Историята започва в четвъртък, когато до името Bullet^ в CenterICQ-то ми имаше усмивка (както и на Doni), което означава, че има рожден ден. Bullet^ е още един вид Таня, само че не знам с какво определение отред, защото малката, средната и голямата Таня вече са заети 🙂 може би просто Таня от Бургас. Поздравих я, заговорихме се и се оказа, че в събота ще идва в Бачковския Манастир. Викам си, я то близо, защо да не взема и аз да дойда. Повода за ходенето не е много приятен, а е с цел да се направи протест срещу отношението на един от игумените към един фотограф, на който са счупили скъпа апаратура преди известно време (миналата седмица, доколкото разбрах), защото е забранено да се снима в манастира.

Днес мислех да тръгна с велосипеда по-навреме и да стигна към 13 часа, но снищи пиинах повече от колкото трябва 😛 Въпреки солидното количеството, не бях пиян, и се прибрах в 4 сутринта карайки колелото в права линия 🙂 . Лошото беше тази сутрин, когато ме болеше глава и едвам станах в 12 без 15 като преди това ме събудиха поне 5-6 пъти. Направих си едно кафе, написах два мейла и към 12:15 тръгнах. По пътя си взех един сандвич и тръгнах към Асеновградското шосе. За първи път щях да излизам по надалече с колелото и то сам, и исках да видя дали ще издържа физически и психически.

Пътят до Асеновград мина добре, тъй като е равен и прав. Направи ми впечатление на колко места има оставени цветя и снимки на такъв хубав път. Почуствах се късметлия, но това не знам дали е хубаво.

В Асеновград си купих още литър и половина минерална вода, защото жегата беше голяма и моята малка бутилка, която си нося по принцип, нямаше да ми стигне за никъде. След това дойде по-трудния участък – изкачване към Бачково. Общо пътя от Пловдив е 30 km и на отиване ми отне около два часа за да го измина.

Стигнах до манастира и спрях пред заведението с водопада (то май и се казва така) и се обадих на Таня. Oгромно съвпадение, е че бяха седнали на същото място. Тя излезе и се зарадвахме да се видим отново след толкова време и дори не вярвала, че ще дойда (аз като кажа нещо, го правя !). Като се замисля, се видяхме последно лятото на 2001-ва година. На масата бяха насядали разни фотографи (повето потребители на photo-forum.net). Естествено не им запомних имената, но всички имаха невероятни фотоапрати и оптики и аз направо не смеех да извадя моята сапунерка.

Оставих колелото отстрани до водата, където падат водопадите, но при опита да го заключа за оградата изпуснах катинара във водата и сега нямам заключалка за колелото. Беше доста дълбоко и неудобно да се гмуркам да го търся. Няма значение, тъкмо повод да си взема нова, че тази беше започнала да ръждясва от дъжда, който ме валя преди време.

Самия протест не можа да се състои във формата, в която си го предствяха и просто влязохме в манастира и започнахме да смнимаме демонстративно. По едно време дойде един монах, който започна да ни се кара и с него се опитахме да поговорим, но той твърдеше, че не знае за такъв случай. Това последното е много странно, като се има в предвид, че имаше хора от Бургас, Варна, София и Пловдив и навсякъде се беше разчуло, а там да не знаят ?!? Отогоре на всичко има заведено дело в съда по случая. Главния игумен бил там, но не бил на работа и не можеше да ни приеме.

Докато бях в манастира, ми се обади Павката и ме попита къде съм. Направо се учуди като разбра, защото ми се обаждал да ме кани да ходим към Бачковския с minix-а. Така малко по-късно дойдоха и те. С Нико така и не можем да се видим в Пловдив, но се намерихме в Бачково 🙂

Междувременно си взех поредния печат (номер 47) от “100-те национални туристически обекти”. Бачковския манастир и Асеновата крепост са с един номер и е просто срамота да нямам този печат, след като толкова пъти съм ходил на Крепостта.

След като си направихме групова снимка пред манастира се отправихме нагоре към водопада. Това група ентусиазирани фотографи да видят водопад е много интересна и много време отнемаща ситуация 😉 Чак не можахме да ги изчакаме да се наснимат и към 5 и нещо решихме да си ходим с Павката и Нико.

Точно в 6 без 10 тръгнах от Бачковския манастир с колелото. Връщането беше по-лесно. По-голямата част е спускане и дори в един момент развих рекордна скорост за мен – 40 km/h. Мислех по пътя да мина и през Асеновата Крепост, но беше станало по-късно от колкото очаквах, а и имаше вероятност да завали като гледах небето. Час и половина по-късно се прибрах, изкъпах се, наядох се, пиша това и след малко ще излизам към Петното. Току виж хвана и третия ден от рожденния ден на Lemon 🙂 Снощи въпреки, че не бяхме се уговаряли отново се засякохме в Петното.