Баща ми
днес го оперираха и му извадиха левия бъбрек. За това последните няколко дена почти ме нямаше. Всъщност той получи по-сериозно криза още преди нова година и дори за малко да не отидем на Мандрица (всъщност това малко хора го знаеха). Сега уж е по-добре и казаха, че всичко е минало добре и трябва повече да няма проблеми. Дано да е така. След подобна операция очаквах да го видя и в по-лошо състояние, но не беше така. Все пак майка ми тази нощ ще е при него. После аз и така ще се редуваме следващите няколко дена.

Колата
В началото на година редовно има много разходи по един автомобил. Най-напред започват винетка – не мога без нея, аз затова имам кола, да обикалям; Застраховка Гражданска отговорност – задължителна е и дори си направих по-скъпа, като водач нарушител. Не свърших до тук с рахнодите – вчера си залепих едната гума, която спадаше, а днес оправих задното гърне, което се беше откачило. Така и така бях отишъл и ми смениха и средното, което дори не знам как точно се нарича, но беше задръстено и заради него колата ми губеше мощност. Сега се надявам да е поне малко по-добре на нагорнищата. Остава само да сменя маслото, защото за половин година съм изминал 10000 километра и е време.

усмивката
нещо е “заминала” някъде и не иска да се връща на лицето 🙁 🙁 🙁

айде пак тръгвам за болницата … въпреки всички проблеми гледам да се усмихвам и да давам кураж на хората около мен … а аз ще се оправя … може и да се наспя някой ден

Вече си мислех, че ще остана без да си направя лична равносметка на изтеклата година. В края на миналата година се наложи да пиша работен отчет и си мислех тогава да се появи и личния ми тук, но по това време не ми работеше компютъра, така че не го направих тогава. Ето какво по-важно (според мен) се случи в живота ми за една година и как то беше отразено в този блог:

• Годината започна с две пътувания – на 8-ми януари до София (снимки) и до Бачково на следващия ден (снимки)
• Работата в Инвест Елестроникс беше част от живота ми през цялата година. В началото на годината се преместихме на ново място – по-голямо и по-хубаво 🙂
• Едно ПТП на бул. Руски, заради което сега се чудя каква застраховка “гражданска отговорност” да си направя, защото дори в крайна сметка ме изкараха виновен, въпреки, че аз все още не го чувствам така.
• На 28-ми януари групата OpenClub Пловдив организирахме “Ден на Линукс в ПУ“. Отзивите бяха много добри и се получи идеално. Дори казваха, че имаше повече хора от Ден на Майкрософт (не че се мерим с тях).
• на 5-ти и 6-ти март бяхме в Широка Лъка за кукерския фестивал “Песпонеделник” (снимки 1 , 2). Оказа се доста по-голям празник от колкото очаквах. Видях няколко човека, които не очаквах. Освен това от там си взех книжката за 10о-те туристически обекта на България, заедно с първия ми печат.
• През годината бях на доста Depeche Mode партита на Миро главно в Петното, но веднъж дори ходих и до София в 3ushi. Хубави партита ставаха. Ето снимки от Disintration в Петното.
• На 10-ти април отидохме до мистичното място наречено Белинташ (снимки). Не знам дали си въобразявам, но наистина усетих нещо странно там.
• Бях на WebTech и видях Риачард Столмън на живо
• За рожденния ден на Йонов (7 май) си направихме страхотно пътешествие до Варна, Балчик и Несебър. (снимки 1 , 2)
• На 10-ти май най-сетне гледах Камината в Пловдив на Антони Райжеков. Тази година да видя кога ще видя NightSongs
• Купих си велосипед
• Бях на концерта на Thievery Corporation в София
• 8-ми юни. Ден който няма да забравя в моя живот ! За малко да не умра в катастрофа, а вечерта се запознах с Усмивката.
• Единствения ми (за съжаление) по-далечен велопоход беше до Бачково
• Малко повече от месец след катастрофата с Кадета успях да си взема Астра
• Първото пътешествие с новата Астра беше до Перперикон. (снимки)
• С Август започна и отпуската ми, която прекарах почти изцяло на път. Най-голяма част бях на Иракли, но обиколихме доста други места. Освен по черноморието стигнах чак до Копривщица. Най-страхотното пътешествие, която съм правил ! (снимки 1 , 2)
• За моя радост отпуската ми завърши дори още по-добре в Триград за фестивала Слънце-Луна (снимки). Време и място свързани с много мои лични емоции и чувства
• Август завърши с още едно дълго пътуване за мен. Този път семейно до Видин при леля ми. Града ми хареса. Видях крепоста баба Вида, но не можах да си взема печат от там. На връщане минахме през Белоградчик и от там поне си взех
• Събирането на печати от 100-те обекта продължи и през септември с ходенето ми до Чудните мостове (снимки)
• В края на септември беше първото ми пътуване до Мандрица за годината, бе з да подозирам, че ще има още едно 🙂
• (почти) Успях да обиколя всички галерии и музеи в “ноща на музеите и галириите” в Пловдив
• Ъпгейднах си основно компютъра
• Съчетах второто ми ходенето до Видин с кратко посещение на OpenFest София. Както обикновенно там феста се получи на ниво.
• Две седмици след София OpenFest се случи и в Пловдив. По-голяма част от организацията пак премина на мой гръб и дори не можах да погледна отстрани как беше. Чух доста похвали, което ме обнадежди, че е било добре. Тази година пак 😛
• Втория голям концерт на който бях беше на Stereo MCs. Отново невероятно преживявание. Всъщност тук не споменавам концертите на български групи на които съм бил през годината, защото ще станат много. Обичам живата музика и обичам да ходя по концерти. Списъка включва Остава, Нова Генерация, PIF, Анимационерите, Gravity Co, Ревю, Теодоси Спасов, Блуба Лу, Leepra De Lux …
• Ъпгрейднах си и телефона
• Около 8-ми декември бях в Белащица на вилата на Йонов и до йога-центъра в Розино
• Рожденния и именния ми ден изкарах в Петното с много приятели. Много Ви благодаря, че Ви има всички !
• Годината изпратихме в Мандрица. Направо не мога да повярвам, че се събрахме толкова хора на това далечо село. Весело, весело !

Като цяло годината ми беше ознаменувана с пътешествия, придобивки и концерти. Хубавите неща бяха повече от лошите, което си е знак за една хубава година. Не ми остава нищо дриго освен да си пожелая и тази да е такава !

Днес ходих до (хотел???) Копривките над хижа Здравец. Принципно закарах Йонов и Магито, които ми се обадиха и ме помолиха, защото нямало подходящ рейс. Естествено с Герито веднага се навихме за една разходка в планината. Аз бах малко снощен след вчеращния калояновден (да, дори не бях на ивановден), но реших, че от сън спомени няма, а от балкана има и то много хубави 🙂 Принципно си мислех каквото и да става днес да се разходя някъде, но си мислех за малко по-късно. В началото дори не знаехме къде точно отиваме, но като попитахме се оказа, че дори съм ходил там.

Планината е невероятно красива !!! Направо ахнах още по пътя. Всичко е толкова … бяло 🙂 Много се радвам, че не настояваха много да останем и утре, защото малко ми трябваше. Разходихме се, направих малко снимки, ядохме, стоплихме се на камината и си тръгнахме дори по светло. На връщане за пръв път сложих веригите, който си купих още за миналата зима. Друго си по снега с вериги 😉 ‘сползвайте ги ! Първия път отнема малко повече време да се сложат, но мисля, че вече им хванах цаката.

Сега като се прибрах видях, че фотоапарата нещо се е нулирал. Още горе по едно време усетих, че му е станало нещо като искаше да ми форматира картата. Добре, че не му дадох и сега снимките ми са си тук. Май не е много издръжлив на студ, а днес си беше доста студено. Поне нямаше вятър и беше идеален ден за зимна разходка. Кога ли ще отида да пробвам да се кача и на ски ?!? или сноуборд ?

п.с. пловдивчани, случайно да Ви е направило впечатление, че за доста кратко време напоследък дупките в града се увеличили ДРАСТИЧНО в количествено и качествено отношение ?

Както съм казвал и преди плановете не са това което са. Миналата нощ си легнах в 4, и след това цял ден на работата си мислех как ще се наспя тази нощ. Със Спастнята си мислехме само за онова дюшече на мечета (знам, че не знаете за какво става дума, но още ни е яд, че не го купихме за фирмата тогава). Той пък миналата нощ запивал с Дейвид. Толкова англичани да има по света, а да се окаже че и двамата го познаваме. В началото като ми каза, дори не исках и да си помисля, че може да става дума за същия човек. Малко се отплеснах … та вместо да си остана в къщи, както планирах и да спя и да си оправям компютъра, който все още не работи, Донка и Анито успяха да ме изкарат на вън и на караоке в Мармалад. Сега въобще не съжалявам ! Много весело беше ! Браво лимонче и жалко, че не можах да остана и за следващата Ви песен. Радвам се че се видяхме, защото както каза, скоро може да се “виждаме” само тук 😉

Честита нова година !!!

Изтече още една година и посрещнахме нова 🙂 Този път го направих на селото на майка ми – Мандрица, заедно с прилично голяма компания, като се има в предвид трудния транспорт до там. Събрахме се 10 човека, само с една кола и рейсове, а дори няма рейс до селото и трябваше половина да ги прибирам и извозвам от и до Ивайловград. Въпреки всичко беше супер !!! Мисля си че на всички искренно им хареса. То си личи и от снимките, които надявам се скоро да събера и да кача някъде, да видите всички това дивно място. Не само ние се радвахме на селото, но и всички там ни се радваха. Всички хора там (които може би нямат и 50) разбраха, че сме там 🙂 Четири дена откъсване от цивилизацията винаги идват добре. Единствено имахме една радиоточка от която разбрахме кога е дошла новата година, въпреки че Йонов каза, че той ще обяви кога ще дойде 🙂 Всъщност дори се чудихме въобще дали ще дойде на това затънтено място 😉 Както се казва три дена яли, пили и се веселили !

Красива Мандрица, ще дойдем отново през лятото !

Направо мога да copy/paste предишния пост … пак празници, пак Петна, пак приятели, пак пиене до рано, пак весело изкарване, пак спане … и все още X-а не ми работи … само усмивката е до мен и на лицето ми 😉

Ясно е, че ми е седмица за празници, но то се получи дори повече от колкото очаквах 🙂 След рожденния ден във вторник, само в сряда горе-долу се понаспах. В смисъл след работа се прибрах бързо, спах до 8, излизах и си легнах само в 1 🙂 В четвъртък и петък съвсем не планувано окъснявах в Петното, въпреки че знаех, че на следващия ден трябва да ставам сравнително рано. Вчера за работа, а днес ходих при чичо ми в Зелениково на прасе. На бъдни вечер поне смятам да остана в къщи.

Довечера в полунощ си пожелайте нещо. Не вярвайте в чудеса, а разчитайте на тях 🙂 Както и Вие направете едно (или повече 😉 ) малко чудо за някой. Все пак чудеса се случват всеки ден, особено в една приказна нощ. Една истинска усмивка също е чудо. А на мен ми липсва тези дни …

Между другото след вчеращния ъпгрейд от testing на Archlinux и опита да ми сложи Xorg 7, нямам X вече втори ден. Нещо така се е омазало, че не иска да тръгне нито стария, нито новия 😛 Добре, че оправих старата ми щайга да работи и сега пиша от нея 🙂 Отивам да продължавам да го боря.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА !

Снощи рожденния ми ден мина чудно 🙂 Приятелите ми много ме изненадваха постоянно. Всъщност в последствие разбрах, че и техните планове не са били да стане точно така, но се получи много добре. Яна закъсня с подаръка, и разни хора от Петното (май забравих да спомена, че бяхме там, но това едва ли ще учуди някой 🙂 ), някои от които дори не познавах, идваха на нашата маса и ми подаряваша малки подаръци. Независимо от размера, опаковката или нормалния подарък в тях имаше кабарчета. Такива да си забождаш бележки на табло. Така и не се усетих какъв е големия ми подарък, въпреки че дори и снощи казах, че искам такъв. Всъщност той наистина беше голям и не го носеха, а се наложи днес да отида до Гери да си го взема с колата. Изненадата беше красива карта на България с 500 туристически обекти в рамка, като дължината й е над метър. Забравих да спомена, че картата, както и всички останали подаръци, бяха опаковани чудесно от Гери, така че направо не ми се отваряха 🙂 А кабарчетата, който по някаква “случайност” са общо 500 на брой, са да си отбелязвам на картата къде съм ходил. Дори под картата има и корк за по-лесно забождане. Вече виси гордо на стената на стаята ми, но сега много ми се спи и утре ще намеря всички места, където съм бил и ще им сложа маркери и евентуално бележка.

Благодаря на всички ! Много съм щастлив. Такъв рожден ден не съм имал скоро (да не кажа никога) 🙂

п.с. пробвах да я снимам, но на изкуствена светлина не стана нищо

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Някъде по това време завършва 24-ти епизод от моята приказка и веднага започва 25-ти. Няма как, въвим напред и помъдряваме (днес ми казаха, че това замозалъгване вършело работа до едно време) 😉 Важното е усмивката да не излиза от живота ни … и сериала да е по-дълъг 🙂 демек, да сме живи, здрави и весели 🙂 Всички !

а аз се надявам да ми дойде още по-добро настроение за празниците …

hbtm
hbtm
hbdi
hbtm

Сняг
вали, вали …
Какво ли ще ми донесе ?

Санки

Аз точно завиждах на Софиянци за снега, а той взе че дойде и тук. Не просто сняг, а СНЯГ ! Много сняг. Много е хубав, ако си стоиш на топло и го гледаш с чаша кафе през прозореца. Лошото става, когато трябва да ходиш някъде, особено, ако трябва и да чистиш кола.

През почивния ден се зарибих по 43places.com . Всъщност от доста време ми беше привлякъл вниманието, с идеята си, но все нямах време да въвеждам къде съм ходил. Днес писах за някои места и сложих снимки. Може да видите профила ми тук. Все още са малко местата ми, но мисля да нарастват, след всяко пътешествие 🙂 А междувременно, ще попълвам местата на които съм бил.