Днес си свърших на бързо работата и след обяд реших, че навън времето е твърде хубаво да се стои в офиса. И без това напоследък почти всяка вечер си доработвам, заслужавам един свободен полуден. Реших да свърша нещо за което от известно време се каня – да отида до завода в Чепеларе, да видя дали ще си харесам сноуборд. Магито веднага се съгласи да ме придружи и аз веднага се прибрах в къщи, оставих колелото, взех колата и половин час след обаждането вече бях пред тях. Тя дори се нави да шофира. Така аз на отиване и на връщане дори бях просто пътник в Астралката. Не е лошо да те возят 🙂

Отидохме в Чепеларе и първото, което направихме е да отидем във фирмения магазин на Орион (или както там се казва завода за ски). Там, за мое щастие, все още имаше сезонно намаление от 20% за ски и сноубордове. Леличката, която продава се оказа много любезна. Явно нямаше много работа и започна да ни обяснява всичко. Дори като не можах да си избера дизайн, ни заведе в склада, за което трябваше да се мине през (почти) целия завод и успяхме да го разгледаме и от вътре (а режима на пропуск не е за подценяване). В склада разгледах всички налични сноуборди, но наистина тези които бяха за износ и не ги продават са по-хубави, поне като дизайн. А и като за мен, по-дълга дъска, нямаше голям избор. Все пак шарката не е най-важното, и просто си харесах една. За качество – според мен всички, които ги правят в Чепеларе са еднакви. Освен това ми е първа дъска и си е ОК. Пък и цената ме уреждаше, така че си взех 🙂

За финал на разходката ни, се излегнахме на полянка под скриващото се вече слънце. Всъщност излягане не е много правилно, защото полянката беше с около 50-градусов наклон 😉