Обедна почивка в петък. Топло, дори жега, 16 градуса на сред февруари. Спонтанно организирана среща. Бира с приятели в парка. Разходка на тепето. Слънчеви снимки. Усмивки 🙂
Само не можах да хапна хубаво, но пък беше хубаво 🙂
12-14 февруари 2010
В петък вечер бях на концерт на Ревю и Милена в Soho. Почти до последния момент се чудих дали да ходя и накрая отидох. Общо взето беше препълнено. А за какво им трябваше да прожектират филма “Директор на водопад” преди концерта, така и не разбрах. Филма си е хубав, но да си го гледаш в къщи. В шумно заведение и с лошия звук с който си е, никой не го гледаше. Освен това отново (както и на Future Shorts последния път) имаха проблеми с DVD-то 🙂 Голяма част от публиката между песните припяваха песни на Милена и тя на два пъти обясняваше как тази вечер пеят само песни на Ревю. Аз също бях останал с впечатление, че ще има песни и двете “групи”, защото беше обявено като “Милена и Ревю”, а не като “Ревю с Милена”. Накрая дори на Васко му писна и Милена направи на бързо Ха-Ха. Все пак не беше толкова лошо. Песните, които направиха си бяха много добри и аз си се кефих !
В събота отново беше ден за сноуборд. Този път – Чепеларе. Трябва да се редува, а тази година не бях ходил там. След концерта предишната вечер решихме, че ще ходим само за половин ден следобяд. Бях с Дина и Марина (ама не Стрина Марина). Тръгнахме към 10, защото си мислех, че ще са лоши пътищата, но се оказа, че съвсем не е така. Дори на доста места беше изсъхнал и стигнахме за час и половина. Наложи се да почакаме един час до 12:30 когато започва полудневната карта. Все пак добре, че дойдохме малко по-рано, защото вече нямаше места къде да се паркира. Дори една полицейска кола ни отклони към друг паркинг, който също беше препълнен. Времето беше чудесно и се порадвахме на слънцето. Като цяло Чепеларе ми направи много добро впечатление с няколко на пръв поглед дреболийки. Първо вече са въвели нови карти, които си ги държиш в джоба и само минаваш, без да се налага да ги вадиш и пъхаш някъде, което е много удобно, когато си ръкавици и държиш борд. Второ имаше безплатно греяно вино, което беше божественярско – много ароматно и вкусно, както трябва да бъде. Жалко че бях с колата и не си позволих цяла чаша. Третото нещо е свързано с хората от Родопите, които по принцип са си доста гостоприемни. Бях паднал след сблъсък с една сноубордистка по време на едно от спусканията ми и сега леко ми е ожулено лицето. Както каза Дина – все едно съм ял нещо и съм се омазал целия с лютеница 🙂 Когато накрая връщах картите, за да си взема депозита, касиерката като ме видя каза “Контузен сте ! Добре ли сте ?”. Стана ми хубаво, че се интересуват от хората, а не само от клиентите. Знам че това си е до човек, но все пак … Като добавим към тези неща бързия лифт и това, че Чепеларе е най-близко до Пловдив, мисля че пак ще отида. А вече взех да се чувствам по-сигурен на сноуборда. Задобрявам 🙂 За протокола да си запиша какви са цените, че да сравнявам за догодина (за миналата съм пропуснал) – лифт 35 38 лева за цял ден и 25 лева за половин + 6 лева депозит за картата (и в двата случая). Ски под наем видях за 15 лева, докато сноуборда е 25, което ми се вижда малко нечестно.
В неделя закарах баща ми на Трифон Зарезан в Брезово. Още по пътя видях на няколко места празненства покрай лозята, хорà и ритуали. Иначе в Брезово си беше нещо като “фирмено парти” – ядене, пиене и жива музика. Добре че нямаше (много) чалга … или просто си тръгнахме на време 🙂 Аз по едно време си направих фоторазходка из Брезово. Много добре си снимах, като нямаше никакви хора навън. Ще взема да продължа серията “улиците на …” места, където едва ли ще ви хрумне да се разхождате и снимате.
За кражбата на снимки, лицензите и V+O Communication
Напоследък отново ми се случи да видя моя снимка в интернет без да е посочен автора. По-миналата седмица, както си четях avtora.com и попаднах на тази новина, където някак си разпознах, че снимката на Crazy P е моя. Ето оригинала в Нашите Снимки, взета от този албум. Възмутен, че авторски сайт като автора не спазват авторските права, веднага им писах. Дори снимките в Нашите снимки са под creative commons BY-ND лиценз, което означава, че само ако посочат източника всичко, ще е наред. Още на следващия ден, получих отговор, който дори леко ме учуди. Оказа се че цялата новина, заедно със снимката, са я получили като press release от V+O Comunication, без да е оказано от къде е снимката. Освен това съобщението е било изпратено до много получатели ! От avtora.com ми се извиниха и веднага сложиха името ми под снимката, за което съм им много благодарен. Още същия следобед (29 ануари) писах e-mail на V+O communication за обяснение. От тогава до сега – никакъв отговор. И понеже не ми се занимава да ги съдя, поне мога да ги оплюя публично тук !
За хората, които се чудят, защо казвам поредния случай с открадната снимка, само ще припомня най-фрапантния – снимка на Яна на корица на издание. За някои по-малки случаи дори не съм писал.
Между другото сега се сещам и за друг случай свързан с ParkLive (от където е снимката на Crazy P) – как ме наспамиха преди фестивала.
Уикенд в Добринище
Този уикенд бях в Добринище на тиймбилдинг. Всъщност не точно тиймбилнг, а по-скоро колегите от офиса се вдигнахме и отидохме на ски. От фирмата осигуряваха място за спане, лифт карта и екипировка под наем за който иска. Просто нямаше как да пропусна 🙂 Взех си сноуборда и в събота сутринта бях в 8 часа пред офиса, където ни беше срещата. Естествено и този път не се размина с чакането докато се съберем и в крайна сметка излязохме от Пловдив чак към 9. Точно на излизане започнаха да прехвърчат първите снежинки. Постепенно си заваля доста сериозно. Положението по пътищата стана съвсем зимно. Почти на края (някъде след Юндола) дори имах един инцидент, като колата ми поднесе и се завъртях на пътя. За щастие успях да овладея колата и да спра преди да се удари в скалата (от едната страна) или в мантинелата (от другата).
Пристигнахме в Добринище и се настанихме в къщата за гости “Таня”. Условията са си съвсем ОК. Това, което ми направи впечатление беше огромната баня за всяка стая. Наистина имам чувството, че банята беше по-голяма от стаята. Беше станало вече следобяд и нямаше за кога да караме в събота, така че се отдадох на снимки из Добринище. С част от колегите (на практика само колежки 🙂 ) си направихме хубава разходка със снежни човеци, снежни топки, снежни ангелчета … и много снимки. Вечерта в къщата си имахме цялата кухня само за нас и си наготвихме вкусни неща. Имаше печка с дърва (не точно камина), която топлеше много добре.
В неделя сутринта уж всички бяхме надъхани да станем рано и да ходим да караме, но отново имаше все някой да се мотка. Тръгнахме чааак към 10 часа. Пътят до хижа Гоце Делчев се оказа дори по-дълъг от колкото си спомнях. Аз си мислех че е 3-4 km, а то е поне 10. Освен това беше хубаво замръзнал снега и по едно време нямаше накъде и се наложи да слагаме вериги. Това допълнително ни забави и стигнахме на пистата в 11. С Марина (колежката с другия сноуборд) веднага отидохме на лифта и оставихме другите да чакат на ски гардероба. Иначе на Добринище цените все още са така ниски – 20 лева карта за лифта и 15 за ски или сноуборд под наем. По-късно видях, че някои от колегите са си взели и ски учител за 15 лева за час.
Пистата на Безбог ми дойде тамън. Не знам аз ли задобрявам или снега беше перфектен или нещо друго, но се спусках много добре. Срещнах Цецката, с който се обединихме над мнението, че това ни е най-якото каране въобще. Толкова ми се караше, че дори пропуснах обяда, защото не ми се губеше време. Накарах се до последно докато спрат лифта. Само едно време ми се случи нещо малко кофти като ми се откачи единия автомат на сноуборда и добре че покрай мина един, който имаше отвертка и си го сложих отново. Трябва и аз да си взема такъв малък комплект – оказа се полезно нещо. Със Стрина-Марина се видяхме чак след края на карането, въпреки че и те през цялото време бяха там.
Тръгнахме от Добринище чак към 18 часа. Надявах се пътищата да са разчистени, но не беше така. Освен това продължаваше да вали сняг. Беше доста трудно шофиране. Постоянно се хлъзгаше. Общо взето от Юндола до Белово (~25km) съм карал само на втора скорост. За капак на всичко една от другите коли се завъртя и изхвърча в канавката по пътя Пазарджик-Пловдив. За щастие точно там нямаше дървета и никой не пострада. Само се наложи да издърпам колата от преспата сняг. Прибрах се чак към 11 вечерта доста изморен и имах само сили да хапна малко, изкъпах се и заспах.
Като цяло много съм доволен от уикенда, особено от карането на сноуборд. Ако не бяха случките по пътя, заради “сложната зимна обстановка” всичко щеше да е перфектно. Днес сутринта дори като видях колко сняг има около колата ми, просто я зарязах и си взех рейса. Малко почивка след двата дена каране в сняг.
За европейската здравна карта
Напоследък много се говори за европейската здравноосигурителна карта. Дори казват, че след 1-ви април нямало да те пускат да минеш граница без нея, което според не може да стане, защото ти ограничават една от основните свободи. Все пак аз като гражданин на европейския съюз, който от време на време се възползва от правото си на свободно пътуване из ЕС, реших да си извадя такава. Поне да си гарантирам спешната и неотложна медицинска помощ в съюза (европейския такъв, а не другия). Порових из нет-а и попаднах на този .doc файл с адреси, където се издава картата. Попаднах и на сайта ezok.bg, където също има списък. Веднага ми направи впечатление, че адресите за Пловдив са различни. Не знам защо реших, че адреса в .doc файла (ул. Едисон №1) е по-актуален и вчера в обедната почивка зададох адреса в GPS-а. Когато отидох на мястото се оказа, че там в момента представлява една строителна площадка, където строят нова кооперация. А ся, де ?!? Добре че си бях взел GPS-а и горе долу помнех името на другата улица. Намерих другия адрес (ул. Днепър №22), който се оказа доста близо. Не помнех номера, но след като отидох на улицата (по-точно казано уличката) веднага познах мястото по … опашката от хора ! Беше малко след 13 часа, т.е. след обедната им почивка и се бяха натрупали доста хора. Почти веднага се отказах да чакам и днес отидох отново. Този път след 14 часа и опашката беше доста по-малка. За сметка на това вървеше бавно 😛 Вътре в едно помещение 4х4 метра имаше 3 изнервени и придаващи си важност лелички, които обслужваха всички хора. Гадна и напрегната обстановка. Казах си че няма да се ядосвам – взех си едно заявление и започнах да го попълвам на един стилаж, който беше единственото възможно място за това. Общо взето трябва да внимавате, защото се попълват имената фамилия, име и презиме, както са по лична карта и освен това не трябва предварително да се подписвате на жълтото поле подпис, а трябва да го направите пред служителя, който Ви приема формуляра. Иначе (както се случи на мен) си взимате нов формуляр за още 12 стотинки и попълвате наново. Сега ми остава да чакам до края на месеца и евентуално да ми е готова картата. Като при получаване също трябва да чакате на същата опашка. Днес имаше и хора за получаване, на които им казаха това.
Като цяло основното нещо на поста е – адреса за подаване на заявление за европейска здравносоигурителна карта в Пловдив е ул. Днепър №22 !
От четвъртък до неделя
Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:
четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.
В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.
събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.
в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !
В неделя на Бойково
Уж в предишния пост обявих, че днес ми е ден за почивка, но въпреки това следобяд/вечерта отидохме в Бойково. Дори си направихме разходка из селото преди традиционното ядене в кръчмата. Имаше навалял много хубав сняг и само ме е яд, че не хванахме малко по-светло време да станат още по-хубави снимки.
Й-е-е най-сетне
Вчера най-сетне и аз открих сноуборд сезона. С Димитър отидохме на Пампорово. За първи път си пробвах новата екипировка – борда, обувките, автоматите … макар че честно казано откритието на деня ми беше маската. Да си призная за първи път карах с маска и както би се изразила една приятелка фотографка – рязко вдига цветната температура ! Деня беше мрачен и мъглив в по-високите части, но с маската всичко изглеждаше цветно, светло и жизнерадостно. Много добра работа свърши и шапката от Таня, която става на маска за лицето (всъщност на кое точно се казва “маска” ?). Особено към края на деня застудя доста. И добре че Димитър настоя да отидем за половин ден. В началото малко се възпротивих, но сега не знам как бих издържал от сутринта. Аз сега съм целия схванат и имам мускулна треска навсякъде. Но е сладка болка 🙂 Много съм доволен от вчера. На Пампорово нямаше много хора и се караше бързо, без никакво чакане по лифтовете. Ама то как и да има при тези цени – тази година вече няма намаление през уикенда и лифт картата е 50 лева за цял ден и 37 за половин ! Следващия път ще обмисля и въпроса с парите. Този път ме гонеше предимно ентусиазма да си пробвам екипировката където и да е. Снощи вечерта, след като се прибрах, така се размазах, че дори нямах сили да напиша това. Днес е ден за почивка.
Похвала за Амазон
От английския амазон явно са решили да се реваншират за предишния ми опит с тях, когато чаках една поръчка повече от месец. Вчера една позната ме помоли да й поръчам една книга и аз го направих. Преди малко си видях лога – в 15:06 съм и казал “готово”, което беше точно след като натиснах последния submit. В e-mail, който получих почти веднага пишеше, че най-вероятно ще я изпратят на 13-ти (т.е. следващия ден) и ще пристигне за 3-10 работни дни. За моя изненада обаче по-късно вечерта получих втори e-mail, че пратката вече е изпратена – казах си “ехее, супер”. Още по-изненадващото беше, че пишеше дата за доставяне – 13-ти януари. Казах си: “ей тук вече се объркахте 🙂 “. Обаче на сутринта, като станах, погледнах проследяващата информация и видях, че книгата беше пропътувала вече – Глазгоу, Единбург, летище East Midlands, Кьолн и вече беше в Хърватия. Бре, тези ще вземат да си спазят обещанието ! По-късно от работа влезнах в сайта и видях, че пратката вече беше в София. В 15 часа баща ми се обади от вкъщи да ми каже, че е пристигнала. Това прави по-малко от 24 часа от момента на поръчката ! Тези от UPS, просто избиха рибата ! Браво !
Момчиловци и обсерваторията на Рожен
Вчера си направихме една хубава разходка в Родопите с Таня и Спасчо. Другите или им се спеше или имаха друга работа, но аз си бях казал – който се навие да идва, който не – другия път. На мен ми се ходеше малко в планината, още повече че времето беше прекрасно. Аз си бях харесал едно място, което е достатъчно в планината, и на което не бях ходил, а именно – Момчиловци. Бях чувал от няколко човека за това планинско село, и като отидох не се разочаровах. Момчиловци е разположено на един доста стръмен склон и има чудесна гледка. Селото е доста по-голямо от колкото очаквах и продължават да се строят нови къщи/сгради.
Името на селото, до колкото разбрах от един надпис пред сградата на музея, идва от Момчил юнак – владетел и закрилник на родопчани от XIV век. В наши дни селото е доста добре поддържано от самите му жители. Навсякъде има надписи, чешми, табели, скулптури … или нещо друго дребно (като например часовника/термометър на кметството), изградени със средства на хората от <еди-кой-си> набор. Всичко това, заедно с природата наоколо придава много приятен облик на селото. Въпреки всички запазени традиции, има и доста модерни тенденции, като например в местната механа Момчиловци имаше wi-fi интернет.
Обиколихме общо взето цялото Момчиловци, което на места е доста стръмно, особено ако искате да минете по краткия път 🙂 След като се наядохме в споменатата механа, решихме да не се прибираме директно в Пловдив а да отидем на още няколко места из Родопите.
Първо отидохме на връх Рожен, където е националната астрономическа обсерватория. Аз не бях ходил там и от близо купола със телескопа наистина е много голям !
За съжаление не можахме да влезем вътре. Бяхме закъснели – зимно време работи до 16 часа и освен това искат групи от минимум 6 човека (поне така пише на бележка залепена на вратата). Поне разгледахме снимките в коридора, както и наоколо около купола.
Когато решихме да си тръгваме дори започна да вали леко сняг. Аз дори съм се зарадвал, без да се усетя, но все пак от доста време вече чакам да станат нормални условия за каране на сноуборд. Иначе по пътя ни заваля дъжд и ние тотално се отказахме да посещаваме други места. Мислехме за Зорница и/или Косово, но зимните дни са толкова къси 🙁 Все пак и това не беше малко за този януарски ден.
Всички снимки може да разгледате тук.