Тази вечер ще се събираме класа, който завършихме ТЕЕ Пловдив (по известен като ТЕТ-а) преди пет години в кръглата 2000^-на година. Всъщност кой ще дойде е друг въпрос. Който може – ще дойде. Хубави години си бяха в техникума и най-хубавото е че си останахме задружен клас от 26 пръча. Лошата новина е че имаме резервация за Тромпета, където не съм ходил, но се говори че ще има чалга и не знам колко ще се задържа. Ако поостана ще трябва да наблегна на алкохола, че да не ми пука толкова. Утре сигурно ще разкажа как е било.

Преди Тромпета ще ходя на среща на Open Club Пловдив, защото имаме проблем с мястото, където се събираме и ще трябва да поговорим. Всъщност вече нямаме място където да се събираме, но за това може би ще пиша друг път, като ми се изяснят и на мен всички подробности.

Утре щях да ходя на далечното ми село Мандрица за почивните дни, но няма да ходя. Оставам тук, и се надявам да ми дойде музата да си оправя дипломната. Това обаче не me оtърва от тазсутришното ми ходене до Чоба и бране на ягоди (които всъщност още не съм опитал 😛 ). По пътя слушах БГ радио и са измислили много хубава идея за запълване на програмата около празника 24-ти май – пускат всички български песни по азбучен ред от А до Я. Сутринта слушах песни с А, Б и В 🙂 Хареса ми идеята. Всъщност това слушах само по пътя. В самата къща имаме едно старо радио Selena, което хваща само радио Пловдив, по което пък всяка събота сутрин, като сме на село, пускат цели албуми на хубави групи. Днес изслушах Verve Remixed 3, което дори не знаех че е излязло. Усетих някаква латино вълна в ремиксите, но въреки това мисля да си нямеря компилацията. Не знам как се казва точно предаването, пускат цели албуми и то броени дни след излизанео им.

Както е тръгнало май ще ставам маунтън (или поне майна 🙂 ) байкър . Днес след работа реших да изляза с колелото и след кратък престой в Петното, реших да пробвам да изкача тепето до Античния театър с велосипед. Мамка му, успях 🙂 Трябваше да има концерт на Античния с избрани моменти от известни опери, но поради лошото време се преместил в Концетна зала, където нямаше как да отида с колело 🙂 Миналата година изгледах няколко опери (Набуко, Дон Карлос и Аида) на открития театър и ми харесаха, но днес нямаха късмет да ги гледам 🙂 Седнах малко на тераските за да си почина, гледайки вечерен Пловдив, щракнах няколко снимки и тръгнах обратно. Слизането се оказа също толкова трудно колкото и изкачването. Тези павета и дупките между тях са по-зле и от планинска пътека, а като си засилен надолу си е направо опастно. Отново пред Петното срещнах Таня и Алтанай, разходихме се до магазин за цигари, като по пътя направиха по “едно кръгче” с колелото. Изведнъж времето се развали и реших да се прибирам, но не успях толкова бързо и точно в големия дъжд се прибрах мокър до кости (или гащи, както Ви звучи по-добре 🙂 ). По едно време спрях на една спирка, но реших че от това няма повече накъде, и по-добре да си продължа. Като се прибрах направо влезнах в банята, както си бях вече мокър.

Па-ранното ми прибиране, остави повече време за дипломната. Намерих една доста сериозна грешка на схемата и се радвам, че не избързах да пусна платката. Май като напиша софтуера, чак тогава ще пратя да я направят.

Бях на концерта на Остава в Конюшните на царя. Цял ден се чудих дали ще има с кой да ходя, но вътрешно бях решил да отида. В крайна сметка Йонов се нави да дойде и още в 20 часа бяхме там, преди да започнат да събират пари за вход. Така спестихме малко пари, но всъщност ги дадохме за бири, което във всички случаи е по-добре 🙂 Концерта беше невероятен ! Много по-добър от тези в Петното. Сцената е супер – на открито, много хора, добро настроение, въобще супер си беше. Май ще ходя и на други “оранжеви концерти” 🙂 По време на концерта Милодетектора засече Мила, заедно с нейни приятели, и след края му (към 23:30) решихме да си вземем още бира и да ходим горе на тепето. Седнахме горе на камъните, където въпреки хладния вятър, неусетно мина 1 часа и решихме да си ходим, че утре (т.е. днес) е поредния делничен ден. Не знам защо. но никога не съм харесвал четвъртъците. Не ги обичам дори повече от понеделниците.

Днес си купих километраж за велосипеда и вечерта реших да изляза и да го пробвам за по-дълго, отколкото от работа до вкъщи. Изглежда да работи – мери текуща скорост, време на пътуването, средна скорост, разстояние на пътуването и общо изминат път. Взех го от първия магазин за велосипеди в търговията през обедната ми почивка в който влязох 🙂 Струва 12 лева и не знам дали е много или малко. Казаха ми че имало от 5 до 30 лева. Аз бях приготвил 10-15 и влязох в прогнозата.

Пробвах колелото в стария град до “Конюшните на царя” и вървеше добре по калдъръма на най-бавната скорост, но не се изкачих до там, защото много ми друсаше и накрая го бутах малко. Там се видях с Таня, а малко по-късно (всъщност и аз подраних) и с Йонов и Здравка. Показах им колелото ми за пръв път и дори го харесаха 🙂 Пихме по една бира и си тръгнахме. Засилих се към нас по Мария Луиза, но на кръстовището с Източен, не свих към нас на ляво, а реших да се разходя още малко и продължих направо. От там стигнах до Метро и към техническия. На спирката на новата ЧайкаФарма мернах (весел) Ники и Красито. Дори върнах малко назад и отидох при тях 🙂 Много се зарадвах, че ги видях случайно и те казаха, че отиват на кафе (така де, бира) на ивицата и аз се навих да отида с тях. Пих още две бири и си прекарах много добре. Не бях излизал с колегите ми от университета от сумати време и днес научих кой, къде и какво прави. Зарадвах се на тази случайност. А може би не е било случайност, а нещо ме е накарало да продължа направо на онзи кръстопът.

Явно съм някакъв душевен отдушник за всички около мен. Най-лошото, е че не знам дали на това да гледам положително или отрицателно. Радвам се че ме смятат за човек на който могат да споделят разни неща и накрая да завършат с “ама не казвай на никой“. Преди малко проведох поредния подобен телефонен разговор. Като цяло обичам да успокоявам хоарата, като виждам, че са разстроени и се опитвам да помогна с каквото мога. Много рядко ще тръгна да критикувам някой, особено в момент когато му е кофти. Честно казано аз бих споделил повечето ми мисли или с (почти) всички или с никой. Може би точно затова и водя този блог. Понякога ми е странно когато знам нещо, а съм обещал да не казвам. Обичам да си спазвам обещанията. Иска ми се повече хора да мислят по-свободно и да споделят мислите и идеите си силно. Когато споделиш нещо с някой ти олеква, а като го споделиш с повече хора ти олеква многократно повече. Въпреки че някой може да не те разбере, все ще се друг който да го направи. Аз съм използвал този номер да опозная по-добре приятелите ми, а и да намирам нови. Хора, споделяйте с повече хора, не само на моя телефон, icq, email … не мога да помогна на всички ! (въпреки че ми се иска 🙂 ) Или поне ми дайте опция share-alike 🙂

Използвам момента и свободните ми мисли да поздравя Open-culture.net с официалния му старт. Пожелавам му да стане (ако вече не е ) най-популярния и голям сайт за българска свободна култура ! Успех на всички автори там. Аз също се включвам с много скромен дял.

Накрая един поздрав с песен, която търсех повече от година, и от няколко дена си въртя само нея:

Artist: Stylophonic
Album: Man Music Technology
Year: 2003
Title: If Everybody In The World Loved Everybody In The World

If Everybody In The World 
Loved Everybody In The World 
What a glorious world 
This could be, be, be, be 

(Repeat until end)

Днес най-сетне си купих велосипед. Отлагах от няколко години и напоследък си казах, че ще си взема някакъв, макар и за не много пари. Последно се прях на Sprint Leopard. Избрах пловдивската марка 🙂 Честно казано не изглежда зле – рамката изглежда здрава, няма излишни натруфени неща и най-вече прилича на обикновен велосипед. Дори 18-те скорости са ми много, и няма нужда от отлкова много. Аз досега съм карал главно на село балканче с контра, така че това все е някакъв напредък за мен 🙂 Ще го ползвам главно да ходя на работа и от време на време из планината. Сега е момента да кажа, че си търся хора за велопоходи. В началото трябва да започна с по-леки, че още нямам голям опит на велосипедист. Днес след обяд карах час и половина из града (ходих до тракия, откъдето е горната снимка) и към края добих увереност, че колето върви добре 🙂 Установих също така, че като карам трябва да си нося вода, защото страшно се ожаднява, особено в топло време, Само към края на разходката ме разочарова, защото при играта ми със скоростите, за да ги схвана по-добре, веригата се заклещи между два от предните венци и не можех да я извадя. Направих грешката да използвам нож вместо отверка и замалко да си отрежа пръста. Страшно се разкървя и се прибрах бутайки колелото, добре че бях близо. Все още съм с лепенка. Отгоре на всичко бързах, защото трябваше да закарам сестра ми на гарата. Така се наложи от колелото да се кача направо на колата и се почуствах много странно 🙂 Имах чуството, че съм легнал и ми беше странно да се придвижам така. Обратното, докато карах колето забелязах, че съм свикнал като правя някаква маневра предварително да поглеждам леко горе в дясно към задното огледало, но при велосипеда този номер не минава 🙂 Трябва да се обръщаш целия.

Отидохме на гарата, но се оказа, че вече няма места за влака и сестра ми си взе билет за по-късния в 18:18 и се прибрахме отново. Оправих си веригата (замалко да им го нося още в първия ден на гаранцията) и се успокоих 🙂 Решихме да се разходим по главната и от там да ходим направо на влака и така и направихме. Купихме си сладолед и го ядохме на копчетата (любима моя комбинация). После теглихме един тигел на главната и стана време да ходим отново към гарата. Разделихме се със сестра ми пред гарата, защото решихме да не рискувам пак да ми вдигнат колата с паяк. Надявам се да не е имало проблем с този влак. Една стреличка от нея ме увери, че всичко е наред и е потеглила 🙂 Та така с този слънчев неделен ден до сега. Ще видим вечерта дали ще донесе някакви интересни изненади. Кой знае ?!? 😉

Днес бях на празненството по случай 30-тата годишнина на Сценични Кадри, където учеше сестра ми. Всъщност новото му гордо име е “Национална гимназия за сценични и екранни изкуства” . В началото мислех въобще да не оставам на представлението в Драматичния театър, защото след това щях пак да излизам, но всичко много ми хареса и не можах да си тръгна по средата. Започна с театрална постановка, в която, естествено за училището, декорите, костюмите, грима и осветлението бяха на ниво. Малко куцаха театралните способности, но все пак те дори не учат за актьори. След това имаше кратко представяне на историята на училището от 1975-та година до сега. Пуснаха кадри от първите години, както и от най-драматичния момент преди 5 години (когато и сестра ми учеше там) и искаха да закриват училището, и всъщност почти го бяха направили. Дадоха демонстрациите, които организираха в Пловдив и София и по едно време дори аз се разчуствах, като това дори не е моето училище. Освен това предствиха костюми и грим от (почти) всички исторически периоди. Един от костюмите беше от дипломната работа на сестра ми, и въобще имаше доста неща на ученици от нейния випуск. Прочетоха официални пожелания от различни институции и естествено завърши с торта и шампанско. Част от преведствията бяха под формата на музикални изпълнения и едно изпълнение на акордеон направо ме разби. Не разбрах името на момчето, но с акордеона имитираше различни други изструменти като цигулки и китари и свиреше с все душа.

И аз пожелавам упех на училището занапред, защото всички там са много весели, освободени и най-вече талантливи ! Знам го от лични наблюдения и само съжалявам, че вече не познавам хората които учат там. Преди като ходех, все срещах някои познат,а сега вече са нови лица.

След тържеството прибрах колата и отидох в Петното, но нещо бях изморен от целия ден и се прибрах след първата бира. Сутринта деня започна с ходене до село и садене на домати, а след обяд посрещах сестра ми и нямаше време да си почина. Сега наистина се чуствам физически изморен, но не и емоционално.

Тази вечер си останах в къщи и се захванах да оправя снимките от тридневния ни маратон от Пловдив до хижа Черноморец, Варна, Балчик, Несебър и обратно. Имах около 300 снимки, но в крайна сметка упях да отделя 92, макар че бях решил да избера по-малко, но не мога 🙂 Иска ми се да ги сложа всичките, но мястото е ограничено 🙁 Номерирах ги хронологично, преименувах ги, намалих ги с mogrify и накрая за пореден път се убедих колко помага GIMP за поправяне на малки дефекти по снимките 🙂 Освен това оптимизира много добре .jpg файловете и стават по-малки, което беше важно в случая. Мисля, че за гледане през браузър, размер 640х480 точки е достатъчно. Разбира се ако не става дума за cinema display на Mac , където всяка снимка изглежда малка 😉

Да не забравя накрая да дам връзките към снимиите – част I и част II (пак станаха много за една страница)

Днес най-сетне гледах “Камината” на Антони Райжеков. След като толкова пъти не отидох до София, тя доиде в Пловдив. Постановката е много добра и си заслужи билета, който си купих накрая. Мислите, които предизвика в мен, ще оставя за себе си, просто защото не мога да ги опиша с думи – ту ме караше да се замислям сериозно, ту се смеех от сърце. Присъединявам се към пожеланията на Дафо към всички отговорни за този театър. Браво и продължавайте все така !

Напомняне за Пловивчани (и не само) – днес, 10-ти май от 19 часа е постановката “Камината” (или първия свободен български театър) в университетския театър в ПУ. Рекламната кампания с плакактите нещо се провали, и днес спамвах разни хора по ICQ и получих няколко потвърждения 🙂 С повечето се разбрах в 7 без 15 пред входа на старата сграда на Пловдивския Университет. И аз самия не знам къде точно се намира залата вътре, но ще се оправим. Както знаете (или не ?!?) входът е свободен за всички и може да си купите билет на изхода, ако желаете. Ще се радвам да се съберем много хора 🙂 Всички сте добре дошли и елате с приятели 🙂 Може би рекламата от ухо на ухо (или от блог на блог) е още по-добра.

Между дургото се радвам, че събрах двете ми категории “Свободата, Санчо…” и Култура в един пост 🙂