Часовника на фотоапарата

От няколко дена се опитвам да се справя със снимките от неделната ни разходка край Дедево (миналата неделя). След като събрах снимките от всички фотоапарати, реших че е добре да ги сложа на Нашите Снимки. Викам си една бърза категорийка – копирам ги в една директория, подреждам ги по дата и час на снимане, махам повтарящите/близките/някои снимки и готово. Работа за един час. Да, ама не  – оказа се че фотоапарата на Магито е по старото време, а на Ели съвсем някакво друго. Такова омазване стана, че още не мога да се оправя. Така че – Маги, Ели, сверете си часовниците на фотоапаратите. Моля.

Така, след като се намрънках, да попитам и другите ми читатели, които имат цифрови фотоапарати – сверявате ли си редовно часовниците им ? Аз лично си мисля, че това е нещо много важно и допълва снимката като цяло. Да не говорим, че е полезно за дребни ежедневни задачки, като горната.

п.с. извинявам се за мрънкането, ама си стоя в нас с прясно изваден зъб (по-точно корените, които бяха останали) и вече ми минава упойката и започва да боли … и какво ми остава освен да мрънкам и да се оплаквам …

Тан празнува рожден ден … с Róisín Murphy

На 6-ти беше рождения ден на Таня. Още преди няколко месеца, след като разбрахме, че точно на същия ден ще има концерт на Róisín Murphy в София, знаехме какво ще правим на този ден. Събрахме се още взето цялата компания. Повечето си взехме почивен ден в петък, а Анито дори си дойде от Германия за три дена. В четвъртък някъде след 17 часа тръгнахме към София, като аз си се бях приготвил, че няма да се върна до неделя, макар че все още нямахме конкретни планове за следващите дни.

Концертът беше обявен за 19 часа, ние бяхме пред залата към 19:30, влезнахме около 20:30, защото навън захладня. Все още звучеше сета на Rainer Trüby. Bushmill, не само не почерпи за рождения си ден, но вътре продаваха само уиски и то на убийствени цени. Все пак ние си правехме купона. Май бяхме най-шумната компания в залата, че дори на няколко пъти хора наоколо ни правеха забележка да се успокоим малко. Абе тия хора като са дошли на рок концерт, как не очакват че другите ще викат и ще скачат ?!? Луда работа ! Ама ние не им обърнахме много внимание, а си продължихме с нашето уиски и нашите фъстъци … а-а-а това беше от друга песен – с нашия рожден ден и нашите викове “Таня, Таня, Таняяя” 🙂 Ройшин излезе на сцената чак към 22 часа. Концерта беше страхотен ! Арт-а беше убийствен ! Много повече от този, който гледах в Скопие. Тук смени повече тоалети и сценични атрибути. Върха беше танца с двамата бутафорни мъже. Концерта беше почти два часа, но въпреки това не изпя някои песни които ми/ни се искаха. Като цяло прекарах един незабравим концерт ! Толкова много хора отдавна не бяхме се събирали да ходим заедно на концерт.

След концерта и след известно висене през залата (което аз май прекарах в ритане на празни PVC бутилки заедно с Елица), отидохме в квартирата на Маги, където продължихме рождения ден на Таня. Цялата огромна стая беше пълна с балони ! Много яко ! Взехме си пиене, разположихме се по пода, но нещо хората един по един взеха да заспиват. Накрая до към 4 часа май останахме Анито, Ники и аз, като Анито направи 24 часа откакто беше станала предишната сутрин в Мюнстер.

На сутринта вече много от компанията вече ги нямаше. Дина си тръгна още вечерта, защото беше на работа, трима си заминаха за Пловдив, Маги също каза, че ще си ходи и така останахме само 5-6 човека, които нямахме планове до неделя. В крайна сметка надделя мнението, че не ни се стои в София толкова дни (че как да ти се стои ?!?) и решихме да отидем във Виноградец. Не остана време дори да се разходим до Витоша – стана много късно, рано се стъмва вече, а и аз вече бях много болен и нямах глас (това не съм сигурен дали беше от вируса или от концерта). Напазарувахме си от Billa, ядохме като зверове направо на паркинга, и потеглихме към Виноградец.

В петък вечерта празнувахме друг празник – имения ден на Ани, който е на следващия ден, но тя тогава трябваше да си заминава за Германия. Отново добре се почерпихме. Имаше много танци-манци, снимки-мимки, али-бали 🙂 Яка работа. Само където не стояхме до много късно, защото на другата сутрин станахме (сравнително) рано и със Спас закарахме Ани до летището.

В събота вечерта дойде на борда следващия именник – Дарко 🙂 Този път беше далеч по-спокойна вечер. Въобще като във Виноградец го избичихме яко айляка. Никъде не се разходихме, а си стояхме на топличко в къщата. Ядинье, пиенье, топличко … и другото там каквото си следва 😉 Така де – и филми гледахме. Въобще пълен айляк до неделя вечерта 🙂 Аз дори не мислех, за това че съм болен и то взе че ми мина, като така и не взех никакви хапчета (само един Fervex ме накараха да си купя). Така е то – като се забавляваш, не мислиш за болести.

Хайде стига съм писал – отивам да оправям снимки да качвам 🙂 Страхотен уикенд от четвъртък до неделя си беше. Струва си да се отрази и снимково.

Да не да

Отидох на Блуба Лу, и не съжалявам

Не отидох на Open Fest, и съжалявам

Бях на Disco-funk партито, и не съжалявам (въпреки че си тръгнах рано)

Не се обадих, и съжалявам

Отидох в неделя в Родипите, и въобще не съжалявам !

Квадрофоничния концерт

След като доста се чудих, в крайна сметка реших да отида на концерта Quadro на Блуба Лу в София. Шоуто наистина си заслужаваше. Влезнах в червената зала в червената къща и с радост установих, че ги няма очакваните от мен седалки. В средата на стаята беше сцената, наоколо беше публиката – кой седнал на земята, кой прав, а в четирите ъгъла бяха говорителите. На това се основаваше целия концерт – квадрофоничния звук. Всичко беше нагласено да се прилива от четирите ъгъла на стаята. Музикантите стояха на мини-сцената в средата с по един челник, насред всевъзможни инструменти, компютри, усилватели, микрофони, джаджи … Дори концерт не е точната дума – беше си един истински пърформънс (колкото и да не ми харесва тази чуждица, но в българския вече тя има друг смисъл от представление). Цялостното усещането от музиката и пеенето наистина беше добро ! Имаше и не много хора (може би около 50), което също беше добре. Радвам се че се случи да отида. Дори си купих Groove Euroope на USB flash-ка 🙂

а какво се случи след като се върнахме, ще разкажа друг път, защото не искам да развалям хубавото звучене на този пост.

24-26 октомври 2008

Мислех да не пиша за последния уикенд, поради липса на нещо съществено, но в понеделник вечер, когато на никой не му се излиза, ще взема да драсна/нащракам няколко реда.

В петък вечера бях в петното. Стоях, стоях, пък се прибрах да спя и така добре го направих – цяла събота. Станах към обяд а малко по-късно отново си легнах, ама то времето беше идеално за спане – едно леко мрачно. В събота вечерта плана отново беше за Петното, само където всички си тръгнаха рано-рано (е, Таня и Пухи останаха, но те все пак бяха на работа), а на мен въобще не ми се прибираше. Все пак благодаря на хората, които останаха и дойдоха. Вечерта си беше идеална на стоене до късно – осигуряваше един час повече от смяната на времето. Разбира се аз за смяната се усетих чак на сутринта, когато видях разминване в различните часовници. В неделята, колкото и да ми искаше да се разходя малко из есените Родопи, се наложи да стоя в Пловдив. Първо отидохме да купим един фотоапарат за Софито, а след това цял следобед прехвърляхме разни неща (какви ти разни, направо всичко) от лаптопа на PC-то и след това записвах DVD-та. И така чак до тъмно. А то тъмно вече става мнооогооо рано 🙁 След това изпратих сестра ми на влака, а с нашите отидох в Крумово на димитровден – тип семейно събиране. Като се прибрах догледах The edge of heaven на Fatih Akin, ама така както го гледах на три части, нещо му изгубих връзката и дори малко се разочаровах, в сравнение с Im Juli.

17-19 октомври 2008

След (най-)ужасния петък на работата, когато почти реших да напускам (щом още си го мисля, май трябва да го помисля по-сериозно, но това е друга тема), последва размазващо хубав уикенд. Поне се опитвах да бъде такъв, като изключвах тъпите мисли за работа. Получи се наистина размазващ и беше посветен изцяло на рождени дни. Още в петък вечерта отидохме в Кольо Мариново на вилата на Йонов, за да празнуваме рождения ден на Пухи, който беше в неделя. Съвсем като в приказките – три дена яли, пили и се веселили ! 🙂 Ама наистина добре се забавлявахме – имаше много танци, усмивки, разходки … и всички най-хубави хора 🙂 Само в неделя ми беше малко лошо, но то дори котката беше в подобно положение, след съботната вечер. Естествено не си спомням нищо повече, така че за конкретни моменти вижте на Нашите Снимки, аз няма да разказвам повече.

В неделя, веднага след като се върнах от рождения ден на Пухи, отидох при другата рожденичка – Яна. Там срещнах доста хора, който не очаквах и които не бях виждал отдавна. Стана як купон, танци-манци, аз пък смесих ром и уиски и стана една … както започнах разказа – беше размазващ уикенд !

Couchsurfing срещи

След като повече от два месеца нямах никакви комуникации чрез couchsurfing, сега за няколко дена ми се струпаха сумати контакти. Първо дойде Тамаки. Междувременно един испанец щеше да идва, но не дойде. В сряда вечерта се видях и пихме бири с Francis от Ирландия. В четвъртък за една вечер дойде Daniel, който ми беше първия гостенин от couchsurfing и реших да се видим. Докато го чаках се запознах със Sebastian, който е няколко месеца в Пловдив. Рейса на Daniel от Истанбул до Пловдив пристигна за 12 часа (с 6-часов “престой” на границата). След това почти изведнъж се озовах в медицинските общижития на една маса с три полякини, един италианец, един австралиец, един германец и един македонец. Аз бях единствения българин. Странна работа е този couchsurfing 🙂

Hello, I’m Tamaki from Japan

За първи път видях Тамаки в неделя следобяд. Беше странно. Принципно никога не отварям вратата, когато някой звъни, но този път отидох да отворя. Почти веднага разпознах лицето от снимките, който бях гледал в профила на Тамаки в Couchsurfing. Вече си бяхме разменили около 10 съобщения, в които от неясния английски, с който пишеше, се бяхме разбрали да дойде на следващата сутрин. Въобще не го очаквах тогава, а как е успял да намери нашия звънец (който знае къде живея, може да си представи) си остава и до сега загадка за мен. Представете си Вие да имате просто един (при това не пълен) адрес в Йокохама например и да отидете там (дори нямате и телефон). Аз казах “Таками ?”, а той просто поклати с глава. Казах му да влезе и разбрах, че жената при която е останал предишната вечер тази вечер нямало да я има и се разбрахме да остане у нас. Отидохме само да си вземе багажа от Марина. Тамаки почти се притесни, че няма да остане още една вечер при нея, а явно преди това е казал, че ще го направи. Странно притеснение. Марина се оказа че е нощна смяна същата вечер и всъщност си е най-добре за всички, той да дойде с мен. Само Тамаки нещо стоеше притеснен.

За вечерта с моите приятели бяхме запланували вечеря в ресторанта в Бойково и решихме да вземем Тамаки с нас. Той се запозна с всички от компанията с думите “Hello, I’m Tamaki from Japan” … типично по японски, според мен. В ресторанта комуникацията на английски беше малко трудна и всъщност му поръчахме само супа и газирана вода, но му предложихме да опита от всичко друго на масата. По едно време той тихичко ме попита дали трябва да пазим тишина тук. Не го разбрах, погледнах го учудено, а той каза, че иска да ни попее. Всички се съгласихме и той запя. Изпълни 4-5 песни една след друга, както си стоеше на стола. След това стана и изпълни цяла програма с нещо като танци на една песен за Истанбул (това беше следващата му спирка след Пловдив). Беше много ентусиазиран. За съжаление след това не можа да ни каже за какво се е пеело в песните.

След Бойково се прибрахме у нас. Опитах се да насоча разговора към многото му пътешествия по цял свят, но въпреки, че Тамаки е бил всички континенти (без Антрактида), нещо говорихме само за България. По-късно все пак разгледах (и дори си ги копирах) снимките от текущото му пътешествие. Всички снимки са почти идентични – Тамаки на преден фон и назад гледка къде се намира (поразгледайте в профила му в couchsurfing). Той наистина е бил на всички знайни и незнайни за мен места. Стояхме до доста късно, пихме чай, като дори накрая аз заспах, а той продължи да качва снимки и да си пише с хора от couchsurfing.

В понеделник сутринта аз трябваше да ходя на работа, а на Тамаки обясних как да стигне до центъра и там да разглежда и да снима 🙂 Въпреки, че е за трети път в България, това му беше първото идване в Пловдив. Разбрахме се да се чакаме в 5:30 у нас или в 6:30 на центъра (той дори няма телефон). Аз се прибрах след работа и към 6 без 10 реших, че Тамаки няма да дойде и тръгнах към центъра, но почти пред блока ми го видях как идваше към мен и се върнахме. Беше си взел билет за Истанбул за 22:30 и имахме няколко часа до тогава, през които реших да останем у нас и да го закарам след това до автогарата. Попитах го как му е минал деня и той ми разказа следната историята – както си е правил типичните му снимки, вятъра е бутнал фотоапарата му и се е счупил. След това отишъл в туристическата информация, разказал е случката, попитал от къде може да си купи нов, там са го изпратили до Метро, той отишъл там, в Метро са му казали, че трябва да има карта, и накрая отишъл в някой от съседните техно- магазини и си е купил нов фотоапарат – същия модел, защото вече знае как се работи с него. Покрай цялата история със счупения фотоапарат, явно е забравил да яде, защото беше доста гладен. По време на вечеря ми показа един албум с истински снимки и на хартия изглеждат дори още по-хубави. Оставих го малко на компютъра, а той продължи да качва снимки и искаше да стигне своята хилядна снимка на профила и успя. Той винаги ги качва така както са си от фотоапарата … дори не знам, дали той знае, че могат да се въртят. Междувременно пиеше много чай.

Малко след 21 часа тръгнахме към автогарата. Асансьора нещо не работеше, Тамаки се притесни, не искаше да слезем по стълбите. В крайна сметка го убедих, но като чи ли наистина го беше страх. Стигнахме на автогарата, той си остави голямата раница в стаичката където продаваха билети за Истанбул и помоли жената там да ни снима. Като ми изпрати снимката ще я сложа тук. допълнение ето снимката:

Странен човек е Тамаки. Страх го е да слезе по тъмни стълби, но в същото време се оправя по цял свят и намери къде живея, в страна където всички надписи за него, са сигурно както на нас на японски. В коментарите за него в couchsurfing, може да видите че го сравняват с Форест Гъмп или с катерицата от “Ледена епоха”. А той не добавя никой като приятел, нито оставя коментари за другите в Couchsurfing. Теорията му е, че не обича категоризирането на по-добри и по-малко добри приятели – всички са еднакви за него. Странен човек е Тамаки, и същевременно много добър. Не вярвам, че ще срещна друг като него.

3-5 октомври 2008

С малко закъснение да си запиша какво се случи през уикенда, че не бяха малко неща. Още в петък вечерта се събрахме в Йонов, но без Йонов, за изпращане на Ани. Йонов беше на някакво семейно събиране, но ни остави ключа за квартирата му и ние си изкарахме много добре. Лично аз се чувствах идеално. Стана си доста хубав купон, както се казва 🙂 Имаше много хора … все хубави ! 😉

В събота беше хубав ден ! Слънчев, топъл, горещ ! Ден само като за ръчни нещица 🙂 Беше чуден, само където аз трябваше да отида в панаира, за да прибираме щанда, на фирмата. Така загубих три часа, но през другото време бях там. Накрая по тъмно стана истинско парти. Имаше много танци и аз имам снимки главно от тогава. Този път не снимах много през деня (а и то ме нямаше през основното време между 3 и 6). Изненадата на деня беше Ани, която се появи с една огромна усмивка и каза, че си изпуснала самолета за Германия 🙂 Така че остана още няколко дена.

В събота вечерта, по традиция след Handmade day, бяхме в Петното. Пухи и през новия сезон разцепва с яка музика в събота. И този път беше супер. Уж не стоях да най-късно, но в неделя се събудих (т.е. ме събудиха) чак към 1 след обяд. За разлика от предишния ден беше дъждовно и мрачно. Към 5 часа ме изненада един гостенин от CouchsurfingTamaki, който очаквах на другия ден, но дойде по-рано. Всъщност за Tamaki си струва да отделя отделен пост и може би ще го направя – наистина най-странния гостенин който съм имал и може би който ще имам.

Неделя вечерта беше отредена на ресторанта в Бойково. Една голяма компания от 11 човека отидохме в студеното време, почти когато затваряха, но все пак ни обслужиха. Беше вкусно, както винаги. Не знам какво щяхме да правим, ако бяха затворили точно под носа ни. Много са добри там – във всяко едно отношение !