Преди известно време се замислих да сменя тарифния ми план на мобилния телефон на Relax 500, но в последствие се оказа, че не мога защото имам по-дългосрочен договор, но не това е нещото, за което пиша. Замислих се кои са 10-те ми приятели, на които звъня най-често (за мой късмет (почти) всичките ми познати са на Mtel). В главата ми се заформи един списък точно като в рекламата – в моя случай би изглеждал така:

• Гери
• Маги
• Таня
• Яна
• Софи
• Катя (майка ми 🙂 )

и

• Йонов 🙂

Просто това са моите приятели (в момента), на които знам че мога да звънна по всяко време на денонощието и няма да ми се разсърдят, а ще ме изслушат. Просто е факт, че повечето ми приятели са жени. Само като се замисля за последните четири дена – в четвъртък бях на театър с Донка, в петък – в Свежен с Гери, в събота – в Петното с Таня (един offtopic: бях и на концерта на група Млък! – големи веселяци, въпреки, че не са точно моя стил), в неделя – в Атолъка с Маги. Ами това е – а аз се депресирам, че съм самотен … поне докато нямам какво да правя, както тази понеделник вечер, в която хем ми се излиза, хем не, седя и мисля, пиша разни неща, които се чудя дали да публикувам … айде натискам Publish

Тази седмица, като изключа понеделника, си стоя non-stop в къщи и излизах само за работа. Уж учих, когато не блеех в монитора. Сега (слънчева събота), аз отново стоя у нас и уча бази данни за утре. Въобще изкарах си една чудесна мини депресия 🙂 То си има и хубавите страни – осъзнаваш кой (или въобще дали някой) ще се сети за теб, ако изчезнеш за седмица. А аз се покривам и слушам невероятната комбинация от Messer Chups и Minimal Compact (редувайки ги).

Мдаа ето поредното забливане в компютъра, което направих. Айде до скоро …

Днес настроението цял ден ми беше много скапано 🙁 Дори сега мислех да напиша един много гаден пост, но се отказах. Хайде да обърна внимание на хубавите неща, които ми се случиха днес (но дори и те не можаха да ми оправят настроението до край, което си е странно)

• Поредното пътешествие този път хем неделно, хем нощно 🙂
• Бях в Хвойна – дори имах около час, който изкарах в разходки и снимки 🙂 Хубаво местенце – хареса ми. Дори смятам, че достатъчно добре го разгледах за да получи кабарче на картата 🙂
• След Хвойна отидохме през Павелско към хижа Пашалийца, като всъщност търсихме римската крепост Зареница, но се оказа че е доста далече (а вече се стъмваше) и дори било по-добре да се тръгне от Нареченски бани към нея.
• Въпреки, че не стигнахме до крепостта – поне открихме една много хубава хижа – именно Пашалийца. Разположена е на много красиво място и ми се иска да отида там поне за няколко дена. Доста е отдалечена от всякаква цивилизация. Пътят е тесен и криволичещ, но е асфалтиран и се стига с кола. На места все още имаше снежни и заледени участъци (да им се чуди човек, след като в ниското не сме видели сняг)

И така завършва и тази седмица, а аз ще завърша с гениалната мисъл на Маги от днес:

Никога не знаеш кога вършиш нещо за последно.

Днес с един ден закъснение поисках прошка. Принципно не го правя, но този път имаше повод, за който се тормозех почти година. Всъщност това няма значение – въпроса е че разговора (който не беше разговор, а писане в ICQ) тръгна в друга посока. Чух нещо, за което предполагах от горе-долу същото време. По принцип ми стана много хубаво. Обичам честните разговори и си мисля, че всички трябва да общуват така. Почувствах се почти щастлив. Както при последния път в онази палатка над Храбрино. Въпреки това, малко след това на отиване към центъра и на обратно си пуснах последния депресарски албум на Hooverphonic – No more sweet music. Радвам се, че Йонов ме измъкна от вкъщи, но никаква работа не свършихме. Нито успяхме да прехвърлим блоговете (естествено проблем с кодиранията по който се мъча и сега), нито гледахме филм у Таня. Нещо и двамата бяхме сдухани. А и се установи, че с уиски нищо не тръгва – биричка си трябва !

Петък вечер, а аз си стоя вкъщи. Излиза ми се, а няма къде. Всъщност, ако ми се излизаше щях да съм навън, така че май и аз не знам какво ми се прави. Какво ми става ?!? Бях на театър с нашите и сестра ми … и моя влак ще дойде. Не че не се е случвало. И това е ставало. Ще дойде !

Днес, въпреки че беше 13-ти, не ми беше хубав ден 🙁 Понеделник 13-ти е определено по-гадно от петък 13-ти ! Когато е петък, поне знаеш, че те очаква уикенд, а сега цяла работна седмица. Нещо ми тъпо напоследък. Случват се разни неща, други не се случват … всъщност май е по-добре да спра да пиша. Като съм по на кеф ще пиша тогава.

Зимата ли дойде, каква става, но напоследък всички са се покрили ?!? Днес за втори пореден път ми се случва да ходя сам на кино. Като стана дума – някой да му се ходи в сряда на “Сътресение” на Мариус Куркински, че май пак се очертава да ходя сам. (командировката ми за другата седмица се отложи за неопределено време, за тези на които бях казал, че ме няма през седмицата). Та мисълта ми беше, че всички или не мърдат от вкъщи или се изнесоха към София. Според мен не си струва само заради едната работа и парите. Все още имам някакви надежди/мечти, че положението и тук ще се оправи. Вчера ми попадна линк, че и големи фирми стъпват в Пловдив, така че ако искате да градите кариери и тук става. Вече има работа и за линуксджии 🙂 Не, това не е реклама, а просто го споделям като факт (все пак ако от IBM решат да ми платят – няма да откажа 🙂 )

Хайде да се върна на днес. След лекции отидох в офиса на Сдружение Изкуство днес, на представянето на Венцислав Занков на проекта – “10 години видео изкуство в България“. Пускаха се доста видеа и имаше много интересни и оригинални. Единствената забележка, която се спомена и на място, беше че повечето са предвидени да се показват на изложби, а не като филми и някак си усещането е друго. За тези които се интересуват, утре (от 14 часа) прожекциите продължават и ако можете отидете – струва си !

Да кажа и няколко думи за филма, който споменах в началото. Отидох на първия, от набеляазаните ми филми, на първата Киномания Пловдив в Lucky Cinema. Заглавието е “9 песни” (9 songs), и както пишеше в резюмето, което четох – режисьора си направил направо нов жанр. Мога да го нарека музикално-еротичен или еротично-музикален. Просто музиката и секса бяха 50/50. Редуваха се цели концертни изпълнения и цели еротични сцени … и друго май нямаше … ааа и малко кадри от Антрактида. Някои хора в салона не издържаха голата истина и периодично някой си тръгваше. Може би филма просто не е всички. Лично аз получих точно това, което очаквах от филма, и останах доволен.

Тази вечер получих на два пъти “Благодаря ти”, и то от хора, на който аз трябва просто да кажа “Благодаря, че Ви познавам”.

От доста отдавна не съм писал какво става с мен и какво мисля да правя. От няколко дена се замислям над някои въпроси. Най-важното, което (може би) ми предстои, е че след двегодишно отлагане съм на път да се дипломирам бакалавър. Вчера разбрах, че на 28-ми ще има дипломни защити и мисля, че до тогава ще се оправя с моята. Вчера се видях с дипломната ми ръководителка (доц. Г. Петрова) и въпреки че си записах един лист с малки проблеми и неща за оправяне, като цяло имам надежда, че ще стане. От тук пък следват много въпроси – дали не избързвам , мога така да си карам и още време ? Не, искам да свършва. Да записвам ли магистратура ? По-скоро да, но идва големия въпрос – КАКВА ? Ако не запиша, сигурно ще трябва глупаво да изкарам последен набор военна служба, преди да я прекратят в края на другата година. Снощи прегледах прегледах какви магистърски програми предлагат пловдивските университети. Не искам да ходя другаде. Пловдив си ми харесва ! Досегашния ми университет – техническия, все повече ме отказва. Миналата година имаше само ТРИ бройки електроника, а и като знам какви са преподавателите по-скоро искам нещо друго. В медицинския имаше специалност “медицинска електроника”, но като гледам за тази година специалностите, не я видях ?!? Остава ПУ. Там има и друго предимство – повечето лекции са събота и неделя и може да си продължа работата, от която за сега съм доволен. Софтуерни технологии (или софтЕУрни, както пише на страницата им най-отгоре) звучи добре, само се надявам да е по-фундаментално от колкото практическо. Не ми се задълбава в Java или нещо от сорта. Така и така вече съм се насочил в програмирането за микроконтролери. Е, такава специалност конкретно няма. Май, както повечето от OpenClub Пловдив, ще се забия в ПУ. Не че е лошо. Всъщност съм чувал всякакви мнения за ФМИ-то им. Аз принципно имам добри спомени от организацията на OpenFest миналата година. Дори като ми минат натоварените програми този месец, може и тази година да организираме още един там. Само се чудя от къде ще намеря по 610 лв. на семестър (общо четири), но честно казано за пари най-малко се притеснявам. Знам че е рано да мисля за всичко това, преди да ми е минала защитата, но като се замисля, ако чакам след това ще е много късно. Все пак говоря за някакви си две седмици най-много.

Между другото сестра ми е приета” Анимация” в НАТФИЗ и утре ще празнуваме, а в неделя е сватбата на Красито и Серго 🙂 Предстои ми тежък уикенд 😛