30 години Сценични кадри

Днес бях на празненството по случай 30-тата годишнина на Сценични Кадри, където учеше сестра ми. Всъщност новото му гордо име е “Национална гимназия за сценични и екранни изкуства” . В началото мислех въобще да не оставам на представлението в Драматичния театър, защото след това щях пак да излизам, но всичко много ми хареса и не можах да си тръгна по средата. Започна с театрална постановка, в която, естествено за училището, декорите, костюмите, грима и осветлението бяха на ниво. Малко куцаха театралните способности, но все пак те дори не учат за актьори. След това имаше кратко представяне на историята на училището от 1975-та година до сега. Пуснаха кадри от първите години, както и от най-драматичния момент преди 5 години (когато и сестра ми учеше там) и искаха да закриват училището, и всъщност почти го бяха направили. Дадоха демонстрациите, които организираха в Пловдив и София и по едно време дори аз се разчуствах, като това дори не е моето училище. Освен това предствиха костюми и грим от (почти) всички исторически периоди. Един от костюмите беше от дипломната работа на сестра ми, и въобще имаше доста неща на ученици от нейния випуск. Прочетоха официални пожелания от различни институции и естествено завърши с торта и шампанско. Част от преведствията бяха под формата на музикални изпълнения и едно изпълнение на акордеон направо ме разби. Не разбрах името на момчето, но с акордеона имитираше различни други изструменти като цигулки и китари и свиреше с все душа.

И аз пожелавам упех на училището занапред, защото всички там са много весели, освободени и най-вече талантливи ! Знам го от лични наблюдения и само съжалявам, че вече не познавам хората които учат там. Преди като ходех, все срещах някои познат,а сега вече са нови лица.

След тържеството прибрах колата и отидох в Петното, но нещо бях изморен от целия ден и се прибрах след първата бира. Сутринта деня започна с ходене до село и садене на домати, а след обяд посрещах сестра ми и нямаше време да си почина. Сега наистина се чуствам физически изморен, но не и емоционално.

6 thoughts on “30 години Сценични кадри

  1. Здравей!Аз уча от три години в сценични кадри.Статията ти е мн добра.Радвам се,че има хора,които оценяват нешето училище!!!:):):)

  2. Zavarshil sam spezialnostta organizazia na spektakala (1988 ili 1987, ne si spomniam) v SREDNO SPEZIALNO HUDOJESTVENO UCHILISHTE ZA SZENICHNI KADRI. Jiveia v chujbina ot pochti 20 godini i zagubih vrazka s moite bivshi sauchenizi. Spored vas ima li nachin da nameria niakoi ot moiat klas!?

  3. Zdraveite radwam se 4e nqkoi razkazva takiva hubavi ne6ta za u4ili6teto. 2004 godina zavur6ih tam . Tova e nai qkoto u4ili6te s nai qkite predpodavateli atmosferata e unikalna. Uspeh na tezi koito v momenta sa tam. I dano ocenqvat tova keto imat i na koeto mogat da se nau4at 🙂

  4. здравейте,аз съм от випуск 1989г.,това днес звучи така сякаш съм от юрския период.Беше велико време.смятъм ,че всички ние ,които сме учили там принадлежим към някакъв своеобразен клуб-общество от специални хора ,твърде различни от всички останали,твърде нестандартни невместващи се в никакви калъпи.Бих искала да вярвам ,че това училище все още произвежда уникални личности-свободни,бунтари,такива които имат естествен имунитет към чалгизацията в обществото по света и у нас.некомерсиализирани,непазарни,малко анархисти ,…малко неразбрани,футуристични…

Коментирай