July morning на Иракли … или защо нещата се случват така, както трябва

Тази година реших да не пропускам посрещането на july morning. Освободих си петък следобяда, и от 10 човека предварително запланувани, тръгнахме 7 човека с две коли към Иракли. Сред тях бяха и австрийците Макс и Мириам, който са резиденти в “Сдружение Изкуство днес”. Трябваше да внимавам през целия път, да не ги изгубя от поглед, и мисля че добре се справихме с координацията 🙂 Пристигнахме в Иракли почти в 20 часа, заради голямото закъснение, с което тръгнахме.

Плажът и морето на Иракли са все така ПРЕКРАСНИ !!! Веднага след като си намерихме място за палатките, влезнах във водата. Беше божествено ! Кристална вода, на която се виждаше дъното дори на оскъдната лунна светлина, идеална водна температура и невероятния плаж !

Иракли беше препълнен с хора. Едвам си намерихме място в гората, а и плажа беше натрупан с много палатки. Имаше поне 1000 човека. Вечерта всички започнаха да се събират на плажа на лагери и всеки празнуваше както искаше. Имаше музика, пеене, танци, огньове, фойеверки … Аз първоначално не си бях взел спалния чувал от колата и по едно време си го взех, и той веднага ми влезна в употреба, защото нямах горна дреха, а просто се мушнах в него на плажа. Цялата нощ беше прекрасна. Успях да не заспя, и сутринта донесе, това което всички очакваха …

July Morning !

Точно след изгрева на хоризонта се появиха няколко делфина, които направиха цяло предствление на всички вперели поглед към морето.

Малко след това вече не издържах и реших да отида да поспя. Жегата започна още от сутринта и към 11 часа, вече не издържах задуха в палатката, станах и отидох в морето. Цял ден отдадохме на къпане и почивка. Юли (кучето на Макс и Мириам) също много хареса морето (виждаше го за пръв път), въпреки че в началото се страхуваше от вълните, много бързо свикна и след това се хвърляше във водата 🙂 след което се овъргаляше в пясъка и после пак в морето 🙂 Едиснтвено лошо беше, че на Мириам не й беше добре и в крайна сметка, след като не се оправи до вечерта, двамата решиха да се върнах да търсят лекари (в Пловдив или в Бургас, все още не знам къде са отишли).
Вечерта към 23 часа започна дъжда. Въпреки, че имахме найлони върху палатките, моята просто не издържа да проливния дъжд, който не спря през цялата нощ. Почти не съм спал и нямах сухо място по мен. Палатката започна да пропуска и мокреше всичко вътре. Бурята наистина беше жестока ! Гърмеше и валеше цялата нощ. В 6 часа, Йонов дойде в нашата палатка и каза: “Хайде да събираме нещата и да се махаме”. Веднага приехме предложението. В същото време започнаха да идват хора, които ни казаха, че пътищата са наводнени, плажът е откъснат, дори има леки коли в морето, завлечени от бурята, и няма измъкване. Решихме да отидем да видим какво е станало. Картината се оказа покъртителна …

По някакво невероятно стечение на обстоятелствата, предишната вечер, докато Йонов изпращаше австрийците, са му казали, че на другия ден багерите ще разравят черния път и е хубаво да се махнат всички коли от там. Бях му дал ключовете да вземе още найлони и той решил да я премести на асвалтовия път. Ако едно от всички тези неща не се беше случило, все още щях да съм на Иракли, и не се знаеше кога щях да се върна, защото се оказа, че и моста за село Емона е съборен, което отрязва единствения път към цивилизацията. За да се измъкнем от Иракли трябваше да газим 1-2 километра кал и мека глина (ставапе единствено боси), до асвалтовия път (пътя през плажа също беше прекъснат от придошлата река). Беше абсурд на мине кола през калта, но и да мине нямаше къде да отиде, заради пропастта, която остави падналия мост. Някой беше оставил една дървена стълба, през която трябваше да минат всички, които изкаха да си тръгнат от Иракли. От Гражданска защита и полицията само стояха и гледаха. Не знам кога ще се хванат да направят поне временен мост. Все пак цяло село (Емона) е откъснато от света.

Както казах цяло чудо се оказа, че колата ми (вече) беше от другата страна на моста на асвалтов път и й нямаше нищо. Направо ми стана жал за собствениците на трите (поне аз толкова видях) коли, който бяха в морето.

Събрахме багажа, като почти всико беше мокро. С радост намерих една наполовина суха тениска вътре в раницата и забравени стари кецове в багажника на колта (забравих да кажа, че сандалите ми се скъсаха в калта). Няма да скрия и че карах с шест човека в колата, но просто нямаше как да оставя някой в този бедствен район. Сега чух че са затворили и пътя покрай Ахелой. Когато ние минахме сутринта водата беше две педи над моста и докато минавах се молех да издържи още малко. Просто следвах посоката на колите и се надявах асвалта все още да стои. Бедственото положение обявено сега там си е напълно реално. Много хора останаха блокирани там, не се знае до кога. Просто на косъм ние щяхме да бъдем едни от тях.

От връщането единственото хубаво нещо, е че най-сетне са отворили магистралата от още преди Чирпан (считано от морето) и това малко компенсира голямото забавяне от бавното каране в дъждовното време из бургаско.

И този джулай ПРЕЖИВЯХМЕ ! Ключовата дума е преживяхме !

Първо едно лирично отклонение из съвременния поетичен цикъл на Спас Спасов Спастнята

На кой ли, щом запръска дъжд,
спира нетя изведнъж ?

или

На кой ли, когато загърми,
спира нета да върви ?

и в двата случая, правилния отговор е АЗ. Дори и сега, когато пиша това нямам интернет.

След следобедно-вечерния дъжд малко спед 17 часа, точно когато се прибирах от работа с колелото, си помислих, дали ще отложат концерта на Ревю в “Конюшните на царя”. В крайна сметка летния дъжд, въпреки, че беше изключително силен с гръмотевици и светкавици (както си му е реда), премина сравнително бързо и вечерното небе беше чисто. Концерт все пак имаше ! 🙂 Само където нямаше с кой да отида и бях сам, но въпреки това се накефих. Нямаше много хора – може би повечето си бяха помислили, че е отложен (отново) и не дойдоха. Едвам бяха запълнени седящите места. Аз съм доволен, че бях ! 🙂

I tried to feel your heartbeat but I failed
if I’d be more convincing you would stay
but now it’s time to stop the lies
to go and walk away

you tried to feel my heartbeat but you failed
if you’d be more convincing I would stay
we left a while ago but now
we can no longer fake

we move an empty box what a waste
we move an empty thought what a shame
’cause this is not a home for us just sheer
waste of energy my dear

we tried to feel a heartbeat but we failed
if we’d been more convincing we would stay
this house is not a home for us
just sheer waste of energy my dear

/Hooverphonic/

От няколко петъка насам на работата ми със Спаснята сме си направили един playlist, който се пуска в петък точно в 16 часа и е с продължителност 1 час. Когато свърши, знаем че и работната седмица е свършила 🙂 С това се надяваме да ни дошло доброто настроение. Ето го и самия лист, който го сглобихме от песните, които имаме в наличност

1. Happy Tree Friends – Theme
2. The Cure – Friday I’m In Love
3. Air – Alpha Beta Gaga
4. Ace Of Base – Beatiful Life
5. Annihilator – Sounds Good To Me
6. Onmyouza – Kouga Ninpou Chou
7. Helloween – Living Ain’t No Crime
8. Joy Division – Love will tear us apart
9. Rumble Militia – You’re Sure
10. Ревю – Ала-бала
11. Roxette – Joyride
12. Anthrax – Friggin’ In The Riggin’ [Sex Pistols Cover]
13. Врабчета – Бански на лалета
14. Обратен Ефект – Бай Петко
15. Monaco – What Do You Want From Me
16. Brainstorm – Amarillo

С края на последната песен, завършва 17-я час на деня 🙂 Ако останем допълнително в офиса следват песните:

• New Order – Working Overtime
• 2 Unlimited – Workaholic
• Morbid Angel – Hatework

🙂

О, Depeche Mode !
О, Нова Генерация !

Какво да кажа повече – най-големия концерт на който съм бил !

Нямах никакви планове за този уикенд (освен да си търся обувки), и естествено се получи нещо съвсем друго. В събота сутринта Йонов ме субуди и каза, че е размислил и да ходим към село Боженци. Предишната вечер подхвърлихме да ходим, но така и не се решихме. Утрото обаче, като по-мъдро от вечерта, ни подкани да ходим. Така взех Магито и Йонов с Астралката и потеглихме към Стара Планина. По пътя се усетихме да се обадим на Тихомир от Казанлък и да го вземем с нас. Той се оказа че е на работа, но каза да му звъннем пак като пристигнем. Центъра на Казанлък са го направили много хубав ! Разходихме се малко, Тишо ни заведе на едни сандвичи да хапнем и тръгнахме отново на път. Казахме му да идва с нас и той се съгласи 🙂 Единственото в Казанлък не ми хареса, че няма почти никакви табели и се объркахме и обиколихме целия град преди да влезем в него.

Преминахме прохода Шипка и минахме през мястото, където миналата година катастрофирах. Спрях за малко и огледах мястото. Счупената мантинела, все още си беше смачкана. Тревата и храстите бяха порастнали още повече. Интересно ми беше да се върна отново там. Имаше горски ягоди наблизо и Магито веднага ги надуши 🙂

Малко преди нашата цел – село Боженци, срещнахме по пътя Яна и Сребрин, от които всъщност ни хрумна да отидем на там. Те още не бяха стигнали. Оказа се че нещо са се объркали с рейсовете. Взехме ги на нещо като стоп, но се оказа, че само след няколко завоя е и самото село. В Боженци е много яко (ако мога така да се изразя). Всички къщи са във възрожденски стил и същевременно в тях си живеят хора. Вярно е, че половината са превърнати в механи, но всичко като е в един стил е хубаво. Просто си струва да се посети ! Взех си и печат за 100-те туристически обекта.

Обикаляхме поне няколко часа, но съм сигурен, че има още доста хубави места да се видят в това село. Уважихме една от механите като седнахме за почивка и хапване. Ядох “Боб в гърне”, но в сравнение с този от Широка Лъка, не струва 😛 Пърленката, обаче е супер 🙂 Оставихме Яна и Сребрин в Боженци, а ние тръгнахме по обратния път.

На върха при Шипка се почудихме малко дали да не спрем, и си казахме – така и така сме тук, дай да се качваме! Оставихме колата долу (вече бяха заключили бариерите, а и така е по-хубаво) и се закатерихме по стълбите. Така за пръв път ходих и до Шипка. Направихме си и доста снимки там. Скоро ще трябва да попълня Нашите Снимки с цялото ни пътешествие.

Тръгнахме отново към Пловдив, но вече се стъмни и докато се чудихме по кой път да се върнем – през Карловския или през Павел Баня, на Йонов му хрумна да ходим да спип в негото село Колю Мариново. Нашите малко ми се разсърдиха като им се обадих и им казах, че ще се прибера утре сутрин, а бях казал, че излизам “за няколко часа”. В неделята по принцип трябваше да ходим на село. Така се съгласих за Колю Мариново, само ако станем тръгнем рано сутринта за Пловдив.

Още по-странно беше положението на Тишо, който беше отишъл на работа в събота, а отиде до Боженци, Шипка, а след това се съгласи да дойде и до Колю Мариново и до Пловдив. Все пак на път за вилата на Йонов минахме през селото на Тишо – Долно Сахране, от където взехме малко хранителни запаси за вечерта. Минахме през Средна Гора по тъмно и не можахме да се насладим на красотата й, а и беше вече сравнително късно и бяхме изморени. Пристигнахме в Колю Мариново към 23 часа, направихме си една хубава вечеря, намерихме едно хубаво домашно винце и след това спахме много хубаво (всчики се похвалиха че са спали много добре).

В крайна сметка в неделя в 9:30 си бях в Пловдив и след това с нашите ходихме до Чоба, по същия път, по който се прибирах малко преди това.

Хубави неща стават спонтанно ! 🙂 Аз се заредих хубаво за новата работна седмица, а Вие ?

Ура ! Google най-сетне пуснаха GoogleEarth за Linux 🙂 и то версия 4 ! Наистина това ми липсваше в къщи. Сега мога да си пътешествам още по често по света 🙂

Преди няколко седмици пък си сложих Google Notebook и съм много доволен за сега. Пробвал съм доста offline програмки за бързи бележки, но идеята за online такива, ми допадна. Мога да и ги гледам от всякъде, а и си ги добавям само с един click във Firefox-а.

Третото нещо, което напоследък пробвах от Google, но този път не ми хареса е BrowserSync. Просто не иска да работи при мен и това си е. Само дава някаква грешка или timeout. В същото време все още се чудя дали да доверя на Google всичките ми посетени сайтове заедно с паролите и кукитата. Май е по-добре, че не ми работи.

Съботата ми започна с дълъг сън, чак до ранния следобед. Не бях се наспивал така от доста време, а така обичам 🙂 Към 15 часа изпратих братовчетка ми Гергана до автогарата и след това реших да се поразходя малко преди да се прибера. Мислех да мина да поразгледам за летни обувки и дънки, но хич не обичам да ходя по магазини и просто преминах по Иван Вазов без да се спря никъде. Стигнах главната и реших да мина и по нея. В този момент ми се обади сестра ми да си поговорим, защото в София валял проливен дъжд и нямали работа в магазина. След разговора реших, че наистина е хубава идея да се поразходя, докато е все още хубаво времето тук. Точно реших да снимам главната с мноооого хора за 43places.com , когато срещнах Цвета. Тя много се изненада на въпроса ми : “Ти нямаш ли рожден ден днес ?” 🙂 Чак се зарадвах, че така я изненадах ! А всъщност ICQ-то е един добър стар доносник 😉 Не бях я виждал Цвета от доста време, а се случи точно на рожденния й ден. Ха кажете сега, че е случайност. Само където забравих да й кажа лично, че е страхотна на абитуриентските й снимки.

Малко след това, точно преди магазина на Герито, пък срещнах Весела и тя ме посрещна с въпроса : “Нали ще дойдеш днес?”. Аз дори не знаех за какво става дума. Оказа се, че след около час е представянето ан първата й стихосбирка в “Конюшните на царя”. Не се колебах дълго и й казах, че ще дойда.

В оставащото време до представянето , реших да отида да взема колата ми от автогарата, където я жях оставил, и да я преместя някъде по-близо до стария град. След това се видях на бързо с Герито и точно на път към Конюшните пък Таня ме видя от Кастело и се видях и с нея и Пухи. В Кастело пък ме изненада, че вече работи Румито. В първия момент си помислих, че е нейн двойник 🙂 Таня предложи утре да ходим в Кричим, но ще видим. Не искам вече да си правя планове.

В 16 часа вече бях в Конюшните на представянето на книгата на Веселина Сариева – “Ощ”. Книгата съдържа три цикъла стихотворения и един мултимедиен диск. Айде да похваля и тук Йонов, като кажа, че той е монтирал видеото ! Стиховете на Весела бяха определени много добре само с една дума – разчупени. Наистина не приличат на нищо друго, а са си уникални.

След представянето на книгата вече бях решил да се прибирам, но Йонов не беше на това мнение и решихме да минем за малко през офиса на “Изкуство днес” и след това направо към Магито на филмова вечер. Набързо довършихме видеото за сайта на Antistar и тръгнахме.

Стигнахме у Магито, хапнахме (защото се оказа, че всички сме гладни и най-вече аз) и седнахме да гледаме корейския филм “Стик номер 3”. Много ми хареса ! Друго нямам какво да кажа за този филм 🙂

Ей така се случва един хубав ден, за който нямах никаква предварителна идея какво ще правя.

Снощи у Таня се събрахме много хора ! Много благодаря, че всички дойдохте ! Надявам се още много години да се събираме така.

Снимката отгоре е здравеца, който ми подари Гери. Усмивчице, страхотно ! 🙂