Tag Archives: София

Култур Шок отново !

Музика, Пътешествия, , , , ,

Kultur Shock, дори като бонус Контрол и Pero Defformero. Както става ясно снощи бях на концерта. Още като разбрах за концерта преди няколко месеца си казах, че ще отида отново на Култур Шок. Миналия път в Black box беше много яко. Напоследък се бях замислил да не би да разменя концерта за този на Милена, но така и не го направих. А да пътувам два път до София през три дни не ми се правеше.

И този път както предишния, беше работен ден и плана беше тръгваме след работа, на концерт и се прибираме обратно. Пак бяхме двама, само че миналия път бях със Спастнята, а сега с Таня. Все пак Спастнята се присъедини към нас в София. След като дойдоха Марина и Ники и вече бяхме пълна група. Концерта беше обявен за 19 часа, ние влезнахме в 19:30 и едвам успяхме да хванем последните две песни на Pero Defformero 🙁 Както заключихме всички единодушно – това концертите напоследък да започват на време е порочна практика ! А този беше точно такъв. 19:00 – Pero, свирят 40 минути, след това в 20:00 (добре де започнаха няколко минутки по-рано) – Контрол, точно 1 час, и накрая Култур Шок точно час и 45 минути.

За Pero Deformero мога да кажа, че са много яки. Вокала беше един излъскан типичен сръбски фолк изпълнител с голямо шкембе, но забиваха яко жица. Последната им песен (която реално хванахме само цялата) беше явно големия им хит и много хора, включително и Спастнята, пееха. Наистина ни хвана яд, че ги изпуснахме.

Контрол излязоха на сцената и цялата публика започна да пее. Оказа се точно на този ден и в тази зала се навършват 20 години от първия им голям концерт и Гилъна през цялото време беше много развълнуван и постоянно благодареше на публиката. А то имаше защо – след като всички продължаваха да пеят и след края на всяка песен. А песните бяха хит след хит ! Наистина е невероятно изживяване когато всички пеят заедно.

След такова подгряване тепърва идваха Култур Шок ! Публиката направо завря – буквално в погото, и преносно във всеки един. Джино просто знае как да запали цялата публика. Новия състав на групата също много ми хареса. Вече има две жени. Саксофонистката (Amy Denio) ме изуми с глас и изпълнение, но истинския хит според мен (и според Спастнята) беше цигуларката (Paris Hurley), която с поведение и техника просто ни накара да се влюбим в нея. Изглеждаше като анимационна манга героиня, а как се кълчеше и свиреше на цигулка просто нямам думи ! Нямаше как да не изпълнят повечко песни от новия им албум (Integration), но все пак направиха и доста неща от старите албуми. Между песните Gino (а накрая и цялата група) имаше акапелни включвания. Аз точно се замислих дали ще изпълнят Istanbul и те го направиха на биса (веднага след Hashishi). За финал беше оставена Mastika, която публиката искаше от самото начало. Последва трудно сбогуване, като накрая дири слезнаха до публиката и се здрависаха със всички, които желаеха. И така отново всичко завърши, до следващия път !

Чудесен концерт се получи ! Въпреки работния ден, въпреки всички проблеми с техниката и ужасния звук, въпреки всичко … и следващия път пак ще отида !

До София за концерт и разходка из Витоша

Музика, Пътешествия, , , , , , , ,

Тази събота беше концерта на Alice Russell и Nightmares on Wax. Бяхме се събрали доста голяма група за концерта, и аз въпреки, че се колебаех малко в крайна сметка реших да отида (взех си билет в последните дни преди събитието). Тръгнахме в събота след обяд, стигнахме по на време (за разлика от другата кола, които дойдоха направо за концерта) и успяхме да отидем до Дина, да хапнем там, и дори да започнем с пиенето 🙂 Аз дори между временно успях да отида до квартирата на сестра ми, където доставих разни (и доста) провизии и взех на обратно други.

Концерта, беше обявен за 7, но както се очакваше, започна малко след 8. На сцената излезе Алис Ръсел, заедно с цяла група … всички в бяло … и много весели. Аз, както казах, не се бях много подготвил за нея, освен няколко песни в ТиТръбата. Все пак беше чудесно. Но най-велико беше това, което последва, а именно Nightmares on wax ! Получи се просто жестоко парти. Предварително въобще не знаех какво да очаквам от тях, защото всичко което съм слушал е доста експериментално, но това което избраха беше най-подходящото. Мисля, че всички които останаха до края бяха предоволни. Дори за малко да излязат на втори бис, защото публиката не спираше да тропа и да вика.

След концерта отидохме да хапнем, а вечерта завършихме в Амстердам (заведението, не града). Там откарахме до не знам кога и добре че на другия ден се оказа, че се сменя времето и имахме 1 час повече за спане.

В неделя след обяд решихме да отидем към Витоша. На срещата пред Боянската църква се събрахме доста голяма компания (може би към 15 човека). Разгледахме църквата и решихме да отидем и до Боянския водопад. Някой каза, че е близо, но в крайна сметка се оказа че си е около час и половина ходене. Все пак според мен си струваше – водопада наистина е много хубав. Разходката из Витоша през есента също е прекрасна. Почти като в Родопите 😉

За финал отидохме изморени и доста гладни в един ресторант в Бояна, който се оказа доста добър и хубаво се наядохме. След което се прибрахме в Пловдив, където за първи път се оказа по-кофти време от колкото в София. Валеше някакъв ситен дъжд, мъгла … а в София през целия ден на разходката беше чудесно време.

Park Live Fest ’09

Музика, , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Както пишеше в “Една седмциа в София”: “най-сетне адекватен музикален фестивал в България! И никакъв Глен Хюз!”. Много съм щастлив, че преживях трите дена на Park Live Fest ’09.

След много чудения кой ще ходи и кой няма, в крайна сметка потеглихме 5 човека в четвъртък за София. Уж тръгнахме сравнително на време, но докато стигнем, докато оставим колата пред блока на Дина (Динчеее, благодарим за гостоприемството !!!), докато се натуткаме, докато стигнем до фестивала пеша, си стана 19:30 (а началото беше обявено за 17 часа). Бяхме изпуснали само R.O.B.T.F., a на сцената се вихреше Pilooski. Пред сцената имаше само един човек и ни е решихме да се слеем с тълпата 🙂  Останалите посетители просто си стояха кротко на тревата. Постепенно започна да се запълва с хора. На Nasekomix вече имаше, а за Little Dragon бяха дошли почти всички, които бяха намислили да присъстват този ден. Все пак беше четвъртък и е нормално хората да дойдат след работа.

Трики. За втори път гледам Трики на живо (след Букурещ миналата есен). Този път ми се стори дори още по-хубаво ! Все пак не беше в зала със седалки, а на open-air фестивал. Дори мога да кажа, че като изживяване, това беше най-якия концерт на който съм бил ! Просто ми мина като един миг. Не знам нито колко време продължи, нито кои точно песни изпълни. Този път дори пя повече от Букурещ, където основно свиваше. По едно време дори Трики се появи някъде сред публиката, и мина покрай нас. А ние бяхме неизменно най-отпред (общо взето и трите дена бяхме там). Накрая отново завърши с Ace of spades, и отново публиката беше подканена да се качи на сцената. Невероятно изживяване ! Този път обаче охрана по едно време спря да се качват повече хора. За тази част от фестивала питайте Пухи, ако вече не Ви е разказал, как са станали близки с Трики на една сцена 😉

С Трики завърши първия невероятен ден на ParkLive. Нямахме билети за Ялта (то не сме и искали), и за наше си afterparty отидохме в Лодки. До сега не бях ходил там, но ми се стори чудесно място на открито, евтинко и съвсем непретенциозно … точно като за нас 🙂 Танцувахме си, пийвахме си … докато се скапахме и се прибрахме да спим.

В петък сутринта всичките ни жени ни напуснаха 🙂 Надя и Дорето ги закарах рано-рано да си хванат стопа за Пловдив, Динчето отиде на работа, след което също се прибираше директно за Пловдив, а ние останахме трима мъже в апартамента. Както се изрази Йонов – като кубински студенти в западна Европа. Цял ден мързелувахме. Аз само успях да се видя със сестра ми, а Пухи сготви един винен кебаб (само че с пилешко, вместо със свинско, защото такова имаше в магазина, и с бяло вино, вместо червено, защото все пак е лято).

Когато най-накрая отидохме на втория ден на ParkLive вече звучаха Карандила. Бяхме изпуснали Карандила джуниър. По едно време на пулта се качи DJ Lord, който ни забавляваше с разни … а май и той се забваляваше да миксира разни комерсиални хитове 🙂 По едно друго време на сцената отново се качиха Карандила, а на заден план, DJ Lord продължаваше да пуска бийтове ! Хубаво шоу се получи – създаде настроение.

Втория ден всъщност лично мен най-слабо ме вълнуваше от към любими артисти и използвах времето да се видя с много познати от Пловдив. Дори прекарахме едно известно време в игра на фризби 🙂 Особено Ruth & Unlimited нещо не успяха да ме впечатлят и да прекъснат фризбито. Все пак за Roots Manuva дойдоха доста хора, а и ние се придвижихме пред сцената. Дори си вкарахме нови лафове: “Are you reggae ?”, “Are you reggae enought for me?” 🙂 Всъщност си тръгнахме малко преди същинския финал на Roots Manuva и отново завършихме в Лодки, където се видяхме с Цецката.

Последния ден на фестивала беше обявен с начален час 15:00, и ние въпреки голямата жега едвам успяхме да стигнем в 16:30. Това беше и точния час на началото, когато Gaz Cobain от Future Sound Of London се качи на сцената. Чудесна музика … за afterparty … не за подгряване ! А на открито нямаше какво да ни се подгрява – през пет минути отивахме на един маркуч с вода се плискаме за разхлаждане.

Phuture Шок ги очаквах с голям интерес, но леко ме разочароваха с краткото си изпълнение и най-вече с факта, че не ни изпяха “you seem to know” 🙂 Пяха само нови неща.

След тях, въпреки, че ги нямаше в програмата на основната сцена, се появиха Gilles Peterson & Michael Rütten, който направиха едно кратко сетче 🙂 и представиха следващата банда.

Crazy P(enis) определено са откритието ми на фестивала. Тази шармантна дама и двамата DJ-и просто ни разказаха играта от кеф ! Много пленителни хора. Не ни оставиха да скучаем.

Plaid започнаха и малко след това заваля дъжда (който е бил в София по това време, знае за какъв дъжд говоря). Дъжд, който вместо да разгони хората, всъщност събра всички пред сцената и хората започнаха да се кефят и скачат още повече. Общо взето никой не обърна внимание на дъжда и той се намуси и си тръгна 🙂 още преди Plaid да свършат.

За финал на всичко бяха Lamb. Въпреки техническите проблеми и закъснението бяха невероятни ! Andy просто кипеше – скачаше, миксираше, блъскаше барабаните, скачаше в публиката … Много хора просто плачеха, след като приключиха. Въпреки двата биса по някое време просто се наложи да си тръгнат. Аз едвам се прибрах до квартирата на Динчето. Краката ми бяха скапани и всички стълби ми се струваха непреодолими. Добре че работеше асансьора, защото до седемнадесетия етаж нямаше да се кача – тогава бих предпочел да спя отпред на пейката.

И така всичко свърши … трите дена които просто минаха като миг а мен. Когато пристигнахме в Пловдив с Йонов просто си казахме, че все едно преди малко сме тръгнали за фестивала. Чудесно беше !

Въпреки, че като музика на фестивала мога да му дам 10 от 10, мисля да изложа и какво не ми хареса в него … главно като организация. Надявам се да е градивна критика:

  1. Гривничките ! Просто трябваше да са по-издръжливи. И по-хубави ! Моята още на втория ден се изтърка, а на третия се скъса. Някак си на магия я бях задържал за да мога да влезна без проблеми, след това просто я махнах.
  2. Началното време ! Не можеш да очакваш посред лято, концертите да започват в 15 часа. Първо е жега, второ е светло до 21 часа. Трето края в 23 също е неприемлив за мен (Ялта я изключвам – аз очаквам фестивал на открито). Ако толкова не може да се уреди музика до малките часове (според законите), просто трябва да се направи извън града … и тук идваме до третия проблем
  3. Палатков лагер. Винаги съм си представял, че големите фестивали задължително имат места за палатки и хората просто живеят няколко дена с фестивала.

Не че аз не живях ! Много яко беше !

Трябва да се случват и хубави неща в живота.

п.с. снимки има ето тук.

19 – 25 май 2009

Ежедневие, Музика, Пътешествия, Работа, Събития, , , , , , , , , , , , , , ,

Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица

Mariann

Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.

21 май 2009

В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.

Ревю, Контрол Хиподил

Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.

23 май 2009

След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.

24 май 2009

24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.

25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂

И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.

Уикенд в София

Пътешествия, , , ,

След тежката петък вечер в градкста градина, успяхме да се съвземем и тръгнем към София чак към 16 часа. Като стигнахме в София, направо взехме Дина от работа и плана беше да посетим част от нощта на музеите и галериите. Общо взето програмата беше доста постна, концертите (които си харесахме) бяха рано още в 19 часа и ги изпуснахме … успяхме да разгледаме само изложбата “Изкушението Чалга” в градската галерия, която за мое учудване ми хареса. Направо си е чудесна 😉 След това отидохме в парка Заимов, където седяхме доста време, срещнахме разни хора. Вечерта завършихме (поне част от нас) в заведението на Гергана 14-16.
В неделя станахме към обяд, видях се със Софито, и след това отидохме на Витоша. Дина ни заведе на златните мостове и видях за първи път морените. Бреййй тез’ камъни наистина огромни ! Ама ОГРОМНИ Ви казвам ! Вчипитлих се 🙂 След Витоша отидохме на гости на Стринето, в готското й апартаментче и тя ни нагости с вкусна домашна пица. След това едно бързо прибиране с Пухи по спокойната магистрала (която между другото на места така се е разбила, че прилича на градски път), и за финал на неделята и уикенда ударихме едно Петно, където бяха останалите 🙂
Като се замисля, доста неща като за два дена 🙂

София

Пътешествия, , , ,

Защо пък да не включа и София към евро-пътешествието ми. И така отново съм в България 🙂 Не точно в къщи, а в София. Така имам още един ден докато се прибера в Пловдив.

Разстоянието от Сараево до България се оказа доста, а и се взима доста бавно с всичките завои в Босна и Херцеговина и всички селца в Сърбия. Събудих се още в 7 часа сутринта в колата след една доста хладна нощ в планините на Босна и Херцеговина. Върнах се за малко до Сараево, за да напълня резервоара (между другото там бензина е доста евтин), и в 7:30 потеглих с мисълта за България. Успях да стъпя народна земя чак в 18 часа (19 българско време). Имах време дори да стигна до Пловдив, но усетих умора вече, а и реших да си удължа пътешествието с един ден 🙂 В 19:30 бях в София.

На изток от Сараево, планините останаха все така хубави, а надписи започнаха да стават почти изцяло на кирилица. Явно в западните части наистина хърватите са задраскали кирилицата.

На Сръбско-Българската граница българите са въвели някаква странна процедура, като ти дават една USB флашка (служителките й казваха “чип”), която я разнасяш по всички гишета (5-6 на брой) и навсякъде я ръгат в компютъра и нещо четат и записват. На последното гише си я прибират. Това някаква нова топология мрежа ли е ? 😉 Ако бях по-нахален щях да й източа съдържанието на EEE PC-то.

До София, ама по друг път

Пътешествия, , , , ,

В неделя, единствения ми план за деня беше, че вечерта трябва да съм в София, за да прибера майка ми и баща ми до Пловдив. Естествено не можех да взема никой с мен, защото на връщане колата щеше да е пълна, а и още по-естесвено, никой от “софиянците” не искаше да си отиде още в неделя. Така имах цял ден (всъщност следобяд имах няколко срещи, но те си бяха плаващи) да стигна до София и реших да го направя не по магистралата. Например отдавна се канех да разгледам Белово. Така в неделя “сутринта” към 11 потеглих към Пазарджик и от там към Белово, където ми беше първата спирка. Намерих си място за паркиране и тръгнах да се разхождам, да разгледам наоколо. Май хванах неделния пазар в центъра, където бяха всички хора. На пазара естесвено продаваха всичко – от дрехи и играчки до домашно вино и сланина директно на улицата.  Иначе градчето не е лошо, на хубаво място в планината. След като се наснимах, за момент се замислих, дали да си кривна към магистралата, но веднага се отказах – така и така съм тръгнал, продължавам по “другия” път. Стигнах до Костенец и започнах да си набелязвам пътя за по-нататък. Избрах си най-краткия път до Самоков видях, че минава през село наречено Гуцал и си казах: “И-и-и колко яко !” 🙂 И наистина беше яко – пътя до там криволичеше из планината, а на влизане в селотоо дори спрях да снимам “табелата”, която си беше цяло произведение на изкуството, както и самото село. След това се наложи още известно време да се помотам из селото, докато търся как да изляза. Въпреки че според картата, която имах, а и според GPS-а има път до следващото село Шипочане, то аз така и не го намерих. Всъщност имаше, но беше черен. Не че не тръгнах по него, както знаете Астралката не признава “лоши” пътища, но все пак не ми караше 7 километра по него. А и стигнах до разми места пълни с гилзи от ловци и предпочетох да се върна 4-5 километра до разклона за Гуцал. Все пак ходенето до Гуцал не беше напразно – докато обикалях из селото, то ми хареса и трябва да отидем отново специано там. Може би през лятото на палатки.  Малко не ми искаше, но се наложи да мина през Боровец. Там обаче за изненда ми хареса – имаше сняг и спрях да снимам борчета, покрити с пухкав сняг 🙂 Малко ми беше трудно да хвана само природа без сгради, но успях. Малко ми помогна гъстата мъгла, но тя пък затрудняваше движението.  След Боровец, бързо стигнах до Самоков, където вече нямаше мъгла. След това пътя все повече и повече се задръстваше до София, където на околовръстното вече премина всички граници и сложи край на приятното ми пътуване с половинчасово задръстване. Добре дошли в София !

Тан празнува рожден ден … с Róisín Murphy

Музика, Пътешествия, Разни, , , , , , , , ,

На 6-ти беше рождения ден на Таня. Още преди няколко месеца, след като разбрахме, че точно на същия ден ще има концерт на Róisín Murphy в София, знаехме какво ще правим на този ден. Събрахме се още взето цялата компания. Повечето си взехме почивен ден в петък, а Анито дори си дойде от Германия за три дена. В четвъртък някъде след 17 часа тръгнахме към София, като аз си се бях приготвил, че няма да се върна до неделя, макар че все още нямахме конкретни планове за следващите дни.

Концертът беше обявен за 19 часа, ние бяхме пред залата към 19:30, влезнахме около 20:30, защото навън захладня. Все още звучеше сета на Rainer Trüby. Bushmill, не само не почерпи за рождения си ден, но вътре продаваха само уиски и то на убийствени цени. Все пак ние си правехме купона. Май бяхме най-шумната компания в залата, че дори на няколко пъти хора наоколо ни правеха забележка да се успокоим малко. Абе тия хора като са дошли на рок концерт, как не очакват че другите ще викат и ще скачат ?!? Луда работа ! Ама ние не им обърнахме много внимание, а си продължихме с нашето уиски и нашите фъстъци … а-а-а това беше от друга песен – с нашия рожден ден и нашите викове “Таня, Таня, Таняяя” 🙂 Ройшин излезе на сцената чак към 22 часа. Концерта беше страхотен ! Арт-а беше убийствен ! Много повече от този, който гледах в Скопие. Тук смени повече тоалети и сценични атрибути. Върха беше танца с двамата бутафорни мъже. Концерта беше почти два часа, но въпреки това не изпя някои песни които ми/ни се искаха. Като цяло прекарах един незабравим концерт ! Толкова много хора отдавна не бяхме се събирали да ходим заедно на концерт.

След концерта и след известно висене през залата (което аз май прекарах в ритане на празни PVC бутилки заедно с Елица), отидохме в квартирата на Маги, където продължихме рождения ден на Таня. Цялата огромна стая беше пълна с балони ! Много яко ! Взехме си пиене, разположихме се по пода, но нещо хората един по един взеха да заспиват. Накрая до към 4 часа май останахме Анито, Ники и аз, като Анито направи 24 часа откакто беше станала предишната сутрин в Мюнстер.

На сутринта вече много от компанията вече ги нямаше. Дина си тръгна още вечерта, защото беше на работа, трима си заминаха за Пловдив, Маги също каза, че ще си ходи и така останахме само 5-6 човека, които нямахме планове до неделя. В крайна сметка надделя мнението, че не ни се стои в София толкова дни (че как да ти се стои ?!?) и решихме да отидем във Виноградец. Не остана време дори да се разходим до Витоша – стана много късно, рано се стъмва вече, а и аз вече бях много болен и нямах глас (това не съм сигурен дали беше от вируса или от концерта). Напазарувахме си от Billa, ядохме като зверове направо на паркинга, и потеглихме към Виноградец.

В петък вечерта празнувахме друг празник – имения ден на Ани, който е на следващия ден, но тя тогава трябваше да си заминава за Германия. Отново добре се почерпихме. Имаше много танци-манци, снимки-мимки, али-бали 🙂 Яка работа. Само където не стояхме до много късно, защото на другата сутрин станахме (сравнително) рано и със Спас закарахме Ани до летището.

В събота вечерта дойде на борда следващия именник – Дарко 🙂 Този път беше далеч по-спокойна вечер. Въобще като във Виноградец го избичихме яко айляка. Никъде не се разходихме, а си стояхме на топличко в къщата. Ядинье, пиенье, топличко … и другото там каквото си следва 😉 Така де – и филми гледахме. Въобще пълен айляк до неделя вечерта 🙂 Аз дори не мислех, за това че съм болен и то взе че ми мина, като така и не взех никакви хапчета (само един Fervex ме накараха да си купя). Така е то – като се забавляваш, не мислиш за болести.

Хайде стига съм писал – отивам да оправям снимки да качвам 🙂 Страхотен уикенд от четвъртък до неделя си беше. Струва си да се отрази и снимково.

Квадрофоничния концерт

Музика, , ,

След като доста се чудих, в крайна сметка реших да отида на концерта Quadro на Блуба Лу в София. Шоуто наистина си заслужаваше. Влезнах в червената зала в червената къща и с радост установих, че ги няма очакваните от мен седалки. В средата на стаята беше сцената, наоколо беше публиката – кой седнал на земята, кой прав, а в четирите ъгъла бяха говорителите. На това се основаваше целия концерт – квадрофоничния звук. Всичко беше нагласено да се прилива от четирите ъгъла на стаята. Музикантите стояха на мини-сцената в средата с по един челник, насред всевъзможни инструменти, компютри, усилватели, микрофони, джаджи … Дори концерт не е точната дума – беше си един истински пърформънс (колкото и да не ми харесва тази чуждица, но в българския вече тя има друг смисъл от представление). Цялостното усещането от музиката и пеенето наистина беше добро ! Имаше и не много хора (може би около 50), което също беше добре. Радвам се че се случи да отида. Дори си купих Groove Euroope на USB flash-ка 🙂

а какво се случи след като се върнахме, ще разкажа друг път, защото не искам да развалям хубавото звучене на този пост.

Хубав уикенд

Ежедневие, Пътешествия, , , , , , , , ,

Уикендът ми започна още в петък вечерта, след изморителния работен ден с ISO9001 одит, когато с Пухи решихме да отидем до София – хем да изпратим Динчето в събота за Испания, хем да си приберем Елица и Дарко 🙂 Едно от хубавите спонтанни решения. Така в петък вечер се забавлявах в София. Първо бяхме в Куфара, след това в Тънка червена и после продължихме в апартамента на Дина, почти до съмване. В тънката ивица Елица така ме забавли с историите от Тунис, че когато отидох за второ питие ми отказаха с мотива, че затварят вече.

В събота плана беше да отидем до зоологическата градина и така и направихме. Имах много лоши представи за това място и може би затова ме изненада приятно 🙂 Очаквах да е много по-зле. Наистина малко ме е жал за животните, но разнообразието беше доста голямо. По в сравнение с пловдивската. А и входа беше само левче (50 стотинки за учащи и пенсионери). Забелязах че зоологическата е едно от местата, където е много добре да имаш голямо оптично приближение.

След зоологическата отидохме на летището да изпратим Дина (за първи път видях терминал 2 и наистина са го направили добре). Динче, я разкажи за барселонските мъже, особено след финала ? 😉

Софи, а на теб наистина ти се извинявам публично, че не можах да те взема на връщане ! Имаш цялото право да ми се сърдиш много ! Обещавам да се реванширам ! 🙁

След летището взехме Магито и се отправихме към Пловдив. За една идея да го подминем и да отидем на море 🙂 Все пак не го направихме. Дори ми се стори малко странно че се прибирам към Пловдив, а не е неделя вечер и на другата сутрин не съм на работа. Събота вечерта се забавлявахме в Петното, където Пухи пускаше музика и аз останах до края. След това дори не се прибрах, а останах да спя в Таня и Пухи.

В неделя се събудих към обяд, отново не в моето легло. Трябваше да се прибера, за да обикалям малко по строителни хипермаркети (това е една друга тема, свързана с ремонтите в къщи). По пътя към вкъщи си купих нови летни сандали (като на всички други) и дори разгледах изложбата на Mtel за съвременно изкуство в Баня Старинна (хубаво е да има малко разнообразие от едни и същи имена, които се появяват там).

В неделя вечерта решихме да отидем някъде и да гледаме финала на европейското. Отидохме с колелетата (който има) в една кръчма до Гребната и постепенно се събрахме учудващо много хора. Хапнахме, пийнахме, поговорихме си, гледахме мача, Испания би … и така завърши уикенда 🙂

п.с. вече съм с първи номер прическа. Някои хора ми се подиграват, но няма да кажа кои и как защото много искат ! 😉