Днес най-сетне си купих велосипед. Отлагах от няколко години и напоследък си казах, че ще си взема някакъв, макар и за не много пари. Последно се прях на Sprint Leopard. Избрах пловдивската марка 🙂 Честно казано не изглежда зле – рамката изглежда здрава, няма излишни натруфени неща и най-вече прилича на обикновен велосипед. Дори 18-те скорости са ми много, и няма нужда от отлкова много. Аз досега съм карал главно на село балканче с контра, така че това все е някакъв напредък за мен 🙂 Ще го ползвам главно да ходя на работа и от време на време из планината. Сега е момента да кажа, че си търся хора за велопоходи. В началото трябва да започна с по-леки, че още нямам голям опит на велосипедист. Днес след обяд карах час и половина из града (ходих до тракия, откъдето е горната снимка) и към края добих увереност, че колето върви добре 🙂 Установих също така, че като карам трябва да си нося вода, защото страшно се ожаднява, особено в топло време, Само към края на разходката ме разочарова, защото при играта ми със скоростите, за да ги схвана по-добре, веригата се заклещи между два от предните венци и не можех да я извадя. Направих грешката да използвам нож вместо отверка и замалко да си отрежа пръста. Страшно се разкървя и се прибрах бутайки колелото, добре че бях близо. Все още съм с лепенка. Отгоре на всичко бързах, защото трябваше да закарам сестра ми на гарата. Така се наложи от колелото да се кача направо на колата и се почуствах много странно 🙂 Имах чуството, че съм легнал и ми беше странно да се придвижам така. Обратното, докато карах колето забелязах, че съм свикнал като правя някаква маневра предварително да поглеждам леко горе в дясно към задното огледало, но при велосипеда този номер не минава 🙂 Трябва да се обръщаш целия.

Отидохме на гарата, но се оказа, че вече няма места за влака и сестра ми си взе билет за по-късния в 18:18 и се прибрахме отново. Оправих си веригата (замалко да им го нося още в първия ден на гаранцията) и се успокоих 🙂 Решихме да се разходим по главната и от там да ходим направо на влака и така и направихме. Купихме си сладолед и го ядохме на копчетата (любима моя комбинация). После теглихме един тигел на главната и стана време да ходим отново към гарата. Разделихме се със сестра ми пред гарата, защото решихме да не рискувам пак да ми вдигнат колата с паяк. Надявам се да не е имало проблем с този влак. Една стреличка от нея ме увери, че всичко е наред и е потеглила 🙂 Та така с този слънчев неделен ден до сега. Ще видим вечерта дали ще донесе някакви интересни изненади. Кой знае ?!? 😉