В неделя отново ми беше ден за пътешествие. Всъщност деня ми започна кофти, защото нямаше навити да ходим някъде по надалече и аз дори сутринта отидох на упражнения. Бях изпаднал и в една финансово-сексуална криза (знаете – отваряш портфейла и вътре х*й) и нямах пари да си направя сам пътешествието. Единствено Яна се нави, но пък за малко да се развие. Тогава се сетихме аз Жорето и Митака, които по принцип са навити за подобни пътешествия. Отидохме в Игуаната и там им обяснихме нашия план, а именно село Емен, каньона и Негодинската екопътека. Вече беше минало 12 часа, а ни се искаше да тръгнем по-рано, но все пак по-добре късно … В последния момент и Гери се нави да дойде с нас. Този път дори не бях шофьор, а се настаних удобно на задната седалка 🙂 Някакси дори ми беше странно да не държа волана, но си е хубаво да те возят.

Пътьом минахме през Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Там вече окончателно ми се оправи настроението ! 🙂 Дори си взех печат за 100-те туристически обекта. Не бях го правел от много време. Напоследък май все ходя по места, където дори не са отбелязани 😛 Пещерата си струва да се види, но май не повече от веднъж. Дори ни пуснаха свободно да си я разгледаме и снимаме, без екскурзовод, но си ни взеха вход.

Дряновския манастир си е друго нещо – красив, подреден, чист … хареса ми. За съжаления останахме малко, защото все пак не това ни беше целта на пътешествието.

Пристигнахме в село Емен чак към 17 часа (или дори беше по-късно ?). Упътиха ни как да стигнем до екопътеката. Някъде в интернет четох, че Негованската екопътека е най-старата в България. За сметка на това е най-красивата, на която съм бил до сега. Минава по и около Еменския каньон.

На места каньона се пресича по дървени мостчета, от които най-вече си личи колко стара е пътеката. Разбира се така тръпката е много по-голяма 🙂

На всякъде по пътеката се разкриват невероятни гледки. Невероятно място ! Трябва да се посети задължително. На края на каньона, преди езерото Негованка, е водопада “Момин скок”, който не е нещо особено (или поне по това време на годината няма много вода), но около него се образуват хубаво заливче и вирче за почивка.

Тръгнахме си чак след 20 часа, защото започна да се стъмва. За край разгледахме една изоставена постройка (почти сигурно военна), която се свързваше с пещера под нея. Имаше (останки от) асансьор, а пещерата беше циментирана и имаше направени тухлени стени. Някой ако знае за какво е служила, ще се радвам да разбера, защото единствените хора, които видяхме да попитаме, и те не знаеха нищо. Пещерата си продължаваше естествено на вътре, но нямахме хубави фенери и време да я разгледаме по-подробно. Имаше и много прилепи.

На връщахме мислехме да минем по друг път, но се решихме,че много трябва да заобикаляме и затова отидохме само до Велико Търново. Това ми беше първото стъпване в този град. Отидохме до Царевец, където се надявахме да има “звук и картина”, но уви нямаше и си тръгнахме.

Прибрах се у нас към 1:30 след полунощ зареден с много приятни емоции, с които да ми започне новата седмица. Изкарах си още един много хубав 13-ти 🙂

Явно в почивните дни никога не ми остава време да попиша тук, и сега мисля да наваксам.

Събота. 12-ти май. Не май, а наистина 🙂 Основното нещо за деня (след лекции и купуване на панталони, че вече нямаше с какво да ходя) беше Handmade Day. Нали знаете в двора на Lite On магазина до Новотела ? 🙂 За втори път присъствам на тази ден, но миналия път се застоях много малко и някакси не можах да го усетя. Този път отидох преди 15 и си тръгнах към 20 часа. Видях се с доста познати, а основното което правех беше да снимам и пия бира (не знам кое от двете беше в по-големи количества). Изпробвах си добре zoom функцията на фотоапарата и за първи път успях така да се наснимам на физиономии (добре де – портрети). С две думи – беше много хубаво 🙂 и както гласеше мотото на деня – беше пълно с

Хора, Музика, Неща

Взима ли ли сте си почвен ден по погрешка ? Аз успях да го направя вчера. Мислех си, че днес ще имам лекции в университета, но като се прибрах видях, че дори и по програма нямаме нищо. Все пак реших да послушам интуицията си, и днес не ходих на работа. Беше ми много хубав слънчев ден – цял ден обикалях из Пловдив, видях се с доста хора, пих кафета и бири, и дори свършиш някои неща за които нямах време напоследък (и не само напоследък). Част от нещата са:

• наспах се ! бях изключил всякакви видове сутрешни звънения и се събудих бодър и доволен 🙂 Радвам се че ме пусна биологичния ми часовник и не се ококорих в 8 часа (както очаквах), а станах чак към 10:30, направих кафенце, прегледах RSS новините … въобще едно нормално ставане, което не беше ми случвало толкова отдавна
• смених маслото на колата. Този път закъснях “само” с 500 километра 🙂
• смених си тарифния план на Relax 500. Споменатите, спокойно ще Ви тормозя “чак” след 28-ми май 🙂

Въобще един почивен ден, докато всички са на работа може да бъде много хубав 🙂 Може дори да ти се промени целия живот.

Това двудневните работни седмици са хубаво нещо – трябва всички да ги направят такива 🙂

Иначе след четирите почивни дни в края на миналата и началото на тази седмица, срядата (която се явяваше един вид понеделник) ми започна с позвъняване от Спастнята в 9 часа с нещо от рода : “Какво става ? Няма ли да идваш на работа ?” Веднага загрях, че не съм си нагласил будилника и съм се успал, измрънколевих нещо “Аааа, ей с’я” и още с отпечатък от възглавницата се появих на работа.

В сряда вечерта излязох уж на бързо с Лео за по една бира в Мария Луиза с Йонов … а то … особено като дойдоха и Нина и Рени … и се почна – втора, трета, четвърта …  една за двамата … една за последно … и едвам се довлякох до нас. А, и за пръв път се наложи да посетя тоалетната в Мария Луиза 🙂 Такова бирено шкембе съм направил.

Четвъртъка  изкарах един спокоен ден на работа, в който бях сам в отдела и учудващо свърших доста работа. Вечерта бях в Петното с Таня и Пухи – този път го ударихме на водки, че така го бяхме започнали 🙂 Ама малко.

В петъка, след “тежката” работна седмица си взех почивен ден ! 🙂 Реших най-сетне този триместър да отида малко по-сериозно на даскало. И в петък, събота и неделя си бях плътно на лекции и упражнения !

Софтуерните технологии ми се струват тъпи – нещо много бизнес и комерсиално ориентирано, а аз нямам такова виждане за софтуера. Виж, мрежите са ми по-интересни.

Петък вечерта си останах у нас (да, наистина). Е, с едно малко излизане към 1 часа след полунощ 😉

Събота вечер отново в Петното. Искаше ми се да се случи нещо тази вечер и да се развихря, но нещо не стана така. Прибрах се към 2 и сутринта в 8 станах съвсем свеж за упражнения.

Неделя. Гергьовден. Семеен обяд с гости. Честит имен ден, татко.

Към 15 часа с Яна замислихме да намерим Гери, въпреки че се беше забила в миша дупка (по нейни думи). Разбира се успяхме да я намерим 🙂 Така с Гери, Яна и Боби първо ходихме в Стената за по един голям сладолед, а след това се качихме на Бунарджика, където и останахме почти до мръкване. Завършихме деня в Игуаната на по 2 бири и се прибирам преди малко.

А утре започва поредната петдневна седмица 🙁 … или поне четиридневна … ако реша 🙂

Усмихнат понеделник !

… да си продължа предишния пост, защото си знаех, че ако го напиша няма да стане … във вторник сутринта се събудих в хижа “Триградски скали”. Беше малко студено и повече валежно за палатки и прежалихме по 10 лева за нощувка – което не е много за хубаво отоплена стая.

В Триград отидох за втори път, след като от предишния път имам прекрасни спомени. Този път бях с Магито и Спас на които им беше за пръв път и аз ги разведох из местностите там. Всъщност посетихме главно пещерите – Дяволското гърло и Ягодинската. От дяволското гърло си бях взел печат за 100-те национални туристически обекта още миналия път, но не бях влизал вътре и този път поправих този нечестност 🙂 Общо взето най-голямата пещерна зала, която съм виждал, но нищо друго интересно. Ягодинската за сметка на това с удоволствие посетих за втори път – има доста повече красоти, които да се видят.

Иначе разгледахме и Триград и Ягодина и направихме доста снимки. Да знаете, че Ягодинската почива от 12 до 13 часа (както и всеки понеделник) и така успяхме да разгледаме и селото, на което е кръстена.

Така успях да си направя четиридневно пътешествие, но минах и през Пловдив – мислех да не го правя, но така се случи. Общо взето маршрута ми беше Пловдив – София – Крушуна – Шипка (х. Теменуга) – Пловдив – Триград – Ягодина – Пловдив. Следващото място на което ми се ходи и за което ми каза Йордан, който качихме на стоп от София до (почти) Крушуна е Еменския каньон – някой навит ?

Най-сетне, след като толкова време се каня, посетих водопадите край село Крушуна. Отпадна първоначалния вариант за почивните дни да се ходи до Румъния, поради липса на кворум, но все пак настоях да запазим посоката и да ходим някъде из северна България.

След като от толкова време си мисля за тази Крушуна си помислих, че в крайна сметка ще ме разочарова, защото ще имам по-големи очаквания, но това въобще не се случи ! Наистина природата около водопадите, както и самите водопади са неописуемо красиви ! Подобно място не бях виждал никога. Поредица от каскадни водопади, които просто ти вземат дъха.

Друго нещо ми направи лошо впечатление, дори много лошо. Беше препълнено с хора ! И не това беше най-лошото, а чалгата и скарата която се носеше от всякъде. Може би просто ние попаднахме в хубав почивен ден, но всички полянки бяха пълни с хора и коли. Ето тук ми се разминаха очакванията с реалността – очаквах едно по-диво място, почти без хора. Явно мястото е популярно за хората от онзи район. Единственото хубаво от цялата работа, е че са направени хубави мостчета през които може лесно да се обиколят водопадите. Не че на мен ми трябват, но за някои са необходимост.

Въпреки всичко си мисля, че си струва да се посети Крушуна и въобще не съжалявам, че го направих

След купона от предишната вечер и дългия път през целия ден с Магито решихме, че сме доста изморени и няма да издържим да се приберем до Пловдив. Сетихме се за хижа Теменуга на Шипка и отидохме да пренощуваме там. Поредното различно (и хубаво) място на което се събудих за последната седмица 🙂 Да видим утре къде ще е 😉

Така се случи, че в петък и събота вечери бях на два купона за изпращане на хора в чужбина. И двата бяха много яки. Май мина доста време откакто не бях ходил така на купони в които не познавам почти никой. В петък бях в една квартира в Пловдив близо до енергото с една огромна тераса. Много яка квартира ! На терасата беше божествено … поне докато не захладня 😛

В събота вечер отидох в София при Вилито. Въпреки, че си мислех, че ще пътувам сам все пак си намерих компания и то приятна 🙂 Като стигнахме в София, взехме Магито и Яна и като отидохме на купона, апартамента беше препълнен с хора и бутилки ! Видях се дори с разни хора, които не бях виждал с години. Много добре се чувствах – обикалях в различните стаи и при различни групички. Когато установих, че не мога повече си опънах шалтето и чувала и веднага съм заспал. Сутринта се събудих от разговора на двама от съквартирантите, който беше нещо от сорта:

– Тези кои са?

– Не знам. Не ги познавам.

– Ми и аз …

Естествено говореха за нас 🙂 Общо взето станах рано, разходих се малко из квартала – Радута, за да си търсим кафене, но така и не намерих. Общо взето е зле инфраструктурата там.

Изчаках да се събуди Вилито, за да й кажа чао и се отправих на пътешествие, за което мисля да отделя отделен пост …

С моето странстване из столицата, съм пропуснал кога се е случило. Добрата новина – сложили са отново копчетата на … Копчетата … как по друг начин да опиша мястото с копчетата 🙂 Хайде да са ни честити отново на всички пловдивчани и гости на града 🙂

Малеее, ако продължавам така ще се превърна съвсем на софиянец. След като от петък до неделя бях там заради концерта на De-Phazz, след това имах един ден почивка и във вторник отново заминах за София за двудневен престой. Този път по работа – излагах фирмата на поредната Булконтрола. Тази година за първи път ми се падна (всъщност така се разбрахме) да отида в началото – на подреждането на щанда. Хубав се получи. На Булконтролата поне й е хубаво, че ходят само хора, които разбират за какво става дума и има по-малко зяпачи, които само да досаждат. Като цяло ми направи впечатление, че имаше доста повече чужденци от предишни години. Явно европата все пак си оказва влияние. Иначе беше обичайното кибичене.

Във вторник вечерта останах в столицата. Успях да се видя с Еми за малко по-дълго време, но все пак не много. Бяхме в Червената къща на прожекцията на филма “Алтънджиите идват”. Много добър филм за проблема със златните мини с цианиди около Крумовград. Силно препоръчвам за гледане, ако намерите къде !

По-късно вечерта с Магито отидохме на гости у Алекс, където пийнахме бири, направихме си домашно събиране, и се запознах с няколко интересни хора. По-късно имах и “удоволствието” да изпитам софийските таксита.

Като стана дума, да се оплача – в София движението става все по-зле. През уикенда бях с кола, а сега с рейсове – и в двата случая е ужасно !

Въобще в сряда вечерта, като се прибрах просто изпитах някаква вътрешна радост, че съм отново в Пловдив. Дори заизпращах малко SMS-и с усмивчици от Пловдив 🙂

В сряда вечерта, въпреки че бях изморен, реших да изляза малко из нощен Пловдив и отидох на караокето в Мармалад. Най-вече да видя Донка, че може и да не видим преди да тръгне.

Междувременно днес успях и аз да се изнервя от ремонта вкъщи ! Не знам какво ми стана – принципно не реагирам така, но днес не издържах 🙁

Отгоре на всичко се очертава в събота отново да ходя в София – този път поне с хубав повод 🙂 Иначе има цели четири почивни дни – искам на някъде !

Хора, ХАЙДЕ !

Този пост започна като коментар в поста ми за покупката на TZ3, след като Таня (мисля, че не се познаваме ??? ) ме помоли да споделя мнения за фотоапарата. Така и така започнах да пиша, реших да го превърна в пост и да добавя малко снимки.

И така, след като от три дена имам Lumix TZ3, ето и първите ми впечатления (малките картинки за връзки към големи, които достигат до 2-3 MB):

• Шум. Първо факта, който ми изтъкваха като най-голям недостатък на LUMIX – шумът в снимките, и с който се опитваха да ме откажат от покупката. Сега след като имам такъв фотоапарата наистина потвърждавам, че има такъв проблем, но все пак това си е тип сапунерка и не може да изисква чак толкова много. Честно казано това е единствената точка по която имам негативно мнение за фотоапарата. Ето и една от наистина първите ми снимки – не знам в какъв режим съм я снимал, но е на ISO800 и без светкавица. Може да разгледате и другите снимки за нивото на шума там.

• ZOOM. 10х оптично приближение наистина не е шега, но според мен стабилизатора на Panasonic се справя чудесно.

• Макро. Макро режима му е просто супер ! До сега това е било нещо, което ми е липсвало и с този фотоапарата вече мога да му се радвам 🙂

• Нощни снимки. Въпреки, че няма изявени ръчни настройки (поне не съм намерил), сред многото (повече от 20) предифинарите “профили” (не знам как точно да ги нарека) има режим за снимане на нощни снимки – без възможност за настройка на времето на експонацията и режим “Starry night”, в който може да се наглася експонацията – вариантите са 15, 30 и 60 секунди.

хайде още една 🙂

Всичко до тук съм написал с ясната представа, че все още не знам всички възможности на фотоапарата. Все още не знам всички режими, а в някои моменти изпробвам различни настройки да разбера кога се държи най-добре. Въпреки, че е доста потребителски ориентиран, все пак има доста режими и доста настройки може да настройват. Дори не съм прочел упътването, но ако нищо друго не помогне и това ще направя 🙂

п.с. не мога да се сдържа да напиша и за една опция, която не е свързана със снимките, но не съм виждал подобна на други места. LCD дисплея има функция за промяна на ъгъла на видимост, ако е необходимо да се правят снимки с опънати на горе ръце високо над главата 🙂 Така картината става по-лесна за виждане от такъв ъгъл и по-трудна при директен поглед в екрана. Разбира се тази опция е безсмислена, ако имате въртящ се дисплей, но този не е такъв.