Напоследък уж ми се случват разни неща, но все нещо недостига, за да пиша  него в блога. Затова ето от всичко по малко 🙂 Последния уикенд .. хмм .. в петък вечерта си направихме един купон в Таня и Пухи … Динчето си дойде в Пловдив и празнувахме да й е живо и здраво името 🙂 Освен това събирането беше от типа “всеки да донесе нещо, че няма нищо” и стана много яко ! Откарах до доста рано, но все пак следващата събота ми беше първата от мнооого време, я която можех да спя колкото си искам. и го направих – чак до обяд.

В събота следобяд, заедно със Янко, имахме среща с Мурат, с който се запознахме на панаира в Истанбул (той и фирмата в която работи, бяха на съседния щанд). Та сега Мурат и братовчет му Асан бяха в Пловдив и целия ми ден мина с тях да ги развеждам из града. Честно казано го приех все едно са ми дошли гости от couchsurfing. Качихме ги на Альоша (да видят града), намерихме им хотел, разведох ги из стария град, центъра, бяхме на обяд, на кафе, на бира, на вечеря, а накрая дори и в Петното 😉 Дано да им хареса. За Петното не съм сигурен, но останалото май да. (забележка към мен: през деня се видях с Дафо – това май е знак да му се обадя по един друг въпрос ! 🙁 ). Най-интересната случка с Мурат, който е свикнал с размерите на Истанбул, и по едно време съвсем нормално ме попита: “колко жители е Пловдив ? има ли 2 милиона ?”. Иначе споменах Петното … дааа мнгоо добре се получи тази събота. Браво, Пухи ! Яна, не трябваше да си тръгваш. Стоях докато свърши бирата 🙂

В неделя отново спах до ранния следобед. Колко е хубаво да няма никой и нищо, което да те буди. Цял ден нямах интернет, което малко ми помогна да уча, но не много 🙂 Вечерта само ми се обадиха и веднага хукнах към Найлона, където имаше прожекция на един стар италиански филм – Amici miei. Доста забавен филм, всички добре се посмяхме. Има добри попадения. След филма – още по една биричка и хайде в къщи.

В понеделник отново на работа. Следобеда бях до София да подреждам щанда на Булконтролата. Когато се прибрах вечерта все още нямаше интернет (т.е. имаше но с много голям процент drop на пакетите). Естествено след 19 часа от поддръжката въобще не отговаряха. Теглих им една и отидох в Йонов където уважихме традицията в понеделник с една ракия и салата 🙂 Днес сутринта чак им се обадих на доставчика ми и сега като гледам са си оправили проблема и мога да напиша всичко това, което стана доста по-дълго от колкото го предвиждах.

Ай лека нощ 🙂

Преди години (разбирайте края на техникума и началото в университета) се занимавах доста с компютри, Линукс, мрежи, програмиране … все за удоволствие. По същото време учих електроника. Сега се занимавам с електроника (дори професионално) , а в същото време уча (като магистратура) за мрежи, програмиране, софтуерни технологии. Напоследък се зачудих защо така нещата нещо ми се разминаха във времето ? Дори нещата които ми говорят на лекции понякога ми се струват смешни (няма да давам примери). Аз ли знам повече ? Не. Наистина ли сам човек може да научи повече ? Да ходя ли на лекции ? Едно е сигурно – не трябва да се спира да се учи. Последния път като бях на лекции изчетох сумати страници в уикипедия. Нямаше нищо общо с лекцията, но пак си е знание. Напоследък отново се занимавам с STK1000 (след като успях да го прецакам и наскоро да го оправя), където май ми се срещат двете страсти – Линукс и електрониката. Компилирам разни неща, конфигурирам други … естествено не се получават (веднага), но е интересно. Дори си го взех в къщи. А иначе работа колкото искаш …

А навън вече е почти пролет ! Едно слънчево, топло, усмихнато 🙂 Какво му трябва на човек 🙂

скоба (19 споделени любови, според тази дискусия в блога на Пухи и теорията на Бегбеде, че любовта трае три години) затварям скобата

… а и вече се чудим кога ще става отново за палатки …

От много време, да не кажа за първи път, съм толкова доволен, че дойде петък 17 часа. Тази двуседмична седмица (само с един ден почивка) с толкова натоварващи задачи и неприятни ситуации най-сетне приключи !

Сега се надявам тази вечер концерт на Остава в Петното, а утре и другиден да успея да се измъкна някъде извън града 🙂

Весел уикенд на всички 🙂

Ужасен, ужасен ден … от сутринта тръгна така и до сега … добре че само в работно отношение …

Не стига проблемите днес, ами вчера бях в София и утре пак ще ходя по работа … искам поне малко почивка … планина … спокойствие …

Всичко започна съвсем нормално, като в понеделник ми казаха, че във вторник сутринта заминавам на командировка до няколко ВЕЦ-а за редовните профилактики. Принципно го очаквах, но не и че ще ми кажат единия ден за следващия. Освен това си мислех, че ще ходя само до близките ВЕЦ-ове около Кричим. Така във вторник сутринта тръгнах съвсем неподготвен на четиридневна командировка. Минахме двете Въчи и Орфей и междувременно Бай’ Янко ми каза, че вечерта ще се спи в Девин. Аз дори нямах допълнителни дрехи (освен работните). Разбира се много не ми пукаше и се отдадох на пътешествието. Вечерта успях добре да разгледам Девин. Във сряда оправихме ВЕЦ Девин и ВЕЦ Тешел и имаше някаква идея да ходим да спим на Шиrока поляна, но се забавихме и за втори път отидох в хотел Ягодина в едноименното село. Там пак да кажа, че е много хубаво – и хотелчето и природата. От липса на дрехи дори ми се наложи да си пера чорапите вечерта, за да мога сутринта да ги слагам отново 😛 Все пак в четвъртък поне минахме през Доспат и Широка поляна на път за ВЕЦ Батак и направих малко снимки 🙂 Там не бях ходил до сега и е неописуемо красиво – скоро ще се ходи там на спокойно 🙂

В четвъртък вечерта трябваше да спим в Кричим, но аз реших да се прибера за малко до Пловдив и да се преоблека 🙂 Хванах си рейса и за няколко часа се  прибрах. Сутринта станах в 5:30 и 6:15 отново хванах рейса за Кричим за да приключим и с последните два ВЕЦ-а за тази седмица. Бързи, смели, сръчни и хоп … още преди обяд се прибрах в офиса в Пловдив.

Конкурса за най-мръсен ВЕЦ печели Пещера. Навсякъде другаде горе-долу са ги пооправили, изчистили и боядисали, но в Пещера все още е пълно с жаби и мръсотия. Въпреки, че на мен най-гадно ми беше в генератора на ВЕЦ Алеко, който явно беше работил скоро, и вътре беше 42 градуса наред, че е ужасно тясно. Потта ми направо си капеше върху клавиатурата на лаптопа, който държах наклонен, защото нямаше място на ширина. Само няколко минути по-късно, както си бях потен, отидох в шибърното на 14 градуса. Ужас – дано не се разболея.

Уфф не искам да звучи все едно се оплаквам – всъщност  пътешествито като цяло ми хареса. Една седмица малко разнообразие от седенето пред монитора.

Днес очаквах един спокоен ден в офиса, занимавайки се с хилядите задачки, които ми висят на главата, но съвсем не се получи така. Постоянно звъняха от разни места с проблеми и с Краси отивахме от едно място на друго и на всякъде само проблеми. Първо в Новотела – монтиране на допълнителни филтри по захранване, след това точно се върнахме и хайде във винпрома в Съединение – донастройка на два сензора (тук поне бързо се оправихме, но се мотахме из града, докато намерим мястото). На връщане трябваше само да минем през един гараж, в който Спас и Краси вчера бяха слагали една централа и да видим, че всичко е наред, но аз с моя карък само я докоснах и цялото табло падна 😛 Наложи се бързо да търсим Hilti, стълба и нови дюбели. Да знаете в тухла никога не използвайте дюбели по-къси от 120 mm. Въобще ей такива забавления си имах днес. А принципно дори не се занимаваме с монтаж, а с развой 😛