Тази седмица, като изключа понеделника, си стоя non-stop в къщи и излизах само за работа. Уж учих, когато не блеех в монитора. Сега (слънчева събота), аз отново стоя у нас и уча бази данни за утре. Въобще изкарах си една чудесна мини депресия 🙂 То си има и хубавите страни – осъзнаваш кой (или въобще дали някой) ще се сети за теб, ако изчезнеш за седмица. А аз се покривам и слушам невероятната комбинация от Messer Chups и Minimal Compact (редувайки ги).
Мдаа ето поредното забливане в компютъра, което направих. Айде до скоро …
Ми кой да се сети за теб Ице.. ти наплаши всички, че учиш и никой не смее да ти се обади :> Ако беше на линия много нерви щеше да ми спестиш ама реших да те пожаля този път..