Category Archives: Разни

Сноуборд през април

Разни, ,

Да, и аз си мислех, че след невероятния уикенд на Безбог в средата на март, снежния сезон е приключил, но тази седмица чувах разни неща, че не е съвсем така. Днес реших да отида и да се уверя лично. Станах в 6:30, направих си два сандвича, събрах си екипировката, част от която вече беше прибрана в кутии, и малко след 7 припалих астралката към Боровец. Пристигнах към 9 и първото ми впечатление беше “брей то няма никой тук ! какво става ?!?”. Дори за момент се зачудих дали ще работят лифтовете. Общо взето съвсем я нямаше обичайната обстановка с разхождащи се хора със ски навсякъде. Отидох до долна станция на кабинката, където вече имаше малко хора и се успокоих, че не съм сам. Взех си карта, която дори вече е по-евтина (28 лева за цял ден). Реших да се кача до Маркуджиците, за където се чуваше че има сняг. Ако не сте разбрали в самото Боровец няма въобще сняг. В началото на кабинката си казвах “е, каквото такова”. Постепенно обаче картинката се промени. Започна да се появява сняг, дори върху дърветата, а когато пристигнах на горна станция беше същинска зимна приказка. Навсякъде всичко беше бяло ! Спуснах се до седалковия лифт на Маркуджик 2 и се качих горе. Всъщност за първи път щях да карам там и бях малко неориентиран. Освен това не можех да повярвам, че има толкова сняг през април. Бях един от първите които се пускаха за деня и беше супер яко по неотъпкания пухкав сняг. Това което пишеше на сайта на Боровец за 40 cm нов сняг, и на което аз хич не вярвах се оказа самата истина. Като се наложеше да ходя някъде затъвах до над обувките в пресен сняг. До обяд дори изгря слънце и беше просто перфектно време за спускане. Всички на които звъннах предишния ден не се навиха да дойдат (и може да съжаляват), но там без да се уговарям се срещнах с Вера и няколко нейни приятели (включително един couchsurfer от Коста Рика, на който му бяха дали сноуборд) и карах с тях. Както обикновено хубавите неща се случват без да ги плануваш. На Маркуджците взе да се спуска мъгла и те ме замъкнаха надолу към Ястребец, където положението също беше много добре. Дори като писта си беше по-добре. Направихме много спускания. На никой лифт не съм чакал и секунда, дори обикновено нямаше никой. Към края на деня на долна станция на Ястребец експрес се позатопли времето и стана малко киша, но в същото време горе заваля сняг. Оставих Боровец със снеговалеж в горните части. Попитах един от лифтаджийте дали ще работят и другата седмица и той потвърди. Май ще удължават сезона 🙂 Ако продължава така да вали може пак да отида. Днес беше чудесно. Сега съм с онази хубавата умора след цял ден спускане.

п.с. аз ви казах че времето си е ОК, просто трябва да се коригира календара с един месец назад. За да не ходим на море през декември и на ски през май.

update: ето и една снимка за доказателство (правена е с GSM)

Боровец (11 април 2010)

9 април 2010

Разни, , , ,

9 април a.k.a. магинден 🙂 В петъчния ден нещата за уикенда на полянка вървяха към пълен провал, заради (ГРЕШНИТЕ!!!) прогнозите на синоптиците за дъждове. Тогава Бояна взе инициативата и реши да направим изненада на Магито. Първо я изненадахме у тях със Спасчо, Боряна Борислава (която също имаше рожден ден) и Мариян. После под претекст, че отиваме да вземем Бояна и да отидем някъде да се почерпим, уж случайно спряхме на Лекси, където изскочиха още 10 човека и изненадата беше пълна. Тази година за втори път правим изненада на рожденик (предишния път на Дарко) и в двата случая рождениците реагират по един и същ начин – искат да избягат и да се скрият. Аз от страни си мисля, че е хубаво, но то май е голям шок. Още по-голямата изненада за Маги беше че всички отивахме за вечерта във Виноградец. Бояна и останалите се бяха погрижили за всичко необходимо за вечерта. Аз да си призная нищо не съм направил и част от нещата бяха изненада и за мен. Получи се чудесна вечер във Виноградец. За съжаление само една. Като дори повечето си тръгнаха още през нощта, защото имали работа на другия ден. Сериозно им се учудих, когато в 4 през нощта казаха, че се прибират в Пловдив. Останалите, които бяхме с колата на Спасчо, останахме до обяд на другия ден. Общо взето почистихме (тук май не се включвам особено) и тръгнахме. По пътя спряхме в Пазарджик и докато другите се видяха с видяха с бабата на Маги и Спас, аз си направих разходка из града. Нещо си бях наумил, че не ми се влиза. Да си призная Пазарджик и специално кварталчето, където бяхме спряли ме изненада доста приятно – едни хубави къщички, красота ! Аз си мислех, че Пазарджик е по сив и с повече блокове. На края на разходката ми се пльоснах в един парк пред театъра, където имаше доста фонтани. Времето беше чудесно¸ а аз бях само по тениска. А уж очаквахме дъжд и сняг. Наснимах и Пазарджик 🙂 трябва да се пътешества – лоши места няма.

п.с. маги, надявам се подаръчето да ти хареса 🙂

Великден на Мандрица

Пътешествия, Разни, , , ,

Предполагам, че вече са Ви информирали, че адаша е възкръснал, така че ще си спестя формалните пожелания и направо ще премина как прекарах почивните дни. Тази година го ударих на пълна класика – с родата на село ! Беше много хубаво – ядене, пиене, почивка. Това смесено с хубаво време, много снимки и срещи с хора, които не си виждал с години, беше хубаво преживяване. Наистина тази година за Великен бяха дошли много хора на Мандрица. Още пътуването натам започна интересно, като спуках гума. Добре, че полицаите на язовира в Ивайловград, я забелязаха и ми дадоха помпа и някак изкарах до Мандрица. Там вече сложих резервната. За съжаление точно на Великден не намерих никой който да ми я залепи и през останалото време карах с резервната. Бяхме доста коли, така че все щяхме да се оправим, ако беше станало нещо. За щастие нищо лошо не се случи.

Във Великденската нощ нямаше поп в църквата, въпреки че имаше много хора. Все пак (почти) се спазиха ритуалите.

На Великден се събрахме в къщата на вуйна цялата родá. На открито с агнешнко и козунаци. Казах Ви, че беше класика. След обилния обяд със Сара, Ицо и Софито си направихме една дълга разходка из цялото село. Скоро ще сложа снимки, само трябва да избера от мноооогото.

На връщане всички решихме да минем през Гърция. Специално за Великден бяха отворили граничния пункт Славеево-Кипринос (близо до Ивайловград). Пункт е доста силно казано – няколко български и няколко гръцки полицаи стоят на сред нищото (нямаха и един навес). Път (асфалтиран) имаше само от българска страна. След това има 4-5 километра черен път то Кипринос. Там спряхме за почивка. Някои седнаха на кафе, а други си направихме разходка из градчето (мда, според wikipedia е град). Както и някой отбеляза – то дори има супермаркет с колички 🙂 Иначе много хубаво и спретнато място съвсем по гръцки.

След като си тръгнахме от Кипринос, се минават още няколко селца, след което се излиза на магистралата за България и за нула време си на пункта Капитан Петко Войвода. Наистина много по-бърз маршрут отколкото през язовир Ивайловград и тесни криволичещ и лош (покрай село Дъбовец) път. Ако (като) отворят граничния пункт и когато се бърза, със сигурност ще избирам този път. Освен това така могат да се правят пътешествия Пловдив-Мандрица-Самотраки (или някъде другаде в Гърция). Удобна работа 🙂

Нов акумулатор

Разни, ,

Една кола, дори и добре да ти служи – остарява и започва да прави проблеми. На Астралката поредния проблем беше акумулатора, който зимата ми правеше малко проблеми, но след като и вчера се наложи Спасчо да ме дърпа, за да запаля, реших, че време за нов. Днес отидох и купих нов. Реших да заложа на българското и си взех MonBat. Дано да излезе читав. Затова и си записвам тук, да видим до кога ще издържи. Стария беше този, с който го взех преди 5 години и не се знае от преди това колко. Ама си беше някакъв Varta. Имах много опасения за радиото, защото ме бяха наплашили, че е с код и като се откачи акумулатора, трябва да се разкодира (защото нямам кода) и затова до сега никога не бях го откачал. Днес вече нямаше как и… нищо не се случи за мое щастие 🙂 Само часовника отиде на 1991-а година.

Сега Астралката пали като пушка, но джоба ми олекна с една стотачка.

По всичко личи, че е март

Ежедневие, Разни, , , ,

След вчерашния направо летен ден, в който нищо не ми вървеше и дори успях леко да се депресирам (поне завърши хубаво), направо не можах да повярвам че днес може да е такава зима. Ако вчера поне и за малко бях повярвал на синоптиците, сигурно щях да отида някъде на сноуборд 🙂 Все пак стигнах до Бойково, където също си имаше доста сняг:

Март месец е … и то 28-ми .. единия ден 20 градуса, другия сняг до колене 🙂

п.с. а леля Таня все така да ни глези с гозби 🙂

п.п.с. снощи успях да видя прехода от 2:59 към 4:00 (на е дисплея на squeezybox-a) ! Бях в дупката на времето ! Е, след това се наложи да стана в 9 да работя, но това си част от тръпката …

Всенародни рожденства

Пътешествия, Разни, , , , ,

Изминалия уикенд отдавна беше отреден за двойното празнуване на рождени дни на Дина и Марина и едно хубаво прекарване в Кольо Мариново. А то се получи дори по-хубаво от колкото го планувахме ! Толкова хора до сега не бяхме се събирали там. Половината отидохме още в петък вечер и подгряхме атмосферата. Ама то как няма да я подгреем с една туба мастика. Случи ми се и първото (дори и второто 🙂 ) спане на палатка за тази година. За това поне нямаше нужда от подгряване, а времето се беше погрижило. Пролетта дойде, цъфна и върза със пълна сила. Така хубаво почервеняхме всички, но просто не ни се мърдаше от тераската или от полянката, унесени в забавни игри 🙂 Направихме си разходка в гората, спасихме няколко дървета 🙂 Като цяло бичихме айляка … е, и малко пооправях сървъри, когато се налагаше 🙂 Но много се забавлявахме. Такава е тя !

Обедна почивка

Ежедневие, Разни, , ,

Обедна почивка в петък. Топло, дори жега, 16 градуса на сред февруари. Спонтанно организирана среща. Бира с приятели в парка. Разходка на тепето. Слънчеви снимки. Усмивки 🙂

Само не можах да хапна хубаво, но пък беше хубаво 🙂

12-14 февруари 2010

Музика, Разни, , , , , , , ,

В петък вечер бях на концерт на Ревю и Милена в Soho. Почти до последния момент се чудих дали да ходя и накрая отидох. Общо взето беше препълнено. А за какво им трябваше да прожектират филма “Директор на водопад” преди концерта, така и не разбрах. Филма си е хубав, но да си го гледаш в къщи. В шумно заведение и с лошия звук с който си е, никой не го гледаше. Освен това отново (както и на Future Shorts последния път) имаха проблеми с DVD-то 🙂 Голяма част от публиката между песните припяваха песни на Милена и тя на два пъти обясняваше как тази вечер пеят само песни на Ревю. Аз също бях останал с впечатление, че ще има песни и двете “групи”, защото беше обявено като “Милена и Ревю”, а не като “Ревю с Милена”. Накрая дори на Васко му писна и Милена направи на бързо Ха-Ха. Все пак не беше толкова лошо. Песните, които направиха си бяха много добри и аз си се кефих !

В събота отново беше ден за сноуборд. Този път – Чепеларе. Трябва да се редува, а тази година не бях ходил там. След концерта предишната вечер решихме, че ще ходим само за половин ден следобяд. Бях с Дина и Марина (ама не Стрина Марина). Тръгнахме към 10, защото си мислех, че ще са лоши пътищата, но се оказа, че съвсем не е така. Дори на доста места беше изсъхнал и стигнахме за час и половина. Наложи се да почакаме един час до 12:30 когато започва полудневната карта. Все пак добре, че дойдохме малко по-рано, защото вече нямаше места къде да се паркира. Дори една полицейска кола ни отклони към друг паркинг, който също беше препълнен. Времето беше чудесно и се порадвахме на слънцето. Като цяло Чепеларе ми направи много добро впечатление с няколко на пръв поглед дреболийки. Първо вече са въвели нови карти, които си ги държиш в джоба и само минаваш, без да се налага да ги вадиш и пъхаш някъде, което е много удобно, когато си ръкавици и държиш борд. Второ имаше безплатно греяно вино, което беше божественярско – много ароматно и вкусно, както трябва да бъде. Жалко че бях с колата и не си позволих цяла чаша. Третото нещо е свързано с хората от Родопите, които по принцип са си доста гостоприемни. Бях паднал след сблъсък с една сноубордистка по време на едно от спусканията ми и сега леко ми е ожулено лицето. Както каза Дина – все едно съм ял нещо и съм се омазал целия с лютеница 🙂 Когато накрая връщах картите, за да си взема депозита, касиерката като ме видя каза “Контузен сте ! Добре ли сте ?”. Стана ми хубаво, че се интересуват от хората, а не само от клиентите. Знам че това си е до човек, но все пак … Като добавим към тези неща бързия лифт и това, че Чепеларе е най-близко до Пловдив, мисля че пак ще отида. А вече взех да се чувствам по-сигурен на сноуборда. Задобрявам 🙂 За протокола да си запиша какви са цените, че да сравнявам за догодина (за миналата съм пропуснал) – лифт 35 38 лева за цял ден и 25 лева за половин + 6 лева депозит за картата (и в двата случая). Ски под наем видях за 15 лева, докато сноуборда е 25, което ми се вижда малко нечестно.

В неделя закарах баща ми на Трифон Зарезан в Брезово. Още по пътя видях на няколко места празненства покрай лозята, хорà и ритуали. Иначе в Брезово си беше нещо като “фирмено парти” – ядене, пиене и жива музика. Добре че нямаше (много) чалга … или просто си тръгнахме на време 🙂 Аз по едно време си направих фоторазходка из Брезово. Много добре си снимах, като нямаше никакви хора навън. Ще взема да продължа серията “улиците на …” места, където едва ли ще ви хрумне да се разхождате и снимате.

За кражбата на снимки, лицензите и V+O Communication

Разни, , , ,

Напоследък отново ми се случи да видя моя снимка в интернет без да е посочен автора. По-миналата седмица, както си четях avtora.com и попаднах на тази новина, където някак си разпознах, че снимката на Crazy P е моя. Ето оригинала в Нашите Снимки, взета от този албум. Възмутен, че авторски сайт като автора не спазват авторските права, веднага им писах. Дори снимките в Нашите снимки са под creative commons BY-ND лиценз, което означава, че само ако посочат източника всичко, ще е наред. Още на следващия ден, получих отговор, който дори леко ме учуди. Оказа се че цялата новина, заедно със снимката, са я получили като press release от V+O Comunication, без да е оказано от къде е снимката. Освен това съобщението е било изпратено до много получатели ! От avtora.com ми се извиниха и веднага сложиха името ми под снимката, за което съм им много благодарен. Още същия следобед (29 ануари) писах e-mail на V+O communication за обяснение. От тогава до сега – никакъв отговор. И понеже не ми се занимава да ги съдя, поне мога да ги оплюя публично тук !

За хората, които се чудят, защо казвам поредния случай с открадната снимка, само ще припомня най-фрапантния – снимка на Яна на корица на издание. За някои по-малки случаи дори не съм писал.

Между другото сега се сещам и за друг случай свързан с ParkLive (от където е снимката на Crazy P) – как ме наспамиха преди фестивала.

За европейската здравна карта

Разни,

Напоследък много се говори за европейската здравноосигурителна карта. Дори казват, че след 1-ви април нямало да те пускат да минеш граница без нея, което според не може да стане, защото ти ограничават една от основните свободи. Все пак аз като гражданин на европейския съюз, който от време на време се възползва от правото си на свободно пътуване из ЕС, реших да си извадя такава. Поне да си гарантирам спешната и неотложна медицинска помощ в съюза (европейския такъв, а не другия). Порових из нет-а и попаднах на този .doc файл с адреси, където се издава картата. Попаднах и на сайта ezok.bg, където също има списък. Веднага ми направи впечатление, че адресите за Пловдив са различни. Не знам защо реших, че адреса в .doc файла (ул. Едисон №1) е по-актуален и вчера в обедната почивка зададох адреса в GPS-а. Когато отидох на мястото се оказа, че там в момента представлява една строителна площадка, където строят нова кооперация. А ся, де ?!? Добре че си бях взел GPS-а и горе долу помнех името на другата улица. Намерих другия адрес (ул. Днепър №22), който се оказа доста близо. Не помнех номера, но след като отидох на улицата (по-точно казано уличката) веднага познах мястото по … опашката от хора ! Беше малко след 13 часа, т.е. след обедната им почивка и се бяха натрупали доста хора. Почти веднага се отказах да чакам и днес отидох отново. Този път след 14 часа и опашката беше доста по-малка. За сметка на това вървеше бавно 😛 Вътре в едно помещение 4х4 метра имаше 3 изнервени и придаващи си важност лелички, които обслужваха всички хора. Гадна и напрегната обстановка. Казах си че няма да се ядосвам – взех си едно заявление и започнах да го попълвам на един стилаж, който беше единственото възможно място за това. Общо взето трябва да внимавате, защото се попълват имената фамилия, име и презиме, както са по лична карта и освен това не трябва предварително да се подписвате на жълтото поле подпис, а трябва да го направите пред служителя, който Ви приема формуляра. Иначе (както се случи на мен) си взимате нов формуляр за още 12 стотинки и попълвате наново. Сега ми остава да чакам до края на месеца и евентуално да ми е готова картата. Като при получаване също трябва да чакате на същата опашка. Днес имаше и хора за получаване, на които им казаха това.

Като цяло основното нещо на поста е – адреса за подаване на заявление за европейска здравносоигурителна карта в Пловдив е ул. Днепър №22 !