Тази вечер реших да пробвам музикалната програма за Gnome – Rhythmbox. Потърсих из пакетите на Archlinux и естествено я имаше, дори излезе и rbscrobbler, което е добавката за AudioScrobbler. Казах си супер ! Pacman-а си свърши бързо работата с инсталирането. Главното нещо поради което не ми харесваше xmms напоследък, беше че не се разбира добре с таговете на песните, написани на кирилица и по-специално не излизат правилно на AudioScrobbler (това май е по вина на plug-in-а но все пак си е проблем).

Rhythmbox е вдъхновен от i-tunes и изглежда много добре. Индексира музикалните файлове и после може да се разглежда списъка по група, албум, жанр и всичко останало 🙂 Използва gstreamer, което позволява да възпроизвежда всякакви файлове. Лошото е че няма plug-in интерфейс и rbscrobbler всъщност не е добавка а отделна програмка, която трябваше да пусна отделно в друг терминал. Въпреки това неудобство, всичко работеше, дори и имената на песните в моя профил на AudioScrobbler.com се появяваха на български. Обнадежден реших да добавя цялата ми колекция от музика, която е малко над 2000 песни (не е малко, но съм виждал хора с мнооого повече) и тогава започна голямото чакане. Оставих го малко да поработи насаме и след десетина минути се върнах, видях че още не е свършил, от което не се учудих, но реших да си пусна браузъра (Opera 8), който беше просто минимизиран. Така и не дочаках да се появи, всичко започна да умира – мишката спря да се движи дори и музиката замлъкна. С леко търпение успях да отворя конзола и да убия браузъра и rhythmbox-а. В същия момент проверих натоварването (Load Average) беше достигнало 12.55 , каквото никога не бях виждал. Само мога да поздравя Linux-a, че издържа на такова натоварване.

За сега май ще оставя Rhythmbox-a и ще се върна на xmms. Просто новия софтуер се пише за нов хардуер и не е за моя Celeron на 400MHz с 128MB RАМ и натоварен с Gnome 2.10 и няколко сървъра. Ще трябва да си ползвам и стар софтуер, или поне не всичко което ми се иска … и така до следващия ъпгрейд 😉

Лудницата около абитуриентите е в разгара си. След работа трябваше да закарам нашите на едно място, точно тогава се развилня силна буря. Точно след нея се наложи да шофирам по мокрите пътища, и навсякъде баха наизлезли абитуриенти с лъскави коли и джипове и се чуваха само надути клаксони. Едвам се промуших покрай панаира. На едно кръстовище дори беше станала катастрофа, от която имаше още по-голямо задръстване. Беше екстремно градско каране.

Вечерта трябваше да ходя на концерт на Блуба Лу в Конюшните, но поради лошото време са отложили концерта. Добре че имам вътрешни хора и ме информираха своевременно по SMS 🙂 Така не се разкарвах до горе, а отидох направо в Петното, където изживях новото ми ампоа като продавач на калъфи (как се превежада case) за дискове. Като разбраха колко евтино ги намирам в търговиите, напоследък всички искат да им купувам. Днес раздадох два по 40 и два по 20 диска, все за по лев и половина. Аз лично имам от известно време и наистиан са удобни за разнасяне на дискове навсякъде с теб, а и са сравнително здрави 🙂 Хубаво е винаги да имаш под ръка един Knoppix, GeeXboX и някоя друга емпетройка 🙂

Не се задържах дълго в Петното. Излязох, но нещо не ми се прибираше и малко се разходих в следдъждовното време. По принцип не обичам дъждовете, но след тях е хубаво и ми харесва мириса 🙂 Спрях се в едни кабинки и проведох един 35-минутен разговор до Германия, от който ми стана хубаво и ми пооправи настроението.

Втори пореден ден ходя в кино Европа. Ще вземе да ми харесва. Този път гледах Мечтатели на Бернардо Бертолучи. Често казано не ми хареса много. Бях излязъл на разхока с колелото и като се изкачих до Конюшните, Таня каза да ходим на кино и аз се навих да го гледам. Любовна тройка във Франция в края на 60-те по време на безредици – просто не ми е такова настроението сега, въпреки че очаквах нещо подобно преди филма. Иначе филма си е добър и предпочитам да гледам него, пред третата част на Междузвездни воини, по която всички са полудели сега и е запълнила всички останли кина.

Не, нищо му нямаше да денят ми, дори беше много обикновен. Просто гледах едноимения български филм на Силвия Пешева. Бях слушал за него и като видях, че го дават е Европа, реших да ходя да го гледам. Още повече, че в главната роля е Весела Казакова, която много ми хареса в “Мила от Марс“. Първоначално щях да ходя с Таня на дневната прожекция от 15 часа, но не стана, и навих Магито и Калоян да ходим в 8 вечерта. Почти в последния момент доиде и Йонов с още две момичета от Търново (малее как не помня имена, ама не е нарочно). Така прожекцията беше само за нас шестимата 🙂

Честно казано филма малко изостава от последния ми фаворит “Мила от Марс”, който си е много добър европейски филм, докато “Шантав ден”, както пише в една критика, е по-скоро обърнат към класическите български филми. Най-интересното е че е комедия, а историята е достойна за най-тежката драма. Има всички предпоставки да бъде трагедия, а в същото време е забавен и оптимистичен филм, който трябва да видите, за да разберете за какво говоря. Препоръчвам го искренно.

След киното пихме по две бири в Наилона и айде в къщи да спинкам. Дано утре (т.е. днес) да е по-ползотворен ден. Лека

Еее, събрахме се, видяхме се, напихме се 🙂 Това е накратко за снощи вечерта. Естествено не дойдоха всички от класа, но бяхме повече от половината, което е добър резултат. Музиката не беше силна и почти не се чуваше от разговори, което беше идеално. Най-доброто определение на Тромпета ми даде днес сутринта Дафо по ICQ:

в тромпета, а ?
цени народни
чалга също
една по-харна сервитьорка
другите годзили

Дафо, явно задълбочени изследвания си правил там 😉

Преди тромпета бях на срещата на Open Club Пловдив и се установи, че вече нямаме място за събирания. В Горско-стопанската камара (където бяха сбирките до сега) вече ще трябва да плащаме, ако искаме да ползваме мястото. Fla има една барака в неговия двор, в която може да събираме, но трябва и другите да я видят, а и лошото е че е празна и няма дори столове. Не че не можем да събираме всеки път на заведение, но си е хубаво да си имаме място. Мисля си и една идея за конференция, подобна на тези на Линукс за Българи в Пловдив, но за сега няма нищо конкретно.

Тази вечер ще се събираме класа, който завършихме ТЕЕ Пловдив (по известен като ТЕТ-а) преди пет години в кръглата 2000^-на година. Всъщност кой ще дойде е друг въпрос. Който може – ще дойде. Хубави години си бяха в техникума и най-хубавото е че си останахме задружен клас от 26 пръча. Лошата новина е че имаме резервация за Тромпета, където не съм ходил, но се говори че ще има чалга и не знам колко ще се задържа. Ако поостана ще трябва да наблегна на алкохола, че да не ми пука толкова. Утре сигурно ще разкажа как е било.

Преди Тромпета ще ходя на среща на Open Club Пловдив, защото имаме проблем с мястото, където се събираме и ще трябва да поговорим. Всъщност вече нямаме място където да се събираме, но за това може би ще пиша друг път, като ми се изяснят и на мен всички подробности.

Утре щях да ходя на далечното ми село Мандрица за почивните дни, но няма да ходя. Оставам тук, и се надявам да ми дойде музата да си оправя дипломната. Това обаче не me оtърва от тазсутришното ми ходене до Чоба и бране на ягоди (които всъщност още не съм опитал 😛 ). По пътя слушах БГ радио и са измислили много хубава идея за запълване на програмата около празника 24-ти май – пускат всички български песни по азбучен ред от А до Я. Сутринта слушах песни с А, Б и В 🙂 Хареса ми идеята. Всъщност това слушах само по пътя. В самата къща имаме едно старо радио Selena, което хваща само радио Пловдив, по което пък всяка събота сутрин, като сме на село, пускат цели албуми на хубави групи. Днес изслушах Verve Remixed 3, което дори не знаех че е излязло. Усетих някаква латино вълна в ремиксите, но въреки това мисля да си нямеря компилацията. Не знам как се казва точно предаването, пускат цели албуми и то броени дни след излизанео им.

Както е тръгнало май ще ставам маунтън (или поне майна 🙂 ) байкър . Днес след работа реших да изляза с колелото и след кратък престой в Петното, реших да пробвам да изкача тепето до Античния театър с велосипед. Мамка му, успях 🙂 Трябваше да има концерт на Античния с избрани моменти от известни опери, но поради лошото време се преместил в Концетна зала, където нямаше как да отида с колело 🙂 Миналата година изгледах няколко опери (Набуко, Дон Карлос и Аида) на открития театър и ми харесаха, но днес нямаха късмет да ги гледам 🙂 Седнах малко на тераските за да си почина, гледайки вечерен Пловдив, щракнах няколко снимки и тръгнах обратно. Слизането се оказа също толкова трудно колкото и изкачването. Тези павета и дупките между тях са по-зле и от планинска пътека, а като си засилен надолу си е направо опастно. Отново пред Петното срещнах Таня и Алтанай, разходихме се до магазин за цигари, като по пътя направиха по “едно кръгче” с колелото. Изведнъж времето се развали и реших да се прибирам, но не успях толкова бързо и точно в големия дъжд се прибрах мокър до кости (или гащи, както Ви звучи по-добре 🙂 ). По едно време спрях на една спирка, но реших че от това няма повече накъде, и по-добре да си продължа. Като се прибрах направо влезнах в банята, както си бях вече мокър.

Па-ранното ми прибиране, остави повече време за дипломната. Намерих една доста сериозна грешка на схемата и се радвам, че не избързах да пусна платката. Май като напиша софтуера, чак тогава ще пратя да я направят.

Бях на концерта на Остава в Конюшните на царя. Цял ден се чудих дали ще има с кой да ходя, но вътрешно бях решил да отида. В крайна сметка Йонов се нави да дойде и още в 20 часа бяхме там, преди да започнат да събират пари за вход. Така спестихме малко пари, но всъщност ги дадохме за бири, което във всички случаи е по-добре 🙂 Концерта беше невероятен ! Много по-добър от тези в Петното. Сцената е супер – на открито, много хора, добро настроение, въобще супер си беше. Май ще ходя и на други “оранжеви концерти” 🙂 По време на концерта Милодетектора засече Мила, заедно с нейни приятели, и след края му (към 23:30) решихме да си вземем още бира и да ходим горе на тепето. Седнахме горе на камъните, където въпреки хладния вятър, неусетно мина 1 часа и решихме да си ходим, че утре (т.е. днес) е поредния делничен ден. Не знам защо. но никога не съм харесвал четвъртъците. Не ги обичам дори повече от понеделниците.

Днес си купих километраж за велосипеда и вечерта реших да изляза и да го пробвам за по-дълго, отколкото от работа до вкъщи. Изглежда да работи – мери текуща скорост, време на пътуването, средна скорост, разстояние на пътуването и общо изминат път. Взех го от първия магазин за велосипеди в търговията през обедната ми почивка в който влязох 🙂 Струва 12 лева и не знам дали е много или малко. Казаха ми че имало от 5 до 30 лева. Аз бях приготвил 10-15 и влязох в прогнозата.

Пробвах колелото в стария град до “Конюшните на царя” и вървеше добре по калдъръма на най-бавната скорост, но не се изкачих до там, защото много ми друсаше и накрая го бутах малко. Там се видях с Таня, а малко по-късно (всъщност и аз подраних) и с Йонов и Здравка. Показах им колелото ми за пръв път и дори го харесаха 🙂 Пихме по една бира и си тръгнахме. Засилих се към нас по Мария Луиза, но на кръстовището с Източен, не свих към нас на ляво, а реших да се разходя още малко и продължих направо. От там стигнах до Метро и към техническия. На спирката на новата ЧайкаФарма мернах (весел) Ники и Красито. Дори върнах малко назад и отидох при тях 🙂 Много се зарадвах, че ги видях случайно и те казаха, че отиват на кафе (така де, бира) на ивицата и аз се навих да отида с тях. Пих още две бири и си прекарах много добре. Не бях излизал с колегите ми от университета от сумати време и днес научих кой, къде и какво прави. Зарадвах се на тази случайност. А може би не е било случайност, а нещо ме е накарало да продължа направо на онзи кръстопът.

Явно съм някакъв душевен отдушник за всички около мен. Най-лошото, е че не знам дали на това да гледам положително или отрицателно. Радвам се че ме смятат за човек на който могат да споделят разни неща и накрая да завършат с “ама не казвай на никой“. Преди малко проведох поредния подобен телефонен разговор. Като цяло обичам да успокоявам хоарата, като виждам, че са разстроени и се опитвам да помогна с каквото мога. Много рядко ще тръгна да критикувам някой, особено в момент когато му е кофти. Честно казано аз бих споделил повечето ми мисли или с (почти) всички или с никой. Може би точно затова и водя този блог. Понякога ми е странно когато знам нещо, а съм обещал да не казвам. Обичам да си спазвам обещанията. Иска ми се повече хора да мислят по-свободно и да споделят мислите и идеите си силно. Когато споделиш нещо с някой ти олеква, а като го споделиш с повече хора ти олеква многократно повече. Въпреки че някой може да не те разбере, все ще се друг който да го направи. Аз съм използвал този номер да опозная по-добре приятелите ми, а и да намирам нови. Хора, споделяйте с повече хора, не само на моя телефон, icq, email … не мога да помогна на всички ! (въпреки че ми се иска 🙂 ) Или поне ми дайте опция share-alike 🙂

Използвам момента и свободните ми мисли да поздравя Open-culture.net с официалния му старт. Пожелавам му да стане (ако вече не е ) най-популярния и голям сайт за българска свободна култура ! Успех на всички автори там. Аз също се включвам с много скромен дял.

Накрая един поздрав с песен, която търсех повече от година, и от няколко дена си въртя само нея:

Artist: Stylophonic
Album: Man Music Technology
Year: 2003
Title: If Everybody In The World Loved Everybody In The World

If Everybody In The World 
Loved Everybody In The World 
What a glorious world 
This could be, be, be, be 

(Repeat until end)