Днес, в първия ден на есента, си направихме едно пътешествие из Родопите, които за мое учудване бяха все още пролетно зелени. Около обяд тръгнахме за село Здравец, за което бях чул преди няколко дена и веднага реших, че ми се ходи. Видях къде е на bgmaps.com и също така видях, че няма път до там (поне не беше означен, иначе си има). След като тръгнахме видях, че на картата, която е в колата ми, селото липсва. Имаше само съседното Джурково.

То хубаво бяхме тръгнали на там, обаче явно в Лъки се объркахме и докато се усетим  (никъде няма пукната табела) бяхме стигнали почти в село Ма̀настир (ударението май е на първата сричка). Според Дарко това било най-високото село на Балканите и решихме, че така и така сме почти стигнали да ходим там. Спряхме на центъра, пиинахме малко биричка, разгледахме селото … и най-вече се дивяхме на тишината ! По едно време дойде рейс и от него слезнаха хора, като един от тях свиреше на гайда – беше страхотно !

Тръгнахме си от Манастир и на връщане все пак решихме да се опитаме да намерим оригиналната цел на пътешествието ни – Здравец. От Лъки свихме към Джурково и по едно време се появи едно разклонение, което го нямаше на картата. Имаше табела ,че за Джурково трябва да се отклоним и тръгнахме на там. Селото бързо свърши, а ние продължихме по тесния криволичещ път. Предполагах, че натам е Здравец. Накрая стигнахме едно село, в което никъде нямаше табела или знак как се казва. Нямаше и кой да питаме, а и ни беше леко срам да отидем в някоя къща и да кажем: “Извинявайте, къде се намираме ?”. Всъщност нямаше значение как се казва мястото, важното беше че е прекрасно. Изкачихме се на една зелена полянка пред невероятна планинска гледка и се излегнахме под последните лъчи на слънцето.