Category Archives: Пътешествия

На хижа Мальовица

В петък вечерта, веднага след работа, заминах за София (за втори път тази седмица). Отидох на рожден ден на Вилито, а за уикенда беше планувано ходене на планина. Е, в София нищо не става толкова бързо. След като ми пристигна рейса към 9 часа, първо отидох до Магито (в Борово) от там тръгнахме към Вилито (в Княжево). Успяхме да стигнем чак към 23:30, точно в разгара на купона. Въпреки всичко, мисля че бързо наваксахме 🙂 Видях доста хора, които не бях виждал отдавна. Дори и Тишо, който твърдеше, че го няма 🙂 Супер се забавлявах, докато не изключих по някое време и Здравка ми даде един чувал и едно шалте и ме настани в една стая, където изкъртих чааак до 11 и нещо. Всъщност не е чак толкова много, като се има в предвид кога легнах.

Закусихме принцеси с овесени ядки, домат и кашкавал. Не ме питайте как се правят – не разбрах, но бяха вкусни. Изчакахме Тишо, който беше на работа до 1 часа и след това се зачудихме на къде да ходим. В крайна сметка останахме само 4 човека за планината и решихме да отидем на хижа Чакър Войвода. Казаха ми, че за да излезем от София трябва да сменим 3 рейса и аз искрено се учудих как могат да го издържат това ежедневно ?!? Трите рейса и като цяло излизането от София ни отне 2 часа и половина – целия хубав слънчев следобед. Някъде в задръстването на Цариградско (заради катастрофа) решихме да сменим посоката и да отидем на хижа Мальовица, която беше по-близо, а и Вилито знаеше как се стига до там. Излязохме на изхода за Самоков и зачакахме на стоп. Сравнително бързо стигнахме до Самоков, но вече се смрачаваше, а на неговия изход нямаше табели на къде трябваше да поемем. На разклона за Бели Искър и Говедарци вече беше тъмно, но пък ни взеха директно за Мальовица (Йонов, тук и теб те забъркаха). Там вече ни чакаха Вилито и Тишо и поехме по пътеката за хижата. Нощта беше чудна – невероятно ясно небе с безброй звезди !

В неделя сутринта си направихме кратка разходка над хижата. Снегът беше перфектен, времето също. Много хора си караха ски и сноуборд. Условията за зимен туризъм просто бяха идеални.

около хижа Мальовица

На връщане Вилито реши да си идва до Пловдив и решихме направо да си хванем стоп, без да се връщаме до София. Малко се позачудихме какво да правим, когато взехме за замръкваме на един доста запустял път малко след Самоков до язовир Искър, но точно тогава ни взеха директно за Пловдив и към 7 часа жив, здрав и доволен се завърнах в любимия град.

Чуден уикенд ! Толкова хубави места и случки изживях, че почти не съжалявам за пропуснатите такива – ходене до Мандрица, една среща в Петното (кога ще е следващата ?), друга в София с човек, който също беше там, но не можахме да се видим.

Блуба Лу: Зад завесата

Вчера все пак реших да отида до София за концерта на Блуба Лу. Тъй като все още съм без кола, реших да опитам сладостите, които изпускам, когато съм шофьор. На първо място да пътувам на стоп. Към 14 часа излязох от работа (взех си един свободен ден на две половинки 🙂 ) и с Вилито отидохме на магистралата. Времето беше леко мрачно, но все пак ставаше за стоп. Сравнително бързо ни качи един турски TIR, който караше жива риба за Холандия. За една идея, ако не бях на работа, за малко да се навием и да отидем до там. Проблемът на стопа с TIR, е че не е много бързо, но пък е удобно. С твърда скорост от 89 km/h пътувахме към София. По пътя за първи път тази година видях сняг и дори се зарадвах, но наистина не бях готов за това, което ме очакваше в София. Валеше обилно дъждо-сняг (с преобладаване на снега). Целия прогизнах. Бях се приготвил за студ, но за толкова влага – не. Вилито се отказа да идва на концерта и аз се отправих да търся Младежкия театър. Оказа се, че съм имал грешна представа къде се намира и добре че сестра ми и Жоро бяха на близо и ме упътиха. Те всъщност отиваха на една фотоизложба, точно на гърба на Младежкия театър. Така посетих и откриването на изложбата “Като на кино” на Атанас Христосков. Много хубави снимки ! Междувременно си взех билет на Блуба Лу и имах един час за губене. Реших да си намеря някое топло и сухо местенце с хапване. Показаха ми една Тропс къща и се настаних там. Изстисках си якето, както се изстискват дрехи след пране, та поне малко да поизсъхне, докато съм на сухо.
Повечето хора, които очаквах да видя на концерта също се отказаха и видях само Гергана и Евгений. Въпреки това залата беше пълна. Концертът … всъщност не може да се нарече точно така – по-скоро смесица между театър и концерт или най-точно словосъчетанието, което много не ми харесва да използвам, мултимедиен пърформанс. Наистина мултимедията, музиката и спектакъла бяха по равно. Страхотна смесица ! Имаше две завеси/екрани – една пред музикантите, и една зад тях. На двете места постоянно се прожектираха различни неща – ту живи кадри, ту разни записи … не мога да ги опиша. По време на изпълненията, като се прожектираха самите музиканти се получаваше много странно усещане за обемност. Музиката беше страхотна както и очаквах – целия албум World Melancholy (чуите preview на записите тук) в изпълнение на Рони, с нейния глас, който много ме грабва. Това е един от малкото албуми въобще, който ми хареса на първо слушане. Накрая, на пук на всички представления, завесата се вдигна, вместо да се спусне 🙂 Незабравим спектакъл.

Единственото, което ми се размина с предварителното очакване, беше обявения симфоничен оркестър, който се  оказа струнен квартет. Лично за мен между двете понятия има известна разлика, но кой знае ?!? Все пак това не ми попречи на цялостното усещане.

След концерта реших да си уредя къде ще остана за вечерта, защото все още си нямах представа, въпреки многото покани. Магинцето ме приюти (thank you, thank you!), а и това беше едно от малкото места, до което знаех как да стигна (поне така си мислех тогава). Междувременно обаче, с Гергана решихме, че има време да пием по една бира някъде (а и както казах – бях без кола) и отидохме в един Дон Домат.

Към 11 и нещо реших, че е все пак искам да стигна до Магито с градски транспорт и Гергана ми каза, че тролей 9-ка ходи точно в Борово, а и спирката му беше почти точно пред пицарията. … веднъж се качил в 6-ца тролей … опаа беше 9-ка, но няма значение. Оказа се че тролея не отива точно там, където очаквах. Аз знаех как си стига по бул. България, а той мина през някакви улички из квартала. Все пак с цената на няколко продължителни и безплатни мобилни разговора се оправих и намерих блока на Магито.

Сутринта ме посрещна поредната гадост – всичкия сняг, който валя вечерта беше станал на лед и всички тротоари (а и улици) се хлъзгаха. София за пореден път ми направи лошо впечатлени по отношение на климат. Радвам се, че не живея там. Към Пловдив се връщах с рейс и до тунела Траянови врата всичко беше снежна бяла приказка, а след него не бяха и чували за сняг. Имам снимки тип преди/след (но са твърде гадни за показване). Винаги ме изумява как може да има такава рязка граница точно там !

2 – 4 ноември 2007

Поредния отчет за петък събота и неделя 🙂

В петък вечер бях на партито на Миро и Пухи в Петното. Двама от DJ-те на чиито партита най-много съм се кефил и размазвал и едновременно с това мои приятели. Както и очаквах предварително, получи се супер яко ! Само съжалявам, че нещо алкохола и умората от седмицата си казаха тежката дума и си тръгнах едва към 1:30 – 2 часа. Въобще не ми се тръгваше, но просто нямах физическа възможност да остана още.

В събота станах сутринта за лекции. След обяд бях до Пазарджик до един магазин мебели, като си купих ново легло и бюро (още не са сглобени – нямам снимки 🙂 ). Точно се прибрах от Пазарджик към 18 часа и с Магито и Йонов се навихме да ходим във Виноградец за вечерта. Взехме си малко храна за да си направим вечеря там и дори решихме да вземем всичкоплеъра на Йонов и да си пуснем някой филм. За по-сигурно замъкнахме и един телевизор (къде ни е бил акъла). Натоварихме Астралката и потеглихме. Когато стигнахме във Виноградец осъзнахме, че сме забравили дистанционото на DVD плеъра, а на него няма (почти) никакви копчета, и става почти неизползваем. Можехме да пускаме само първия филм на диска и то без субтитри. Така филмовата вечер пропадна с гръм и трясък и се отдадохме на вечеря с младо (еднодневно) вино от Виноградец 🙂 Виното беше много хубаво. Вечерята също 😉

В неделя към 9 часа тръгнахме към Пловдив. Пътьом минахме през Пазарджик да видим бабата на Магито, след това до Кричим, за да вземем Таня. Върнахме се в Пловдив, където ни завари прекрасно слънчево време и аз реших въобще да не се прибирам, а веднага да сформираме групичка за ново пътешествие. Всъщност само трябваше да вземем Пухи и бяхме готови 🙂 Първоначално идеята беше да ходим в резервата Бели Брези до Ардино, но като видях на картата, че наблизо са Дяволския мост и село Дядовци, предложих да пробваме да намерим тях. Сравнително лесно стигнахме до Ардино, от там имаше табела за Дяволския мост и се отправихме натам по един черен път. Стигнахме до едно село, което аз разпознах като Дядовци по снимки, които бях гледал. Спряхме уж за малко да разгледаме и да направим малко снимки на призрачното село. Много се зарадвах, че отидохме там. От доста време се канех да го направя. Както разглеждахме селото видяхме, че табелите за дяволския мост всъщност минават от там и ние продължихме пеша, като оставихме колата и останалия багаж в нея (което, както се оказа в последствие, беше грешка, защото нямахме дори един челник, а се стъмваш). Разхождахме се из хубавата есен в Родопите. Земята беше покрита в листа с разнообразни цветове, времето беше чудно, а пътя не свършваше … след като наистина взе да се смрачава започнахме да се чудим дали да не се върнем, докато все още се вижда нещо, но все ни се струваше че моста е близо. В крайна сметка успяхме да стигнем до целта. Дяволския мост е наистина величествена постройка. Все още изглежда стабилен, надежден и масивен, а е на над 5 века. След кратко разглеждане, което беше по-скоро време за почивка, тръгнахме наобратно към Дядовци. На връщане вече цветовете се бяха загубили във сивотата на нощта и ние просто вървяхме и се опитвахме да не изгубим пътеката. Всичко мина благополучно – намерихме си колата, където я бяхме оставили, и тръгнахме да се прибираме. По пътя решихме да хапнем нещо в Кърджали. Упътиха ни към един ресторант, който беше хубав, но ни объркаха и много ни забавиха поръчката, така че в крайна сметка ни разочарова. Все пак бързахме, защото ни чакаше път до Пловдив. Прибрахме се към полунощ, взех си един душ след двудневното пътешествие и веднага се мушнах в леглото. А сутринта ме очакваше поредния делник, сърдит понеделник 🙂

п.с. това писание се забави с един ден, защото снощи ми спряха интернета, поради неплатена сметка 😛

Че то си е същото

Не си ходил в Рим ??? Еееее ! Мии, отиди в Пловдив. И там хълмове, и тук хълмове. И там река, и тук река. Там Колизеум, тук Античния театър. Там папата, тук … Альоша ! … че то си е същото !!!

чуто по БгРадио – web (flash) или mp3.

Уикенда освен OpenFest

 Реших да отделя останалите ми преживявания от последните два дена, освен OpenFest, в отделен пост, за да не смесвам прекалено много темите.

Пейо твърди ,че не помни, но когато първия ден се видяхме на OpenFest-а ми каза : “А, какво правиш тук, а не си по горите ? “. Аз все пак имах планове вечерта да съм на планина. След лекциите в събота се отправих към Владая, където трябваше да намеря хотел Владая. Това не се оказа толкова лесно в тъмното. Дори в първия ми опит успях да стигна до едно друго село – Мърчаево 🙂 Веднага се върнах и след още две кръгчета из Владая успях да намеря правилната пресечка. В хотела без да знам много за какво става дума се озовах на събиране на доброволци от CVS. За компютърджиите да уточня че тук CVS не е CVS ! Всъщност за цялата работа е “виновна” Стаси, която ме покани на техния купон, който всъщност беше нещо като представяне кой къде е ходил и какво е свършил по програмите на CVS. Всички се оказаха много готини и творчески хора. Нагледах се на хубави снимки от цял свят – от Байкал в Сибир до Франция и от Швеция до Италия. Дори си набелязах няколко места за ходене 🙂

Аз се уредих с безплатно място за пренощуване, защото хотел Владая, въпреки че изглежда като хижа, всъщност наистина си е хотел, с хотелски цени (45 лева за нощувка единична стая).

Hotel Vladaya

След представянето на проектите имаше (хубава) музика, танци, пиене, китара, шкафче в ролята на тарамбука и още доста други интересни импровизации. Използвахме и екстра часа, предоставен от промяната на времето, и пак си легнахме по вече не толкова малките часове. Беше много добре, въпреки че ми трябваше малко време да осъзная къде се намирам.

Китара и шкафче

Сутринта  за пореден път ми се случи да се събудя и да осъзная на какво хубаво място се намирам. Винаги така става като отивам някъде по тъмно. Всичко в гората беше толкова есенно 🙂 Нямаше начин да не се разходя малко с фотоапарата:

Есено листо

Vladaya esen

Vladaya esen

Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Петък – рождения ден на Пухи. Взехме му палатка, а той не спря да се радва 🙂 Веднага я разпънахме в стаята 🙂

Палатка в стаята

Пухи се радва

Пухи с подаръците си:

Палатка, тениска и шапка

а после в Петното се разбихме

В Петното

Continue reading Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Гадна София и концерт на Мизар

След съботния купон/сватба започнат в Гепи и продължен в Петното до посред нощ, ставам в 7:30 сутринта и се стягам да ходя за два дена в София (понеделника си го взех отпуска от работата). Към осем и нещо успяваме с майка ми да натоварим всичкия багаж и тръгваме. Майка ми просто трябваше да я закарам до София да се види с леля ми и другите роднини в столицата. От Пловдив качих и Яна, с която се бяхме навили да ходим на засаждането на дръвчета, организирано от gorichka.bg.

Нормално към десет и нещо пристигаме в София и на Орлов мост се втрещявам – булевард България е затворен ! Казвам си “ужас!” аз от друг път не знам как да стигна до Борово, където трябваше да оставя майка ми. Свих в следващата в ляво, като се надявах от някъде да се включа отново на “България”. Йок ! Всички пресечки, преградени с огради и пазени от полицаи. По-късно разбрах, че цялата работа била заради някакъв маратон. Аз карах, карах, без да знам къде съм, докато стигнах на края на Витоша, където десния завой, също беше заграден и просто спрях. Братовчетките ми казаха да стоя там и ще дойдат с такси да ме упътят как да стигна до тях. Така в лутане и чакане изгубих повече от час.

След като най-накрая оставих майка ми, трябваше да отидем до Яна в Дианабат, за да си вземе малко по-подходящи за планина дрехи и обувки. Междувременно се чух с Еми и се разбрахме да вземем и нея (и тя още не беше тръгнала) от Овча Купел. Чудите се как се оправям в непознат град, нали ? И аз се чудя !

Стана почти един часа докато стигнем до лифта на Драгалевци и от там отидохме пеша до Драгалевския манастир и започнахме да се чудим къде точно е засаждането. Еми използва “обади се на приятел” и се оказа, че мястото въобще не е близо, а и те вече почти приключвали.  Това много ни разочарова и разбрахме, че въпреки голямото желание този ден няма да садим дръвчета.

Съботата беше един слънчев ден във Витоша и ние решихме да се възползваме все пак от случая  и си направихме разходка из планината. Изкачихме се до Бай Кръстьо. Там хапнахме по една чорба и като захладня слезнахме с лифта. За да се стоплим Еми ни заведе в Чайна и пихме невероятен чай, който си избрахме като за след планина. В 18:30 имах среща пред кино “Люмиер” за да си взема билета да влизам на концерта.

Концертът на Мизар. Малко съм раздвоен. Имаше доста неща, които подразниха и оказаха влияние на  цялостното усещане. На първо място и основното – голямото закъснение. След като беше обявен за 18:30 , в 20:30 Kayno Yesno Slonce излязоха с думите “Добър вечер. Концертът малко закъсня, но това е положението.”, изсвириха две песни и си тръгнаха. А това бяха единствената друга група, освен Мизар, която бях чувал предварително. Така след закъснението целия фестивал се проточи. Все пак 6 групи да свирят не е малко. Имаше и досадни паузи между изпълнителите, в които святкаха цялото осветление, което някак си не стоеше добре. Освен това  това били станали и други тъпотии, което допълнително изнерви обстановката. Подразни ме, че мъжът от италианската група Rose, Rovine e Amanti излезе от сцената още преди края на последното им парче и дори не успя да си получи заслужените аплодисменти. Irfan и Voyvoda ми направиха добро впечатление, а гърците Daemonie Nymphe не чак толкова. И все пак повечето хора (да, признавам си, и аз) чакаха Мизар. Македонците излязоха на сцената чак след полунощ. Още с първите думи вокалa ме изуми. Такъв глас на живо не съм очаквал да чуя ! Хареса ми дори повече от записите. Свириха час (дори може би по-малко) и си тръгнаха от сцената изведнъж без поздрави и без бис. Навън хората коментираха изпълнението на “Дождот”, как го претупали, но на мен ми хареса. По-скоро проблема беше в озвучението, и то през целия концерт. Повечето групи постоянно се оплакваха от мониторите.

След концерта бързах да си тръгна, защото вече бях казал, че ще спя при леля ми и тя ме чакаше. Извинявайте че не казах дори чао (знам, че не се сърдите : ), но колкото и да бързах бях решил поне набързо на мина и през изложбата “Земята от високо”, защото си знам, че друг път няма да има кога да я видя.  Легнах си към 2 часа и бях доволен, че си бях взел понеделника почивен ден и не се налагаше след концерта да се прибирам до Пловдив.

Като цяло съм по-скоро доволен от концерта. Покрай него се запознах и с доста от хората от Bai_Hui 🙂 Освен това ме запознаха (и след това му забравих името) с барабаниста на The Headstall. Убави хора !

В понеделник станах към 10, малко игри с Мимито до обяд, след което имах среща със Софито да ходим в Студентски град да й сглобявам едно бюро, което мъкнех с мен. Отидох да я взема от НАТФИЗ, а тя ми вика – хайде по магазини да си взимам GSM. Аз казвам – OK. Решихме да отидем в Mall-а, където поне знаехме, че има места за паркиране, защото иначе из центъра нямах представя къде ще паркирам. Имахме идея какъв модел точно телефон търсим – Nokia 2310, но като питахме за него в Germanos ни казаха, че в този магазин такива ниски класове въобще нямат. В Техномаркет също го нямаха. Малко се разочаровахме и решихме да гледаме 3D кино 🙂 Аз досега не бях ходил и даваха Космическа станция, което ме нави 🙂 Доволен съм. Хареса ми 3D киното !

След това продължихме из магазините за GSM-и  извън лъскавия Mall. В още един Germanos получихме ужасно отношение. В още един магазин (вече не помня кой) имаше модел, но го нямаше в желания от сестра ми цвят панел. Все пак в крайна сметка в поредния магазин намерихме точно каквото търсихме и го взехме. Софито имаше конкретна идея какво искаше – телефон с радио, на който батерията да кара много и да е червен на цвят, ако може. Nokia 2310 отговаря на тези изисквания (само го няма в червено, а в оранжево). Ха, честито, Софи !

Успяхме да стигнем до студентски град чак на стъмване. Сглобих бюрото. Беше по-лесно отколкото очаквах 🙂

В 20 часа успях най-сетне да напусна  София с ужасното движение, задръствания, затворени улици и други неща, които успяха да изнервят дори мен – най-спокойния шофьор, който познавам 🙂

Бяла Черква

Днес, на хубавия ден 13-ти, напук на плановете ми, си послушах импулса. Сутринта, въпреки прогнозите, в Пловдив беше много топло и в това хубаво време си казах, че въобще не ми се стои в града. Звъннах 3-4-5-6 телефона на разни хора, но никой не се съгласи да дойде с мен, така че си хванах Астралката и накъдето ми видят очите. Първо ми видяха Родопите, след това се озовах в Белащица, оттам на хижа Здравец и след това реших да видя до къде стига пътя 🙂 Така стигнах до Бяла Черква. Разходих се почти час из местността – гледах и снимах есента. Есента беше истинска! Дървета с ярки многоцветнни листа, и дори имаше малко мъгла, която само допълваше пейзажа.

Такаа утре като/ако отида на Витоша ще направя сравнение 🙂

село Здравец

Днес, в първия ден на есента, си направихме едно пътешествие из Родопите, които за мое учудване бяха все още пролетно зелени. Около обяд тръгнахме за село Здравец, за което бях чул преди няколко дена и веднага реших, че ми се ходи. Видях къде е на bgmaps.com и също така видях, че няма път до там (поне не беше означен, иначе си има). След като тръгнахме видях, че на картата, която е в колата ми, селото липсва. Имаше само съседното Джурково.

То хубаво бяхме тръгнали на там, обаче явно в Лъки се объркахме и докато се усетим  (никъде няма пукната табела) бяхме стигнали почти в село Ма̀настир (ударението май е на първата сричка). Според Дарко това било най-високото село на Балканите и решихме, че така и така сме почти стигнали да ходим там. Спряхме на центъра, пиинахме малко биричка, разгледахме селото … и най-вече се дивяхме на тишината ! По едно време дойде рейс и от него слезнаха хора, като един от тях свиреше на гайда – беше страхотно !

Тръгнахме си от Манастир и на връщане все пак решихме да се опитаме да намерим оригиналната цел на пътешествието ни – Здравец. От Лъки свихме към Джурково и по едно време се появи едно разклонение, което го нямаше на картата. Имаше табела ,че за Джурково трябва да се отклоним и тръгнахме на там. Селото бързо свърши, а ние продължихме по тесния криволичещ път. Предполагах, че натам е Здравец. Накрая стигнахме едно село, в което никъде нямаше табела или знак как се казва. Нямаше и кой да питаме, а и ни беше леко срам да отидем в някоя къща и да кажем: “Извинявайте, къде се намираме ?”. Всъщност нямаше значение как се казва мястото, важното беше че е прекрасно. Изкачихме се на една зелена полянка пред невероятна планинска гледка и се излегнахме под последните лъчи на слънцето.

село Здравец

село Здравец

село Здравец

Морско-Странджанско пътешествие

Пътепис с елементи на разсъждение 🙂

ден 1 (6 септември 2007 , четвъртък)

На празника на Пловдив се наспивам за първи път от доста време и сънено включвам мобилния ми телефон към 11. Звънкам на Таня да се разберем кога ще тръгваме и за къде. От предишната вечер си бяхме наумили да ходим за почивните дни на Върховръх. Постепенно плана се промени към Синеморец. Докато се разберем кой ще идва, докато напазаруваме и както винаги тръгнахме към 2 часа следобед (защо винаги така става ? 🙂 ). Така с Таня, Дина и Пухи за пореден път се отправихме към морето. Първа по-голяма спирка – Созопол. Там – среща с познати на Дина, разходка из стария град (на мен ми беше за първи път – интересен град е, въпреки многото хора), ядене на закуски и продължихме на юг. Междувременно плана за крайната цел се измени още веднъж. Гергана ни инструктира – крайна цел за вечерта – Варвара. Стигнахме там чак по тъмно и се срещнахме с нея и двама Николаевци. Във Варвара пийнахме по една бира за 80 стотинки или малко за 70 и след това се отправихме към мястото, определено от единия Николай за лагер за вечерта. Опънахме палатките, хапнахме, пийнахме … и по някое време заспахме.

ден 2 (7 септември 2007 , петък)

Събудих се сутринта и огледах скалите наоколо. Събрахме лагера, разгледахме Желязното дърво, изкъпах се в морето, въпреки че леко валеше. Водата беше много по-топла от въздуха и беше много приятно. Пих едно кафе в същата евтина кръчма от предишната вечер и тръгнахме към старата ни цел – Синеморец. От своя страна в Синеморец първата ни цел беше да си намерим чорби и цаца за ядене – оказа се не толкова лесна задача. След това отидохме на плажа, на който река Велека се влива в морето. Хубаво място – хем море, хем река 🙂 Изкъпахме се, разгледахме. Въобще Синеморец все още става за летуване, в сравнение с всички други крайморски курортчета. Вечерта решихме да спим на плажа “Липите”. Малко се полутахме докато разберем дали и как може да се стигне до там с кола. Трябва да се мине през една дървена порта от пътя към Резово и след това по черния път. Липите е страхотно място ! На мен много ми хареса, а и вечерта плажа беше целия само за нас 🙂 Сготвихме си леща, но малко по-късно заваля и се наложи да се приберем в палатките. От цялото пътешествие единствено тогава ни заваля малко. Заспал съм докато все още валеше.

ден 3 (8 септември 2007 , събота)

Събудих се сравнително рано, обходих плажа и се изкъпах в топлата вода. То било супер да влизаш във водата при хладно време. Сутринта си направихме палачинки на газов котлон, който носеха Гергана, и ги омитахме веднагически след като излязат от тигана. След като прибрахме лагера, се отправихме към Резово. Решихме да видим и най-южната точка по черноморието ни. По пътя спряхме на плажа на Силистар (глупавата звездичка 🙂 ). Там беше доста пренаселено, но все пак останахме за по едно кафе. След това стигнахме и до Резово, разходихме се покрай морето, видяхме турския бряг, ядохме бира с пържени картофи и след като нямаше къде по-надолу да ходим просто тръгнахме наобратно на север. Междувременно разбрахме, че Гергана ще ходят към Кара Дере, но нас ни се стори твърде далече и започнахме да мислим къде да преспим последната ни вечер. Искаше ни се да е на различно място от предишните две вечери. Докато мислим направихме един плаж на Силистар. Скачахме от едни скали и беше супер 🙂 Само където са доста остри. Върнахме се в Синеморец да напазаруваме малко, докато все още се чудихме и накрая решихме да отидем до село Българи. Беше вече доста късно да търсим място, а в Българи знаех къде има хубава полянка за палатки. Така в крайна сметка пренощувахме и в Странджа (природен клуб Странджа, както някой изгафи 🙂 )

ден 4 (9 септември 2007 , неделя)

Събудихме се в планината, но веднага отидохме отново на море 🙂 Този път бяхме на Арапя. Честно казано нямаше нищо общо от онази Арапя, която помня от преди 5-6 години. Почти всичко и там е застроено 🙁 На връщане към Пловдив решихме да минем през Странджа. Астралката отново измина този разбит и криволичещ, но живописен път. Направихме си пикник на една полянка в планината малко преди Визица, където имаше невероятна гледка. Въпреки, че минахме по долния път, все пак попаднахме на малко задръстване преди Харманли. Все пак беше много по-добре от предишния път. В 19 часа си бяхме в Пловдив, а в 20 се озовах на Jazz концерт с Милчо Левиев, Глен Ферис, Стоян Янкулов, Елица Тодорова и още други музиканти.

Страхотни четири дена ! Толкова много места за единица време отдавна не бях посещавал.