Днес е добър ден за Philips. Купих два техни продукта. Всъщност първоначално тръгнах за безжичен домашен телефон Panasonic, защото майка ми кажа че й е писнало постоянно да става 🙂 Харесахме някакъв модел в Метро, но там нямаше от него и аз реших да поразгледам из съседните магазини. Така се връщам на двете неща – първо си харесах нови слушалки. Както казах и преди малките, който се пъхат в ушите постоянно ми падат, особено когато ходя. Имах и едни Elite за зад врата, но те от вчера взеха нещо да прекъсват. Днес като видях тези слушалки Philips (модел SHS5300) направо си казах, че са за мен.

• носят се зад врата , т.е. не ми падат и не пречат на шапка
• контролира им се размера по ушите – имат три степени. Допълнение – не знам дали става ясно, че се регулира това, което се закача за ушите, а не самата дължина, която е около главата. То пък едно допълнение – май стана още по-объркано 🙂
• удобни са за продължително носене. Днес вече ги изпробвах и наистина е така – общо взето се усеща само мекичкото покритие към ушите
• по спецификация им дават обхват 12 – 24000 Hz , което много добре

Така старите Elite остават само за вкъщи, да се говори по Skype с тях.

Все пак взех и телефон за вкъщи – отново Philips – DECT 1221S (не можах да намеря линк, но нещо много подобно на това, да не кажа същото). Общо взето най-ниския клас, но въпреки това у нас ме обвиниха, че не е много лесен за употреба. Всъщност най-големия му проблем са малките букви, които майка ми и баща ми трудно виждат без очила. Наистина и аз малко се изкьорих докато въведа няколко номера, а и няма български, което е допълнителен минус за тях.

След като ги взех двете неща се запътих към нас, но Йонов ми се обади, че е прецакал рутера, при опит да му обнови firmware-а и се наложи до вечерта да се борим с него, а навън беше такова прекрасно време ! В крайна сметка поне успяхме да го оправим. Да знаете, че на рутери ASUS (тип WL520g), за да го ъпгрейднете, след като сте го развалили (мига бавно PWR светодиода) трябва да задържите натиснат бутона “restore” докато включвате захранването. Нищо сложно, само където никъде не го пише ! Добре че напоследък си флашвах mp3 player-а и GSM-а та имам някаква идея, че се правят подобни трикове.

За завършек една смешка от каталозите на Метро, които разглеждах днес. Цитирам по памет една обява за компютър :

Процесор: AMD Athlon 62 Core-Duo 4200+ (2,2GHz)

🙂 Хайде лека нощ и усмихната седмица 🙂

Сътресение

Най-сетне дойде денят, за който имах билет за моноспектакъла на Мариус. Преди представлението се видях с Димитър Цонев, с който си поговорихме на доста разнообразни теми. Искрено се радвам, че пловдивския театър се сдобил с такива млади хора, които да го отворят към новите технологии.

В “Сътресение” отново блясва таланта на Мариус с великолепна игра. Спектакъла е разделен на три части, като първите два разказа са откровено комедийни, а третия може да се погледне малко по-сериозно. За мен този трети разказ потвърди, казано малко по-различно, моята теорема за живота, че хубавите и лошите неща се редуват. С две думи и половина – струва си да го гледате ! Само където, доколкото разбрах за Пловдив, има билети чак за януари.

Представлението наистина ме накара да се замисля и след него тръгнах да се прибирам, по обичайния път от центъра към нас, както почти всяка вечер, и чак на моста на Марица се усетих, че съм с колата и тя ме чака паркирана до Баня Старинна 🙂

Нов компютър

Не, не съм си купил нов компютър. Всъщност, не съвсем 🙂 Купих (т.е. си поръчах) нов компютър за работата ми 🙂 Днес след обяд общо взето с това се занимавах. Избирах си части и накрая отидох в Адроит и си ги поръчах. Утре или вдругиден ще ги взема. Само монитор си взех от другаде. Пак си избрах Philips TFT 19”. Почти като моя вкъщи, на който пък с учудване установих, че не му е паднала цената вече повече от три месеца.

Идеята ми беше да кажа, че до сега от взаимоотношенията ми с Адроит съм много доволен. Купувал съм доста неща за компютъра ми от тях и нямам оплаквания нито от качество, нито от отношението към клиента. Най-хубавото, е че може да си купуваш всичко на части (с отделни гаранции) и после, дори да ти го сглобят компютъра, няма лепенки и може да го отваряш колкото искаш (естествено, може и сам да си го сглобиш, както правя аз). Така, най-малкото може да си сигурен, че не са те излъгали, или може да си сложиш някоя нова мрежова карта или друго дребно нещо без проблеми. Аз лично никога не бих си купил компютър от фирма, която слага лепенки и после две години, да не мога да си го отворя. В Адроит освен това имат готини служителки 🙂

Top 10 откачени USB джаджи

Като за край една статия от Dnes.bg, която прочетох преди малко – 10-те най-откачени USB приспособления.

От няколко места чух за новата услуга на MTel – Vodafone Live! Тази вечер, така и така си останах у нас, и реших да разгледам по-подробно. Добре. Отивам на сайта – www.mtel.bg/vfl . Гледам, чета – всичко изглежда ОК (то и друго не съм очаквал да пише) – 3.90 (с ДДС) за месец и получаваш достъп с безплатен трафик до целия портал, като главните информационни категории са достъпни само с тази такса. До тук много добре – или поне много по-добре от конкурентната услуга на GloBul – I-Mode, където трябва да си плащаш целия трафик и отделно абонамент за всеки сайт/услуга, както и да имаш специален телефон. Vodafone Live поне (принципно) работи с всеки телефон с WAP. Викам си – дай да пробвам преди да си дам парите. Само да спомена, че имам Siemens C75. Пускам си OperaMini (MIDP2 версията) и хоп първата неприятна изненада – не може да отвори адреса http://live.mtel.bg (NONTRANSLATED – Could not locate remote server). Викам си – тъпо ! Хем GPRS настройките са същите. Както и да е – отварям вградения в телефона browser и сайта се отваря. Наистина изглежда добре. Реших, вместо да хабя трафика да си взема един пакет за месец и да разгледам спокойно. Според сайта на Мтел, това може да стане чрез SMS “live” на номер 124 – ядец ! Получих отговор – “Za da se abonirate za Vodafone Live! paket izpolzvaite http://live.mtel.bg/go/mtel-vfl” . Блях, набутах се и за SMS 🙁 Както и да е – явно става само online. Отидох, платих си (добавят ти сумата към сметката или ти я вземат от кредита) и почвам да разглежам. Като начало установявам, че съм свикнал с навигацията на OperaMini, а с този браузер (дори не го знам какъв е) ми липсват някои улеснения – главно прелистването с цяла страница, чрез бутване на джойстика на ляво и дясно (освен това е доста по-бавен и бъгав). Видео и музика, така и така не мога да гледам/слушам на моя телефон и ги пропуснах. Картинки, игри и софтуер безплатни не намерих, въпреки твърденията на MTel, че има. Или поне за моя телефон няма, защото май (не май, а със сигурност) го разпознава. Новините, времето, хороскопи и т.н. са безплатни и наистина са нещо, което бих ползвал. Стигам до “Навигатор” – категорията, която най-силно ме заинтригува и естествено бях най-разочарован. Много бедна категория – дано в бъдеще да се погрижат повече за нея. Аз лично очаквах нещо като programata.bg, което си беше наистина голяма надежда. Програмата на театрите е само за София, кината само в София и Пловдив (три за Пловдив) … въобще иска още доста работа. Последното полезно нещо, което има е “Моят Мтел”, където може да си провериш сметката, да видиш промоции и разни други информации. Знам, че мога да звънна на *88 и да я чуя, но друго си по Интернет 🙂

Като цялото улугата е полезна и на някакви разумни цени (предвид мобилността й). За сега ще гледам, а дали другия месец, ще си купя отново Пакет още не знам. Времето ще покаже (какво клише).

п.с. намерих безплатната зона (и аз не знам как?!?) , но ми предлага картинки 128×128 и не мога да си избера други размери. Не знам кой му е казал, че моя екран е с такива размери.

Днес си купих нов монитор. Най-сетне изхвърлям стария GoldStar от 97-ма. С това казвам чао на катодно-лъчевите тръби и здрасти на TFT-тата 🙂 Взех парите от сайта и два часа по-късно си взех този 19” Philips 190C

Само нещо не иска да тръгне на оптималните, както пише в упътването 60Hz, а е на 75Hz. Нещо Gnome-а, или не знам кое, не иска да слуша xorg.conf-а. Ще го оправя 🙂 За сега му се кефя !

п.с. разбрах как се задава твърдо честота на вертикално опресняване в xorg.conf. На редовете Modes, се добавя честотата след долна чертичка:

Modes “1280x1024_60”

Няма да пиша за конкретната дата. Просто не измислих друго заглавие. Искам да напиша за някои неща по принцип. Установих, че желанието е най-важното нещо да постигнеш нещо (мож е би не винаги достатъчно, но най-важното). До скоро някакси тайно завиждах на хората, които успяват всяка седмица да излизат някъде сред природата. Напоследък се замислих и установих, че и аз почти съм го постигнал. Дори и тази седмица, която вече изтича, и беше препълнена със служебни задължения, успях да изляза от града. Снощи се вдигнахме трима човека (след като много се отказаха в последния момент) и отидохме просто ей така да спим на палатка. Избрахме си близко място – малко над Бачковския манастир. Пекохме си филийки на огън, имаше винце … въобще идилийка сред планинатата, бликзо до рекичка. Сутринта в 9:30 си бяхме отново в Пловдив, отново на нещо като работа. Всъщност си е точно работа.

Като стана дума за работа – напоследък съм в двете крайности на програмирането. През деня пиша на асемблер и C за микроконтролери, като се чудя за всеки байт на кой адрес се записва и всичко до най-малки подробности, а вечер при програмирането на PHP просто си пишеш всичко, като въобще не се замисляш за ресурсите. На практика осъзнавам каква е разликата при писането на ниско и високо ниво. Малко ми е странно, но е интересно.

Ами това е за тази седмица. След малко е финала. Аз отивам на биричка в Найлона. Ако е пуснат телевизор – хубаво, ако не – пак хубаво 🙂

Вчера беше моя ден от фирмата да стоя на нашия щанд на изложението Булконтрола. Първоначално си мислех, че ще съм два дена, но се оказа, че само за един. Аз вече се бях уговорил да оставам вечерта в София и нямах намерение да се отказвам от този ми план. Само не го бях измислил финално как на следващия ден ще се върна в Пловдив в 8:30 на работа.

Вчера тръгнахме в 8 сутринта за изложението. Аз бях (както трябваше) с черен панталон и официална риза, а в раницата си носех друг панталон, тениска и кецове. На самото изложение беше спокойно – имаше сравнително малко хора, но то това му е хубавото на тези специализирани излопжения, че ходят само хора, които наистина се интересуват, а не зяпачи. В 14 часа чух, че ще има семинар на някаква тема за микроконтролери. Първоначално разбрах, че ще е за Atmel и реших да отида уж за малко. Оказа се че сме само двама човека и направиха семинара за нас. Оказа се че е представяне на микроконтролерите на фирма Renesas, която е обиденение на Hitachi и Mitsubishi. Естествено се похвалиха, че са най-великите 🙂 Само където не са много известни в Европа и са решили да правят зарибявки. Общо взето са им хубави микроконтролерите, а и предлагат безплатно C компилатор (с ограничение до 64kB). Все пак си мисля, че са ориентирани главно към големи производители на електроника. В кафе паузата в 16 часа си поговорих малко с организаторите, които си казаха, че са очаквали повече хора и малко след това си тръгнах. Малко кофти постъпих, но все пак казах, че отивам за малко. (пфуу позабравил съм разговорния английски 🙁 )

След края на работния ден се преоблякох в колата, оставих официалните дрехи да пътуват към Пловдив, а аз имах среща с taralezh пред университета. Отидох до една спирка да чакам рейс, но нямаше от къде да си купя билети. Казаха ми че шофьорите продават, но на това 114, на което се качих нямаше и аз като примерен гражданин си слезнах на следващата спирка. От там си купих билети, огледах таблата кои номера ходят до Орлов мост и се качих на едно 305. Дори успях да подраня. нямах никаква представа за колко време мога да дойда. Много отдавна не бях пътувал сам с градския транспорт в София. Еми дойде и ми подари две списания Digital Photo-Video (БЛАГОДАРЯ много !). Имаше час и половина до началото на NightSongs и решихме да пийнем бира някъде. Отидохме в една пицария, където намерихме свободни места (май се казваше Уно или нещо такова). Докато пийвахме и говорихме се обади Маги, че все пак ще дойде на театъра. Станахме малко по-рано и отидохме да я вземем от попа. След това направо към Хамбара. Мястото наистина вътре изглежда като нашето мазе, където едно време правихме партита. Трите запазени билета ни чакаха, срещу които получихме диск (самия билет) и чаша JimBeam 🙂 Седнахме горео от където си мислех, че ще се вижда по-добре, но май не е точно така. Актьорите бяха супер ! (не е тайна и че съм фен на Весела 🙂 ). Играха толкова добре, че по едно време като се обърнах към Еми, тя ми каза, че още малко ще се разплаче за Тони.

След представлението си тръгнахме сравнително бързо, защото никой нямаше пари за такси и решихме да си хванем метрото. Оказа се че Магито и Еми и двете са в Овча купел и двете май доста си паснаха по характер 🙂 Те слезнаха на метроспирка К.Величков и се разделихме. Аз на Вардар и се обадих на сестра ми, да ме посрещне. Отидохме в квартирата й, и не след дълго бяхме в леглата. Аз трябваше да си хвана първия рейс за Плводив, който е 7 сутринта и реших да отида доста по-рано, да не би да няма места. Станах в 5:30 и 6:15 бях на автогарата. Оказа се че съм бързал на празно. Рейса дойде чак в 7 без 25 и имаше дори свободни места. Явно сутрин трафика е повече от Пловдив към София. В 9:30 с един час закъснение бях на работа.

Така завърши моето едно/двудневно приключение. Сега като се прибрах от работа в опашката за модериране на коментари в блога ме очакваха над 9000 (!!!), като ми отде доста време докато ги почистя. Първо на php-то му свършваха лимитите за време преди да ги покаже всичките и се наложи да ги трия по други начини.

Утре си взех почивен ден от работата. Дано да тръгнем на някъде както е плана, но точно за това ме съмнява … Весели дни !

п.с. … а първи юни е деня на детето … 😉 Честит празник !