Вчера си направихме една хубава разходка в Родопите с Таня и Спасчо. Другите или им се спеше или имаха друга работа, но аз си бях казал – който се навие да идва, който не – другия път. На мен ми се ходеше малко в планината, още повече че времето беше прекрасно. Аз си бях харесал едно място, което е достатъчно в планината, и на което не бях ходил, а именно – Момчиловци. Бях чувал от няколко човека за това планинско село, и като отидох не се разочаровах. Момчиловци е разположено на един доста стръмен склон и има чудесна гледка. Селото е доста по-голямо от колкото очаквах и продължават да се строят нови къщи/сгради.

Името на селото, до колкото разбрах от един надпис пред сградата на музея, идва от Момчил юнак – владетел и закрилник на родопчани от XIV век. В наши дни селото е доста добре поддържано от самите му жители. Навсякъде има надписи, чешми, табели, скулптури … или нещо друго дребно (като например часовника/термометър на кметството), изградени със средства на хората от <еди-кой-си> набор. Всичко това, заедно с природата наоколо придава много приятен облик на селото. Въпреки всички запазени традиции, има и доста модерни тенденции, като например в местната механа Момчиловци имаше wi-fi интернет.

Обиколихме общо взето цялото Момчиловци, което на места е доста стръмно, особено ако искате да минете по краткия път 🙂 След като се наядохме в споменатата механа, решихме да не се прибираме директно в Пловдив а да отидем на още няколко места из Родопите.

Първо отидохме на връх Рожен, където е националната астрономическа обсерватория. Аз не бях ходил там и от близо купола със телескопа наистина е много голям !

За съжаление не можахме да влезем вътре. Бяхме закъснели – зимно време работи до 16 часа и освен това искат групи от минимум 6 човека (поне така пише на бележка залепена на вратата). Поне разгледахме снимките в коридора, както и наоколо около купола.

Когато решихме да си тръгваме дори започна да вали леко сняг. Аз дори съм се зарадвал, без да се усетя, но все пак от доста време вече чакам да станат нормални условия за каране на сноуборд. Иначе по пътя ни заваля дъжд и ние тотално се отказахме да посещаваме други места. Мислехме за Зорница и/или Косово, но зимните дни са толкова къси 🙁 Все пак и това не беше малко за този януарски ден.

Всички снимки може да разгледате тук.