Честита нова година !!!

И тази година бяхме в Мандрица. Върнахме се снощи, но бях много изморен, а и малко болен и рано, рано заспах. Днес дори вече бях на работа. Малко рязко ми дойде допира с цивилизацията. Този път постояхме повече на селото. Заминахме на 28-ми и до вчера. Много хубаво беше ! Случихме и на хубаво време. Поне през деня 🙂 През нощта си ставаше студено, но си имахме печки, дърва и юргани 🙂 През деня пиехме кафе в градинката (която беше цялата зелена) и дори успях да си изпробвам хамака 😉

Най-странното ми беше, че бяха махнали границата. В смисъл – теления плет (явно са го предали за вторични суровини). Останали са само бетоните колове. Цял живот я бях гледал и дори съм се чудил какво има по-нататък, а сега можех да отида спокойно, а то там същото – гора и планина 🙂 Направо Мандрица си беше влязла в Европа.

Един странен или любопитен факт беше, че в компанията от 10 човека, повечето бяха вегетарианци (7 от 10) и аз барабар с останалите “издържах” 6 дена без месо. Нищо странно няма, дори ми беше добре. Нова година я посрещнахме с боб (внос от Китай !). Алкохол поне изпихме в доволни количества.

Проблеми имахме само с водата. Първо главния кран за къщата течеше и трябваше да спираме водата, когато не я ползвахме. Второ – бойлера в банята (който е на дърва) протече, точно когато влизах да се изкъпя и всичката вода изтече в огъня, който съвсем логично изгасна и вече нямахме баня. Ползвахме добрия стар начин с поливане с канче. Като цяло си бяхме доста откъснати от всякаква цивилизация – нямахме телевизор, нито радио, нито обват на GSM-ите, които стояха изключени през повечето време. Имахме само един лаптоп 🙂 На него музика и филми. Между другото доста интересни филми изгледахме.

Днес като ми разказваха, какъв ужас е било в Пловдив по нова година – претъпкано с хора навсякъде и с двойни цени, направо се зарадвах, че съм бил надалече.

В единия от дните на Мандрица ходихме до село Сив кладенец (ако се сещате там е сниман филма “Мила от Марс”) и там е станала още по-голяма разруха. Църквата е паднала още повече, както и Магазинъ. Неприятно ми стана като видях, че са махнали въжения мост (който също го има във филма). Той беше част от границата и явно е отишъл също за желязо. Срещнахме и говорихме с последната баба в Сив кладенец. Тъжно е да гледаш как си отива едно село, но наистина точно това става със Сив кладенец.

Всъщност това трябваше да бъде един кратък пост, в който да кажа че съм се върнал, а малко се проточи и не искам да завърша тъжно. Хайде да завърша с един SMS от Димитър Цонев, който много добре изразява настоящото настроение из въздуха, а аз дори не отговорих (до сега 🙂 )

ЧНГ ! ЧНEU !

Успешно навлизане на many Euro-табиети и приложение на lots of Euro-мурафети за достигане на real Euro-берекет и Euro-рахат с all Euro-салтанати !

Хайде да ни е честита Европа 🙂

Уау, какъв ден !

to be edited …

ключови думи:

• ставане в 8
• изпит по СДП (мой първи за ПУ)
• неуспешен опит за подстригване
• ремонт на ауспуха на Астралката
• имам 5
• пътешествие
• план 1 – Асеновград
• план 2 – село Югово
• финална дестинация – Кръстова гора
• стръмен път
• лед. сблъсък в мантинелата !
• Астралката е съвсем леко ударена
• на гарата в Пловдив
• концерт на Ревю
• купонясване в Петното

Такаа командировките за тази седмица приключиха в петък в 19 часа. Другата седмица продължавам за още три дена (поне по план). Колкото и да Ви звучи странно тази седмица бях возещ се в Опел Астра 🙂 Наистина в началото ми беше странно, че не съм аз на шофьорското място.

Вчера (четвъртък) имахме доста проблеми във ВЕЦ “Орфей” (който по-точно е ПАВЕЦ). Сменяхме две централи, и в крайна сметка се оказа че има две къси в свързващите кабелите. Работата и проблемите ни отнеха целия ден. Поне вечерта отидохме да спим на едно много хубаво място – село Ягодина. Настанихме се в едноименния на селото хотел и доста ми хареса. Аз по принцип не ходя по хотели, но този беше много добре. Най-важното за зимата е много добре отоплен. Има парно, а в коридора и банята – подово 🙂 Топлата вода е нон-стоп. Стаите са идеални със собствена баня. Малеее каква реклама стана, ама карай – като съм почнал да довърша – всичко това за 12 лева. Ресторантчето също е перфектно – разнообразно меню и бързо обслужване. Най-хубавото за цялата вечер бяха звездите ! Отдавна не бях виждал такова обсипано със звезди небе. Липсваха ми. В града няма никакви, а и напоследък е доста облачно. Снощи просто исках да споделя звездите с някой, ама всички на които звъннах вече спяха 🙂 Поспаланковци такива ! А аз трябваше да ставам в 6:30.

Петъка беше по-спокоен. Минахме през ВЕЦ-ове Тешел и Девин и едвам ни остана време да минем за малко през “Орфей”. Хората просто си тръгват в 16 часа, а ние бяхме там 10 минути по-рано. Направо ни гледаха на кръв. А и е петък – ден на майстора. Вечерта прекарах малко време в офиса да си подготвя багажите за останала част от пътешествието. В понеделник сутрин заминавам отново.

Преди понеделника ме очаква един изпит в университета и една свободна неделя, в която май ще трябва да поуча малко за следващия изпит другата събота.

п.с. сега се сетих за един недостатък на хотел “Ягодина” – няма wi-fi 🙂 Което всъщност може да брои и като плюс 🙂

п.п.с. имах доста преживявания, за които се заканвах да пиша, но за някои не се сещам сега, за други не става да се пише, а трябва на живо, така че за сега толкова 🙂 отивам да прегледам малко лекции.

Тази седмица ми преминава в командировки до разни ВЕЦ-ове, където има наши газсигнализиращи сензори. Обичайната профилактика на 6 месеца, която ми се размина преди няколко седмици, сега ми се стовари на главата. Малко кофти, че е седмицата преди изпита ми, но какво да се прави 🙂 На изпитът – каквото сабя покаже (да не се бърка с пищов 😛 ).

Вчера бях в Кричим, Въча 1 и 2, днес в Батак и Пещера. Утре отново Пещера и ВЕЦ Алеко. По-нататък ще минем през Девин и ще стигнем до Ивайловград. Цяло пътешествие из Родопите. Хубаво ми е че пътувам, но няма време за разходки. Днес успях само малко да разгледам Батак. Там зимата вече е дошла и валеше хубав сняг, а хората почиват в сряда 🙂

Премина и този 8-ми декември. След като не си намерихме подходяща хижа, се събрахме в селото на Тишо – Долно Съхране до Казанлък. Събрахме се добра компания и както обикновено вечерта премина в ядене, пиене и музика. Да, бяхме само една вечер. Едвам се събрахме 8 човека на едно легло и два дивана, но беше весело 🙂 Винаги е весело, като има повече хора и са добри приятели. Въпреки неудобствата, спахме до към 11 часа.

След кафето и закуската (едното или другото или и двете) се зачудихме на къде да си направим пътешествие, и както става често, когато много мислиш – нищо не измисляш, и отидохме само до Казанлък. Там отново хапнахме, малка разходка и решихме да тръгваме към Пловдив. Времето беше неподходящо за повече ходене – тази мъгла, така и не се вдигна 🙁

На връщане отвлякохме Тишо към Пловдив 🙂 Пътуването беше весело. Тишо ни разказа за великите им (по мое мнение) преводи на български думи на английски. Най-сполучливите са:

зеленчук < => greenhummer

самурай < => onlyparadise

🙂

След като стигнахме в Пловдив, с Таня и Тишо решихме да си направим филмова вечер у нас. Другите се отказаха и може да съжаляват ! Започнахме с корейския филм “Пролет, лято, есен, зима … и пролет“, който много исках да гледам на един филмов фестивал, но го изпуснах. Наистина филма си заслужава да се гледа. Хареса ми ! Репликите не са много, но като цяло филмът е запомнящ се. Следващия филм беше “Мъртвата булка” (Corpse Bride) на Тим Бъртън. Аз го бях гледал, но нямах нищо против за още веднъж. След това се зачудихме дали да гледаме още нещо и решихме, че така и така сме почнали, и си пуснахме “Форест Гъмп“. Мисля, че го гледам за трети или четвърти път този филм и отново много ми хареса и много ми влияе ! Направо всеки път го изживявам. Не знам какво толкова има в него, но е един от любимите ми въобще. Не съжалявам, че го гледах отново. И не забравяйте – “глупак е този, който върши глупости”.

Проблема с късните филми беше, че днес реших да ходя на упражнения. Така след като си легнахме към два и нещо, в 8:30 станахме и в 9 трябваше да съм в университета. Естествено малко закъснях (не повече от преподавателите), но важното е че отидох. Понаучиха ме малко (цял ден) на асемблер за X86 и свършихме след 17 часа.

Вечерта бях на театър (чичовците са там ! и тук … и май никога не са си тръгвали) и след това на биричка в Петното. Сега трябва да лягам, че сутринта ме чака новата работна седмица, която се очертава да е с доста командировки из България … а в събота имам изпит. Обаче някак си вече не се шашкам от изпити 😛

Весела седмица !

Днес на кратко, че нямам време – трябва и да поспя малко 🙂 Упражнения … обедна почивка … Маги и Вили със зимни якета от София … в Пловдив слънце … пропускам останалите упражнения … малко моткане … Асеновград … сандвичи 🙂 … търсене по адрес … Халил … горски пътеки … Асеновата крепост … още пътеки … люлки … реката … Пловдив … Петното … и така … с по една дума какво ми се случи днес. Ха сега лека нощ 🙂

Имам за толкова неща да пиша и се чудя с кое да започна …

Bai Ganyo

В петък по семейно му бяхме на театър – майка ми, баща ми, сестра ми, та и аз 🙂 Поводът беше именния ден на майка ми. Да ми е жива, здрава и щастлива 🙂 Точно преди представлението, се запознах на живо с Димитър Цонев от театъра, които направи един голям подарък на майка ми. Тя е трогната и се ядосваше, че дори не го е почерпила с нещо. Ама и аз успях да я изненадам и чак в последния моменти й казах, с кого имам среща. Всъщност истинска среща се надявам да стане (както се уговорихме) в понеделник. Тогава ще се радвам да си поговоря за положението на пловдивския театър (като цяло) с човек от вътре.

Иначе Bai Ganyo, го бях гледам преди доста време и пак се забавлявах да го видя. Бях го позабравил и дори не помнех, че е с антракт.

НАТУРА 2000

Новината от седмицата, за която споменах и в предишния пост, е че “Висшия експертен съвет по биоразнообразие” (кавичките ги разбирайте двусмислено) прие кои да са предложените територии по програмата НАТУРА 2000. От първоначално предложените 26% от територията на България, са приети да бъдат защитени само 12 % . Ето една карта, която намерих във форума на Да спасим Иракли :

(кликнете за по-голяма версия). С червено са първоначално предложените територии, а със синьо – одобрените. Да, не сте слепи – от Родопите няма и грам защитена територия. Малко успокоение, по това което аз виждам е, че Иракли май е в синьо.

Университета

Тези петък и събота си бях плътно на даскало, за разлика от предишните (все пак тогава си имах извинение – OpenFest). Днес на упражненията дори научих някои нови неща 🙂 Утре пак мисля да ходя на лекции, все пак им плащам не малко пари, дано да е все така полезно.

Араповски манастир

Да не си помислихте, че тази седмица, ми се размина пътешествието 🙂 Понякога става спонтанно и тогава е най-хубаво 🙂 Тази вечер, след като не намерих никой за Gravity CO. в Петното, звъннах на Гери и казах: хайде да ходим на някъде. Тя се съгласи, минахме да си вземем чипс и потеглихме, без да знаем на къде. Мислех да е нещо на близо в стил Белащица или Марково, подминахме отбивката и продължихме към Асаеновград. Сетихме се, че последния път видяхме табела за Араповски манастир и решихме да ходим да го търсим. Е, както винаги се объркахме малко, но по принцип са направили много хубави нови табели до манастира и ако ги следвате ще го намерите. Араповския манастир ме изненада с размерите си. Въпреки, че беше тъмно (или точно заради това) ми стори огромен. Наистина беше много тъмно (да не е новолуние ???) и не ставаше много за разходка. Все пак видяхме старото аязмо и си казахме, че трябва задължително да дойдем пак по светло. Беше тихо. Бяхме само ние, звездите (аххх) и една котка 🙂 Дори ни хвана срам да седнем да ядем чипс на това място и се върнахме в Асеновграда, да свършим тази работа.

Неделята след OpenFest реших да си дам един ден почивка, или както се казва да изкарам така както само аз си искам ! Това в моя случай означава – пътешествие 🙂 Времето не беше така хубаво както предишните дни от седмицата, но това не ме отказа. Предишната вечер в Петното се бяхме разбрали с Магито, Таня и Тишо и в неделя сутринта потеглихме към Витоша. Герито пак се отказа в последния момент, така че останахме четирима. Минахме лесната част – пътя до София, и от там малко се затегнахме. Никой от нас не беше ходил на Витоша и не знаехме дори как да стигнем. Хората на които звъняхме или не си чуваха телефона, или и те не знаеха, така останахме да разчитаме на картата. Поразгледахме и решихме да отидем през Драгалевци, на лифта и от там нагоре 🙂 Речено-сторено ! С малко объркване на пътя и с две-три питания стигнахме 🙂 За пръв път се качих на лифт (поне от както се помня). Хареса ми. Много мързелив начин за катерене на планина. Като цяло това ми направи най-голямо впечатление на Витоша – всичко е доста цивилизовано (или поне там където аз бях). В Родопите, не бях изпитвал такова чувство.

Когато стигнахме горе (“Голи връх”) вече повечето хора се връщаха. Ние бяхме единствените, които се изкачваха. Порадвахме се малко на снега, въпреки, че не бяхме много екипирани, качихме се на близкото по-високо хълмче и решихме да се връщаме преди да се стъмнило. За наша радост лифта все още работеше – беше 16:30, а ни бяха казали, че работят до 16 часа. Лелката ни изчете едно конско, но все пак ни качиха и слезнахме отново с лифта. Все пак не е хубаво нощта да те свари в непозната планина, а и мъглата ставаше все по-гъста. Някъде по това време разбрах, че сме се разминали много странно с Еми, която също е била на Витоша, но аз така и не й се обадих по-рано с мисълта, че е невъзможно да се засечем.

Върнахме се отново в София, за да хапнем някъде. Направихме си една среща с Вилито и Стефан и отидохме на пицария. Някои ядоха, други не, но по-важното беше, че стана към 8 часа, а (някои от) нас ни чакаше още много път. Трябваше да минем за по-пряко през Казанлък за Пловдив 🙂 Шегувам се – трябваше да оставим Тишо в Казанлък и след това с Таня да си се приберем във Филибето. Магито я оставихме в София (за нейно и наше най-голямо съжаление 🙁 ).

Хванахме подбалканския път, който принципно е много красив, но когато е светло 🙂 На места дори имаше много гъста мъгла (сигурно се виждаше не повече от 20 метра) и това допълнително ни забави. Поне в неделя вечер почти няма движение и пътувахме спокойно. Малко преди полунощ стигнахме в Казанлък и отидохме за малко на гости на Тишо.

В крайна сметка в 1:30 се прибрах у нас – след 500 км. шофиране и почти изкачен един връх за един ден. Да не забравя и махмурлука от предишната вечер, който някъде из Витоша си отиде. Май за първи път ме болеше глава само от бири.

Като цяло си изпълних задачата – да си изкарам един хубав ден 🙂 Обичам да тръгна на някъде и дори да не знам къде точно ще стигна и какво ще стане. Само сестра ми ми се разсърди, че не се видяхме. Извинявай, Софи, ще гледам да се реванширам 🙂

Ето още едно доказателство, че каквото кажа, не се случва. Снощи писах, че скоро време почивка не ми се очертава и изведнъж на следващия ден ми е нещо повече от почивка. Сутринта GSM се раззвъня в 8:30, но просто отказах да го послушам. Бързо реших – пропускам лекции. Спах до 11. Последните няколко седмици ми се беше насъбрало и днес най-сетне се наспах. Веднага след това с Герито решихме, че е твърде хубаво време да се стоим някъде на закрито. Имах време до 15:30 и се хванахме и отидохме в Асеновград на реката. Хапнахме сандвичи (вие си знаете от къде, да не правя реклама) и се разходихме. Времето беше перфектно. Сигурно над 20 градуса – по-хубаво и от циганско лято 🙂 Ех, хубаво беше ! Не искааам зима !

В 15:30 отидох на пощата да вземем последните неща за OpenFest-а – касетки за видеозаснемането и снимахме програмата и анкетите. Само баджове не намерихме. Дано да се появят от някъде 🙂

Вечерта прекарахме у Таня, където беше дошъл и Тишо, и въобще най-сетне тази седмица успях да си видя приятелите и да се съберем на по биричка(и).

Нали Ви казах – истински почивен ден 🙂 Хайде сега отивам да режа баджовете и стрелките за упътване за феста. Май няма да се спи много. А, ако сега е събота и ти четеш това, по-добре спирай и идвай в ПУ на OpenFest ! 😉