Дракончето с теменужените очи

В петък бях на премиера в Кукления театър. Много отдавна не бях ходил на детски куклен театър, но Жоро е драматург на тази и нямаше как да пропусна. Постановката се казва „Дракончето с теменужените очи“ и много ми хареса.

С други думи – препоръчвам да отидете да я гледате ! Много е забавна дори и за възрастни 🙂 … и е много драконско !

Бойково и снега

Днес, най-нетрадиционно в събота, решихме да отидем за вечеря в Бойково. Софито и Жоро ми бяха на гости, а те много искаха и нямаше да стоят и за неделя. Тръгнахме нагоре и както се казва по новините: „снега ни изненада“. Всъщност в началото дори му се зарадвах като малко дете – все пак това беше първия сняг, който виждах за сезона. Нагоре обаче ставаше все повече и повече. На параклиса вече всичко беше покрито със сняг. За нещастие дори и пътя. На места си беше доста хлъзгаво. Добре че по-рано днес си сложих зимните гуми, но все още не съм сложил веригите в багажника. Все пак успяхме да се качим, но един приятел на Жоро от София, които също щяха да дойдат с нас се отказаха, защото бяха с летни гуми, и решиха веднага да потеглят към София. В крайна сметка успяхме да се качим и да се върнем безаварийно … и всичко е добре, щом завършва добре.

И така ако не знаете за климатичната аномалия в Бойково – вече да знаете. В Пловдив може да пече слънце, но горе може да има сняг. И обратното.

Търку-у-у-ул още една седмица

Ха, пак измина една седмица от както последно писах тук. Този път, за разлика от предишната, поне беше слънчева и топла, макар и не така изпълнена с културни събития … даже хич 😉

Единственото Събитие беше рождения ден на Легендата a.k.a. Пухи ! Денят беше вторник, и уж само хората, които са в Пловдив щяхме да се съберем у Йонов по случай повода. Аз нещо бях доста настинал, но реших все пак да отида. Събрахме се доста хора всъщност. Имаше две … дори три торти 🙂 Браво на Таня за най-вкусната ! Както се оказа в последствие, плануваното голямо тържество през уикенда пропадна, така че това остана голямото честване ! За който не е бил, а и за тези които бяха, ето малко снимки.

Постепенно приближаваше уикенда, а всички планове за ходене някъде пропадаха. В петък след обяд реших, че ще организирам едно ходене из Родопите поне за един ден и реших това да е събота. Очертаваше се хубаво време, а есента в Родопите е неповторимо красива. Не бях отчел само един фактор – петък вечер в Петното, но все пак някак си оцеляхме.

В събота към 11-12 успяхме да тръгнем. Отдавна не бяхме се събирали „самотрашката група“. Отказахме се от по-далечните дестинации като Смилян или Върбово и решихме да отидем в Косово. Аз бях ходил много пъти, но се оказа, че повечето не бяха никога. Аз разбира се нямах против да отида пак. Много хубаво място в Родопите е село Косово – закътано, отделено от всякаква цивилизация и супер спокойно. Сега забелязах, че е започнало някакво строителство, но все още е добре. Направихме си разходка из селото, след което си намерихме една слънчева полянка. Съблякохме се по къс ръкав и боси и се излегнахме. Някои поспаха, дори похъркаха 🙂 Супер приятно време беше ! А навсякъде наоколо дървета с листа във всички цветове. Не станахме до момента в който слънцето се скри зад отсрещния баир и изведнъж захладня. Ние веднага взехме контра-мерки – отидохме в местната механа наречена „Безгрижен живот“. Там хапнах боб с наденица и люти чушки и ми мина и настинка и махмурлук 🙂 Чудна разходка се получи. Вече има и снимки.

В събота вечерта си беше плануваното Петно, но този път не издържахме до късно, а се прибрах да се наспя. Така и направих ! Днес (неделя) цял ден се излежавам и някак си много добре ми дойде. Въобще не съжалявам, че го изкарах вкъщи. Май съм имал нужда от един такъв ден. Тази вечер дори ми остана време да свърша някои неща от TODO списъка ми, който отдавна стоят там.

Седмицата на бързо

Тази седмица нещо ми измина много бързо сред дъжд и студено време. Ето и също така на бързо какво се случи.

понеделник вечер се събрахме в Йонов. Не знам от къде им хрумна на другите да гледат Стъклен дом, аз писах bash скриптове.

вторник вечер отидохме до Асеновград да видим Дил, но за съжаление не успях да видя Елена. Пихме бира на центъра на Асеновград.

сряда вечер – жива бира с колегите в Ale House.

четвъртък бях на първата вечер на международния китарен фестивал. много приятно !

петък – поредния дълъг следобед с чай в ArtNewsCafe. След това отново китари (този път и една японка с флейта)

събота – София си замина. След това смених гума на колата на Елица. Вечерта отново китари и накрая – Петно.

неделя – мързелуване, преинсталиране компоютър на съсед, за финал – традиционно в Бойково.

Джаз концерти и Handmade ден

Измина една дъждовна и студена седмица. Аз я запълних с културни мероприятия. Основно беше Пловдив джаз фест 2010 в драматичния. В четвъртък, първия ден от фестивала, започна много силно. Дори за мен си остана най-добрия ден. Върха на програмата бяха Теодосий Спасов със Kai Eckhardt и Trilok Gurtu. Особено индиеца ни разби всички, свирейки на всякакви ударни инструменти (включително една метална кофа с вода), перкусии и импровизирайки с уста. Германеца-мулат също ме впечатли какви звуци успя да извади от бас китарата си. Въобще беше много яко, въпреки че все пак джаза не ми е най-любимата музика. Просто за пореден път се убедих ,че си струва да се ходи на концерти на живо, независимо какви. Първият проект за вечерта също се представи много добре. За финал на вечерта отидохме в Петното, обаче се оказа, че там няма да свирят същите хора от драматичния и не слязохме долу. Само хапнахме в ресторанта и след това изпихме по едно-две в бара. Получи се приятно.

Втората вечер на фестивала, ме изненада, че имаше много свободни места. За разлика от първия ден, когато залата беше препълнена. И честно казано имаше защо. Може би беше най-джаз вечерта и може би затова не ми хареса. Дори голямото име Chico Freeman не можа да ме задържи до края и си тръгнахме преди края на концерта. След това Дарко ми разказа, че и зад сцената Chico се е държал много глупаво. Ние отидохме в XIX век, където едни приятели на Елица гледаха мача и беше доста голяма културна промяна за нас – от джаз концерт на кръчма 🙂 Все пак беше забавно – лафове след лафове. На тръгване до вкъщи осъзнах, че наистина е станало доста студено, направо зимно време. Не искаааам !

Третата вечер отново ми хареса 🙂 Първо бяха Percussion impact project, коато се състои от Христо Йоцов, Стоян Янкулов и Милен Кукошаров. Двама барабанисти на една сцена е леко странно, но двама много добри барабанисти правят нещата много по-различни. Наистина ни показаха урок по барабани. Клавира само допринасяше за малко по-мелодично звучене в целия проект. За финал на фестивала бяха Акага, но със специално изпълнение на кавъри на Chicago в друг аранжимент. Много добре се справиха. Допринесоха за малко вокалност в целия фестивал 🙂

Стига толкова за джаз. Малко за Handmade деня в събота. Номер 10 по ред ! Юбилеен, слънчев (за щастие слънцето се показа в събота), много пълен (с хора, музика и неща), весел (с огромна торта и танци). Въобще получи се много добре ! Събитието започва да става все по-голямо и по-голямо. Очаквайте скоро снимки 🙂

Неделният ден 10.10.10 използвах за наспиване. Проспах 10:10 и се събудих чак след обяд, след което видях че навън отново е грейнало слънце и веднага се запътихме към Бойково. Първо на скалата, докато се скри слънцето и после в кръчмата 🙂 Така вкусно завърши и тази седмица изпълнена с неща.

Само на работата ми нещата нещо не вървят и се стигна до там че да си търся друга работа или друг доход. Ако имате нещо като за мен или някаква идея, за която мислите че мога да помогна да се осъществи – свиркайте. Все ще намерите как да се свържете с мен.

drundrun.org отново в България

Преместването на drundrun вече трябва да е приключило напълно. От известно време се прехвърляха поддомейн по поддомейн, като за последно оставихме блоговете. В сряда вечерта се захванах и с тяхното местене. След това смених и DNS записите и до сега вече навсякъде трябва да са се обновили (ако четете това, значи всичко е ОК). Ако забележите някакви липси или нещо да не работи както трябва – казвайте. Всичко си е на старото място и може да го възстановим. Евентуално някой коментар, upload или draft направени по време на преместването ?!? Всичко друго би трябвало да е преместено. Единствения проблем за който знам е кирилицата в pixelpost блоговете (моя и на Таня). Ще видя дали мога да ги оправя в следващите дни. Малко тъпо че pixelpost не използва UTF колация, а не са толкова стари инсталации (поне от времето когато UTF трябваше вече да е станало стандарт). С wordpress-овете нямах никакъв проблем.

Да кажа все пак, че новото място е superhosting. За сега сме доволни от тях. Всичко си работи както се очаква и всичко се зарежда много бързо (поне от България). Видима разлика има при Нашите снимки. Не е, както до сега, да ги чакахме да дойдат от американските сървъри на siteground. Siteground преди 4 години предлагаха наистина апетитни оферти, но оттогава и родните хостинги се развиха много (малко е спорно siteground дали е български хостинг). Неограничените ресурси на siteground всъщност не са неограничени и напоследък не ни стигаха (може би нашите сайтове нараснаха), а те нямат други планове. Най-негативно ми повлия, когато един ден просто ни спряха сайтовете, без предупреждение, защото товарели много процесорите им. ОК, но пратете едно предупреждение първо. Ако от този сайт ми зависеше бизнеса ? Все пак си плащам за хостинг. И така вече съм резервиран към всякакви обещания на доставчици на услуги, така че само бъдещето ще покаже дали superhosting са наистина супер.

Един уикенд : Чудните мостове, Римски път и Бойково

За този уикенд нямах особени планове. Само знаех че не ми се прекарва цялото време в града. Така след много промени на плановете в събота само Таня и Сашо се навих да се разходим някъде из Родопите. Трънахме без особено посока, като си мислехме за Чудните мостове и село Косово. Решихме да започнем с по-далечното (а и взехме един стопаджия, познат на Сашо, и решихме да го оставим по-близо до Чепеларе). Така за пореден път се озовах на Чудните мостове. Сега поне вече не събират такса за разглеждането им, което беше голяма глупост ! Събират само за паркинг, но може да паркирате малко по-далече безплатно. Таня не беше ходила и мисля, че й харесаха – нали, Таня ? Аз пък се зарибих и направих няколко готини снимки 🙂 Все пак за първи път отивах с големия фотоапарат. За финал на разходката седнахме в хижата да хапнем и, дори за мое учудване, супите бяха невероятно вкусни !

След Чудните мостове видяхме една табела за древен Римски път на 4 километра и решихме да отидем да го видим. Първоначално имаше асфалтов път, но само до хижа “Скални мостове”. След това ставаше черен път. На първата табела пишеше 4 km, от хижата решихме, че остават 3, т.е. не е много далече и да отидем. Само където или нещо ни излъгах с тез километри или пътя наистина е бавен (през цялото време е нагоре) и вървяхме някъде час и 15 минути, докато го намерим този Римски път. Таня за малко да ни откаже и да се върнем, преди да сме го стигнали. Все пак го намерихме и беше малко по-добре от колкото очаквах. Естествено беше обрасъл в треви, но все още си личаха подредените камъни – 2100 години след като е направен ! Някой да си помисли какво ще е останало от нашите магистрали след 2 хилядолетия.

Слизането беше по-лесно. Стигнахме до хижата, където бяхме оставили колата, за около 40 минути. Вече се смрачаваше и решихме че нямаме време за Косово и решихме направо да потегляме към Пловдив.То и бяхме много приятно изморени и само си мислех как да се приберем. Аз си мислех как ще си легна и ще гледам волейбола с Бразилия за лека нощ, а то там каква пародия на мач стана … направо комедия 🙂

В неделя мислихме за още една разходка из планината, но времето не мислеше така. Взе да става едно студено, ръмеше … съвсем не приятно за ходене. Така си останах вкъщи докато не се разбрахме за Бойково. Този път дори се събрахме доста хора. Три коли се изсипахме при леля Таня и се наядоха като велики боляри !

п.с. бележка към себе си: друг път като се припозная в някой, трябва поне да проверя дали наистина не е той !

Уикенд в Истанбул

Миналата седмица някъде към вторник с Магито си говорихме да ходим някъде. Почти на майтап споменахме Истанбул, но решихме, че колко му е да отидем. Не го обсъждахме въобще. Аз дори веднага писах на двама от couchsurfing, които познавам там, и единия веднага отговори, че няма проблем да ни приюти. До петък все още не беше ясно дали ще ходим, но решихме да го направим, като дори си взема понеделника почивен ден. Така с Магито и Митака в събота рано (6 часà) сутринта потеглихме.

Аз вече два пъти съм бил в Истанбул, но сега ми беше като за първи път. Предишните пъти (1 2) все бях по работа и не съм имал време да се разхождам колкото си искам. А и за първи път отивах с моята кола и се наложи да шофирам из Истанбул. Както знаете там движението е ад – всеки бибитка и се движи където си иска. С магистралата също ми беше малко неясно как стават нещата – има едни карти, които се зареждат и после автоматично ти взима от кредита. Проблема е че приемат само кеш. Ако нямате турски лири (както ние), чичката на гишето е и ченчаджия. Естествено не по най-добри курс. Все пак се оправихме някак си.

Soner, host-а ни от couchsurfing живееше в азиатската част на града и така аз за първи път бях в Азия. След като минете моста над Босфора дори има табела „Welcome to Asia“. На обратно естествено е „Welcome to Europe“. След като пристигнахме първо се срещнахме със Сонер, което беше добре, защото ни обясни как стоят нещата с придвижването и кое къде се намира. За първата вечер решихме да разгледаме централната част около Таксим, а старата част (и най-туристическите обекти) да оставим за следващия ден, който ще бъде целия на наше разположение.

Това ми посещение в Турция не беше така кулинарно, както предишните, но хита ни бяха едни сандвичи с риба, които ги продават от едни сергии и ги има на много места. Препоръчвам ги !

От целия ми престой най ме изкефи, че фериботите са градски транспорт 🙂 Така ние отивахме и се връщахме всяка вечер с корабче. Много по-приятно от рейсове. Дори им научихме разписанията и спирките. Така за лира и половина отиваш или се връщаш от Европа.

Първата вечер изкарахме в най-оживеното място в Истанбул – разбирайте тази главната улица от кулата Галата до площад Таксим (не знам как се казва). Хванахме си корабчето от Кадикьой (където бяхме) до Каракьой и от там пеша. А то народ, народ, народ ! Наистина пренаселено. Нашата главна по време на нощта на музеите и галериите не важи. Наистина е едно море от хора. По някое време не издържаш и свиваш по малките улички, където положението е само малко по-добре. Наистина не бих ходил всеки ден там, но това стълпотворение от хора просто трябва да се види. Разходихме се, пихме по една бира (нещо което не се намира навсякъде и е скъпо), видяхме нощен Истанбул и с корабчето в 10, обратно “в къщи” 🙂

Неделята започна сравнително късно (след като се наспахме почти до 10). Първо отидохме със Сонер на закуска и чай в едно крайбрежно заведение с изглед към Босфора и старата част на Истанбул. Всъщност закуските взехме от една пекарна по пътя и бяха много вкусни (и сладките и солените). Това беше и най-дългото време през което се видяхме със Сонер. Поговорихме си за пътешествия и културните обичаи на народите.

Към обяд хванахме ферибота за Еминьоню, което на практика е стария квартал на Истанбул, в който са и повечето туристически забележителности. Започнахме ги подред – джамията Еминьоню, египетския пазар за подправки, парка Гюлхан, замъка Топкапи, света София, Синята джамия. След това отидохме в Yerebatan Sarnici – нещо като огромен подземен резервоар за вода от византийско време. Място за което не бях чувал, но Сонер ни го препоръча и много се радвам че го посетихме. Вече е направено доста туристическо, но е приятно за разходка и много успокояващо с тази спокойна вода навсякъде и все още капеща от тавана. Сонер ни каза че целогодишно е с почти постоянна температура и през лятото се разхлаждаш там, а зиме е топло. Всъщност това беше единственото нещо за което платихме вход (10 лири).

След като се нагледахме на туристически забележителности седнахме в един ресторант да хапнем и оставихме че вече е 18:30 т.е. Капалъ Чарши вече е затворена и няма смисъл да ходим. Останахме да доразгледаме синята джамия и дори изчакахме да свърши вечерната им молитва, за да влезем вътре. Там съвсем случайно попаднах до един турчин който много бавно и разбираемо на английски обясняваше доста интересни факти за джамията. Като например как целия таван е бил черен от дългите години използване на свещи за осветление и чак през 80-те години са изрисувани нови, който би трябвало да са като оригиналните.

Точно мислихме да хванем последния ферибот от Еминьоню в 9 часа, когато решихме да разгледаме една временна изложба точно пред света София, озаглавена „1001 inventions – discover the muslim heritage in our world“. През деня опашката беше огромна (все пак беше безплатно), но сега беше по-малка и решихме да изчакаме. Направена и е от англичани и наистина е МНОГО интерактивна. Първоначално гледате едно кратко филмче, след което се влиза в една по-голяма зала пълна с мултимедии. Има видеа, игри, макети, touch екрани … дори една малка стаичка в която управляваш всичко само с движение на ръцете си. Наистина цялата изложба беше най-интерактивното нещо, което съм виждал. Ако имате път към Истанбул до 5 октомври, Ви препоръчвам да разгледате.

Тръгнахме да се прибираме, но въобще не бързахме – все пак това ни беше последната (макар и втора) вечер в Истанбул 🙂 А и трябваше да вървим чак до Каракьой … по пътя хапнахме пак рибен сандвич, правихме снимки … изпуснахме ферито в 9:30, след това в 10:00 … а знаехме че последното е в 11 (в неделя вечер бяха през половин час). Ако изпуснехме и него беше по-добре да си търсим хостел, отколкото да хващаме такси 🙂 Все пак успяхме да се приберем много приятно с корабче. След това един душ набързо и в леглото. Бяхме доста изморени.

Сутринта трябваше да станем в 6:30, защото в 7 трябваше да излезем заедно със Сонер. Това ни беше последния ден и нямаше как да останем, след като той тръгне за работа. Общо взето нямахме план какво да правим този ден. Първо естествено отидохме на закуска с чай. Там обсъдихме вариантите. Сонер беше споменал за едни острови близо до Истанбул – островите на Принца, и на мен много ми се ходеше. Маги и Митака май нямаха много желание, но в крайна сметка успях да надделея. Дано не ми се сърдят за това.

Островите на принцовете (Princes’ islands или Adalar) са 4 по-големи острови, които са на около час с ферибот от Истанбул. Интересното при тях е че по тях не се движат коли. Има само пожарна, полицейски и линейки. А аз видях и няколко товарни електромобила. Честно казано не им трябват коли на хората там – островите са малки и основния транспорт е велосипеди и каруци (има и карети, който са като таксита). Ние отидохме само на втория остров – Burgazada (ada е остров на турски, така че просто БургаЗ :). Много ми хареса ! Явно след Самотраки и Гьокчеада съм станал любител на островите. Малки къщички, китни заведения, не е претъпкано с хора … и конкретно тук – няма спрели коли навсякъде по улиците 🙂 Успях и да си топна краката и в Мраморно море ! Вече замислям ново пътешествие до там с посещение на четирите острова (може четири дена – четири острова 🙂 ). Билетчето за ферибота от Истанбул е 3 лири.

След като се върнахме от островите, вече трябваше да тръгваме към България. Дори Сонер ни беше казал, да изчакаме да мине поне 10 часа сутринта преди да тръгваме да излизаме от Истанбул, защото трафика е ужасен. Ние тръгнахме чак след обяд, когато беше по-спокойно (ако това може да се каже за движението в Истанбул) и благодарение на GPS-а не се мотахме много. След Истанбул се чувствам една идея по-опитен шофьор 🙂 Иначе след това магистралата е дълга и скучна. Добре че имаше кой да ме сменя. Спряхме в Одрин да разгледаме, защото Маги и Митака не бяха ходили, но наистина беше за кратко. И честно казано след Истанбул ми се стори доста постно.

За границата за пореден път успяха да ме изнервят ! Първо не знам защо попаднахме в ужасно задръстване в което всеки се навираше от всички страни, а в крайна сметка колоната беше по една кола, второ имаше *много* коли (не знам защо ?!?), трето имаше един момент в който половин час въобще не помръднахме … но всичко това беше нищо в сравнение с държанието на българските митничари и цялата система на границата. Навсякъде въпроса беше колко цигари носим (сякаш не може да отидем в Турция за друго) и много ги изненадвахме като нямахме никакви. Общо над 2 часа стояхме на границата (за това време можехме да се приберем в Пловдив). Не стига границата ами 2-3 километра след това едни полицаи ме спират и отново – „от къде идвате ?“, „колко цигари носите?“ … ако нещо са пропуснали митничарите, те да намажат. Дори ми намериха че светлината на задния регистрационен номер не ми свети и се заядоха за нея … но явно като видяха, че няма какво да ми вземат ме пуснаха без нищо.

Като изключим последната част сме много доволни от пътешествието ни. Ето така трябва да се получават нещата – просто решаваш и тръгваш. Всичко останало си идва само. Времето беше с нас – на Burgazada снимах един термометър, който показваше 34 градуса. Дори и вечер беше идеално за разходки. Разбира се Истанбул не може да опознае за 2-3 дена, затова някой ден пак !

Снимките ми от пътешествието са тук и тук.

До Мъглиж и Казанлък

Днес е голям празник – денят за независимостта ! Как да отбележиш един празник по-добре от една хубава разходка. Вчера Таня предложи да ходим някъде и предложи няколко места. Идеята беше да съчетаем и с посещение на някой дом за деца и да занесем малко дрешки, които сме събрали. От местата аз си избрах да ходим до Мъглиж … просто защото не бях ходил там 🙂 Всички се съгласиха. Само където снощи всички бяхме на концерт на Котарашки в Сохо и днес сутринта никой не беше в кондиция и се отказаха. В крайна сметка останахме само с Таня, но все пак решихме да ходим. Аз само преди няколко дена бях в същия регион, но днес отново се понесох с Астралката по магистралата. Пристигнахме в Мъглиж и първо решихме да пробваме да намерим дома за децата. Попитахме една жена, но тя ни каза по „пътя за манастира и нагоре“, само където ние нещо се объркахме и излязохме от града. Когато навлязохме доста в гората решихме, че няма да е това пътя и се върнахме. Пробвахме една друга пътека (добре де път) отново през гората и този път се озовахме през манастира. Така и така бяхме там решихме да го разгледаме. Мъглижкия манастир „св. Никола“ ме впечатли с размерите си и с възрастта си. Основан е 1197 година и от тогава има доста интересна история (из писана е през входа на вътрешната църква). От 1922 г. е девически манастир и, както разбрахме по късно, в момента има само две доста възрастни жени, които се грижат за него. И въпреки това е в доста добро състояние.

След манастира се върнахме в Мъглиж и отново затърсихме дома с децата. Питахме още няколко човека, някои не знаеха за какво става дума (те май си му казваха просто училище или нещо такова). В крайна сметка успяхме да го намерим но пътя до там, особено с кола, е доста завъртян. Слезнахме да поогледаме – едната, по-голямата, сграда беше заключена и изглеждаше напълно безлюдна. Другата я обиколихме от всякъде преди да намерим къде е входа. Много странно беше всичко и нямаше никакъв път до входа … или поне там където има табела „интернат“. Там обаче също не видяхме никой. Само от вътре на моменти се чуваха гласове и викове. Звъняхме на звънеца, пробвахме дори да влезем, но вратата беше заключена. Обиколихме още веднъж, пак никой не видяхме, явно никой и нас не ни видя, пак звъняхме, този път по-продължително. Никой. Дори ни хвана малко страх, защото всичко беше доста призрачно. В крайна сметка се отказахме и си тръгнахме. За момент ни хрумна да оставим дрехите просто пред вратата, но се отказахме от тази идея.

По време на кръстосването на Мъглиж бяхме забелязали една механа и сега решихме да отидем да хапнем малко. Оказа се много приятна – беше част от комплекса Телбизови къщи. Обстановката беше добра, нямаше много хора, изгледа към планината беше чудесен … въобще много хубаво местенце да изядеш една супа. Имаше дори безжичен Интернет и решихме да проверим за някой друг дом наоколо. Намерихме с google един в Казанлък, като дори ни даде адрес и решихме направо да насочим GPS-а натам 🙂 Преди това обаче си направихме една разходка из Мъглиж. Май забравих да спомена че днес времето беше перфектно за разходки. Пообиколихме из града и определено мога да кажа, че Мъглиж е имал и по-добри времена. Сега повечето места бяха изоставени и затворени. Единствено хубав си остава чудесния балкан, който е навсякъде наоколо.

Тръгнахме от Мъглиж към Казанлък. Веднага отидохме на посочения адрес за дома (ул. „Розова долина“ 10), но там на пръв поглед нямаше нищо подобно. Само жилищни блокове. Попитахме една баба, която също каза че няма такова нещо наоколо. Една друга леля, която се включи в разговора, ни предложи да оставим дрехите в евангелистката църква, които често правели дарения и по принцип събирали дрешки. Решихме, че днес не ни е ден за търсене на домове, но все пак решихме да пробваме и този вариант. Разходихме се из центъра и отидохме до църквата. Там ни казаха, че трябвало да изчакаме свещеника, за да каже той дали може да ги вземат, а той щял да дойде всеки момент. За малко да се отчаем, и седнахме пред църквата да се чудим какво да правим. Решихме че не си струва да връщаме дрехите обратно и да изчакаме малко. За щастие свещеника дойде точно 2 минути по-късно. Представи се, беше много любезен, обясни че търсят запазени дрехи, а не такива които се нуждаят от ремонт или са проядени от молци, защото нямало смисъл и ги хвърляли до контейнерите. Ние потвърдихме, че нашите са запазени и той се съгласи да ги вземат. Докарахме колата, той ни обясни къде е правилно да се паркира около църквата. Оставихме торбите в една стая където имаше и други детски дрешки и играчки, така че решихме, че сме ги оставили на добро място. Дори ни поканиха на литургията в 6, но ние отказахме. Да-а-а деня почти си беше минал, а ние най-сетне свършихме работата, която си мислехме да направим първо 🙂 Доволни от изпълнената мисия си взехме по един сладолед 🙂

За финал в Казанлък си бях набелязал един geocache близо до тракийската гробница. Отидохме в парка, където сочеха координатите, обаче аз за пореден път правя грешката да търся съкровище, без да погледна снимките на сайта. Предположих няколко места където е най-вероятно, но имаше хора и не ми се ровеше около дърветата и да ме гледат странно (а дърветата май ги използваха основно за тоалетна). Така това търсене на съкровище приключи безрезултатно.

Постяхме малко в парка по залез слънце и решихме да си вземем по един сандвич и да се прибираме. Ама от онези „нашите“ сандвичи на които първо изяждаш една порция картофи, докато успееш да го затвориш. Който ги знае ще се сети веднага 🙂

Прибрахме се до Пловдив през Калофер и така направихме едно хубаво кръгче 🙂 Въобще много хубав ден се получи. Слънчев и интересен.

п.с. и не вярвайте на google за всичко. Сега като направих проучване се оказа че домът не е в Казанлък, а в Стара Загора на същия адрес !

Различният поглед в Стара Загора

Тази събота, както се разбра от предишния ми пост, се озовах в Стара Загора. Чак предишния ден бях разбрал за фестивала Различният поглед, който се провежда там. Реших че така и така ще съм там някъде и добре да го посетя, въпреки че нямаше кой друг да навия. Очаквах че ще видя някой познат на място, но това така и не се случи. Явно беше посетен основно от местни … или аз вече съм твърде стар и не познавам новото поколение 🙂 През деня минах само за малко и беше пълно с шатри, хора и неща. Част от хората си тренираха въртене на пой, имаше доста workshop-ове (поне по програма, не съм се задържал), освен това имаше някаква кампания за разясняване на опасностите от СПИН и дори безплатни тестове за HIV … въобще обхващаха се доста различни теми, което е добре.

Аз лично държах да присъствам на музикалната част вечерта. Затова се върнах към 20 часа, когато точно да идване видях над града десетки светещи точки. Оказаха се хартиени балони с топъл въздух, които се пускаха от фестивала и изглеждаха прекрасно.

Точно по това време започваше и първата група, за която дойдох – Q-Check. От тях бях чувал само една песен (естествено „Поп-фолк звезда“). Сега ми се сториха с доста по-твърдо звучене, или поне другите им песни така ги изпълняват на живо 🙂 Но ми хареса … нека се развиват момчетата – забавни са !

След това бяха и headliner-ите – а именно унгарската група The Silver Shine, за които си признавам нищо не знаех. Още с излизането на сцената ми направи впечатление мъничката Krista с големия контрабас ! Наистина беше доста дребна а как само го размахваше този огромен инструмент по сцената ! 🙂 Всъщност всички от групата правеха голямо шоу по сцената. Като стил ми е малко трудно да ги определя, но определено много ми харесаха. Потърсете някое видео в ТиТръба .

За финал бяха група Млък! . Тях поне си ги знаех. Започнаха със „Скачай“ и Краси не престана да скача по сцената до края … с което разбира се не остави и публиката да стои на едно място. Изпълниха си всички хитове, както и последните песни и дори точно преди да приключи всичко в 22:59 часа (както е със всяко открито мероприятие в населено място) направиха една минута cover на Always look on the bright side ot live , с което просто ми направиха вечерта !

Повече снимки (и две видеа на Млък!) от фестивала има на Нашите Снимки.