Явно съм някакъв душевен отдушник за всички около мен. Най-лошото, е че не знам дали на това да гледам положително или отрицателно. Радвам се че ме смятат за човек на който могат да споделят разни неща и накрая да завършат с “ама не казвай на никой“. Преди малко проведох поредния подобен телефонен разговор. Като цяло обичам да успокоявам хоарата, като виждам, че са разстроени и се опитвам да помогна с каквото мога. Много рядко ще тръгна да критикувам някой, особено в момент когато му е кофти. Честно казано аз бих споделил повечето ми мисли или с (почти) всички или с никой. Може би точно затова и водя този блог. Понякога ми е странно когато знам нещо, а съм обещал да не казвам. Обичам да си спазвам обещанията. Иска ми се повече хора да мислят по-свободно и да споделят мислите и идеите си силно. Когато споделиш нещо с някой ти олеква, а като го споделиш с повече хора ти олеква многократно повече. Въпреки че някой може да не те разбере, все ще се друг който да го направи. Аз съм използвал този номер да опозная по-добре приятелите ми, а и да намирам нови. Хора, споделяйте с повече хора, не само на моя телефон, icq, email … не мога да помогна на всички ! (въпреки че ми се иска 🙂 ) Или поне ми дайте опция share-alike 🙂

Използвам момента и свободните ми мисли да поздравя Open-culture.net с официалния му старт. Пожелавам му да стане (ако вече не е ) най-популярния и голям сайт за българска свободна култура ! Успех на всички автори там. Аз също се включвам с много скромен дял.

Накрая един поздрав с песен, която търсех повече от година, и от няколко дена си въртя само нея:

Artist: Stylophonic
Album: Man Music Technology
Year: 2003
Title: If Everybody In The World Loved Everybody In The World

If Everybody In The World 
Loved Everybody In The World 
What a glorious world 
This could be, be, be, be 

(Repeat until end)