Такаа командировките за тази седмица приключиха в петък в 19 часа. Другата седмица продължавам за още три дена (поне по план). Колкото и да Ви звучи странно тази седмица бях возещ се в Опел Астра 🙂 Наистина в началото ми беше странно, че не съм аз на шофьорското място.

Вчера (четвъртък) имахме доста проблеми във ВЕЦ “Орфей” (който по-точно е ПАВЕЦ). Сменяхме две централи, и в крайна сметка се оказа че има две къси в свързващите кабелите. Работата и проблемите ни отнеха целия ден. Поне вечерта отидохме да спим на едно много хубаво място – село Ягодина. Настанихме се в едноименния на селото хотел и доста ми хареса. Аз по принцип не ходя по хотели, но този беше много добре. Най-важното за зимата е много добре отоплен. Има парно, а в коридора и банята – подово 🙂 Топлата вода е нон-стоп. Стаите са идеални със собствена баня. Малеее каква реклама стана, ама карай – като съм почнал да довърша – всичко това за 12 лева. Ресторантчето също е перфектно – разнообразно меню и бързо обслужване. Най-хубавото за цялата вечер бяха звездите ! Отдавна не бях виждал такова обсипано със звезди небе. Липсваха ми. В града няма никакви, а и напоследък е доста облачно. Снощи просто исках да споделя звездите с някой, ама всички на които звъннах вече спяха 🙂 Поспаланковци такива ! А аз трябваше да ставам в 6:30.

Петъка беше по-спокоен. Минахме през ВЕЦ-ове Тешел и Девин и едвам ни остана време да минем за малко през “Орфей”. Хората просто си тръгват в 16 часа, а ние бяхме там 10 минути по-рано. Направо ни гледаха на кръв. А и е петък – ден на майстора. Вечерта прекарах малко време в офиса да си подготвя багажите за останала част от пътешествието. В понеделник сутрин заминавам отново.

Преди понеделника ме очаква един изпит в университета и една свободна неделя, в която май ще трябва да поуча малко за следващия изпит другата събота.

п.с. сега се сетих за един недостатък на хотел “Ягодина” – няма wi-fi 🙂 Което всъщност може да брои и като плюс 🙂

п.п.с. имах доста преживявания, за които се заканвах да пиша, но за някои не се сещам сега, за други не става да се пише, а трябва на живо, така че за сега толкова 🙂 отивам да прегледам малко лекции.

Тази седмица ми преминава в командировки до разни ВЕЦ-ове, където има наши газсигнализиращи сензори. Обичайната профилактика на 6 месеца, която ми се размина преди няколко седмици, сега ми се стовари на главата. Малко кофти, че е седмицата преди изпита ми, но какво да се прави 🙂 На изпитът – каквото сабя покаже (да не се бърка с пищов 😛 ).

Вчера бях в Кричим, Въча 1 и 2, днес в Батак и Пещера. Утре отново Пещера и ВЕЦ Алеко. По-нататък ще минем през Девин и ще стигнем до Ивайловград. Цяло пътешествие из Родопите. Хубаво ми е че пътувам, но няма време за разходки. Днес успях само малко да разгледам Батак. Там зимата вече е дошла и валеше хубав сняг, а хората почиват в сряда 🙂

Премина и този 8-ми декември. След като не си намерихме подходяща хижа, се събрахме в селото на Тишо – Долно Съхране до Казанлък. Събрахме се добра компания и както обикновено вечерта премина в ядене, пиене и музика. Да, бяхме само една вечер. Едвам се събрахме 8 човека на едно легло и два дивана, но беше весело 🙂 Винаги е весело, като има повече хора и са добри приятели. Въпреки неудобствата, спахме до към 11 часа.

След кафето и закуската (едното или другото или и двете) се зачудихме на къде да си направим пътешествие, и както става често, когато много мислиш – нищо не измисляш, и отидохме само до Казанлък. Там отново хапнахме, малка разходка и решихме да тръгваме към Пловдив. Времето беше неподходящо за повече ходене – тази мъгла, така и не се вдигна 🙁

На връщане отвлякохме Тишо към Пловдив 🙂 Пътуването беше весело. Тишо ни разказа за великите им (по мое мнение) преводи на български думи на английски. Най-сполучливите са:

зеленчук < => greenhummer

самурай < => onlyparadise

🙂

След като стигнахме в Пловдив, с Таня и Тишо решихме да си направим филмова вечер у нас. Другите се отказаха и може да съжаляват ! Започнахме с корейския филм “Пролет, лято, есен, зима … и пролет“, който много исках да гледам на един филмов фестивал, но го изпуснах. Наистина филма си заслужава да се гледа. Хареса ми ! Репликите не са много, но като цяло филмът е запомнящ се. Следващия филм беше “Мъртвата булка” (Corpse Bride) на Тим Бъртън. Аз го бях гледал, но нямах нищо против за още веднъж. След това се зачудихме дали да гледаме още нещо и решихме, че така и така сме почнали, и си пуснахме “Форест Гъмп“. Мисля, че го гледам за трети или четвърти път този филм и отново много ми хареса и много ми влияе ! Направо всеки път го изживявам. Не знам какво толкова има в него, но е един от любимите ми въобще. Не съжалявам, че го гледах отново. И не забравяйте – “глупак е този, който върши глупости”.

Проблема с късните филми беше, че днес реших да ходя на упражнения. Така след като си легнахме към два и нещо, в 8:30 станахме и в 9 трябваше да съм в университета. Естествено малко закъснях (не повече от преподавателите), но важното е че отидох. Понаучиха ме малко (цял ден) на асемблер за X86 и свършихме след 17 часа.

Вечерта бях на театър (чичовците са там ! и тук … и май никога не са си тръгвали) и след това на биричка в Петното. Сега трябва да лягам, че сутринта ме чака новата работна седмица, която се очертава да е с доста командировки из България … а в събота имам изпит. Обаче някак си вече не се шашкам от изпити 😛

Весела седмица !

Честит празник на всички български студенти ! Аз тази година отново съм истински студент (дори имам изпит след една седмица). След като повече от две години се мотках да завърша бакалавър, сега вече уча за магистър. С две думи – има повод за празнуване 🙂 Весело изкарване на всички !

И внимавайте по пътищата, че тази мъгла дори и към обяд не иска да вдигне.

Тази вечер беше откриването на поредната изложба в Баня Старинна, организиране от Сдружение Изкуство Днес. Както винаги Елито ме спамна (в добрия смисъл) още вчера с SMS. Първо си помислих – малее в този студ (декември месец) изложба в Банята ??? Официално името на изложбата е “Аудиогид”, с нещо като подзаглавие “Изложба без произведения”. Наистина в банята няма нито едно произведение ! Има табелки със заглавия и автори, но ги няма самите произведения. На входа получаваш една джаджа със слушалки и с нея обикаляш “творбите”. Устройството представлява нещо като GSM с клавиатура цифрите от 0 до 9, още няколко функционални бутони и малък текстов дисплей. Като се спреш пред някое произведение – набираш съответния номер (написан на табелката с името) и започваш да слушаш описание за творбата и автора. Така в банята има картини, фотографии, скулптури, инсталации, видеа, а физически няма нищо ! На мен лично много ми хареса идеята ! Някои описания са доста детайлни, а други започват с нещо от сорта “огледайте картината от всички страни. Забелязвате ли … ” 🙂 Като цяло Ви трябва добро въображение, за да посетите тази изложба. Има наистина много творби и някои описания са доста дълги и не ги изслушах до край.

Ако написаното до тук Ви се струва интересно – отидете и вижте … опаа изслушайте изложбата 🙂  Ще бъде в Баня Старинна още десетина дена. Не разбрах точно колко, а и май не пише на сайта (Йонов, оправи го 🙂 )
п.с. носете си личната карта, защото аудиогид-а го дават срещу нея.

Днес на кратко, че нямам време – трябва и да поспя малко 🙂 Упражнения … обедна почивка … Маги и Вили със зимни якета от София … в Пловдив слънце … пропускам останалите упражнения … малко моткане … Асеновград … сандвичи 🙂 … търсене по адрес … Халил … горски пътеки … Асеновата крепост … още пътеки … люлки … реката … Пловдив … Петното … и така … с по една дума какво ми се случи днес. Ха сега лека нощ 🙂

От днес на работата си имаме двама нови колеги. Викам си аз – ще се запозная с нови хора, а то какво се отказа. Единия е от старата ми група в стария университет (ТУ Пловдив), а другия от новата ми група в новия университет (ПУ). Както не веднъж съм казвал – светът е малък, а Пловдив дори още по-малък !

Между другото нали знаете днес какъв ден ? А, така. Да внимавате, ей ! Но Вие и това си знаете. Ама сте умни 🙂

Сътресение

Най-сетне дойде денят, за който имах билет за моноспектакъла на Мариус. Преди представлението се видях с Димитър Цонев, с който си поговорихме на доста разнообразни теми. Искрено се радвам, че пловдивския театър се сдобил с такива млади хора, които да го отворят към новите технологии.

В “Сътресение” отново блясва таланта на Мариус с великолепна игра. Спектакъла е разделен на три части, като първите два разказа са откровено комедийни, а третия може да се погледне малко по-сериозно. За мен този трети разказ потвърди, казано малко по-различно, моята теорема за живота, че хубавите и лошите неща се редуват. С две думи и половина – струва си да го гледате ! Само където, доколкото разбрах за Пловдив, има билети чак за януари.

Представлението наистина ме накара да се замисля и след него тръгнах да се прибирам, по обичайния път от центъра към нас, както почти всяка вечер, и чак на моста на Марица се усетих, че съм с колата и тя ме чака паркирана до Баня Старинна 🙂

Нов компютър

Не, не съм си купил нов компютър. Всъщност, не съвсем 🙂 Купих (т.е. си поръчах) нов компютър за работата ми 🙂 Днес след обяд общо взето с това се занимавах. Избирах си части и накрая отидох в Адроит и си ги поръчах. Утре или вдругиден ще ги взема. Само монитор си взех от другаде. Пак си избрах Philips TFT 19”. Почти като моя вкъщи, на който пък с учудване установих, че не му е паднала цената вече повече от три месеца.

Идеята ми беше да кажа, че до сега от взаимоотношенията ми с Адроит съм много доволен. Купувал съм доста неща за компютъра ми от тях и нямам оплаквания нито от качество, нито от отношението към клиента. Най-хубавото, е че може да си купуваш всичко на части (с отделни гаранции) и после, дори да ти го сглобят компютъра, няма лепенки и може да го отваряш колкото искаш (естествено, може и сам да си го сглобиш, както правя аз). Така, най-малкото може да си сигурен, че не са те излъгали, или може да си сложиш някоя нова мрежова карта или друго дребно нещо без проблеми. Аз лично никога не бих си купил компютър от фирма, която слага лепенки и после две години, да не мога да си го отворя. В Адроит освен това имат готини служителки 🙂

Top 10 откачени USB джаджи

Като за край една статия от Dnes.bg, която прочетох преди малко – 10-те най-откачени USB приспособления.

Имам за толкова неща да пиша и се чудя с кое да започна …

Bai Ganyo

В петък по семейно му бяхме на театър – майка ми, баща ми, сестра ми, та и аз 🙂 Поводът беше именния ден на майка ми. Да ми е жива, здрава и щастлива 🙂 Точно преди представлението, се запознах на живо с Димитър Цонев от театъра, които направи един голям подарък на майка ми. Тя е трогната и се ядосваше, че дори не го е почерпила с нещо. Ама и аз успях да я изненадам и чак в последния моменти й казах, с кого имам среща. Всъщност истинска среща се надявам да стане (както се уговорихме) в понеделник. Тогава ще се радвам да си поговоря за положението на пловдивския театър (като цяло) с човек от вътре.

Иначе Bai Ganyo, го бях гледам преди доста време и пак се забавлявах да го видя. Бях го позабравил и дори не помнех, че е с антракт.

НАТУРА 2000

Новината от седмицата, за която споменах и в предишния пост, е че “Висшия експертен съвет по биоразнообразие” (кавичките ги разбирайте двусмислено) прие кои да са предложените територии по програмата НАТУРА 2000. От първоначално предложените 26% от територията на България, са приети да бъдат защитени само 12 % . Ето една карта, която намерих във форума на Да спасим Иракли :

(кликнете за по-голяма версия). С червено са първоначално предложените територии, а със синьо – одобрените. Да, не сте слепи – от Родопите няма и грам защитена територия. Малко успокоение, по това което аз виждам е, че Иракли май е в синьо.

Университета

Тези петък и събота си бях плътно на даскало, за разлика от предишните (все пак тогава си имах извинение – OpenFest). Днес на упражненията дори научих някои нови неща 🙂 Утре пак мисля да ходя на лекции, все пак им плащам не малко пари, дано да е все така полезно.

Араповски манастир

Да не си помислихте, че тази седмица, ми се размина пътешествието 🙂 Понякога става спонтанно и тогава е най-хубаво 🙂 Тази вечер, след като не намерих никой за Gravity CO. в Петното, звъннах на Гери и казах: хайде да ходим на някъде. Тя се съгласи, минахме да си вземем чипс и потеглихме, без да знаем на къде. Мислех да е нещо на близо в стил Белащица или Марково, подминахме отбивката и продължихме към Асаеновград. Сетихме се, че последния път видяхме табела за Араповски манастир и решихме да ходим да го търсим. Е, както винаги се объркахме малко, но по принцип са направили много хубави нови табели до манастира и ако ги следвате ще го намерите. Араповския манастир ме изненада с размерите си. Въпреки, че беше тъмно (или точно заради това) ми стори огромен. Наистина беше много тъмно (да не е новолуние ???) и не ставаше много за разходка. Все пак видяхме старото аязмо и си казахме, че трябва задължително да дойдем пак по светло. Беше тихо. Бяхме само ние, звездите (аххх) и една котка 🙂 Дори ни хвана срам да седнем да ядем чипс на това място и се върнахме в Асеновграда, да свършим тази работа.