Category Archives: Култура

Малката книга

Култура, ,

Вчера завърших Малката книга на Георги Мерджанов (или просто Жоро) и бързам да споделя впечатленията си. А те хич не са малко. В началото тръгнах леко скептично към книга, която се рекламира че “в нея има от всичко”. Започва съвсем нормално като почти любовна история на младежи в съвременна София. Постепенно Жоро е вкарал много религия, митология, история (много история) … а романа придобива форма на истински екшън с много обрати и разкриване на истинската самоличност на героите (която ще Ви изненада). На моменти започваш да се луташ във времето и пространството. В същия момент осъзнаваш, че се намираш тук и сега из уличките на София. В края на книгата разбираш, че всички митове и легенди не са някаква измислица, а реалност и нищо чудно ти самия да си станал част от тях без дори да го осъзнаваш. Всичко е чудесно вплетено в нашето ежедневие и звучи много реално. Особено за хората от София всички места, където се развива действието, ще им се струват още по-близки и познати. На мен това малко ми убягна, защото не познавам добре София. Като цяло препоръчвам да намерите и прочетете Малката книга, която хич не е малка! Браво, Жоро ! Много успехи и с още много книги да ни зарадваш !

п.с. книгата си има и страхотен трейлър:

Кино и театър през март

Култура, Филми, , , , , ,

Днес вече ме обвиниха, че не съм писал отдавна и аз се оправдах че няма за какво. Всъщност не е съвсем така. Този месец почти не съм пътешествал, но за сметка на това, докато си стоях в Пловдив, изгледах няколко интересни филми и постановки. Въобще културната ми програма беше по-силна от обикновено (и това без да броим концерта на Спастнята в началото на март).

кино:
3 – Тази година на София Филм Фест-а в Пловдив бях (само) на два филма. Това беше първия. Една доста интересна история как двойка (мъж и жена) се влюбват в един и същи мъж. От там нататък става интересно 🙂 Моментите преди това според мен можеха да ги спестят.

Манчестър Юнайтед от Свищов – другия филм от феста. Документалния филм на Стефан Вълдобрев, който според мен е с толкова интересна история, че може да мине и за художествен и в същото време една истинска история за един истински футболен фен. И въобще не става дума за футболните хулигани, а истински фен.

Rango – една доста приятна анимация както за деца, така и за възрастни. Определено става за отпускане. Аз дори излязох по-рано от работа един четвъртък, за да отида да го гледам и добре ме измъкна от напрежението.
(за посещенията ми на Манчестър Юнайтед и Ранго – благодарности на Ваничка !)

театър:
Подземни чайки – отидох на премиерата малко предубеден, че историята няма да ми хареса, но за щастие това което последва напълно ме опроверга. Алексей и Троян играха чудесно. Отгоре на всичко Троян имаше рожден ден и всичко завърши с голяма торта 🙂

Канкун – определено топ 1 за месеца. От анотацията на представлението въобще няма да очаквате това, което всъщност се случва на сцената (освен че действието се развива в Канкун). След края на представлението всички излизат от залата с усмивка на уста. И освен това разбирате, че не трябва да съжалявате за минали събития, като това е доказано дори с теорията на относителността.

Живот в три версии – една вечер в три варианта.Единствената интрига тук беше дали положението ще ескалира в трите версии, дали ще се подобрява или ще са двете крайности в началото и ще завърши по-умерено. Като цяло не ме впечатли представлението. Имаше много викане, което дори малко смущава … поне мен.

Дракончето с теменужените очи

Култура, , ,

В петък бях на премиера в Кукления театър. Много отдавна не бях ходил на детски куклен театър, но Жоро е драматург на тази и нямаше как да пропусна. Постановката се казва „Дракончето с теменужените очи“ и много ми хареса.

С други думи – препоръчвам да отидете да я гледате ! Много е забавна дори и за възрастни 🙂 … и е много драконско !

Джаз концерти и Handmade ден

Култура, Музика, Работа, , , , , , , , , , , ,

Измина една дъждовна и студена седмица. Аз я запълних с културни мероприятия. Основно беше Пловдив джаз фест 2010 в драматичния. В четвъртък, първия ден от фестивала, започна много силно. Дори за мен си остана най-добрия ден. Върха на програмата бяха Теодосий Спасов със Kai Eckhardt и Trilok Gurtu. Особено индиеца ни разби всички, свирейки на всякакви ударни инструменти (включително една метална кофа с вода), перкусии и импровизирайки с уста. Германеца-мулат също ме впечатли какви звуци успя да извади от бас китарата си. Въобще беше много яко, въпреки че все пак джаза не ми е най-любимата музика. Просто за пореден път се убедих ,че си струва да се ходи на концерти на живо, независимо какви. Първият проект за вечерта също се представи много добре. За финал на вечерта отидохме в Петното, обаче се оказа, че там няма да свирят същите хора от драматичния и не слязохме долу. Само хапнахме в ресторанта и след това изпихме по едно-две в бара. Получи се приятно.

Втората вечер на фестивала, ме изненада, че имаше много свободни места. За разлика от първия ден, когато залата беше препълнена. И честно казано имаше защо. Може би беше най-джаз вечерта и може би затова не ми хареса. Дори голямото име Chico Freeman не можа да ме задържи до края и си тръгнахме преди края на концерта. След това Дарко ми разказа, че и зад сцената Chico се е държал много глупаво. Ние отидохме в XIX век, където едни приятели на Елица гледаха мача и беше доста голяма културна промяна за нас – от джаз концерт на кръчма 🙂 Все пак беше забавно – лафове след лафове. На тръгване до вкъщи осъзнах, че наистина е станало доста студено, направо зимно време. Не искаааам !

Третата вечер отново ми хареса 🙂 Първо бяха Percussion impact project, коато се състои от Христо Йоцов, Стоян Янкулов и Милен Кукошаров. Двама барабанисти на една сцена е леко странно, но двама много добри барабанисти правят нещата много по-различни. Наистина ни показаха урок по барабани. Клавира само допринасяше за малко по-мелодично звучене в целия проект. За финал на фестивала бяха Акага, но със специално изпълнение на кавъри на Chicago в друг аранжимент. Много добре се справиха. Допринесоха за малко вокалност в целия фестивал 🙂

Стига толкова за джаз. Малко за Handmade деня в събота. Номер 10 по ред ! Юбилеен, слънчев (за щастие слънцето се показа в събота), много пълен (с хора, музика и неща), весел (с огромна торта и танци). Въобще получи се много добре ! Събитието започва да става все по-голямо и по-голямо. Очаквайте скоро снимки 🙂

Неделният ден 10.10.10 използвах за наспиване. Проспах 10:10 и се събудих чак след обяд, след което видях че навън отново е грейнало слънце и веднага се запътихме към Бойково. Първо на скалата, докато се скри слънцето и после в кръчмата 🙂 Така вкусно завърши и тази седмица изпълнена с неща.

Само на работата ми нещата нещо не вървят и се стигна до там че да си търся друга работа или друг доход. Ако имате нещо като за мен или някаква идея, за която мислите че мога да помогна да се осъществи – свиркайте. Все ще намерите как да се свържете с мен.

От четвъртък до неделя

Ежедневие, Култура, Пътешествия, Събития, , , , , , , , ,

Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:

четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.

В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.

събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.

в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !

Отново на лекция за народното творчество

Култура, ,

Тази вечер бях отново на лекцията на Камен Донев. За мен втори път, за него 150-ти ! Естествено отново пълна зала и смях нон-стоп. Мисля, че и всичките 150 представления да бях гледал, пак нямаше да съм запомнил всички неща които изговаря за тези около 2 часа. Поклон !

А тази вечер спектакъла завърши с поклон за Крикор Азарян.

10 октомври 2009 – изложба и концерт

Култура, Музика, , , , , ,

Хубавия ден за съкровища продължи с хубави неща и в цивилизацията. Първо отидох на откриването на изложбата в Баня Старинна, която стана известна със скандала с Черни, което май донесе допълнителна реклама, защото около Банята имаше много хора и много полиция. Изложбата “Отражения от бъдещето” си е доста голяма и аз за малкото време, което успях да й отделя само минах набързо от всякъде. Трябва пак да я посетя някой ден този месец.

От Бяна старинна бързах да си тръгна, защото трябваше да се прибера, да си оставя колата и в 8 да бъда отново на центъра за концерта на Billy Cobham. Концертната зала беше препълнена – едвам влезнахме. Аз лично очаквах да гледам как Били ще ме разцепи от бързина с барабаните за втори път, но всъщност се оказа, че основната фигура на вечерта е Теодосий Спасов, а другите са “просто” гост-музиканти. Като цяло свириха доста лежерни неща, които все пак ми харесаха. Пианистката за мен си беше върха за вечерта, и дори по-късно в Петното я поздравих, а китаристката на всички ни стана топ 1 по красота 🙂 Били все пак към края удари едно соло 🙂

Както вече разбрахте вечерта завърших в Петното, където традиционно всяка вечер музикантите от Пловдивските джаз вечери си правят jam session. Така беше и тази вечер, но Били излезна само веднъж и то не за много дълго, след което си тръгна. Това беше добър повод да се прибера по навреме, защото ми изникна едно предложение сутринта да ходим до Одрин, на което аз не можах да откажа. За това в следващия пост.

Нощта, къщата, деня, концерта

Култура, Разни, Събития, , , , ,

В петък вечерта беше нощта на музеите и галериите (а.к.а. нощ на бурдеите и таверните). Аз нямах никакви уговорки, и по някое време просто тръгнах сам, като знаех, че ще срещна все някой (както и стана). Още на първото място, където отидох – Баня Старинна, срещнах Спасчо, както и всичките ми колеги от работата. След това се чух със сестра ми и се разбрахме да се видим на пощата. Наложи ми се да мина през цялата главна и тогава осъзнах какъв ужас от хора е в целия град. Не целия град, а цяла България е беше събрала тук. То хубаво, да има големи събития, но толкова много хора ми дойдоха в повече. Главната беше непроходима. Все пак успях на стигна до ArtNewsCafe на път за пощата, където се оказаха повечето ми приятели. Ей така без да се уговаряме се намерихме. То тази вечер при толкова хора навсякъде, всички уговорки бяха обречени.

След като се събрахме решихме да отидем на Античния театър, където да гледаме танцов спектакъл. Там обаче вратите бяха затворени и не пускаха … изчакахме повече от 20 минути, след което започна да вали. Решихме да не стоим на античния и си тръгнахме. Отидохме в галерия Коридор, след което тоново в Баня старинна. След като дъжда не спираше, решихме да отидем в Петното, където Пухи пускаше (вижте и чуйте какво) като част AntiArt Movement програмата.

В Петното въобще не беше лошо – събрахме се доста познати, а и станах свидетел на доста странни познанства … т.е. хора които познавам независимо, се оказа, че се познават. Така изкарахме до някое време в Петното, докато Гергана каза да ходим на някакъв купон в една къща в Стария град. Там се довършихме тотално. Точно както се полага на голям купон. По някое време се появи и Цецката с още хора. Аз цялата вечер пих толкова различни алкохоли, че направо не знам как не припаднах някъде като някои от нас 🙂 Като цяло беше много яко ! Имаше дори екран на който се прожектираха сноубордски филми. По някое време приятелите ми решиха да си тръгват. Подпирайки се тръгнаха в различни посоки, а аз като установих, че трябва да си тръгвам сам, реших да се върна и с Цецката останахме още около час. Накрая като установихме,че няма повече алкохол, т.е. няма какво да правим, изпратихме неговите приятелки до хостела, а аз най-сетне се отправих пеша към вкъщи. Когато се прибрах беше 6 сутринта.

В 11 ми се обади Еличката, като ме замоли да й дам нашата тента от морето за HandMade деня. Аз вече бях обещал и отидох да я занеса, но само им я оставих и се върнах обратно у нас. След това трябваше да закарам сестра ми и Жоро до гарата, след което имах една среща на пощата и чак тогава (към 15:30) успях да стигна до деня на ръчните неща. Там въпреки дъжда се бяха събрали много хора. Всички стояха под найлоните и на никой не му се тръгваше. Мисля че отново се получи чуден, макар и влажен 🙂 handmade ! Имаше и хора и музика и неща … а какво друго му трябва ?!? 😉

След HandMade-a отидохме да хапнем в ресторанта на Петното. Там Гергана ме зариби да отидем на концерт на група О.Х. в Лебовски. Въпреки, че другите не дойдоха, аз се радвам че отидох, беше голямо шоу !

Събота вечерта отново завърших в Петното, където Пухи пускаше отново, но този път просто не издържах до късно. Нещо батериите ми се бяха разредили и се прибрах да спя.

Разходка над Храбрино

Ежедневие, Култура, Музика, Пътешествия, , , , ,

Вчера по някое време разбрах, че тази работна събота, всъщност няма да работя. Реших да се наспя и днес като се събудих към 12, видях какво слънце е навън и реших, че ще е грехота да не отида някъде. Изпратих един SMS на Маги и веднага заформихме дружинката с Вили и Бояна. Решихме да отидем на скалите над Храбрино и да се радваме на хубавото време. Така и направихме, а времето беше дори повече от хубаво … в смисъл дори по-топло от колкото си го представях. По пътя видяхме едно лозе, което за плашила имаше плюшени играчки – много брутално провесени. Иначе отгоре на скалите беше перфектно, излегнахме се и почти заспахме. Много приятен есенен ден. Само за разходка като тази.

След като се върнахме в Пловдив отидохме на един концерт на Ирански мистични песни (или нещо подобно). Беше доста интересно, като всичките им инструменти бяха много странни. Като цяло звучеше много странно. Не бях слушал подобна музика до сега.

След концерта и Тишо се присъедини към нас и завършихме вечерта на бира в парка. Дано да има още такива хубави есенни дни за разходки, лежене по полянки и вечери в парка.

Будапеща VS Виена

Култура, Пътешествия, , , , , , ,

Няма начин сутринта да се събудя в Будапеща, а вечерта да се разхождам във Виена и да не сравня двата града. Първото ми впечатление от Виена като шофьор, е че останалите шофьори са супер нетолерантни. Само да се зачудя за момент (все пак съм за първи път там, а и гледат, че съм с чужда регистрация) и ме заливат с клаксони. Същото ми се случи и като пешеходец – исках просто да заобиколя един човек и се наложи да стъпя с единия крак на платното и веднага профуча една кола с надут клаксон. Въобще движението не е толкова перфектно организирано. Чух само че градския транспорт е перфектен, но ние така и не си взехме карта за него. Просто нашия couchsurfing host – Renate живее на 15 минути пеша от центъра и ходихме навсякъде пеша.
Второ – Виена се оказа по-зле осветена през нощта от Будапеща. В Будапеща си направихме чудесна нощна разходка из замъка, който беше чудесно осветен и се виждаше отвсякъде (и не само той), а във Виена дори в разни супер централни паркове си беше направо тъмно.
Като стана дума за паркове – Будапеща бие и по зеленина. Виена ми с стори доста бетонна, като се изключат парковете и някой не толкова на място сложени саксии с цветя и дървета.
Виена печели по брой и големина на замъци и сгради като цяло. Наистина има толкова много места да се посетят във Виена. Бяхме в замъка Belvedere. Най-хубавият замък в който съм бил. Има си всичко, както се полага на един замък и като го знаем от приказките. Градината му с алеите и лабиринтите от дървета е точно както съм си я представял 🙂 Катедралата на Виена също е огромна, но не ми хареса колко е комерсиализирана – с едни автомати, вътре в нея, които ти искат да пуснеш евро за повече информация. Въобще Виена е замък до замък 🙂 (без да дефинирам какво е замък). Софито отново ме мъкнеше по галерии – освен Belvedere бяхме и в Albertni. Видях картини на Климт, Шиле, Моне, Рембранд, Пикасо, Ван Гог … отново гледах разни платна, стоят пред мен, на над 500 години и се чудя това възможно ли е ?!? Между многото картини, в Албертини, имаше и една изложба на фотографии от 1840 до 1900 година, която беше интересна. Белведере и Албертини ни отнеха общо толкова време, колкото галерията в Будапеща – тя наистина си беше огромна. Във Виена видяхме и къщата на Hundertwasser, която много ми хареса.
В градове като Виена осъзнаваш защо на McDonald’s му казват евтино заведение (в България някак си не го осъзнаваш). След като едната вечер дадеш 25 евро да хапнете двама в скромно заведение на хубаво място, а на другата 8 в McDonald’s (отново за двама), като освен това им ползваш и безплатния wireless да си уредиш cuchsurfing-а. Видях интернет клуб в центъра на града за 4,5 евро на час.
Може да разочаровам някои, или да зарадвам други, но на мен Будапеща повече ми хареса. Някак си има атмосфера, която е като за мен. Във Виена има какво да се види и посети, но след това … не знам. Не мисля, че бих останал да живея тук (поне за сега).