Днес останах в къщи с надеждата, че ще си почина малко. Единственото, което успях да свърша е да се наспя едно хубаво до 12:30 на обяд, но след като си легнах към 3:30. След това реших да видя какви неща си бях наумил да правя и се оказа съвсем не малко и цял ден се занимавам с наглед дребни неща, но ми отиде цялото време. Сега реших малко да спря и да пиша тук, което май също се явява от ежедневния ми TODO списък. Освен това:

• Направих един колаж със скултурите от Галерия Сариев, които снимах вчера. Честно казано не ми хареса как стана. Всъщност вече ме похвалиха, че е добре, аз не си го предствях точно така. Явно има още доста да уча GIMP-а. Всъщност това въобще не беше спешно, но знаех, че ако не го направя още днес, никога няма да го направя. Имам доста снимки, които съм си мислил, че ще ги оправя малко и ще ги сложа на фотоблога ми, но така и не са се появили.
• Оправих и сложих снимките от Disintegration партито в Петното на Нашите снимки, защото много хора искаха да ги видят, а беше много яко и си струва да стоят там 🙂
• Търсих и си оправях емотиконките за current mood plug-in-а 😉
• Оправих снимките от снощи, когато празнувахме рожденния ден на сестра ми, но още не съм ги качил
• Разучавам EasyTAG, за да си оправя таговете на музиката, и статистиката ми в AudioScrobbler да е по-точна
• Още няколко дребни неща, като написването на няколко имейла, за които не остана време последните дни, четене на други и обсъждане на някои работи по ICQ

Лошото, е че за важни неща от този TODO списък, като направата на дипломната ми работа, пак не остана време … а и една книжка на Станислав Лем съм захванал и искам да я прочета по-скоро 🙂 Въобще исках просто да кажа, че от липсата на време, оставям доста малки неща които си мсиля, че ще свърша бързо, а ми отнемат цял ден като се натрупат и естествено оставaм без свободен ден за пълна почивка.

Днес най-сетне се навих да оправя резултатите от анкетите от Деня на Линукс в ПУ и дотук всичко хубаво. Въведох всики данни в OpenOffice Calc, дори направих графики с проценти, всичко както си му е реда и записах всичко в .html, но не ми хареса и реших да запазя само картинките и да си направя собствен html. Изтрих html файловете, и в този момент ми crash-на и OpenOffice-а и изведнъж осъзнавам че ми няма и .sxc файла 🙁 Целия ми труд отиде по дяволите 🙁 Не знам дали ще се навия да въведа всичко отново. Още не мога да разбера, аз ли съм изтрил файла по погрешка заедно с другите или при забиването на OpenOffice-а се е загубил и файла, който беше отворен в момента ?!? Мамка му, дори backup няма 🙁 Мислех си – айде сега го правя и го качвам, ама на не става така както си го мисли човек …

Днес сутринта бях на военна комисия в поликлиниката до Марицатекс в Пловдив (води се ДКЦ-3). Точно на хубавия ден 2-ри февруари, се наложи да отида ме огледат хубаво отвсякъде 🙂 Честно казано ми писна да се събличам и обличам – почти във всички кабинети се налагаше, а това в студен зимен ден като днешния, съвсем не беше бързо и лесно. Всички бяха с разни големи якета, фанели, блузи … И така мината цялата сутрин в обикаляне по доктори, като накрая дори не ти казват нищо. Военна му работа, явно всичко е военна тайна 🙂 На комисията поне видях няколко познати и имаше с кой да си приказвам, докато чакахме. След като си тръгнах, отидох да си платя телефона, интернет-а, купих си винетка и … парите ми рязко намаляха 🙁 Скоро не ми искайте пари на заем – нямам 😛 Поне работа се очертава има доста и дано паднат допълнително пари 🙂

Честит рожден ден, мила моя сестричке ! 😉 Бъди все така умихната, умна и упорита !!! Пожелавам ти много много здраве, щастие, любов, успехи, … все банални неща, но от сърце ! Честит юбилей, забавалявай се много и не се оставяй никой да те ядосва, не само на твоя ден 🙂 Давай все напред 😉 !

Дано се видим скоро за повече време и да разказваш 😉

Днес отново пътувах. Този път до София със майка ми и баща ми. Видяхме с братовчетките ми, с Мимито, и със сестра ми, заради която всъщност отидохме 🙂 Тя утре има рожден ден и й занесохме разни вкусотии и подаръци, защото не се знае кога ще се видим пак. За съжаление тя днес беше на работа и се видяхме само за 1 час, но все пак се зарадвах, че се видяхме (Ехоо, Пуфи, поздрави от Пловидив, тук е по-топло от София 😉 )

Пътуването мина добре. Сутринта колата беше яко замръзнала и се наложи да влезна през багажника, да я запаля и отворя вратите 🙂 Не знам кой трябва да поздравя, но благодаря на хората които се грижат за магистралата Пловдив-София. Беше в отлично състояние и сутринта и вечерта ! Пътувахме безпроблемно и на връщане дори беше суха магистралата, което не може да се каже за улиците в градовете, където беше много по-опасно и на места съм карал върху лед.

Днес ми беше работен ден и по този повод се наложи два пъти да отида до Пазарджик и да се върна. Сутринта отидох да взема човека, който ни помага по един проект в работата, а той е свободен само събота и неделя. Вечерта си го върнах обратно. На работата всичко мина много добре и съм доволен, че ще се захващам с нещо, което не ми е много ясно, но мисля да го науча 🙂 Това хубаво, но днешните ми пътувания, бяха едни от най-тежките, които съм имал. Времето беше супер гадно ! Особено последното прибиране – валеше супер обилно и се сменяше ту дъжд, ту сняг, беше тъмно и само ме заслепяваха с фарове, чистачките от време на време се налагаше да ги пускам на максимум, улиците бяха пълни с вода, която не можеш да разбереш колко е дълбока преди да влезеш в нея и не на последно място бях и сам ! Въобще сега се радвам, че се прибрах и всичко е ОК. Мисля си само как да си почина, че утре пък ще карам до София. Между другото това или нещо подобно го пиша вече за четвърти път (предишните три бяха по ICQ), ако още някой ме попитат какво съм правил днес, просто ще му дам връзката, към този пост 🙂 Май това е едно от удобствата на блога 🙂

Най-сетне имах възможност да гледам този филм. Попаднах на него съвсем случайно преди може би повече от половин година, когато търсех с google нещо за селото на майка ми – Мандрица. Част от “Мила от Марс” е сниман там и в околните села до гръцката граница. Видях няколко познати места 🙂 , но не това е най-важното. Самия филм, още като му прочетох резюмето тогава, реших че ще ми хареса и тази вечер в кино Фламинго не се разочаровах. Типичен хубав европейски филм, и много се радвам че е български. Особено като разбрах че е правен с бюджет като на клип на Каризма. Преди го даваха само по разни филмови фестивали и е взел доста (наистина доста) награди, и сега се зарадвах като разбрах, че ще го дават по кината. Силно препоръчвам ! 😉

Горният кадър го направих в кинозалата и се надявам, че не е много незаконно … ако някой има нещо против, ще го махна.

Днес беше “Деня на Линукс в Пловдивския Университет”. Събитието премина учудващо добре, дори за мен като част от организаторите. Аз очаквах да се съберем 20-30 човека с прителите ни и да си поговорим за Линукс, но лекционна зала номер 422 в ПУ се пукаше по шевовете от хора. Доколкото разбрах има 100 места, и излиза че е имало още повече хора 🙂 Като се има в предвид, че е работен ден си мисля че това е много добър резултат. Естествено повечето бяха студенти от ПУ, но и това беше търсената аудитория. Освен това имаше и значителна групичка от математическата гимназия. В началото имаше към 60 анкетни карти, който въобще не стигнаха и 2 пъти се наложи да се ходи до ксерокса да се размножават. Анкетите са в мен, но не съм ги преброил още, а и не знам още точно кога ще ги обработвам. Доста хора снимаха с фотоапарати, а Йонов, дори записа лекцията на Йовко на видео 🙂 Като се обработят материалите, ще поместим нещата на страницата на OpenClub – opencub-plovdiv.info . Денят (по-скоро полуденя) на Линукс започна в 13:30 с лекцията на Йовко за свободнои софтуер, линзите, патентите и т.н., след него Станимир Иванов ни информира за делата на LPI в България и как и защо да се сертифицираме. Последва по-практическата лекция на Найден Гочев (Joke) за свободните среди за програмине (IDE-тата) и на Ангел Урилски за Kylix. Всички лекции бяха много добре, за което много им благодаря ! Накрая трябваше да има и инсталация на Линукс, но всички започнаха да си тръгват и останалите обсъдихме още някои неща и към 17 часа и аз си тръгнах.
Този (малък) успех ме окуражи, да организираме още подобни прояви свързани със свободния софтуер и друг път и на други места. Интерес има и в това се убедих днес.

Преди малко бях в Петното на Караоке. Беше много весело, но на мен ми се приспа и си тръгнах към 1 часа. Като се прибрах вместо да да си легна се лепнах на компютъра 🙁 Имах две писма, които прочетох с удоволствие и се надявам да не останат без продължение, след това малко чат по ICQ-то и тъкмо вече реших да си лягам, когато заредих “за последно” блог-а ми, да видя дали случайно няма някой нов коментар, и най-отогоре в дясно се появи един текст, който преди време Ани ми парти по SMS, и който сега ми се стори точно на място:

Вечер в тъмното човек е толкова самотен че понякога забравя че утрото ще дойде да го спаси.Затваря очи и изчезва от света …

Лека нощ и дано утрото наистина да е по-добро за всички ни !