Поредния понеделнишки пост, в който да опиша каква я свърших през уикенда. Противно на нормалното, явно имам повече свободно време през седмицата, отколкото през “почивните” дни.

17 март

Първата седмица от много време насам, в която имах свободно време до обяд да се наспя. По график в 12 трябваше да имам контролно по Java при Найден.  С малко закъснение, така и стана. Дори за мое голямо учудване се справих на теста. Никога не съм чел нищо по Java – само това, което ни е говорил Найден в упражненията. И едно малко домашно вкъщи – един калкулатор на Java, който така и никой не видя. След като го направих през седмицата (без да гледам в google), в петък вечер се занимавах цяла вечер да го накарам да не показва “.0” в края на числото, ако е цяло. Уж дребен проблем, но доста време ме мъчи. Между другото, ако някой има смелостта да ми погледне сорса на калкулатора, нямам нищо против. Лиценз – GPL. Направих и глупостта да мърда мишката от “Не” на “Да” на въпрос от тип – “Ти тъп ли си?”, но там трябваше да търся в google – просто нямаше как да знам как става.

Вечерта в събота бях на годеж на братовчед ми Митко. Стана малко семейно събиране в един ресторант в Смирненски, но все пак беше весело. Особено като казах, че ще се прибираме с такси и започнах с алкохола. Само на другия ден трябваше да запомня къде ми е колата, да си я прибера 🙂

18 март

Отново започна в университета. Този път – дискретна математика. Сутринта упражнения и след обяд – изпит върху тях. Като идея дори не е лошо – въобще не ти се налага да учиш – както си запомнил – това е 🙂 Дори май успях да ги направя повечето задачи. Писах по девет от десет. Резултатите ще ги видим.

След като свършихме в ранния след обяд, реших че времето е идеално за разходка.  Успях да събера бързо Софито, Маги и Спас и потеглихме на някъде. Имах в мен временно една карта на Родопите и си харесахме село Добралък. След много завои, стигнахме там (отново) почти по тъмно. По пътя си цепнах панталона при падане от едно дърво (не, няма да показвам снимки !), по което се мъчих да ходя и после се наложи да ходя с работния панталон, който имах в багажника. Все пак всички ме успокояваха, че добре стоял 🙂

Добралък ни се стори някак странно – всичко беше чистичко и подредено, а нямаше почти никакви хора. Явно повечето идват само през почивните дни на вила там. В неделя вечер изглеждаше доста запустяло.

Още един хубав 13-ти 🙂

Днес на работата имахме един гост англичанин, представител на една италианска фирма от която си кумуваме газови сензори. Естествено беше дошъл да ни убеди, да си купуваме още повече, но се оказа готин човек. Бизнес отношенията ще ги спестя, но тук искам да споделя някои от нещата, които ми каза, че са му направили впечатление в България (той е за първи път тук), а тези неща пък впечатлиха мен:

• когато е бил малък си е представял, че България е гадно място, защото името й започвало с bull, т.е. всички сме говеда 🙂 Призна си, че в детското си съзнание това е асоциирал с името на нашата родина. Сега обаче каза, че хората тук много са му допаднали.
• каза, че много му е харесало софийското летище ! Аз лично не съм се возил със самолет, но всичките ми познати казват, че нашето летище е отвратително. Специално го попитах какво му е харесало, че било хубав, спокойно и без хора. Дори в сравнение с Хийтроу нашето било направо heaven ! Там нямало място да мръднеш от хора.
• Неприятно впечатление му е направило, че в полета му от Лондон към България (почти) всички пътници били англичани отиващи да си купуват имоти в България. Каза, че това не е хубаво и е хубаво да се наложат ограничения на тези покупки. Странно ми беше да го чуя от англичанин.
• не беше използвал USB Flash памет и като се наложи да прехвърлим нещо от неговия лаптоп на нашия, му показах въобще как се работи с това чудо на техниката. На запад не са ли популярни флашките ?!?

В крайна сметка дори му бях и шофьор, като го закарах до автогарата и го качих на рейса за София. Дано и там да му е харесало и да е намерил нещо за подарък за рождения ден на сина му.

Малее а Астралката колко беше мръсна след съботно-неделните почти offroad преживявания, направо ме беше срам 😛

Вечерта с Герито отпразнувахме 13-ти в сладоледния салон (Руската книжарница), където срещнахме Камешев (Гери, така ли се пише?) и още две момичета и добре си поговорихме за пътешествия, манастири и изложби 🙂 Ядох палачинка с шоколад (има и сладолед естествено) и я препоръчвам.

А на Вас как се отрази 13-ти ?

Днес настроението цял ден ми беше много скапано 🙁 Дори сега мислех да напиша един много гаден пост, но се отказах. Хайде да обърна внимание на хубавите неща, които ми се случиха днес (но дори и те не можаха да ми оправят настроението до край, което си е странно)

• Поредното пътешествие този път хем неделно, хем нощно 🙂
• Бях в Хвойна – дори имах около час, който изкарах в разходки и снимки 🙂 Хубаво местенце – хареса ми. Дори смятам, че достатъчно добре го разгледах за да получи кабарче на картата 🙂
• След Хвойна отидохме през Павелско към хижа Пашалийца, като всъщност търсихме римската крепост Зареница, но се оказа че е доста далече (а вече се стъмваше) и дори било по-добре да се тръгне от Нареченски бани към нея.
• Въпреки, че не стигнахме до крепостта – поне открихме една много хубава хижа – именно Пашалийца. Разположена е на много красиво място и ми се иска да отида там поне за няколко дена. Доста е отдалечена от всякаква цивилизация. Пътят е тесен и криволичещ, но е асфалтиран и се стига с кола. На места все още имаше снежни и заледени участъци (да им се чуди човек, след като в ниското не сме видели сняг)

И така завършва и тази седмица, а аз ще завърша с гениалната мисъл на Маги от днес:

Никога не знаеш кога вършиш нещо за последно.

Поредното пътешествие по тъмно. Днес след упражненията ми в университета, които продължиха до към 16 часа, взех Яна после Гери се отправихме на път. Наложи се да отидем първо до Асеновград, да хапна един сандвич, защото ме измъкнаха без да съм ял нищо през целия ден. След това, след кратко чудене, решихме да отидем до Белинташ. Герито не беше ходила, а ние с Яна бяхме ходили преди доста време. Отправихме се бързо натам, за да не губим време – минахме Червен и другите села и поехме с Астралката по черния път. Беше си истинско offroad изживяване. На места имаше локви и кал и колата сега е още по-мръсна и от обикновено. Паркирах чак до гробището, след което наистина ставаше много кално и решихме, че остава малко път, който да минем пеша. Естествено докато стигнем до горе вече се стъмни. Имаше и лека мъгла и мястото ставаше още по-мистично, а като се добави и нагласата, която имахме си беше направо страховито 🙂 Всъщност на връщане не на шега можеше да се изгубим в тъмното. Нямаше луна и единствено челника ми ни спаси. На моменти всички се чудихме дали вървим по правилната пътека, все пак се оправихме, но както каза Яна, това да ни е за малък урок, че в планината винаги трябва да сме екипирани.

Вчера и днес го ударих на закупуване на билети. Снощи си взех билет за премиерата на “Обещественъ врагъ” в Драматичния театър. Дори малко се учудих, че все още има места за 19-ти, но имаше и си взех билет за тогава. Днес си взех билет за De-Phazz. И за двете събития за сега съм сам, така че приемам компания. За De-Phazz дори предлагам извозване с кола от Пловдив до София, срещу поделяне на пътните 🙂

Другото събитие, което посетих днес, беше откриването на новата изложба на “Сдружение Изкуство Днес” в Баня Старинна. Изложбата от цикъла Аутсайдери е просто взета от заобикалящата ни реалност. Непременно си струва да се разгледа ! Аз ще отида пак, най-малкото защото днес си бях забравил фотоапарата, а искам да запечат тези картини и инсталаци.

Тази вечер  бях у Таня и Пухи, където се видях с тях и Йонов. Направо учудващо, но не бяхме се виждали почти седмица. Всъщност това няма нищо общо с това, за което искам на пиша. Или има, но малко 🙂 У Пухи разгледах приложението към новия брой на списание 1, наречено “Зелен Жокер”. Една дребна притурка, която дори е реклама на хибридния автомобил Toyota Prius, но въпреки това е много полезна за четене. Както пишеше вътре, ако беше публикувана преди 30 години, може би сега нямаше да се разхождаме по къс ръкав през януари. Книжката е съвместен проект на Списание 1 и gorichka.bg . Ако не сте си я намерили може да си я изтеглите в pdf формат от сайта на edno.bg – Зелен Жокер. В нея ще намерите дребните неща, които може да направите днес, за да запазим поне малко природата около нас.
п.с. дори рекламата имаше ефект за мен – сега се затърсих за информация на Prius, като спецификации и дори цена.

Денят расте. Вече като свършвам работа към 5 и нещо, все още е светло, слънчево и топло. Днес много се зачудих накъде на потегля с Лео (велосипеда ми 🙂 ). Точно на излизане от работата получих една SMS усмивка и още повече ми се оправи настроението. Все пак се прибрах у нас, но веднага поисках да изляза. За моя голяма радост Герито веднага прие поканата ми “да ходим някъде”. Докато отида до тях, тя беше измислила да отидем до Кукленския манастир “Св. Св. Козма и Дамян”. Бяхме само виждали табели за там, когато сме минавали през Куклен, но така и не бяхме ходили.

Стигнахме в Куклен и вече се стъмваше. Попитахме един човек и той ни упъти за пътеката. Все пак се оказа, че има и табели 🙂 Предварително знаехме, че има 4-5 km черен път. Излязохмер на него, оставихме колата и тръгнахме пеша. Точно на излизане от града и в началото на пътя име един малък храм и Герито там остави няколко икони, които пъхнахме през прозорчето. Надявам се, че ще има кой да им се зарадва.

Продължихме по прашния път. Беше тъмно и тихо. Само в далечината се виждаха светлините на градовете и селцата. Уж близо, а толкова голяма разлика в усещането. Вървяхме час или повече и в крайна сметка стигнахме. Поогледахме наоколо, но в тъмного не можеше да се види кой знае колко. Това стана поредното място посетено на тъмно и добавено в списъка, на местата където трябва да отидем пак, но по светло.

Върнахме се обратно по черния път, който се оказа, че май може да се мине и с кола, но аз не бих рискувал с моята Астралка, а и да изпусна такава хубава разходка между борови горички. Мисля, че е и доста подходящ за отиване и спускане с велосипед – ще го пробвам някой път 🙂

На връщане за по на пряко минахме през Асеновград за по един сандвич 🙂 и след това обратно в Пловдив. Поредната ми хубава спонтанна разходка 🙂

И тази година, за трета по ред, не пропуснах Песпонделник в Широка Лъка. Кукерския фестивал винаги е добър повод да се посети неповторимото село и природата около него. Още повече, че тази година почти съвпада с 3-ти март, а това си празник, който трябва да се празнува ! Този път времето беше почти лятно и това допринесе за хубаво изкарване, не че предишните две години снега ме спираше да отида 🙂

Тръгнахме в  събота, а в колата бях с четири човека, които до сега не бяха ходили в Широка Лъка. На всички много им хареса, а то и няма как иначе 🙂

На отиване решихме да минем през Чудните мостове. Добра идея, но ни изненада нещо неприятно –  явно хижата са я взели нови собственици и са сложили “посетителска такса” от 2 лева, за да разгледаш природната забележителност. Според мен таксата е абсолютно незаслужена – най-малкото не са направили нищо с което да я заслужат. Аз до последно отказвах да повярвам – дори си помислих,че става дума, ако се вземе екскурзовод, но не – става дума за всички ! (за ученици и пенсионери е 1 лев). Единствено май са ремонтирали самата хижа, но те и там са вдигнали цените. Имайте го в предвид, ако решите да ходите натам.

Стигнахме в Широка Лъка по светло и се разходихме. Постепенно започнаха да пристигат много познати физиономии, а кукерите си вървяха из селото и се опитваха да плашат девойките 🙂 Някои успяваха 🙂

Част от компанията първоначално мислеха да спят в някоя квартира и отидохме в Гела да търсим места. След двучасово търсене (главно на баба Милка, за която всички са чували, но никой не я е виждал) успяхме да я намерим и точно си уговориха цената, когато всички решихме да не се цепим и да спим на чували където намерим.

Върнахме се в Широка Лъка и отидохме на  големия общ огън до параклиса. Там си беше както се очакваше – мнооогоо хора, като всеки се занимаваше с каквото си иска и може – някои свиреха, други пееха, въртяха пой, пиеха … или просто стояха около огъня. Настана момента да помислим къде да пренощуваме. Идеята за плевня не се хареса на някои заради (основателните) опасенията от бълхи и въпреки, че отидохме да видим, се отказахме. Сетихме се за туристическия подслон на входа на Гела и решихме да пробваме там. Този път бяхме шест човека с големи раници и провизии и Астралката се наложи на моменти да качва баира към Гела на втора. Все пак мястото беше свободно и останахме там. Решихме да запалим камината. Проблем номер 1 – да намерим дърва. Решение номер 1 – отиваме в селото и “вземаме на заем” от някой двор. Проблем номер 2 – коминът не дърпа и всичкия пушек се връща вътре. Решение номер 2 – няма ! Загасихме огъня със сняг, за да пестим водата и се сгушихме на пода. Преди това се наложи и хубаво да проветрим, защото в един момент се задушихме от пушека.

Въпреки всичко спахме много добре. Някои се оплакаха, че било студено, но не и на мен – аз се бях екипирал здраво 😉  Сутринта дори доста си поспахме – за малко да изпуснем кукерите. Отидохме в Широка Лъка чак в 11 без 10.

Цялото село вече беше препълнено с хора от цял свят (както всеки път). Времето беше като за къс ръкав, а кукерите бяха превъзходни. Имаше няколко състава, които не бях виждал до сега. Всичко беше прекрасно ! Яна носеше един Lumix с 10x  оптичен zoom, с който снимах някои моменти и дори се зарибих да си взема някакъв подобен фотоапарат 🙂 Друго си е хубавия zoom ! Сега чакам снимките да ги видя и да кача някои.

В неделя вечерта се върнах много доволен и също толкова изморен. От толкова отдавна не ми се беше случвало да легна и да заспя в 9 часа. Определено умората се натрупва със седмиците в които така и не си давам почивка. Ама ако така продължава, не ги и искам почивките 😉

Усмивки и лека седмица !

🙂

Вие си знаете коя баба 🙂

Всъщност тази година цялата процедура по връзването на мартеници ми дотегна още на третата …  Аз лично имам не повече от десетина човека на които наистина от сърце искам да направя подарък мартеничка на този ден, а то на всеки ъгъл някой те пресреща с мартеничка в ръка 🙂 С толкова накичени конци мога да ходя с един ръкав само … то и без това е топло … да се надяваме, че и щъркелите гледат телевизия и прогнозата за времето, че да вземат да се върнат по-скоро и да свалим мартениците.

Иначе да сте всички живи, здрави и усмихнати ! И много бяло и червено … вино (както отбеляза AquilaX)