Една хубава неделя, която започна с изпит дефакто един час по-рано, заради смяната на времето. Иначе мина добре – взех го, дори с 5 🙂
След изпита не можах да намеря някой за пътешествие извън Пловдив и затова грабнах Лео и заобикалях из града. Първо бях на кафе у Таня. Постоях, постоях, но ми караше колелото и отидох на гребната. Там беше препълнено с хора в слънчевия неделен следобед, затова закарах из пътечките покрай реката. Там също имаше доста хора, но ставаше 🙂 По едно време се обади Магито да пита къде ще ходим, а аз я навих да дойде на гребната. След по-малко от час тя дойде там на ролери, заедно със Спас, който нямаше нито колело, нито ролери. Оставихме го да върви, а ние на колела и колеленца направихме едно кръгче (на мен вече ми беше не знам кое). Малко по-късно дойдоха още познати на Спас и станахме по-голяма компания. Междувременно видях и доста други познати – върха бяха Емо и Весела на ролери 🙂 Весело беше ! Навъртях днес над 30 km на велосипед и се чувствам много добре.

Тази седмица, като изключа понеделника, си стоя non-stop в къщи и излизах само за работа. Уж учих, когато не блеех в монитора. Сега (слънчева събота), аз отново стоя у нас и уча бази данни за утре. Въобще изкарах си една чудесна мини депресия 🙂 То си има и хубавите страни – осъзнаваш кой (или въобще дали някой) ще се сети за теб, ако изчезнеш за седмица. А аз се покривам и слушам невероятната комбинация от Messer Chups и Minimal Compact (редувайки ги).

Мдаа ето поредното забливане в компютъра, което направих. Айде до скоро …

Честита първа пролет ! Вече официално 🙂

След нормалния, като за понеделник, работен ден, вечерта изживях две силни визуални преживявания.

Общественъ врагъ

Бях на премиерата на “Общественъ врагъ” в Драматичния театър. Една много силна постановка, за която искам да поздравя всички виновни да се случи ! Въпреки, че е дълга (с антракт) просто ме грабна и не усетих кога свърши. Историята звучи толкова реална и сега, и изиграна много добре, просто почти успя да ме подтисне от нашето “общественото мнение” ! Трябва да се научим да бъдем самотни. Отидете и я вижте !

11:14 

Един филм, който гледахме у Таня. 11:14 започва класически, като се въвеждат няколко “уж” независими случки, които в последствие се оказва, че за толкова свързани, че просто няма нищо излишно в кадрите и всичко и всеки е замесен. Въпреки, че на моменти е доста брутален, е доста добре измислена завъртяна история, която може да Ви накара, да спирате колата си в 11:14 вечерта и просто да изчакате да премине кротко този час.

Поредния понеделнишки пост, в който да опиша каква я свърших през уикенда. Противно на нормалното, явно имам повече свободно време през седмицата, отколкото през “почивните” дни.

17 март

Първата седмица от много време насам, в която имах свободно време до обяд да се наспя. По график в 12 трябваше да имам контролно по Java при Найден.  С малко закъснение, така и стана. Дори за мое голямо учудване се справих на теста. Никога не съм чел нищо по Java – само това, което ни е говорил Найден в упражненията. И едно малко домашно вкъщи – един калкулатор на Java, който така и никой не видя. След като го направих през седмицата (без да гледам в google), в петък вечер се занимавах цяла вечер да го накарам да не показва “.0” в края на числото, ако е цяло. Уж дребен проблем, но доста време ме мъчи. Между другото, ако някой има смелостта да ми погледне сорса на калкулатора, нямам нищо против. Лиценз – GPL. Направих и глупостта да мърда мишката от “Не” на “Да” на въпрос от тип – “Ти тъп ли си?”, но там трябваше да търся в google – просто нямаше как да знам как става.

Вечерта в събота бях на годеж на братовчед ми Митко. Стана малко семейно събиране в един ресторант в Смирненски, но все пак беше весело. Особено като казах, че ще се прибираме с такси и започнах с алкохола. Само на другия ден трябваше да запомня къде ми е колата, да си я прибера 🙂

18 март

Отново започна в университета. Този път – дискретна математика. Сутринта упражнения и след обяд – изпит върху тях. Като идея дори не е лошо – въобще не ти се налага да учиш – както си запомнил – това е 🙂 Дори май успях да ги направя повечето задачи. Писах по девет от десет. Резултатите ще ги видим.

След като свършихме в ранния след обяд, реших че времето е идеално за разходка.  Успях да събера бързо Софито, Маги и Спас и потеглихме на някъде. Имах в мен временно една карта на Родопите и си харесахме село Добралък. След много завои, стигнахме там (отново) почти по тъмно. По пътя си цепнах панталона при падане от едно дърво (не, няма да показвам снимки !), по което се мъчих да ходя и после се наложи да ходя с работния панталон, който имах в багажника. Все пак всички ме успокояваха, че добре стоял 🙂

Добралък ни се стори някак странно – всичко беше чистичко и подредено, а нямаше почти никакви хора. Явно повечето идват само през почивните дни на вила там. В неделя вечер изглеждаше доста запустяло.

Още един хубав 13-ти 🙂

Днес на работата имахме един гост англичанин, представител на една италианска фирма от която си кумуваме газови сензори. Естествено беше дошъл да ни убеди, да си купуваме още повече, но се оказа готин човек. Бизнес отношенията ще ги спестя, но тук искам да споделя някои от нещата, които ми каза, че са му направили впечатление в България (той е за първи път тук), а тези неща пък впечатлиха мен:

• когато е бил малък си е представял, че България е гадно място, защото името й започвало с bull, т.е. всички сме говеда 🙂 Призна си, че в детското си съзнание това е асоциирал с името на нашата родина. Сега обаче каза, че хората тук много са му допаднали.
• каза, че много му е харесало софийското летище ! Аз лично не съм се возил със самолет, но всичките ми познати казват, че нашето летище е отвратително. Специално го попитах какво му е харесало, че било хубав, спокойно и без хора. Дори в сравнение с Хийтроу нашето било направо heaven ! Там нямало място да мръднеш от хора.
• Неприятно впечатление му е направило, че в полета му от Лондон към България (почти) всички пътници били англичани отиващи да си купуват имоти в България. Каза, че това не е хубаво и е хубаво да се наложат ограничения на тези покупки. Странно ми беше да го чуя от англичанин.
• не беше използвал USB Flash памет и като се наложи да прехвърлим нещо от неговия лаптоп на нашия, му показах въобще как се работи с това чудо на техниката. На запад не са ли популярни флашките ?!?

В крайна сметка дори му бях и шофьор, като го закарах до автогарата и го качих на рейса за София. Дано и там да му е харесало и да е намерил нещо за подарък за рождения ден на сина му.

Малее а Астралката колко беше мръсна след съботно-неделните почти offroad преживявания, направо ме беше срам 😛

Вечерта с Герито отпразнувахме 13-ти в сладоледния салон (Руската книжарница), където срещнахме Камешев (Гери, така ли се пише?) и още две момичета и добре си поговорихме за пътешествия, манастири и изложби 🙂 Ядох палачинка с шоколад (има и сладолед естествено) и я препоръчвам.

А на Вас как се отрази 13-ти ?

Днес настроението цял ден ми беше много скапано 🙁 Дори сега мислех да напиша един много гаден пост, но се отказах. Хайде да обърна внимание на хубавите неща, които ми се случиха днес (но дори и те не можаха да ми оправят настроението до край, което си е странно)

• Поредното пътешествие този път хем неделно, хем нощно 🙂
• Бях в Хвойна – дори имах около час, който изкарах в разходки и снимки 🙂 Хубаво местенце – хареса ми. Дори смятам, че достатъчно добре го разгледах за да получи кабарче на картата 🙂
• След Хвойна отидохме през Павелско към хижа Пашалийца, като всъщност търсихме римската крепост Зареница, но се оказа че е доста далече (а вече се стъмваше) и дори било по-добре да се тръгне от Нареченски бани към нея.
• Въпреки, че не стигнахме до крепостта – поне открихме една много хубава хижа – именно Пашалийца. Разположена е на много красиво място и ми се иска да отида там поне за няколко дена. Доста е отдалечена от всякаква цивилизация. Пътят е тесен и криволичещ, но е асфалтиран и се стига с кола. На места все още имаше снежни и заледени участъци (да им се чуди човек, след като в ниското не сме видели сняг)

И така завършва и тази седмица, а аз ще завърша с гениалната мисъл на Маги от днес:

Никога не знаеш кога вършиш нещо за последно.

Поредното пътешествие по тъмно. Днес след упражненията ми в университета, които продължиха до към 16 часа, взех Яна после Гери се отправихме на път. Наложи се да отидем първо до Асеновград, да хапна един сандвич, защото ме измъкнаха без да съм ял нищо през целия ден. След това, след кратко чудене, решихме да отидем до Белинташ. Герито не беше ходила, а ние с Яна бяхме ходили преди доста време. Отправихме се бързо натам, за да не губим време – минахме Червен и другите села и поехме с Астралката по черния път. Беше си истинско offroad изживяване. На места имаше локви и кал и колата сега е още по-мръсна и от обикновено. Паркирах чак до гробището, след което наистина ставаше много кално и решихме, че остава малко път, който да минем пеша. Естествено докато стигнем до горе вече се стъмни. Имаше и лека мъгла и мястото ставаше още по-мистично, а като се добави и нагласата, която имахме си беше направо страховито 🙂 Всъщност на връщане не на шега можеше да се изгубим в тъмното. Нямаше луна и единствено челника ми ни спаси. На моменти всички се чудихме дали вървим по правилната пътека, все пак се оправихме, но както каза Яна, това да ни е за малък урок, че в планината винаги трябва да сме екипирани.

Вчера и днес го ударих на закупуване на билети. Снощи си взех билет за премиерата на “Обещественъ врагъ” в Драматичния театър. Дори малко се учудих, че все още има места за 19-ти, но имаше и си взех билет за тогава. Днес си взех билет за De-Phazz. И за двете събития за сега съм сам, така че приемам компания. За De-Phazz дори предлагам извозване с кола от Пловдив до София, срещу поделяне на пътните 🙂

Другото събитие, което посетих днес, беше откриването на новата изложба на “Сдружение Изкуство Днес” в Баня Старинна. Изложбата от цикъла Аутсайдери е просто взета от заобикалящата ни реалност. Непременно си струва да се разгледа ! Аз ще отида пак, най-малкото защото днес си бях забравил фотоапарата, а искам да запечат тези картини и инсталаци.