Тази вечер бях на откриването на международния фолклорен фестивал на Античния театър. Едно от хубавите неща, които все пак се случват в Пловдив. Хубаво е и че има разнообразие в държавите и ансамблите, които идват всяка година. За пропусналите, ето по една снимка от представилите се днес:
България:
Continue reading XIV международен фолклорен фестивал Пловдив 2007
Днес си взех нова палатка. Оказа се че въобще не е лесно да си намериш хубава палатка (“хубава” по моите изисквания), особено в Пловдив. Дори май поизмъчих и всичките ми приятели, като разпитвах къде въобще може да продават палатки. Изключих хипермаркетите, където е пълно с китайски палатки по 25 лева. Аз вече си имах такава (всъщност не е моя, но това е друга тема), която си имаше и доста недостатъци, но нямаше смисъл да я сменям с подобна. След двуседмично търсене се оказа, че единственото място за подобна екипировка в Пловдив си остава BG Sport. Искаше ми се да разгледам и някъде другаде, но просто се оказа, че няма къде. Така в крайна сметка си взех първата палатка, която си бях набелязал – Cavery Omicron :
Ето основните й характеристики:
Общо взето е точно това, което търсих и изглежда точно така, както си я представях. Сега остава само да я пробвам и да я разпъна някъде напълно. Смятам тези дни да си направя една нощувка около Бачковския манастир за проба. И без това тази година не сме ходили.
28 юли
В събота беше сватбата на братовчет ми Митко и неговата избраница Катя. Така целия ден бях на сватба. Беше от сватбите със всичките му традиции. Особено като си от мъжката страна преминаваш през всичките обичаи. Включително се запознаваш и разни хора, които ти се оказват братовчеди и други роднини. Иначе в ресторанта – Малкия Бунарджик (хич не е малък, да ви кажа) беше весело. Попаднах на маса с приятелки на булката 🙂 Всички наблегнахме на водката. Дори обрахме бутилките от съседните маси. В крайна сметка това си оказа лошото влияние и завърших вечерта на чалготека в Папараци. Ужас ! За втори път в живота ми попадам на токова място и наистина беше ужасно. Бяхме твърде голяма компания (заедно с младоженците) за да откажа.
29 юли
В неделята трябваше да се пречистя. Станах към 11 и разбрах че Яна и Йонов са ме търсили по-рано поотделно, но все за едно и също нещо – да ходим на някъде. Аз естествено веднага се навих и тръгнахме към Триград. Всъщност не тръгнахме веднага, а си имаше обичайното туткане, през което станахме 2 коли и 9 човека 🙂 Знаехме че сме изпуснали Орфическите мистерии в Триград, които са били в събота, но все пак решихме да не променяме дестинацията. Някои от нас не бяха виждали ждрелото, а то си струва да се види ! Отидохме на реката, излегнахме се на едни полянки и като цяло си починахме. А на някои ни мина и махмурлука 🙂
Напоследък нещо не ми се пише. Всъщност май нищо не ми се прави. То какво ли да му се прави на човек при над 40 градуса на сянка. Днес уж трябваше да е по-хладно, ама май само уж. Добре че на работата имаме едно климатиче, което едвам крета, но върши малко работа. Все пак доволно изпростяваме 🙂 Хайде да завърша този безсмислен пост е една снимка от днес в стил “пазете се от идиота”
Както предишните няколко вечери, така и тази въобще не ми спи и като цяло не мога да спя. Сега поне съм решил да си запиша какво става напоследък, че някои хора дори ми звъннаха да ме питат какво правя, защото не съм писал в блога и не знаели 🙂 Хора, блога си е за мен, ако се интересувате от мен – звънкайте … радвам ви се 🙂
Миналата събота и неделя бях в Мандрица, този уикенд също ще ходя, следващия съм на сватба на братовчет ми и като цяло искам да се оплача, че не ми остава време за моите си пътешествия. Май ще трябва да изчакам чак отпуската. А ми се ходи някъде. И си търся хубава палатка. Някой да препоръча нещо ?
Вчера (в сряда по-точно) бях на новата изложба в Баня Старинна. Снимките на Гоце Наневски ми харесаха, работите от вестници на Исмет Рамичевич по не ми допаднаха. Ако имате свободно време минете и разгледайте – така и така нищо друго не се случва в този град в този заспал сезон.
Тази вечер отидох да гледам “Парфюмът: историята на един убиец” от програмата на филмовите нощи във Филипополис. Историята не ми допадна особено (не съм чел и книгата), но въпреки това е доста въздействаща, както и филма. Препоръчвам го. Лятното кино дори беше препълнено, въпреки че това вече беше третата прожекция на филма. Не очаквах такава навалица и дори се наложи да стоя на дървените “седалки”. Иначе отново си бях сам – този път дори не си направих труда на звъня на много хора.
Преди няколко дни пък Спастнята ме зариби по SecondLife и дори се регистрирах. Интересна идея, която някои ми се струва че вземат твърде на сериозно. Иначе е забавно, особено ако има някои с който да правите простотии. Спастнята ме заведе по някакви металски феста и куфяхме. Всъщност има най-различни и разнообразни места. Става да загубите няколко минути и часове, ако имате свободни. Добро впечатление ми направи, че като отидох на мястото наречено Bulgaria навсякъде имаше плакати за спасяването на Странджа и за свобода на медицинските ни сестри в Либия.
Вчера между другите неща установих и че не бях снимал от повече от седмица и ми стана много странно. Дори почти бях забравил как ми изглежда фотоапарата и отидох на копчетата да направя няколко снимки 🙂 Тази вечер след “Парфюмът” минах през стария град и също изщраках няколко нощни снимки. Междувременно в Конюшните на царя имаше live unplugged концерт на P.I.F. и целия стар град се озвучаваше от тях. Беше много приятно 🙂 Учудих се как е толкова тихо и се чува толкова надалече.
Сега погледнах часовника и датата и установих, че някъде по това време ставам на точно на 25 години и 7 месеца 🙂 Погледнато от друга страна остава един месец до края на отпуската ми, която дори не е започнала 😛
Хайде стига съм дрънкал несвързани глупости. Лека нощ 🙂 Добро утро ! или каквото там Ви се пада 🙂
Да пиша или не … за писането или неписането ? … естествено, че става дума за случая на Мишел. До преди малко мислех да не пиша … дори все още се колебая. Когато в петък за първи път прочетох какво е станало, просто не можах да реагирам. Казах си – това дори е банално да се пише. Свободата на писане/говорене трябва да я има без дори да се пишем/говорим за нея. Последваха съботата и неделята, през които бях на село и естествено нямах никаква връзка с мрежата. Когато се върнах в понеделник видях каква бомба е избухнала в блогосферата ! Изчетох почти всичко и пак си казах – толкова много се изписа, защо и аз да пиша ?!? Междувременно си мислех наистина ли живеем в държава, където могат да те привикат в полицията само защото си публикувал нещо в блога си ? И това службата, която трябва да разследва най-големите престъпници. Тогава си казах – това наистина е проблем на всички нас, които пишем съвсем обикновени блогове всеки ден. Можеше да се случи и с мен и с всеки друг … не трябва да се мълчи. Така седнах сега в тази гореща нощ и написах това което мисля. А и категорията ми “Свободата, Санчо …” отдавна не беше обновявана. Наистина не съм си мислел, че ще пиша за свободата на словото в нея и то под такава директна заплаха. Наистина като писател на блог се чувствам лично засегнат от случая.
п.с. вижте и видеотата от сутрешния блок по Канал 1, в които Мишел, Йовко и Симион разясняват случая – част 1 и част 2 .
Тази вечер бях на концерта на Chambao. Чудесен концерт беше ! Летния театър направо се пукаше по шевовете от хора. Като си помисля колко хора имаше на опашката пред театъра, съм сигурен че е имало и такива, които не са могли да влязат. Наистина не очаквах такъв голям интерес ! Определено в Пловдив си има жажда за концерти. Тук не се е случвало нещо голямо от … не знам колко време … а ако се замисля и направо се плаша …
А Chambao направо подлудиха публиката, която не спря да пляска през цялото време. Надявам се и в Созопол и във Варна концертите да постигнат този успех 🙂 и Chambao да дойдат пак 🙂
След като на два пъти ме разубеждаваха да отида на тазгодишните “Филмови нощи във Филипополис“, тази вечер реших, че твърдо ще ходя 🙂 Харесах си българския филм “Маймуни през зимата” и си казах, че ако не друго то за един роден филм си струва да се отиде на кино. Отидох и въобще не съжалявам ! “Маймуни през зимата” се нареди в моята класация на най-хубавите български съвременни филми. Дори съжалих, че не го гледах до сега, но всичко си става когато трябва.
За сюжета може да се разкаже толкова, колкото пише в презентацията на филма на всички места – разказ за три жени с различна съдба и почти в различни епохи, въпреки че историите им се разминават само с през 20 години – 1961-ва, 1981-ва и 2001-ва години. Всички мечтаят за любов, а получават разочарования. Филмът е толкова депресиращ, колкото само истинския живот може да бъде ! Наистина е малко тежък, но мен успя да ме засегне (а дори не съм жена 🙂 ), така че ако съм Ви заинтригувал – гледайте го. Заслужава си.
Тази вечер най-сетне ми остана малко време да си обновя WordPress-а до 2.2 серията. Този път най-сетне не ми се наложи да променям wp-db.php файла, за да не ми излиза на питанки текста. За сметка на това променях файла wp-config.php , но се надявам тази промяна да е само веднъж и вече всички следващи версии обновяването ще е по-лесно. В моя случай просто добавих следните два реда:
define(‘DB_CHARSET’, ‘utf8’);
define(‘DB_COLLATE’, ‘utf8_general_ci’);
и всичко тръгна както трябва 🙂
Междувременно използвах случая да сменя и външния вид на блога ми. Старата вече така я бах ръчкал, че на нищо не приличаше (буквално на нищо на някои браузери). Новата вече поддържа новите widged-и на WordPres, които смятам скоро да разуча какви предимства могат да ми донесат. Иначе трябва да я попреведа тук-таме, да сложа снимка, банери, случайниче … въобще има с какво да се занимавам 🙂
п.с. списъка с най-новите коментари е най-отдолу … дали ще мога да го преместя
Миналия четвъртък буквално минути преди да тръгна на дългото ми пътуване, стоях в кухнята, където беше пуснат телевизора, и случайно попаднах на … мисля че беше “частен случай”, но не съм сигурен … както и да е – темата беше за лудото шофиране и лудите пешеходци. Показаха избрани моменти от камерите на кръстовищата из София. Искренно се радвам, че някой го е rip-нал и го е сложил в YouTube.
Вижте го – камери по кръстовищата !
Филмчето си е направо образователно.