Ik0's WebJournal

Тази вечер нещо го ударих на ъпгрейди на блоговете ми. Първо видях, че е излязъл нов Pixelpost 1.7 и си обнових фотоблога, а точно ей сега сложих и (не толкова) новия WordPress 2.3.2. И двете обновявания минаха абсолютно безпроблемно. За Pixelpost-а това ми беше първия upgrade, а на WordPress за първи път не ми се налага да пипам някой файл на ръка допълнително. Поздравления за авторите. Чудни продукти са !

edit: и не забравяйте да обновите до pixelpost 1.7.1 !!!

Да пиша или не … за писането или неписането ? … естествено, че става дума за случая на Мишел. До преди малко мислех да не пиша … дори все още се колебая. Когато в петък за първи път прочетох какво е станало, просто не можах да реагирам. Казах си – това дори е банално да се пише. Свободата на писане/говорене трябва да я има без дори да се пишем/говорим за нея. Последваха съботата и неделята, през които бях на село и естествено нямах никаква връзка с мрежата. Когато се върнах в понеделник видях каква бомба е избухнала в блогосферата ! Изчетох почти всичко и пак си казах – толкова много се изписа, защо и аз да пиша ?!? Междувременно си мислех наистина ли живеем в държава, където могат да те привикат в полицията само защото си публикувал нещо в блога си ? И това службата, която трябва да разследва най-големите престъпници. Тогава си казах – това наистина е проблем на всички нас, които пишем съвсем обикновени блогове всеки ден. Можеше да се случи и с мен и с всеки друг … не трябва да се мълчи. Така седнах сега в тази гореща нощ и написах това което мисля. А и категорията ми “Свободата, Санчо …” отдавна не беше обновявана. Наистина не съм си мислел, че ще пиша за свободата на словото в нея и то под такава директна заплаха. Наистина като писател на блог се чувствам лично засегнат от случая.

п.с. вижте и видеотата от сутрешния блок по Канал 1, в които Мишел, Йовко и Симион разясняват случая – част 1 и част 2 .

Снощи точно преди да си легна видях, че RockBox официално вече поддържа Sandisk Sansa e200 серията Аз, като собственик на Sansa e260, веднага се зачетох какво трябва да направя, за да го пробвам, и пак си легнах по малките часове . За тези, които не знаят RockBox е независим open source проект за създаване на софтуер за различни портативни плеъри. Поддържа модели на Archos, iRiver, iPod … , а от този месец и Sansa.

Днес цял ден се чудих, но след като се прибрах, реших че просто няма как да се сдържа да не го изпробвам, пък каквото ще да става. Все пак навсякъде пише, че няма stable версия, а и винаги с RockBox, може да си повредиш плеъра. Свалих си необходимите файлове – в упътването си пише всичко много подробно. Първия път без да искам извадих USB-то без да unmount-на устройството и Sansa-та си тръгна с оригиналния firmware. Това в първия момент ме стресна, но после пък си казах – е, значи все пак не изтрива оригиналния софтуер. Отново повторих цялата процедура по инсталирането (за по-сигурно) и след следващия рестарт се появи логото на RockBox Ето първите ми впечатления от него :

Предимства:

• свободен софтуер (нарочно го поставям на първо място) – един проект, който се развива постоянно
• поддържа много звукови кодирания – mp3, ogg, flac, wav … (според сайта – повече от 15)
• разглеждане и възпроизвеждане по директории ИЛИ по изпълнители/албуми. Базата данни се обновява само когато пожелаеш, а не всеки път при стартиране, както оригиналния софтуер (при него дори липсва възпроизвеждане по директория)
• като цяло много и подробни настройки
• възможност за използване на теми (има за всеки вкус )
• МНОГО добавки (plugins)
• DOOM – всъщност това е една от добавките, но си струва да се отбележи отделно
• улеснено създаване на списъци от песни (playlists). Функция опашка. Оригиналния ми firmware въобще не може да се създават от устройството, а само от компютър и то с Windows Media Player.
• и не на последно място – поддръжка на last.fm – нещото заради, което най-много се замислям дали да не премина изцяло на RockBox

Недостатъци (разбира се има и такива) :

• нещо е бъгав все още. За няколко часа се наложи да го изключа принудително 2-3 пъти. Освен това като го пъхна в USB-то не се представя като устройство, а само започва да се зарежда батерията. Ако го включа в USB-то, когато е изключен RockBox-а crash-ва, след което тръгва оригиналния софтуер и чак тогава ми се появява като USB устройство. Освен това, след като играх DOOM ми насичаше музиката – с рестарт се оправи.
• каквото и да си говорим – по-грозно е от оригиналния firmware. Там картинките да си доста мазни, а и дисплея е хубав, а RockBox е (почти) изцяло текстов. Все пак за фенове на конзолата, като мен, това не е чак такъв голям проблем. Дори е много geek
• загуба на функционалност – въпреки многото функции, които дава RockBox, в него липсват радиото и диктофона (две неща, които почти не използвам). Видеовъзпроизвеждането и показването на картинки е с plugin-и и не съм ги пробвал.
• бавен – особено докато свири, разлистването из менюто доста “насича”. (единствено печели в скоростта на начално зареждане)

Въпреки многото предимства на RockBox, засега май ще си остана на оригиналния firmware от Sandisk. Все пак най-важното (за мен) за един преносим плеър е да свири стабилно музика. Другото са глезотиики Радвам се все пак, че имам open source алтернатива и когато стане по-стабилен и по-бърз може да премина изцяло на RockBox. Дотогава пожелавам успех на проекта !

OpenFest 2006 се проведе и в Пловдив. Аз тази година се изживявах като видеорежисьор на заснемането. Ще видим как се справих. Като цяло имахме един голям проблем – не спазвахме много програмата – ту избързвахме, ту се забавяхме. Другия проблем – много до късно беше програмата и накрая не остана никой. Това като проблеми от мен. Положителни неща се надявам да чуя от други Все пак се радвам, че OpenFest се случи и тази година в Пловдив. Направихме каквото можахме.

Вечерта след феста установих мой личен рекорд – 5+ бири без да ходя нито веднъж до тоалетна Явно биреното ми шкембе расте и дебелее. Иначе добре се събрахме и забавлявахме в Азия, Найлона и Петното

Вчера (събота) в 8:30 часа сутринта потеглих към София за OpenFest. В Пловдив беше хубаво ясно време, макар и студено, а столицата ме посрещна със сняг. Видях си първия сняг за тази година Оставих майка ми (тя дойде с мен, но по други задачи ) и съвсем малко изпуснах началото на феста в 10:30 (отне ми и известно време да си намеря място за паркиране в центъра на София).

Първо говореше Йовко, с нещо като встъпителни думи. Единствения слайд на екрана (който аз видях) беше с бюджета, с който е направен Софийския фест тази година. В сравнение с проектобюджета, който гледах в организационното wiki на openfest, е направо нищо. Наистина тази година изпуснах организацията и не знам как са се справи. Браво на всички ! Всички май знаем кои са “всички”. И аз се надявам всяка година да има нови хора, както между впрочем се получи в Пловдив.

Първата истинска лекция беше на Branden Robinson, който говори за демокрацията при Debian дистрибуцията. Въпреки, че не съм дебианец, лекцията ми беше интересна и я изслушах с интерес. Въобще не бях се замислял колко видове гласувания може да има и какви са разликите между тях.

Следваща лекция (или по-скоро представяне) започна след известни технически проблеми и беше посветена на представянето на проекта C3 на Фондация “Отворени проекти”. Това е нещо, което е много интересно и се надявам наистина да се случи и да успее, но какво е точно май все още никой не знае След като видях във видеото кои хора са замесени в него, съм почти сигурен за реализирането му.

Междувременно се запознах най-сетна на живо с Евгений Василев (aka AquilaX). Казвам най-сетне, защото от много време все се засичаме, къде ли не, виртуално. Ходихме заедно на обяд в Дон Домат и изпуснахме лекцията на Микроинвест за счетоводния софтуер. Върнахме се за Георги Чорбаджийски и неговата тема за Linux kernel-а. Както и очаквахме той потвърди, че Линукс е най-доброто и оплю прозорците Бъзикам се, беше си добра лекция.

Между лекциите успях да говоря с Бого Шопов за феста в Пловдив и той ми каза, че може да се напечатат плакати специално за останалите три града в които тази година ще има OpenFest. Дано ! Надявам се да си осигурим и видеозаснемане, но за съжаление нищо твърдо все още.

Присъствах и на лекцията за Linux distributons for embeded WIFI devices, която дори има нещо общо с моята работа, и ми беше доста интересно. Занимавам се с embedded софтуер, но все още не сме стигнали (във фирмата) до Линукс. Интересна работа си е да бъзикаш разни хардуерни кутийки Интересно е и да бъзикаш Линукс, така че 2 в 1

Един незабравим момента по време на феста беше когато Антони Райжеков дойде при мен и се поздравихме. Много странно се почуствах – все пак аз съм му фен и би трябвало аз да направя нещо такова

Последната лекция, на която бях, беше на Шопов за Free Beer. Голям смях Ако направи такова шоу и в Пловдив, феста ни ще е номер 1

След това си тръгнах. Бях казал на taralezh, че може да се видим, но си мислех, че вече е много късно. Звъннах й и се оказа, че стоят на БАИТ Експо до 7 часа ! Беше 5 и нещо и реших да отида и там. Така разгледах и БАИТ-а. Честно казано не си струва входа (да, платих и такъв). Ако искате да купите нещо или да правите бизнес, може би там Ви е мястото, но иначе не. Все пак аз бях отишъл да се видя с Еми. Радвам се че се видяхме, но и този път не пихме бири. Еми, обеща за другия път – в Пловдив ! Тръгнахме си заедно от IEC и тя дори се съгласи да я возя – като изключа едно въртене в дере, съм добър шофьор, нали

Последва хубава вечеря при братовчетка ми Албена, която имаше рожден ден. Видяхме се по роднински и хапнахме

Вечерта и нощта беше резервирана за концерта на Остава в един боулинг в Студентски град. Отидох с Магито и Софито. Концерта беше супер, но мястото нещо не беше много подходящо. Поне хората се кефиха и стана шоу Видях се с Дани, след като последния път ги пропуснах в Пловдив. След концерта отидохме в Строежа. Едно място, за което само бях чувал и сега най-сетне отидох. Хареса ми. Ще отида пак. Само се надявам тогава да няма чак толкова много хора. Снощи беше претъпкано. Постоянно те блъскаха минаващи хора и не можеш да се отпуснеш да потанцуваш.

Към 2:30 се прибрахме да спим в общежитието на сестра ми. Тази вечер така беше станало, че бяхме 5 човека в стаята Беше идеално топло и поспах няколко часа. Станах в 7, отидох да взема майка ми и в крайна сметка в 8:15 излязох от зимна София. Зимата беше до тунела Траянова врата, след това беше слънцето. В 10 часа бях в ПУ на упражнения. Оказа се, че дори не съм закъснял – преподавателката ни закъсня повече от мен – и тя пътувала от някъде (по програма бяхме от 9). Към 17 часа вече почти не издържах на упражненията и добре, че приключихме. Последва едно приятно кафе с една от новите ми колежки, но след това побързах да се прибера най-сетне. Цял ден на упражнения и след като почти не съм спал, направо се прибрах скапан, а утре е понеделник … отново сърдит понеделник …

п.с. след такъв пост мога да Ви кажа, че spellcheck-а на Firefox2 rules

И тази година няма да мине без OpenFest. В София той ще се състои тази събота и неделя в Централния военен клуб и програмата изглежда доста внушителна и обещаваща. За повече информация посетете сайта – openfest.org. Аз сигурно ще успея да присъства само в събота. Ще се радвам да се видим там.

В Пловдив също организираме OpenFest. За втора поредна година ще се помещаваме във ФМИ към Пловдивския университет. Датата е 18-ти ноември (събота), а (предварителна) програмата може да видите на адрес openfest.org/plovdiv/. Нещата тази година станаха доста светкавично. До преди две седмици почти бях убеден, че тази година няма да има фест в Пловдив, но нещата бързо се промениха, главно заради форума на ФМИ, където се появиха доста желаещи за лектори, а щом има лектори – има и фест. Винаги ми е било най-трудно да намеря лектори. Тази година малко се отдръпнах от организацията – май остарявам и усетих какво е младите да поемат нещата От друга страна ми е хубаво, защото не трябва да мисля за всичко – най-хубавото в организацията за феста в Пловдив тази година, е че има нещо като екип от няколко човека, които наистина искат това събитие да се случи. Ще направим най-доброто, което можем с бюджет 0 лева и много ентусиазъм.

Заповядайте на OpenFest ! Да споделим свободата си !

п.с. някой може ли да ми каже, има ли някъде близо до този военен клуб място, където може да се паркира ?

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Аз съм ЗА !

Една много весела статийка, за това що да дистро е Windows. Мен много ме разсмя

Време беше и аз да се ъпгрейдна Снощи си купих ново дъно (ASUS K8N, с nForce 3 250 чипсет), процесор (AMD Sempron 2600+ 64bit), памет (Kingmax DDR 256MB 400MHz) и кутия (COLORSit 350W). Взех ги на части, нямах време веднага да ги сглобя, защото ходихме в Банята да гледаме експериментални филми. Хубави бяха, но много дълго продължиха и към 11 и нещо си тръгнахме, а щеше да има още един дълъг филм. По време на филмите се видях с Буков и взех от него една GeForce2, защото старата ми VANTA, нямаше да тръгне на новото дъно. Прибрах се и се заех със сглобяването. Нямаше как да заспя, преди да го пусна Един болт на кутията ме озори малко и дори се порязах леко, но се сборих Останалите части ги сглобих лесно и се захванах със софтуерните проблеми.

Първо пробвах с моето ядро, но се панира, защото няма подръжка на новото дъно и се наложи да го оправям със старото ядро 2.6.3, което ми е единственото компилирано от ArchLinux. С него тръгна конзолата (дори фреймбуферна), но почти нищо друго не работеше. Естествено нямаше звук, но по-странното беше, че и интернета не тръгна. Уж зарежда модула, вдига се интерфейса, но пакетите не минават ?!? Заех се да си прекомпилирам едно ново ядро. Това му е най-хубавото на новия процесор – прекомпилиране на ядро за по-малко от 10 минути С него всичко си тръгна. Явно мрежовата ми карта Realtek8139 иска модула (8139too) да е компилиран вътре в ядрото, иначе не бачка ?!? Звука също тръгна, само където не мога да се нарадвам на всичките 8 канала, а за сега съм само на стерео. Гномчето направо фръкна и всичко се държи много добре Все пак разликата от предишния ми компютър (Celeron 400, 128MB RAM) е значителна. А да ми е честито и да изкара поне толкова, колкото и предишния (4-5 години).

Победа

Победа

Победа

Победа

Днес най-сетне гледах “Камината” на Антони Райжеков. След като толкова пъти не отидох до София, тя доиде в Пловдив. Постановката е много добра и си заслужи билета, който си купих накрая. Мислите, които предизвика в мен, ще оставя за себе си, просто защото не мога да ги опиша с думи – ту ме караше да се замислям сериозно, ту се смеех от сърце. Присъединявам се към пожеланията на Дафо към всички отговорни за този театър. Браво и продължавайте все така !

Напомняне за Пловивчани (и не само) – днес, 10-ти май от 19 часа е постановката “Камината” (или първия свободен български театър) в университетския театър в ПУ. Рекламната кампания с плакактите нещо се провали, и днес спамвах разни хора по ICQ и получих няколко потвърждения С повечето се разбрах в 7 без 15 пред входа на старата сграда на Пловдивския Университет. И аз самия не знам къде точно се намира залата вътре, но ще се оправим. Както знаете (или не ?!?) входът е свободен за всички и може да си купите билет на изхода, ако желаете. Ще се радвам да се съберем много хора Всички сте добре дошли и елате с приятели Може би рекламата от ухо на ухо (или от блог на блог) е още по-добра.

Между дургото се радвам, че събрах двете ми категории “Свободата, Санчо…” и Култура в един пост

Отидох ! Още преди 7 сутринта се събрахме пет човека (Дафо, Георги, Вальо, Краси и аз) в моята кола упяхме да стигнем на конференцията дори по-рано от предвиденото. Влезнахме по-рано и успяхме да си вземем седящи места, защото имаше и правостоящи, на лекцията на Ричард Столмън. Лекцията, озаглавена “Copyright vs Community in the Age of Computer Networks” беше много добра и мисля, че се хареса навсички. Столмън говореше бавно и много отчетливо (щом успях да разбера абсолютно всичко ), за разлика от предварителните ми очакванаия да бъде по-неразбираемо. Оказа се добър лектор, но той и напоследък само това прави – изнася лекции по цял свят и успява да го прави много свободно, каквото е и самото му мислене. Ето някои неща, които ми направиха впечатление (да не кажа гръмкото – неща които няма да забравя никога ) :

• Столмън започна, очаквано за мен, с четирите основни правила, който дефинират свободата на софтуера. Интересното беше че ги изброи, типично по хакерски, от нула до три
• Хареса ми историята, която започна още от древни времена на преписване на книгите, когато всеки е имал пълни права да копира, променя, и добавя нещо към тогавашната информация и как тези свободи постепенно се отнемат с навлизането на copyright и как постоянно се увеличават ограниченията с нови и нови закони, подтиквани главно от големите корпорации с много пари.
• Най-интересната част за мен беше разделянето на информацията (или дори познанението) не по начина на разпространение, а по предназнчението й, на три групи. Първа група – практически неща, които се използват в ежедневието и работата (документации, упътвания, научни трудове, рецепти за готвене …), които според него трябва да бъдат абсолютно под public domain , т.е. да имат цялата свобода. Втората група са неща, изразени от конкретна личност (лични мисли, идеи, есета …), които е добре да бъдат публични, но не е заължително да могат да се променят, за да се избегне погрешното предаване информацията и така да се предаде грешно думите на някой. Третата група са неща свързани с изкуството и развлеченията (музика, видео, картини …). Столмън се съгласява, че тези неща могат да имат определен период, в които са за комерсиална употреба, но той не трябва да е твърде дълъг – примерно не повече от 10 години, след което те също да стават свбодни.
• Свобода на споделянето на музика и видео в Интернет ! Това е нещо което не може да се спре, но и не трябва. Самите творци са заинтерисувани повече хора да чуят, видят и насладят на техните произведения, и така ще имат по-голяма публика. От цялата комерсиализация печелят главно музикалните компании, а самите музиканти не получават почти нищо. Аз напълно подклрепям тази идея. Изпълнителите получават пари главно от концерти на живо, а при по-голяма поблика, ще получат повече пари, а освен това, така ще останат само тези които наистина могат да пеят, свирят или творят.
• Столмън открито говореше против американската демокрация, която въобще не е тази, за която се представя. Най-лошото, е че под нейно влияние и други страни налагат ограничения, уж с оправданието, че помагат на обществото. На практика става точно обратното – управляват корпоративни интереси, а не хората, както е идеята на демокрцията.

Като цяло чух думите на един човек свободен по душа и разум и ми хареса много. За Столмън може да се говорят много и различни неща, но не може да се отрече че говори и постъпва напълно свободно. Освен критика, той дава и идеи как да се постигне свободата във всеки аспект на човечеството, не само в софтуера. Скоро с очаква да се появи запис на лекцията и Ви препоръчвам да я изтеглите и изслушате. Аз ще го направя пак

След много и положителни коментари отностно замисления от мен Free CD flood, вече съм убеден, че може да се получи нещо. Този следобяд седнах и се опитах да направя “банерчета”, с основните (според мен) идеи на Creative Commnons. Първото е с идея подобна на пропагадното от CD-то на Wired – “Fight for your right to copy”. Моят вариант е просто – “Ти имаш право да копираш“. Второто и третото са нещо като първа pre-alpha версия на евентуален надпис върху самото CD и подканят притежателя да копира това и респективно на английски – copy this. Четвърото (и последно) е една много хубава възможност при Creative Commons лицензите, а именно да споделиш творбата с някой напълно свободно и непринудено.

Искам да ви предупредя (или вече е късно ), че въобще не ставам за дизайнер и тези неща са повече като мой ориентир какво ще става. Много ще се радвам ако някой ги дооправи или направо преработи Ако някой има желание, може да му пратя и .xcf файла.

Снощи вечерта се събрахме в кварттирата на Таня и докато се прибирах леко на зиг-заг ми хрумна една идея, която не ми излиза от главата и до сега. Мисля си да направим масово разпространяване на безплатни дискове, както се разпространяват например Програмата, Навигатор, Showtime, FameCard и други подобни по заведения и публични места. Естествено на дисковете ще има неща със свободен лиценз – главно Live линукс дистрибуции, но си мисля и за свободна музика, видео, изображения … Нещо предназначено за масовата публика Мисля, че хората на такива места са податливи да си вземат нещо и ако ги заинтригува, може да пробват. Тази събота ще говоря с приятелите от OpenClub и ако станем някакво дружество, ще имаме сметка и може да я отворим за дарения. Цените на дисковете са доста ниски и мисля, че ще се съберат пари за едно известно количество. Обнадежден съм за идеята, след като видях каква сума се събра за два дена в сметката на Йовко, за твърд диск за българското огледалото на Fedora. Трябва да се измисли и дизайн за обложките на дисковете с текст, който ясно да разяснява правата на разпространение. Много ми се иска и свободна музика да разпространяваме така (например на Антони Райжеков), в контраст на нашумялата напоследък борба с пиратството и спирането на free сървърите. Мисля че на хората ще им интересно да разберат че имат право, и дори се подтикват, да разпространяват този диск сред своите приятели и познати. Доста хора още не са свикнали да мислят така. А и как да стане като отвсякъде им набиват, че това е кражба, незаконно и може би дори неморално. Трябва да се разясни, че не винаги е така.

Мислите ли, че една такава идея може да има някакъв, макар и малък успех ? Или просто е моя недомислица в нетрезво състояние ?!?

Току що прочетох в блога на SebastianZ55, че Yahoo са пуснали търсачка (все още beta) за мартериали под някой creative commons лиценз – search.yahoo.com/cc. Струва ми се, че Yahoo са се поуплашили от популярността на google и след като им изкопираха интерфейса, най-сетне са започнали да мислят творчески и успяха с нещо да ги изпреварят. Това нас потребителите само може да ни радва Хубаво е да има конкуренция.

Тази вечер имах далеч по-приятни преживявания, в сравнение със сутринта. Отидох на среща на OpenClub Пловдив, без да знам кой ще дойде, и събрахме 7-8 човека. Наред с обичайните глупости които си говорим (и които са си важна част от клуба), обсъдихме и възможностите за комерсиална и некомерсиална дейност на клуба. Все повече назрява идеята да се регистрира официално като юридическо лице. Днес ни предложиха да направим Гражданско Дружество по Закона за задълженията и договорите (чл.357 и следващите). Хубавото при него е, че е необходимо само заверка при нотариус, а си имаме булстат, банкова сметка, и така общата стойност на учредяването не е голяма, а и няма допълнителни задължителни месечни разходи. Разбира се не се отърваваме от счетоводство и данъчна декларация, но няма как иначе.

Преди срещата бях казал на Йовко, че ще се събираме и ако иска да дойде. Към края на срещата на клуба, той се обади и решихмне да отидем някъде на бира. След кратко лутане седнахме във Филипополисв стария град, където сервитьорката направо се учуди на 8 човека непушачи Така е, хората използващи свободен софтуер си пазят и белите дробове свободни С Йовко обсъдихме много неща – софтуерните патенти, идванията на Столман и Лесинг, Камината и Mediabox в Пловдив … разговора се получи много добре и се радвам че се видяхме и поговорихме на живо.

След като в понеделник Европейския Съвет прие софтуерните патенти в Европа, се изписа много по темата. Не знам как аз не написах нещо, но мислех различни неща и в крайна сметка – нищо. За сметка на това прочетох доста коментари и мнения по проблема, дори Проблема (с главно “П”), защото наистина смятам, че това е нещо което засяга всеки, поне който чете това, и трябва всеки да разбере защо са лоши софтуерните патенти. Дори си мислех да го напиша на английски, но смятам, че повечето четящи тук, знаят български, а и аз най-добре обяснявам на родния ми език. Глупости говоря – хич не ме бива по обясненията, затова мисля да събера какво се изписа по въпроса на сайтовете, които следя. Започна се с гръмки изказвания и естествено имаше някои глупави коментари, но общото мнение е, че трябва да има гласност по въпроса. Едно просто и фрапиращо онагледяване на проблема видях е един коментар на Йовко и по-слециално един линк. Изчетох доста лични мнение по различни блогове – Тодор, Йовко, Григор, Богомил, Валери … Неусетно се стигна до предложения за крайни мерки като спиране на важни сървъри, които се крепят на свободен софтуер и за протести пред различни посолства от европейския съюз. На протестите бих присъствал с удоволствие, но за спирането на сървърите съм малко скептичен. По-скоро ми хареса идеята на Йонов, който сложи банер против софтуерните патенти, на страницата arttoday.org, който се появява за 5 секунди и след това се презарежда истинската страница.Тази нощ Maniax-a дори сътвори опело за края на “Българската софтуерна индустрия, съпругът и Българският интернет,и неговия баща Свободния софтуер”, в дискусионния списък на ССС. Днес се появи една кратка, хубавя и ясна статия в Линукс за Българи – “Защо сме против патентоването на софтуер”. Вече я препоръчах да я прочетат няколко човека, които не бяха много наясно, защо наистина е лошо патентоването на софтуер. Друга добра инициатива е превода на сайта NoSoftwarePatents.com.

Поздравления от мен, на всички споменати и неспоменати, за работата в рагласяването на проблема със софтуерните патенти. Признавам си че аз почти нищо не направих, освен едно малко банерче горе в дясно на този блог, но се опитвам да разяснявам случая на повечето ми познати.

п.с. по принцип тук пиша предимно за мен, но този пост тръгна като монолог към читалите ми. Това е малко странно и необичайно за мен, но искам колкото се може повече хора да разберат, че софтуерните патенти са твърде близо и това може да засегне всички ни.

Днес цял ден си стоях в къщи и използвах момента да си обновя ядрото. От липса на време, стоях още на 2.6.10-rc1-ck1. След наскорощните бъгове, реших че и финалната верия 2.6.10 не ми върши работа и си изтеглих и patch-а за 2.6.11-rc1. Видях че има и rc2, но за него Kolivas не е изкарал още поправки и реших че и rc1 ще ми свърши работа. Добавих поправките, пуснах едно menuconfig и се задълбах в настройки. Не знам защо, но този процес винаги ми отнема много време (днес беше отново ~1 час) – просто обичам и да чета help-овете на опциите и да реша дали ми трябват. За пореден път се удивих колко неща подържа ядрото – особено новите USB джаджи. Върха беше USB Lego Infrared Tower Support ! т.е. да си управлявам Лего куличка с Линукс … всъщност то хубаво да я управлявам, ама чак подръжка в самото ядро Не стига ли някой user space софтуер ?!? Компилацията мина безпроблемно, редактирах си lilo.conf (да, все не мога да се наканя да мина на grub, а и не виждам защо) и рестартирах. Старото ми ядро, или всъщност цялата система, нещо съвсем се беше скапала – може би от непрестанните обновявания на ArchLinux-а и uptime-a, който беше станал (изненадващо дори и за мен) 13 дена, но превключването от едно приложение в друго беше съпроводено с масивно жулене по твърдия ми диск и отнемаше незаслужено много време. На новото ядро избрах CFQ scheduler, а другите въбще не ги компилирах, като прочетох че този е подходящ за desktop система, каквато е моята. За сега не съжалявам Компютъра ми се държи много по-добре след рестарта с новото ядро, въпреки че се води RC, а не финална версия. Явно ми върви на такива версии С предишната изкарах 3-4 месеца и ако скоро нямам пак свободно време, сигурно и с тази ще стане така. Хайде, честито ми ново ядро Драйвера на NVidia тръгна без особени проблеми след patcha на Kolivas и всичко изглежда много добре. Дано да няма неприятни изненади, но дори и да има винаги мога да рестарирам с предишното ядро или с някое от другите по-стари версии, които стоят и още не съм ги изтрил. Свободата, Санчо, свободата …