Мислех да не пиша за последния уикенд, поради липса на нещо съществено, но в понеделник вечер, когато на никой не му се излиза, ще взема да драсна/нащракам няколко реда.

В петък вечера бях в петното. Стоях, стоях, пък се прибрах да спя и така добре го направих – цяла събота. Станах към обяд а малко по-късно отново си легнах, ама то времето беше идеално за спане – едно леко мрачно. В събота вечерта плана отново беше за Петното, само където всички си тръгнаха рано-рано (е, Таня и Пухи останаха, но те все пак бяха на работа), а на мен въобще не ми се прибираше. Все пак благодаря на хората, които останаха и дойдоха. Вечерта си беше идеална на стоене до късно – осигуряваше един час повече от смяната на времето. Разбира се аз за смяната се усетих чак на сутринта, когато видях разминване в различните часовници. В неделята, колкото и да ми искаше да се разходя малко из есените Родопи, се наложи да стоя в Пловдив. Първо отидохме да купим един фотоапарат за Софито, а след това цял следобед прехвърляхме разни неща (какви ти разни, направо всичко) от лаптопа на PC-то и след това записвах DVD-та. И така чак до тъмно. А то тъмно вече става мнооогооо рано 🙁 След това изпратих сестра ми на влака, а с нашите отидох в Крумово на димитровден – тип семейно събиране. Като се прибрах догледах The edge of heaven на Fatih Akin, ама така както го гледах на три части, нещо му изгубих връзката и дори малко се разочаровах, в сравнение с Im Juli.