След като подарихме на Йонов билет за Tricky за рождения му ден, заедно с Маги решихме и ние да ходим на концерта. Така на 26-ти ноември вечерта трябваше да сме в Букурещ. Впоследствие Калоян и Лидия също се навиха за концерта и станахме пет човека за колата. Аз си взех една отпуска от сряда до петък и се надявах, да останем в Румъния повече дни, но другите не можеха и така отидохме само за една вечер.
В сряда сутринта тръгнах от нас 8 сутринта, но докато събера останалите стана 9:30. Времето беше хубаво, слънчево, но само докато изкачим Шипка. Имаше един екстремен момент още в село Труд, когато един така ми пресече пътя, че наистина успях да го избегна буквално на косъм. До последно си мислех че ще се натреса в него и пътешествието ни щеше да се развали още в началото му. Важното е че всичко мина благополучно. След Шипка времето се развали, стана мрачно, започна да вали дъжд (сняг така и не видяхме). Успяхме да изкараме без спиране, чак до Русе и решихме там да спрем, да хапнем, докато още можем с български пари. Досега не бях ходил в центъра на Русе и мога да кажа че ми хареса. Първото нещо, което ме удиви беше цената на паркинга – 30 стотинки за половин час и 60 стотинки за час ! Не знаех, че това все още е възможно някъде. След това си намерихме хубаво място за ядене, където супите им бяха много добри. След това продължихме към Букурещ. Таксата за Дунав мост вече е 16 лева, а пътищата в Румъния по тъмно и в дъжда, са по-гадни и от нашите, задръстванията в Букурещ, са си както в София. Благодарение на GPS-а лесно намерихме залата, където щеше да бъде концерта – Sala Palatului (или Зала ПалавХуи, както ние я прекръстихме). За мое щастие имаше голям паркинг около залата и поради това че беше доста рано, все още имаше места на него, така че оставихме колата там и решихме да се разходим малко. Беше доста хладно и разходката се оказа кратка – само да си намерим банкомат и топло място където да седнем. Мястото, където влезнахме в последствие се оказа пицария, но аз реших просто да пробвам някоя румънска бира. Единствената, която имаха беше Bergenbier – не е лоша, но и не е нещо особено. След като излязохме от пицарията, решихме да влизаме в залата.
Влезнахме в залата и първото впечатление беше точно както и очаквах – съвсем като зала 1 на НДК – огромна зала, цялата със седалки. Първия ни проблем беше свързан с това, че на билетите, които купихме от Eventim България, нямаше написани местата, за които бяха, а ние не ги помнехме. Така сядахме някъде, след което идваше някой и ни вдигаше от там. Така няколко пъти и накрая дори се разделихме на три. Подгряващата група BUMBAPA, бяха доста експериментални, но общо взето никой не ги слушаше, а и залата все още беше доста празна. На мен лично ми харесаха. Аз дори си помислих, че залата ще си остане наполовина празна, но впоследствие се понапълни. Нямаше почти никаква охрана, можеше да си внесеш каквото си искаш (но ние не го направихме, дори големите фотоапарати не си взехме), а освен това не знам защо имаше различни цени на билетите, като всеки можеше да отиде където си поиска.
Tricky излезе на сцената малко преди 10 часа и беше невероятен. Подобно силно сценично присъствие не бях виждал от много време (може би от концерта на Мизар). Всъщност всички свириха и пееха, а Tricky се включваше, когато трябва (или когато той реши). Сигурно през половината време от концерта той стоеше с гръб към публиката, свиваше и пушеше. Аз стоях на една седалка, и по едно време усетих, че ще заспя, ако продължавам така и станах и отидох при Маги и Иван. Много е тъпо подобен концерт, в подобна зала. Трябва време на публиката да се раздвижи. След по-малко от час Tricky каза чао и излезе, тогава публиката малко се оживи и го върна сцената, след което нещата си дойдоха на мястото. Накрая на концерта, дори част от групата привика публиката да се качи на сцената и те това и направиха. Аз също се качих и видях от близо Tricky, който беше обграден плътно от хора, и останалите музиканти. Накрая стана яка импровизация. Имаше пого на сцената. Охраната се побърка какво да прави 🙂 След като сигурно половин час Tricky не спираха да свирят с пълна с хора сцена от организаторите просто спряха тока на групата и чак тогава свърши концерта. Беше невероятно.
След концерта отидохме до хостела, който си бяха намерили Калоян и Лидия. С GPS-а сравнително лесно се оправихме и свърши супер работа, само където не знам защо винаги ни прекарваше покрай банката, може и така да си трябва.Тъпото като караш с GPS, е че слушаш само него а не научаваш местата от където минаваш, но когато бързаш си е идеално. След като ги оставихме на хостела, с Маги и Йонов трябваше да намерим Horia от couchsurfing. Оказа се че не е много близо. Horia живееше в един от огромните блокове в Букурещ. Там наистина всички сгради са огромни. Horia се оказа много точен пич 🙂 Наистина много се радвам,че се запознах с него. Посрещна ни след един часа през нощта, направи ни чай, пихме го на пода, говорихме за пътешествия – ние му препоръчахме места в България, а той в Румъния (и в Молдова всъщност) … супер си изкарах, макар наистина за малко.
В четвъртък сутринта трябваше да тръгнем в 8, защото Horia беше на работа. Закарах го някъде в центъра, след това отидохме до хостела, да вземем Лидия и Калоян. Докато ги изчакахме, напазарувахме от един супермаркет разни ежедневни неща плюс някакви странни алкохоли, които да занесем в България. След като се събрахме петимата, решихме до обяд да се разходим из Букурещ. Първо отидохме до огромната известна сграда (май е парламента им, освен сумати други неща). Влезнахме през входа на оградата и видяхме нещо наистина гигантско. В последствие се оказа, че това не е нито отпред, нито отзад, а просто една от страничните страни на сградата ! За съжаление не се прие предложението ми да разгледаме по-подробно и си тръгнахме. Отидохме някъде за закусообядваме. То заваля и просто влезнахме в първото работещо заведение. Там все още не работеше кухнята и пихме кафе и ядохме сандвичи. Сандвичи малко силно казано, защото си бяха в чиния с гарнитура и бяха вкусни. След това решихме да напуснем мрачна Румъния. Излизайки от Букурещ за пореден път се изумихме от огромните сгради и всичките жици, които висят по стълбовете. От друга страна съм приятно изненадан, че навсякъде, където трябваше, успяхме да се оправим на английски (дори и полицайте говореха английски).
Като стигнахме в България времето се оправи. Изгря слънце. Първото място където спряхме беше моста на Колю Фичето. Вече и там има кабърче на картата ми 🙂 След това успях да навия другите да отидем и до Никополис Ад Иструм – римския град, който беше на два километра встрани от пътя. Там имаше вход от 6 лева на човек, но ние казахме че нямаме толкова пари и човека ни пусна безплатно и дори ни разказа всичко за града. Наистина невероятен града за времето си ! От снимки, които бях гледал, всъщност имах и по-големи очаквания, но и това което видях не беше малко. Лошото беше, че не беше много поддържано мястото. Може да го почистват малко повече от треви и евентуално малко табели кое какво е. В това състояние наистина не си струва шестте лева вход. След Никополис Ад Иструм не спирахме никъде другаде до Пловдив. На Шипка беше валял сняг през нощта, когато ни е нямало, защото предишния ден нямаше въобще, но вече беше почистен добре.
Така завърши двудневното ни пътешествие в средата на седмицата. Един незабравим концерт, страхотно couchsurfing преживяване, разходка из Русе и още две посетени места в България (моста на Колю Фичето и Никополис Ас Иструм). Супер ! А сега да видя какво ще пртавя през истинския уикенд.
