16-18 септември

Скоро не съм писал тук, но и нямам настроение за това. Все пак изминалия уикенд се случиха няколко неща, които си струва да запиша. Още в петък вечерта започнах с метъл концерт в Пъзела. Спастнята свириха по случай рождения ден на S!ckFlag и решихме да отидем. Първи бяха Delate, които само няколко седмици преди това гледах в Стрелча. След това се изкефих на Unhumanity, и в крайна сметка това ми стигна и не останах да видя рождениците. Вечерта завърших в Петното, която му беше първата за новия сезон 🙂 Легендарния DJ Soupdragon, разбира се откри първата вечер.

Събота беше нощта на музеите и галериите, но през деня аз имах намерението да отида до Гребния канал, за да видя европейското първенство по гребане, но когато стигнах, всичко вече беше свършило за деня. В крайна сметка отидох във Водолаза на бира и цаца 🙂 Вечерта в Нощта си знаех, че ще е препълнено с хора, затова просто отидох на Античния театър на концерта на Максим Ешкенази (част от Fortisimo Fest)и много се радвам че това беше единственото събитие, което посетих. Концерта беше много добър. След това минах за малко през ArtNewsCafe и в крайна сметка завърших на Конюшните на царя, където тази вечер Легендарния закриваше летните сцени.

В неделя отново направих опит да стигна на време за европейското по гребане, но отново неуспешно. Видях се с Carolin от Лайпциг, защото нямаше как да се видим предишната вечер. И докато стигна до гребната вече всичко прибираха. Поне се организирахме и отидохме в Бойково на кръчмата.

Все по-известен :)

Пътеписа ми за Инеада се радва на учудващ и за мен интерес. След като се появи в patepis.com, сега са го препечатали и в webcafe.bg . А аз дори не смятам че това е един от добрите ми пътеписи. Няма снимки и го писах на бързо между две пътувания. Имах идея да го преработвам, но така и не се случи.

Българска фонетична клавиатура за Garmin nuvi 37xx

След като вчера се сдобих с нов GPS Garmin nüvi 3760t установих че няма клавиатурна подредба за фонетична българска клавиатура. Въпреки че има избор, той се свежда само до стандартна (БДС) и азбучна (АБВГД). Обнових до най-новата версия на firmware-а, но и това не помогна. Учуди ме че и никъде из Интернет не намерих това, което търся. Така притиснат от неволята реших сам да си го направя. За щастие файловете в Keyboards директорията на Garmin-а се оказаха хубави текстови xml-и, които се редактират чудесно с обикновен текстов редактор. Трябваше ми малко време докато схвана синтаксиса, като първо тръгнах просто да добавя нова клавиатура, но явно nuvi-то не поддържа повече от две клавиатури групи за език (една „querty“ и една „alpha“). Затова просто презаписах грубо БДС-то и готово ! За който желае ето модифицирания от мен файл за фонетична подредба – bg_BG.kbd . Просто презапишете файла със същото име в /Keyboards директорията и готово (разбира се първо си направете backup на оригиналния ! за всеки случай). Файла би трябвало да свърши работа за всички GPS-и от серията garmin 3700, но аз съм го тествал само на 3760.
По-късно видях, че могат да се правят няколко вариации на клавиатура в една група, т.е. идеята ми за едновременна поддръжка на БДС и фонетична подредба все пак мисля, че е осъществима. Ако го направя, ще редактирам този пост в бъдеще.

Допълнение 3 сеп 2011 – направих вариант вариант с фонетична и БДС подредби едновременно. Превключват се със нов бутон БДС/ФОН . Освен това малко преподредих клавишите да приличат повече на компютърна клавиатура. Ето новия файл – bg_BG.kbd. Стария вариант (без БДС подредба) може да свалите от тук. Забележка:  случи ми се nuvi-то да презапише новия файл с оригиналния, затова сега си го направих само за четене (read-only) и от тогава не съм имал проблем.

Нов GPS

От както Софито и Жоро си взеха кола, само ме подпитват няма да си взимаш нов GPS ? 🙂 Аз по принцип съм си много доволен от моето nüvi 300, което вече е доста старичко, но с нови карти си върши идеална работа. Само където вече започна да не поддържа големите карти (като на Европа например). С други думи вече се оглеждах за наследник на автомобилния ми навигатор. Разбира се логичния ми избор беше отново Garmin. Миналата седмица се загледах в една от сериите им, която ми направи голямо впечатление още при първото им представяне в Engadget. Именно уникалния дизайн на 37xx серията. Така миналата седмица изчетох доста ревюта, доста видеа … и междувременно видях че в amazon.co.uk е на промоция с над 30% отстъпка (няколко дена по-късно разбра и защо е промоцията – garmin представиха новите си серии навигатори). Всъщност миналата седмица да се чете по-миналата … та по-миналия петък си поръчах един Garmin nüvi 3760t.

Още в петък е пристигнал, но чак днес отидох да си го взема от пощата (така и не разбрах защо не ми го докараха до вратата, но явно за толкова съм си платил). Първото ми впечатление, както и на много други, е че по-скоро прилича на модерен смартфон, отколкото на GPS. С един голям дисплей (4,3″), хубава резолюция (800×480 px) и пълен със сумати екстри (като Lane assist, Junction view, ecoRoute, trafficTrends, Bluetooth …) . И въпреки това без нищо излишно – точно на това се кефя на garmin-ите че са си само GPS и нищо повече. Току що разбрах, че вече са „оправили“ досадната подробност, че файловете с имената на картите трябва да бъдат точно определени, т.е. вече мога да си слагам толкова карти, колкото мога да побера. 🙂 Единствената забележка по спецификацията е че живота на батерията е „до 4 часа“ (т.е. на практика очаквам доста по-малко) 🙁 Все пак nüvi серията е предвидена основно за използване в автомобил. Въпреки, че 3760 поддържа картите от серията cityXplorer, които са за пешеходци и навигира използвайки обществен транспорт.

Като цяло да ми е честито и дано ме води до много нови места безаварийно !

Нищо подобно 2

Изпълних си заканата за три последователни фестивални уикенда. Къде за повече, къде за по-малко но бях и на трите места – Бургас (за Spirit of Burgas), язовир Голям Беглик (за Беглика фест) и сега в Стрелча (за Нищо подобно фест). Миналата година, първото издание на Нищо Подобно Фест беше едно незабравимо преживяване, и не исках да пропусна тазгодишното. Този път бяхме по-малка група, но то и като цяло събитието беше видимо по-слабо посетено. Миналата година из целия град се усещаше, че е пълно с гости, докато сега всичко беше много по-спокойно. Това обаче не попречи фестивала да бъде не по-малко силен от миналата година. Ние поне много се забавлявахме. Седнахме на килимче близо до тъч линията и се събрахме с компанията на Спастнята.

Откриването започна почти на време в 19:30. Веднага след това започна много приятен сет на Revivalist Echoes. Много добро начало. Веднага след тях на сцената излязоха асеновградчаните от Plastic Bo.


Честно казано те ми бяха едни от малкото познати ми имена и знаех какво да очаквам. Представиха се много добре и фестивала започна с пълна сила. Започнаха вече да идват и повечко хора, но както казах, като цяло не бяха много.
Следващите бяха рапърите от Bezizhodica, който от самото начало ни показаха какво могат и не се спряха до края на изпълнението си. Много ни харесаха.

Следващи бяха Delate – групата, която най-много ни хареса. Някакъв тежък hardcore, но много добре се представиха. Отгоре на всичко са пловдичани, а не ги знаех. Понякога така се случва, но и затова са фестивалите – да си намираш по някоя готина банда.

Следващата група Mazut по описание в програмата ми се струваше, че ще ми допаднат, но нещо не се получи така. Много много не ги слушах.

Групата, която трябваше да закрие частта от фестивала с изпълнения на живо беше Da Small Tragoediaz, които обаче имаха някакъв проблем и излязоха без основния си вокалист. Въпреки подкрепата от останалите групи от фестивала, някак си не успяха да се представят като „хедлайнер“ и да ни довършат след като предишните банди така ни вдигнаха настроението. Някак си очаквах повече от тях.

Нощната DJ програма тази година нещо не ми допадна. Уж trance и progressive, но нещо ми се стори доста еднообразно. Може пък и вече алкохола да ни беше дошъл в повече и в крайна сметка си разпънахме палатките и малко след това си легнахме. Не можахме да хванем сенчесто място в къмпинга и сутринта още към 8 се наложи да станем, защото слънцето нагорещи палатката. За сметка на това след обяд се наспах на полянката около минералния басейн 🙂

Като цяло се получи отново чудесен фестивал, незаслужено слабо посетен. Идеята и мястото много ми харесват, затова догодина пак ще съм там с удоволствие !

Беглика и Широка поляна

Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.

С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.

В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.

В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.

Маслен нос – една година по-късно

Неделята след Spirit of Burgas си я бях отделил за почивка на някой плаж. Много се радвам че Ели се нави и дори тя самата предложи да отидем на Маслен Нос. А плажа на Маслен Нос го считам за моето откритие на миналата година по време на пътешествието ни из южното черноморие. Така (почти) точно една година по-късно отново бях на това слабо известно, но много приятно място.

Изцяло мидения плаж с кристалната вода отново ни накара да забравим всичко и да му се отдадем за няколко часа. Идеално място за плуване и гмуркане е. Барът със студена бира и морски деликатеси само допълва прекрасната обстановка. Все още има малко хора, което си е голям плюс за мен. Основно чужденци туристи, които ги карат от Приморско.

Единствения проблем (или може би е предимство) е лошия черен път до там. След като се чудих точно от къде започваше и реших да попитам едни хора, които товареха екипировка за гмуркане, човека ми обясни и само добави: „ти с каква кола си ? пътя е забавен ! особено след дъжда.“ (да, каза точно „забавен“ 🙂 ). Астралката все пак успя да го мине. Иначе препоръчвам и разбирам всички, които идват до плажа с лодка.

А самия нос Маслен Нос си струва да се разгледа и от другата страна (не само от страната на плажа) заради ето такива гледки:

Да не отварям нова тема в блога – след Маслен Нос посетихме и резервата за водни лилии Ропотамо. Общо взето представлява едно блато, в което видяхме само една цъфнала лилия и то доста от далече. Има направена дървена пътека, но тя е съвсем не е близо до плантациите с водните лилии. Разглеждате основно водни костенурки, жаби и тръстики. Интересно е, но не е нещо впечатляващо. Пътеката е доста кратка, а ви взимат и по 2 лева за вход.

Духът на Бургас 2011

Тази година малко ми кипна всичко и си казах „майната му, отивам на фестивал“. Програмата на втория ден на Spirit of Burgas ме впечатли достатъчно, че да тръгна сам от Пловдив. На място естествено се видях с много хора. В четвъртък след 18 часа в последния момент си купих един билет от Music Center-а и в събота сутринта запалих Астралката към Бургас. За мое искрено учудване не срещнах нито един стопаджия и така пътувах сам.

Фестивалната вечер започна с P.I.F., които обаче а изслушах от тераската в Морската градина, докато чаках да се съберем. Звучаха добре и хората, които са ги гледали са доволни. Първата група, която реално гледах бяха La Muchedumbre На Тъмно сцената, които Гурко ми ги препоръча. Бяха нещо като ska и звучаха весело, но не мога да кажа че ме впечатлиха особено. Може би трябва да им обърна отново внимание. А и сега ги слушах само малко докато от основната сцена не се чу, че започват Skunk.

Концерта на Skunk Anansie беше невероятен. Според мен най-добрия на фестивала. Всички от групата се раздадоха напълно и дори им личеше че се кефят. Skin на няколко пъти минаваше по цялата сцена и слизаше до публиката, като на края просто тръгна да ходи върху морето от ръце. Беше невероятно. Почти на самия край на концерта пък просто влезе между хората и накара всички да клекнат. След като всички се наведоха и замлъкнаха, последва кулминацията на едновременно избухване на цялата тълпа. Както казах – невероятен концерт !

Веднага след Skunk Anansie отидох на Jack Daniel’s сцената, където започваха моите любимци от Kultur Shock. И този път бяха страшни ! Аз си мислех да ги изгледам и да се върна да видя Moby, но не стана точно така. Нито Kultur Shock искаха да свършат последния си концерт от турнето, нито ние (публиката) ги оставяхме да го направят. След като си тръгнаха последва бис, но и след него не спираха виковете „Култур Шок“, след това Джино каза просто „добре, заслужихте си го !“ и направиха още 3-4 песни и импровизации. Беше едно безкрайно и приятно изживяване ! Парис (любимата ми жена от групата) отново беше страхотна. Останалите също, разбира се. Цялата група винаги се раздава напълно.

Kultur Shock направиха един двучасов концерт и когато най-накрая свършиха и реших все пак да отида до главната сцена да видя Moby, хванах само песен и половина. Като аз разбира се бях на съвсем друга вълна. Като все пак усещането беше на неповторим концерт. Коментарите след това също бяха много положителни. Според Moby пред него имаше 40 000 човека и всички скачаха и пяха като един. Едно неописуемо преживяване да си част от тази тълпа.

Реших да посетя изпълнението на The Pomorians, като дори си мислех, че съм ги изпуснал. Отидох на На Тъмно сцената, където с радоста установих, че още не са. Обаче това, което видях леко ме разочарова – Янко беше толкова пиян, че почти не можеше да говори. От него разбира се винаги го очаквам това, но този път беше много повече. Свиреше със скъсана струна на бузукито, а смяната на китарата му отне сигурно 10 минути. Това чак леко ме подразни.

Някъде по време на изпълнението на The Pomorians установих, че вече е след 2 часа през нощта, а аз съм изпил само една бира в 22 часа по време на La Muchedumbre, като през цялото това време не съм се спрял. Реших че е време за почивка и се излегнаха на хамаците на Мастика Пещера с биричка в ръка. Малко след това отидох до шатрата на цирк Кумбо, където се прожектираха неми филми с Чарли Чаплин. Беше забавно и релаксиращо.

Минах за последно през главната сцена където вече бяха започнали хората от HMSU. Беше готино не е моята музика. Иначе хората се кефиха. Единствено на сцената На Тъмно продължаваха някакви бг реге-та (Zionilionz Reggae Experience според програмката която имам), които горе-долу ставаха. Аз си мислех че минали години имаше концерти до по-късно ?!?

Някъде към 4:30 си тръгнах от единствената ми фестивална вечер и отидох да подремна в колата. Бях толкова доволен и изморен, че дори спах много добре. Много добре се получи този Spirit of Burgas. Поздравления за организаторите !

Мастър карта

Въпреки че принципно съм голям противник на „цивилизационните“ приумици от вчера си имам втора кредитна карта. Първата си я извадих малко преди евро пътешествието ми през април 2009-та пак с идеята че може да ми потрябва в „белите“ държави. Честно казано почти не беше така. Освен това сега ще използвам момента да се оплача от обслужването на ДСК – винаги е било бавно, с пренебрежение и без усмивка. Първоначално дори имах проблеми с приемането на картата ми в Италия и Хърватия, което я обезсмисли. Доста време нямах никакво on-line отчитане докато не пуснаха DSK Direct и за кредитни карти – до тогава само чаках месечното известие по пощата, която я дойде, я не. Както казах основната дума при ДСК е *бавно*. Новата ми MasterCard е от Първа Инвестиционна Банка, които ги ползвам вече доста години и съм доста по-доволен (не че и те нямат проблеми). Преди около 2 седмици ме изненадаха че имам одобрена карта с приличен лимит, като дори не се налага да кандидатствам и да доказвам някакви доходи, каквито на документи почти нямам. Навих се след като е без такса за първата година, а старата ми VISA е валидна до април догодина и до тогава мисля да оставя само едната. Принципно използвам карта само за online пазаруване, като така смятам да остане и за напред, но е някак по-спокойно като знаеш че може да разчиташ на някакви пари при спешни случаи. Сега остава да видя коя банка ще ме спечели в дългосрочен план. Някой да има някакви препоръки/забележки ?

Така като цяло влязох на дълбоко в Системата с две кредитни карти и мога като в стария виц да си плащам Visa задълженията с MasterCard и обратното 🙂