За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

Както може би знаете трудно издържам цяла седмица без изляза някъде сред природата. Затова гледам поне за един ден да се разходя някъде по-далече от цивилизацията. Преди да пиша за днешната ми разходка до Джурково, искам да си измрънкам в блога за един проблем, който имам винаги – а именно с организацията. Поне в моята компания от хора, с която се движа, винаги е много трудно да се организираме и всеки път са безброй разговори, които неизменно водят до изнервяне на човека, който се е заел със събирането на хората. Не знам защо каквото и да правим обикновено тръгваме към 14 часá. Това за зимен ден, като днешния в който се стъмва преди 17, си е доста късно. Цялото това моткане успява да изнерви дори и спокоен човек като мен. Миналата неделя успях да стигна до там да изхвърля всички якета от колата, да зарежа всички, и да тръгна сам към Родопите. След това ме убедиха да се върна за част от хората, отидохме до село Извор, снимахме, накрая вечеря в Бойково … всичко завърши добре, но защо трябваше по този начин. Разбира се това са крайни случаи, но защо трябва да се случват. Днес точно реших, че ще се успея с едно обаждане от тип “хайде”, да тръгнем … но пак не се получи … точно се облякох и тръгнах и ми звъннаха да ми кажат, че плана се променя коренно – ще идват още хора, няма да ме вземат, а аз ще трябва да ги взема, и (естествено) тръгването се отлага за 2 часа. Затова днес с Маги измислихме някакво решение на проблема. Ще направя сайт за събития с масово уведомяване. Когато на някой му хрумне да организира нещо, просто пише там и си избира кой да уведоми за събитието. Така отговорността за обаждане/свързване остава за тези, които са заинтересовани от събитието и няма нужда организатора да звъни на всеки поотделно и да ги пита. Освен това ще може да се посочи евентуално място и дата на срещата. Някой ако знае за подобно нещо вече реализирано да казва. Единственото ми изискване е да има уведомяване през SMS, защото доста често събитията ни са спонтанни и трябва бързо известяване. След време, когато smartphone-ите станат ежедневие, всеки ще може директно от телефона да се записва за събитието.

След това дълго лирично отклонение да се върна на днешната ми разходка в Родопите. Сутринта като се събудих очаквах да видя мрачно и дъждовно време, но за сметка на това ме зарадва слънцето. От всички потопи и бедствия, които в момента заливат цяла България, за щастие в Пловдив не сме усетили нищо. Маги ми се обади, точно когато се чудих дали и къде да ходя. Решихме просто да тръгнем на някъде (разбира се не стана точно така, но за това вече разказах по-горе). В крайна сметка се загледах в картата и само по името избрах село Джурково, малко след Лъки. Нямаше време много да го мислим и тръгнахме натам. В планината първото ни усещане беше : „хмм, тук е по-топло от Пловдив“. Всъщност просто нямаше вятър и затова така ни се струваше. Село Джурково се оказа хубаво планинско селце. Беше доста стръмно навсякъде 🙂 Обработваемите земи също бяха с доста голям наклон – винаги съм се учудвал на подобни села, как хората успяват да отглеждат нещо в тези условия. Специално тук положението беше доста критично – дори пътечките (които се явяваха и улици за доста пръснатото село) са доста тесни, намират се на самия склон и може да се ходи само в колона по един. Както повечето подобни села и това е вече почти изоставено. А е толкова красиво, дори сега през зимата. Представям си какво е пролетта да се излегнеш на наклонените зелени полянки огрян от слънцето. Сега се разходихме докато е светло, отидохме до една рекичка, поговорихме с едни хора, походихме и малко из гората над селото … и като цяло направихме едно кръгче и се върнахме. За финал ето малко снимки от Джурково:

Днес на слънчевия 13-ти ноември, ме събудиха с въпроса „искаш ли да ходим някъде ?”. Аз имах някакъв план да свърша малко работа, но реших да я поставя за след залез слънце (и без това се стъмва в 17). Така веднага след като станах потеглихме с Ели, Дарко и малкия Габи за Калоферската екопътека. Всички без Ели вече бяхме ходили, като Габи дори сега ни водеше през цялото време (ето краткото ми писане от миналия път).

А днес времето беше чудесно ! С усещане за лято се любувахме на края на есента, като цялата пътека беше покрита с паднали пъстроцветни листа. По широколистните дървета почти не бяха останали листа. Реката беше доста пълноводна, супер бистра вода, чудесна просто ! Екопътеката е в чудесно състояние – не знам дали я поддържат или просто всичкия пазят, но и двата варианта са чудесни. Всички указателни и информационни табели са в добро състояние, а те са най-интересното нещо на екопътеката. Който е бил, знае за какво говоря 😉

За втора поредна събота си правим пикник в планина. Не че се оплаквам 🙂 Този път на края на екопътеката, вече доволно изморени, седнахме на една слънчева полянка и всичко ни се стори страшно вкусно.

След екопътеката разгледахме Калоферския манастир, който се оказа че е добре поддържан. Много приятно и спокойно място е вътре в манастира.

За финал на пътешествието си направихме и една разходка из Калофер … или поне центъра му. Аз все като съм бил там, съм бил изморен след слизане от Рай, но сега му отделихме нужното време за разглеждане.

Ето малко снимки от екопътеката. Повече очаквайте скоро в Нашите снимки.

Допълнение: ето и снимките.