видяхме). Успяхме да изкараме без спиране, чак до Русе и решихме там да спрем, да хапнем, докато още можем с български пари. Досега не бях ходил в центъра на Русе и мога да кажа че ми хареса. Първото нещо, което ме удиви беше цената на паркинга – 30 стотинки за половин час и 60 стотинки за час ! Не знаех, че това все още е възможно някъде. След това си намерихме хубаво място за ядене, където супите им бяха много добри. След това продължихме към Букурещ. Таксата за Дунав мост вече е 16 лева, а пътищата в Румъния по тъмно и в дъжда, са по-гадни и от нашите, задръстванията в Букурещ, са си както в София. Благодарение на GPS-а лесно намерихме залата, където щеше да бъде концерта – Sala Palatului (или Зала ПалавХуи, както ние я прекръстихме). За мое щастие имаше голям паркинг около залата и поради това че беше доста рано, все още имаше места на него, така че оставихме колата там и решихме да се разходим малко. Беше доста хладно и разходката се оказа кратка – само да си намерим банкомат и топло място където да седнем. Мястото, където влезнахме в последствие се оказа пицария, но аз реших просто да пробвам някоя румънска бира. Единствената, която имаха беше Bergenbier – не е лоша, но и не е нещо особено. След като излязохме от пицарията, решихме да влизаме в залата.

Влезнахме в залата и първото впечатление беше точно както и очаквах – съвсем като зала 1 на НДК – огромна зала, цялата със седалки. Първия ни проблем беше свързан с това, че на билетите, които купихме от Eventim България, нямаше написани местата, за които бяха, а ние не ги помнехме. Така сядахме някъде, след което идваше някой и ни вдигаше от там. Така няколко пъти и накрая дори се разделихме на три. Подгряващата група BUMBAPA, бяха доста експериментални, но общо взето никой не ги слушаше, а и залата все още беше доста празна. На мен лично ми харесаха. Аз дори си помислих, че залата ще си остане наполовина празна, но впоследствие се понапълни. Нямаше почти никаква охрана, можеше да си внесеш каквото си искаш (но ние не го направихме, дори големите фотоапарати не си взехме), а освен това не знам защо имаше различни цени на билетите, като всеки можеше да отиде където си поиска.

Tricky излезе на сцената малко преди 10 часа и беше невероятен. Подобно силно сценично присъствие не бях виждал от много време (може би от концерта на Мизар). Всъщност всички свириха и пееха, а Tricky се включваше, когато трябва (или когато той реши). Сигурно през половината време от концерта той стоеше с гръб към публиката, свиваше и пушеше. Аз стоях на една седалка, и по едно време усетих, че ще заспя, ако продължавам така и станах и отидох при Маги и Иван. Много е тъпо подобен концерт, в подобна зала. Трябва време на публиката да се раздвижи. След по-малко от час Tricky каза чао и излезе, тогава публиката малко се оживи и го върна сцената, след което нещата си дойдоха на мястото. Накрая на концерта, дори част от групата привика публиката да се качи на сцената и те това и направиха. Аз също се качих и видях от близо Tricky, който беше обграден плътно от хора, и останалите музиканти. Накрая стана яка импровизация. Имаше пого на сцената. Охраната се побърка какво да прави 🙂 След като сигурно половин час Tricky не спираха да свирят с пълна с хора сцена от организаторите просто спряха тока на групата и чак тогава свърши концерта. Беше невероятно.

След концерта отидохме до хостела, който си бяха намерили Калоян и Лидия. С GPS-а сравнително лесно се оправихме и свърши супер работа, само където не знам защо винаги ни прекарваше покрай банката, може и така да си трябва.Тъпото като караш с GPS, е че слушаш само него а не научаваш местата от където минаваш, но когато бързаш си е идеално. След като ги оставихме на хостела, с Маги и Йонов трябваше да намерим Horia от couchsurfing. Оказа се че не е много близо. Horia живееше в един от огромните блокове в Букурещ. Там наистина всички сгради са огромни. Horia се оказа много точен пич 🙂 Наистина много се радвам,че се запознах с него. Посрещна ни след един часа през нощта, направи ни чай, пихме го на пода, говорихме за пътешествия – ние му препоръчахме места в България, а той в Румъния (и в Молдова всъщност) … супер си изкарах, макар наистина за малко.

В четвъртък сутринта трябваше да тръгнем в 8, защото Horia беше на работа. Закарах го някъде в центъра, след това отидохме до хостела, да вземем Лидия и Калоян. Докато ги изчакахме, напазарувахме от един супермаркет разни ежедневни неща плюс някакви странни алкохоли, които да занесем в България. След като се събрахме петимата, решихме до обяд да се разходим из Букурещ. Първо отидохме до огромната известна сграда (май е парламента им, освен сумати други неща). Влезнахме през входа на оградата и видяхме нещо наистина гигантско. В последствие се оказа, че това не е нито отпред, нито отзад, а просто една от страничните страни на сградата ! За съжаление не се прие предложението ми да разгледаме по-подробно и си тръгнахме. Отидохме някъде за закусообядваме. То заваля и просто влезнахме в първото работещо заведение. Там все още не работеше кухнята и пихме кафе и ядохме сандвичи. Сандвичи малко силно казано, защото си бяха в чиния с гарнитура и бяха вкусни. След това решихме да напуснем мрачна Румъния. Излизайки от Букурещ за пореден път се изумихме от огромните сгради и всичките жици, които висят по стълбовете. От друга страна съм приятно изненадан, че навсякъде, където трябваше, успяхме да се оправим на английски (дори и полицайте говореха английски).

Като стигнахме в България времето се оправи. Изгря слънце. Първото място където спряхме беше моста на Колю Фичето. Вече и там има кабърче на картата ми 🙂 След това успях да навия другите да отидем и до Никополис Ад Иструм – римския град, който беше на два километра встрани от пътя. Там имаше вход от 6 лева на човек, но ние казахме че нямаме толкова пари и човека ни пусна безплатно и дори ни разказа всичко за града. Наистина невероятен града за времето си ! От снимки, които бях гледал, всъщност имах и по-големи очаквания, но и това което видях не беше малко. Лошото беше, че не беше много поддържано мястото. Може да го почистват малко повече от треви и евентуално малко табели кое какво е. В това състояние наистина не си струва шестте лева вход. След Никополис Ад Иструм не спирахме никъде другаде до Пловдив. На Шипка беше валял сняг през нощта, когато ни е нямало, защото предишния ден нямаше въобще, но вече беше почистен добре.

Така завърши двудневното ни пътешествие в средата на седмицата. Един незабравим концерт, страхотно couchsurfing преживяване, разходка из Русе и още две посетени места в България (моста на Колю Фичето и Никополис Ас Иструм). Супер ! А сега да видя какво ще пртавя през истинския уикенд.

Студено ли е ?

От няколко дена всички нещо се оплакват, че е студено. Не знам – аз нещо съм си внушил, че навън е топло и не ми е студено. Иначе може и да е студено. Аз гледам да ми е хубаво, пък другото не ме интересува. Снощи Пухи и Ники не можах да ги измъкна от топлите чували, с които се бяха завили, и ги оставих, а аз отидох в Пъзела. Там музика на живо, приятели, хубавкооо 🙂 После и в Найлона бях. Не знам до кога. На тръгване дори и през Петното минах за малко да видя Таня (е разбира се видях и други познати).

Да се върна на заглавието – студено ли ? Днес с Маги си направихме една (фото-)разходка край Марково. Заведе ме по хубава пътечка в гората. Искахме да снимаме мъгли, а то – слънце. Дори лежахме по земята, върху мекия килим от листа. Та мислите ли че навън е студено ?

Тан празнува рожден ден … с Róisín Murphy

На 6-ти беше рождения ден на Таня. Още преди няколко месеца, след като разбрахме, че точно на същия ден ще има концерт на Róisín Murphy в София, знаехме какво ще правим на този ден. Събрахме се още взето цялата компания. Повечето си взехме почивен ден в петък, а Анито дори си дойде от Германия за три дена. В четвъртък някъде след 17 часа тръгнахме към София, като аз си се бях приготвил, че няма да се върна до неделя, макар че все още нямахме конкретни планове за следващите дни.

Концертът беше обявен за 19 часа, ние бяхме пред залата към 19:30, влезнахме около 20:30, защото навън захладня. Все още звучеше сета на Rainer Trüby. Bushmill, не само не почерпи за рождения си ден, но вътре продаваха само уиски и то на убийствени цени. Все пак ние си правехме купона. Май бяхме най-шумната компания в залата, че дори на няколко пъти хора наоколо ни правеха забележка да се успокоим малко. Абе тия хора като са дошли на рок концерт, как не очакват че другите ще викат и ще скачат ?!? Луда работа ! Ама ние не им обърнахме много внимание, а си продължихме с нашето уиски и нашите фъстъци … а-а-а това беше от друга песен – с нашия рожден ден и нашите викове “Таня, Таня, Таняяя” 🙂 Ройшин излезе на сцената чак към 22 часа. Концерта беше страхотен ! Арт-а беше убийствен ! Много повече от този, който гледах в Скопие. Тук смени повече тоалети и сценични атрибути. Върха беше танца с двамата бутафорни мъже. Концерта беше почти два часа, но въпреки това не изпя някои песни които ми/ни се искаха. Като цяло прекарах един незабравим концерт ! Толкова много хора отдавна не бяхме се събирали да ходим заедно на концерт.

След концерта и след известно висене през залата (което аз май прекарах в ритане на празни PVC бутилки заедно с Елица), отидохме в квартирата на Маги, където продължихме рождения ден на Таня. Цялата огромна стая беше пълна с балони ! Много яко ! Взехме си пиене, разположихме се по пода, но нещо хората един по един взеха да заспиват. Накрая до към 4 часа май останахме Анито, Ники и аз, като Анито направи 24 часа откакто беше станала предишната сутрин в Мюнстер.

На сутринта вече много от компанията вече ги нямаше. Дина си тръгна още вечерта, защото беше на работа, трима си заминаха за Пловдив, Маги също каза, че ще си ходи и така останахме само 5-6 човека, които нямахме планове до неделя. В крайна сметка надделя мнението, че не ни се стои в София толкова дни (че как да ти се стои ?!?) и решихме да отидем във Виноградец. Не остана време дори да се разходим до Витоша – стана много късно, рано се стъмва вече, а и аз вече бях много болен и нямах глас (това не съм сигурен дали беше от вируса или от концерта). Напазарувахме си от Billa, ядохме като зверове направо на паркинга, и потеглихме към Виноградец.

В петък вечерта празнувахме друг празник – имения ден на Ани, който е на следващия ден, но тя тогава трябваше да си заминава за Германия. Отново добре се почерпихме. Имаше много танци-манци, снимки-мимки, али-бали 🙂 Яка работа. Само където не стояхме до много късно, защото на другата сутрин станахме (сравнително) рано и със Спас закарахме Ани до летището.

В събота вечерта дойде на борда следващия именник – Дарко 🙂 Този път беше далеч по-спокойна вечер. Въобще като във Виноградец го избичихме яко айляка. Никъде не се разходихме, а си стояхме на топличко в къщата. Ядинье, пиенье, топличко … и другото там каквото си следва 😉 Така де – и филми гледахме. Въобще пълен айляк до неделя вечерта 🙂 Аз дори не мислех, за това че съм болен и то взе че ми мина, като така и не взех никакви хапчета (само един Fervex ме накараха да си купя). Така е то – като се забавляваш, не мислиш за болести.

Хайде стига съм писал – отивам да оправям снимки да качвам 🙂 Страхотен уикенд от четвъртък до неделя си беше. Струва си да се отрази и снимково.

Квадрофоничния концерт

След като доста се чудих, в крайна сметка реших да отида на концерта Quadro на Блуба Лу в София. Шоуто наистина си заслужаваше. Влезнах в червената зала в червената къща и с радост установих, че ги няма очакваните от мен седалки. В средата на стаята беше сцената, наоколо беше публиката – кой седнал на земята, кой прав, а в четирите ъгъла бяха говорителите. На това се основаваше целия концерт – квадрофоничния звук. Всичко беше нагласено да се прилива от четирите ъгъла на стаята. Музикантите стояха на мини-сцената в средата с по един челник, насред всевъзможни инструменти, компютри, усилватели, микрофони, джаджи … Дори концерт не е точната дума – беше си един истински пърформънс (колкото и да не ми харесва тази чуждица, но в българския вече тя има друг смисъл от представление). Цялостното усещането от музиката и пеенето наистина беше добро ! Имаше и не много хора (може би около 50), което също беше добре. Радвам се че се случи да отида. Дори си купих Groove Euroope на USB flash-ка 🙂

а какво се случи след като се върнахме, ще разкажа друг път, защото не искам да развалям хубавото звучене на този пост.

Ваканция 2008

А сега да се опитам да си припомня на кратко какво правих през отпуската. Такааа първо Мандрица. Още преди да тръгнем до последно не се знаеше кой, как, кога ще идва … но това е нормално преди всяко наше пътешествие. Иначе на Мандрица беше чудесно както винаги. Нямаше празно място … така де време без простотии. Дори в дадени моменти изпростяването премина някои граници … какви ти граници направо подмина Вояджър ! Беше хубаво !!! Реката си беше чудесна. Скачахме много от скалата. И дори си направих огромна синка на крака при скок от най-високото място на скалата … а да и междувременно си разбих главата на един стърчащ кол от къщата … но тези неща със самонараняването гледам да не ги помня. Да бях запомнил нещата който в последствие са се появили във фотоапарата ми, докато някой беше взел телата ни и са правили ужасни неща. Честно разни неща от едната вечер май никой не си ги спомня. Така весело си изкарахме от събота до вторник, когато потеглихме към морето.

Пътуването от Мандрица до Кара Дере ни отне цял ден. Няма да се спирам на подробности. Не са за телефон ! В крайна сметка в Бяла се събрахме 4 коли и 16 човека. На Кара Дере бяхме някъде чак след 22 часа. Нашето място беше заето 🙁 🙁 🙁 Настанихме се на едно близко, но не беше същото и беше много мръсно и миришеше. Там изкарахме до неделя, когато част от нашата компания си тръгна, а между временно и хората от мястото на което обикновено се настаняваме. Така поне малко ни се намали депресията, че оставаме толкова малко хора.

Потвърждавам си мнението (поне до това лято – за догодина ще видим, ако го застроят) че Кара Дере си е най-хубавото място във вселената. Страхотен плаж, невероятно море – кристално, бурно, спокойно, плитко, дълбоко … просто за всекиго, пуст – няма хора с хавлии и чадъри на по-малко то 20 метра един от друг, чудесни хора, всеки е свободен да прави каквото иска, атмосферата е толкова творческа … пък дори и новия бар не е толкова лош, с барманите, които постоянно не знаят къде се намират 🙂 Още в първия момент след като пристигнах, както споменах някъде след 10 вечерта, веднага се топнах в морето, което ми се стори най-топлото, в което някога съм се гмуркал – дори в банята като влизам ми се струва по-студено. Иначе постоянно си намирахме забавления – играх плажен волейбол, което страшно ми харесва, играхме с фризби, с топка, имахме дюшек, лодка (гребането било трудна работа !), събирахме миди, рапани, правихме бижута, украса на тентата (тентата се оказа добра инвестиция), почиствахме плажа от изхвърлените от морето боклуци (повечето хора на плажа си пазеха чисто), разхождахме се – аз дори си направих една разходка до Горица (знаете че не мога да стоя на едно място твърде дълго, пък било то и Кара Дере) … въобще времето течеше неусетно и все отлагахме тръгването си. Имахме планове да отидем някъде и после да се върнем, но в крайна сметка останахме до петък. Решихме да си тръгнем и запомним Кара Дере относително спокойно, преди да дойде навалицата през уикенда, а и без това ми се искаше да разгледаме и нови места.

От Кара Дере се отправихме на север, където вече наистина минахме някои граници и отидохме в Румъния във Вама Веке. Бяхме само чували за този плаж и решихме да го видим на живо. Отново пристигнахме по тъмно и без никакви пари (добре че имах малко евро за винетки). Вама Веке е на около километър от българската граница от пункта Дуранкулак, така че е съвсем близо. В първия момент като пристигнахме си казахме “О, ужас ! Попаднахме в Слънчев бряг”, но скоро разбрахме че не е съвсем така. Всички хора, които наистина бяха много, бяха все млади и много се забавляваха. Всъщност това е най-голямото (и може би единственото) предимство на Вама Веке – нощния живот. Има супер много барове директно на плажа, като от всеки със все сила дъни музика и има за всеки вкус. Пред всеки бар стотици хора на плажа се веселят до зори. Палатките също са на плажа и са една до друга в продължение на може би километър. Яка работа ! Там може би се напих най-много от цялото пътешествие и се слях с тълпата 🙂 Ама така става като бях на един сандвич цял ден.

Почти веднага след като пристигнахме във Вама веке се запознахме с една групичка българи, които също се оказа че идваха от Кара Дере. Точно когато отидохме, без да знаем, течеше музикалния фестивал stufstock. Главната група за вечерта бяха Kultur Shock !!! Нещо ми върви да ходя в друга държава и случайно да попадам на як концерт. Така отново гледах Kultur Shock, след като им бях на концерта в София малко по-рано тази година. Този път извън оградата, но се виждаше чудесно сцената. Принципно се накефих много на концерта, но имаше някои фактора, които малко помрачиха пълното щастие на всички. След концерта бяхме на плажа в един бар еквивалент по музика на Петното и така докато повечето припаднаха и отидохме да спим в колата, защото така и не опънахме палатки. Оказа се че сме спали до една крава, която си живее под чадър на бира Carlsberg 🙂 Миришеше яко, но вечерта на никой не му пукаше … най-малкото на мен.

Сутринта в събота се събудихме рано, оказа се че целите ни крака са бели, което означава че нещо на плажа не е като трябва (измислихме слогана – “Плажовете ни са бетон”). Разгледахме Вама Веке на светло – аз си мислех че ще ми хареса повече, но точно обратното – цялата сила е в нощния живот (който всъщност си тече и през деня 🙂 ) Мислехме да променим табелата за край на Vama Veche на Nyama Veche, но го оставихме само за компютър. Другия път трябва да отидем с повече пари … всъщност с някакви пари – този път не оставихме и една стотинка в Румъния, а всичко си бяхме напазарували от България. Преди да се върнем в родината решихме да отидем до Мангалия – звучи добре, а беше само на 10 километра. Там се разходихме по центъра. Почти научихме румънски, който се оказа не чак толкова неинтуитивен. Мангалия си едно малко крайморско градче от соц тип. Още към обяд решихме да си тръгваме и да потегляме към България.

За последната вечер от отпуската решихме да посетим Езерец. Може би единственото място от Морския жокер на списание 1, което ни хареса и на което не бяхме ходили. Като начало в Езерец има огромен, повтарям огромен ресторант, с изключително бавно обслужване и високи цени. Като второ “смесения магазин и бар” на центъра е много добър с любезни продавачки (позволиха ни и дори ни предложи да ни изстудят ментата и мастиката за вечерта във фризера) и ниски цени. Като трето плажа е на няколко километра от селото и наистина печели първенството за най-голям и най-пуст плаж, но въпреки това нещо не ни хареса – беше доста мръсен със всякакви боклуци, леко е трудно достъпен и има много неприятни летящи насекоми. Въпреки че се изнервихме леко, решихме да останем там и си намерихме по-спокойно място в близката борова горичка. Спах на открито и последния ден от отпуската ми се събудих заобиколен от борчета. Истина е че след Кара Дере така ни е разглезило, че където и да отидем не можа да ни хареса, а Езерец си има всички основни качества за топ плаж по моите разбирания.

В неделя успяхме да тръгнем сравнително рано в 10 часа за Пловдив. Минахме през Варна-Шумен-Котел-Сливен-Стара Загора и не попаднахме на задръствания. Само за 10 часа си бяхме в Пловдив. Котелския проход ме спечели – много е добър и няма движение. Пътя от Котел до Сливен през Ичера също е нов и макар да е планински – става. Междувременно минахме през такива селца, които не мога да опиша – едни са красиви, други просто абсурдни.

И така хем кратко, хем толкова отдавна ми се струва Мандрица премина поредната ми двуседмична лятна отпуска. Тази вечер (вторник вечер) в Асеновград, Алекс ме попита кое е най-хубавото място което съм посетил, докато тя беше в Италия, и аз без да се замисля отговорих: Кара дере ! Дано и следващите години да мога отговорям така, а и дано да има още много нови места с които да го сравнявам. Конкретно доказателство, че е толкова хубаво е Софито, която първо каза, че едва ли ще издържи повече от 2-3 дена там, а след това остана и двете седмици.

Такаааа, а сега за избиване на постваканционната депресия, накъде ще ходим ?

Как закарах мама в София, а се озовах на концерт в Скопие

В събота, след като се разбра, че и този уикенд ще е дъждовен се навих да отида с нашите до София, защото майка ми имаше малко работа там в неделя. Казах си по-добре София, отколкото никъде. Такаа, отидохме, видяхме се със Софито и след това ги оставих при братовчедките ми. Аз реших да отида да видя какво прави Магито. Отидох и се зачудих какво да правим. По едно време Магито каза – дай да ходим в Македония, там не сме ходил, а аз казах “ОК ! Само че какво да правим там ?”. Беше 18 часа в събота, а в неделя в 14 трябваше и двамата да сме в София. Решихме че Охрид е доста далеч и се концентрирахме в Скопие. Започнах да търся в Интернет какво интересно има в Скопие, докато Магито се приготвяше. Дори писахме на един от CouchSurfing, че тръгваме натам и нямаме време да изчакаме отговор, а да пише SMS ако е съгласен. По едно време Магито подхвърли – я виж в last-а дали няма нещо тази вечер в Скопие. Отварям аз и какво да видя – Róisín Murphy ! Викам си – отиваме със сигурност ! Добрата новина – началния час беше обявен за 23:55, т.е. имаме достатъчно време. Лошата новина – никъде не намерих колко струва билета, а вече имаме едно подобно разочарование, когато отидохме до Солун за Nouvelle Vague, и се оказа, че искат много пари. Все пак решихме, че като за Македония, ще е по-евтино.

В 19 часа в събота, без каквато и да е друга подготовка тръгнахме към Македония. Само си проверихме дали паспортите са в нас. На границата нямаше проблеми. Само където имах в багажника три торби празни буркани за Пловдив 🙂 Беше ме малко срам, но принципно нямаше какво да ми кажат за тях. Тръгнахме из Македония – първото ми впечатление – пътните им знаци са в много лошо състояние и повечето са изтъркани. Последва още нещо за което не бяхме помислили – част от магистралите им са платени, а ние нямахме денари … дори и евро нямахме. Пича на първото гише каза: “éдно евро. как да немаш ? къде си тръгнал ?” … и в тоя род, но накрая каза: “айде вози, вози …” и ни пусна 🙂 Кредитни и дебитни карти не приемат, а ние честно казано на тях разчитахме. Последва още едно гише на което се разигра същия сценарии … ужас ! Голям срам брахме … И така без да си платим за магистралите стигнахме в Скопие. Видяхме че поне там банкомати има. Остана само да разберем какъв е курса на Македонския денар и колко е билета за Рошин. Нямах карта на Скопие в GPS-а и се оправяхме по добрия стар метод – спираш и питаш хората. С български и английски се оправяш чудесно. Отидохме до центъра, където на едно (затворено) change бюро видяхме, че еврото е около 62 денара. Решихме да рискуваме преди да разберем колко са билетите и изтеглихме 2000. След това отново с питане намерихме Hard Rock Club, където щеше да бъде събитието. Беше към 22:30 македонско време. Там са с час назад, което беше добре за нас, защото имахме нужда от време да се ориентираме в държава, в която отиваме за първи път. На входа се успокоихме, че наистина началния час е 23:55, а билетите се оказаха по 900 денара. Избихме рибата по точност. Взехме си два билета и още беше празно и решихме да се върнем в центъра да оползотворим този един час който имаме. Там си взехме две скопски пиво и разгледахме малко.

Сега малко неприятни моменти в Скопие. Първо циганчета, които просят. Просто е пълно с тях. Много са, много са нахални и не можеш да се отървеш от тях. Ако се опиташ по-грубо дори налитат на бой, псуват и плюят … а са деца на няма и десет години сигурно. Много тъжно ! Второ – отново имах случка с полицаи. Там където бях спрял на центъра, въпреки че беше пълно с коли, се оказа че било пешеходна зона. Точно се качваме да отиваме на концерта и един полицаи ми чука на прозореца. Поиска документите, аз му ги дадох, после каза нещо, което наистина не разбрах, след което ми каза на английски да му дам и паспорта ми. Чак след като ми взе паспорта ми каза, че това било пешеходна зона и трябвало да ми вземе паспорта, и след като си платя глобата да отида от не знам си къде да си го взема. Обиди ми се как не съм го разбрал, като “то било същото”, даде да се разбере, че като сме вече в евросъюза да не сме голяма работа, заплаши с глоба от 200 евро, като аз му казах, че нямам толкова пари … и накрая ми върна документите и ни пусна. Като изключим тези две случки (и момента на магистралата), останалото пътешествие си беше прекрасно.

Към 23:30 (македонско време) отново бяхме пред Hard Rock Club. Та вече беше препълнено с коли, въпреки че има не малък паркинг, едвам си намерихме място за спиране и то не много хубаво (разбирайте правилно). Hard Rock Club е летен бар – на открито, с доста модерен изглед, няколко бара, сцена, модерно осветление, дори прекалено гъзарско място за моя стил, но пък се случват интересни събития там. Трябва да следя повече сценичния живот в Скопие – излиза че хубаво, евтинко и не много далече.

Róisín излеза разбиващо на сцената към 0:30.  Клуба беше препълнен и всички много се кефиха … и имаше защо. Рошин и цялата група направиха страхотен спектакъл .. цял пърформънс, както се казва. Аз до последно не вярвах, че ще я видя на живо, а то си стана истински голям концерт. Цялото сценично поведение беше невероятно ! Рошин се преобличаше и трансформираше директно на сцената. Страшна мадама е ! Шоуто просто не може да опише. Спирам.

След концерта, който продължи почти два  часа, останахме малко (около половин час може би) в клуба, но решихме да си тръгнем и да си намерим някакво място за спане. Човека от couchsurfing, не се обади, така че остана варианта спане в колата. Полутахме се малко в посока към Охрид, но в крайна сметка се върнахме и просто спряхме на един паркинг пред една кооперация в един добре изглеждащ квартал. Беше 4:30 (българско време) и решихме да подремнем малко.

Събудихме се рано в неделя, но няма как иначе на тези неудобни седалки. Направихме една обиколка из Скопие по светло, но решихме да не спираме никъде а да се приберем навреме в България. На светло наистина всичко изглежда различно. В Македония като цяло си е красиво … както в България 🙂 Заредихме малко бензин, като там поне приемаха дебитни карти. По пътя взехме няколко вида македонски бири за подаръци, а и да си изхарчим последните денари. Е, на връщане си платихме магистралите – веднъж 40 и веднъж 60 денара. Странното е че там се плаща на влизане на магистралата.

В 12:30 си бяхме в София, свърших си работата в 14 и след това дори имаше време да подремна преди да се връщаме към Пловдив.

Честно казано в събота имах някаква идея, че може да ходим с Магито някъде извън София, но тозва да отидем до Скопие и то на концерт на Рошин, не съм го и сънувал ! Между другото с това пътешествие запълних и списъка на всички съседни страни, които посетих само през тази година 🙂

п.с. Изпихме бирите. Скопско и Горско стават без да претендират за най-добрата бира на света, а Крали Марко ми дойде малко странно – малко нагорчава като вкус от пелин.

София, музеи, Кайли

Този уикенд отново не си останах в Пловдив. Успяха да ме убедят да отидем в София – пак по-добре от нищо. В събота сутринта отидох на упражнения в университета, но не изкарах много. Ще видим на изпита какво ще направя. Следобед, трябваше да изчакаме Таня да свърши работа, и след това великолепната петица отново се качихме на Астралката и потеглихме към София. Първата ни цел беше да се срещнем с Дина и след това да ходим някъде по музеите в нощта на музеите. Разочарован съм от София, че по магазинчетата за цигари и алкохол не можахме да намерим бира. Те дори нямаха хладилна витрина. Така отидохме на изложбата на Пиер и Жил напълно трезви 🙂 Бяхме и за началото на концерта на Gravity Co, но не се застояхме много, а си намерихме магазин за водка (според някои след 22 часа по БДС вече можело да се пие водка). Така в центъра на София, точно пред висшия съдебен съвет, добре се почерпихме. Особено след като свърши и втората бутилка (все пак бяхме доста хора). След това отидохме в Тънка червена линия. Според снимките добре сме се забавлявали там. Дори много добре ! Някои дори съжаляваха, че сме си тръгнали.

В 2 часа решихме да отидем на концерт на Ambient Anarchist в изложбената зала на Шипка. Там се опитаха да направят един пърформънс – да свирят в един куб направен от вестници и хартия и да се прожектират сенките, но нещо не се получи. Публиката искаше да види какво става вътре и постоянно късаше “завесата”, те пък се сърдиха и така като цяло не се получи много добре. Всички започнаха да си тръгват един по един и в крайна сметка останах само с Пухи и Гергана. Накрая, дори леко обидени на Ambient, отидохме да спим в квартирата на Гергана, която беше наблизо.

Неделя сутринта беше една от най-ужасните сутрини, които съм имал. Когато можех да си отворя очите и да си вдигна главата вече беше 13:30. Направо се чудя как Гергана е отишла в 7 на работа. Почти зомбирани с Пухи тръгнахме към Дина. Второто ми разочарование от София – обществения транспорт. Няма нито рейсове (поне които ги зная), нито свободно такси в центъра (на Орлов мост). Ние дори се надявахме на такси, но постояхме доста време на напичащото ни слънце, преди да си хванем.

Някак си все пак пристигнахме в квартирата на Дина, където ни чакаше страхотно приятно ухаещ обяд. Взех си един душ и горе-долу свежнах. След това трябваше да отида до Гергана (братовчетка ми) да взема едни багажи, а и да се видим. Там се разхладих добре с едно фрапе.

В Борово отидох и до Магито, където заедно с Тишо се размазахме на слънчевата терасата под звуците на лежерна неделна музика. Беше толкова отпускащо, точно каквото ми трябваше, за да се съвзема.

Неделя вечерта беше другото събитие, с което ме убедиха да отида в София – концерта на Kylie Minogue. Попаднаха ни покани и реших че за без пари ще си струва концерта от всякъде. Дори бяхме във VIP зоната, най-отпред пред сцената. Кайли пя повече от 2 часа и на стадиона имаше доста повече хора, от колкото предварително се очакваше. Получи се шоуто ! Хореографията и визуалните ефекти си бяха точно на място, въпреки, че на мен не ми е точно това идеала за концерт. Все пак се радвам, че бях там. Концерт на живо винаги си е добре и трябва да се подкрепят такива изяви. Дано да има повече подобни големи концерти в България.

След концерта – обичайната гъчканица, задръствания, няма таксита, изпуснахме последните трамваи … но по някое време успяхме да стигнем пак в Тънка червена, където тази вечер беше доста по-спокойно. Седнахме на голямата маса долу и дори си говорихме, за разлика от предишната вечер, когато само скачахме наоколо. Пихме по едно питие и към 2 часа се прибрахме в квартирата на Дина. След което аз съм заспал по някое време. Станахме в 6, в 6:30 тръгнахме и точно на време в 8:30 си бях на работа.

Днес, дори леко учудващо, се чувствах много добре. Всички в офиса бяха нещо изнервени, а на мен ми беше едно спокойно, айляшко, не се впрягах много … пожелавам на всички, и на себе си цялата седмица да е такава 🙂

update: ето нашите снимки (основно от събота) и едно ревю на концерта на Кайли със снимки на различните й тоалети.

Остава в петък

Не, никъде не съм оставал в петък, просто бях на концерт на Остава в Петното. Отдавна се бях заканил да отида и отидох, въпреки, че на следващата сутрин бях на изпит. Не знам, моите критерии ли вече са се занижили за Остава, или наистина стана много як концерт 🙂 Беше обявен като промо на новия им албум и аз най-вече отидох да чуя повече от новите им песни (и дори евентуално да си го купя, но се оказа, че все още не е излязъл), които очаквах много да не ми харесат. Въпреки това, Остава изпълниха и всичките ми любими техни песни на български, което ме изпълни максимално ! Иначе и 1-2 от новите им песни ми харесаха още на първо слушане, но наистина има доста голяма промяна в звученето на Остава. Хайде английските текстове мога да ги преглътна, brithpop звученето също става, но едно се чудя – къде отиде депресията ?