Monthly Archives: December 2009

За Аватар и американските филми

Гледах Аватар. След много (положителни) препоръки от интернет, та дори от доста близки хора, днес колегите ми отидоха да го гледат, и аз реших да отида с тях. Е, честно казано не ме грабна и съвсем не мога да кажа, че това е най-великия филм. Историята му е съвсем като на американски филм – война, пари, лични емоции на част от замесените, любовна история, смяна на позициите, битка, щастлив край. Гледали сме много такива филми. Не смятам, че точно този трябва да е култов. Единственото, което беше оригинално е универсалния жак за включване към информационната мрежа 🙂 (технологична шегичка 😉 ). Надявам е че след като толкова хора по света са го гледали, ще се замислят за опазването на природата (ако идеята на авторите, е че красивата Пандора е всъщност Земята). Аз лично точно сега нямах нужда от този филм.

И понеже вече ме обвиниха, че съм против американските филми като цяло, само да кажа, че наскоро гледах (в къщи на компютър с 9″ екран, а не на 3D кино) Into the wild и мога да кажа, че накрая почти се разплаках. Много силно го усетих отвътре. Мен явно не специалните ефекти ме впечатляват.

Коледно парти

Вчера (на 25-ти) Пухи се зае да ми организира коледно парти по случай имения ми ден в Йонов. Учудващо дори и за мен се получи много добре ! Дойдоха (почти) всичките ми приятели и се видяхме на едно място. Някои не бях ги виждал от много време (като Цецо и особено Нико). Забавлявахме се в Йонов, след това част от групата продължихме в Лебовски.

Сега като гледам аплета ми “На този ден през …”, си припомням, че и миналата година подобно парти, но в Пухи, също се получи много добре.

Дядо Коледа дойде при мен

Заглавието си е почти буквално. Днес ми пристигна новия фотоапарата от щатите. След много премеждия с поръчвания от amazon.com , проблеми с кредитната карта, доставка в САЩ, чакане да позната на познат да си дойде от там (преди това да се съгласи да ми го донесе), днес най-сетне фотоапарата е в моите ръце ! Въпреки че съм по-голям фен на Canon, след много гледания на ревюта, в крайна сметка тежестите надделяха към Nikon. Вече съм горд собственик на Nikon D5000.

Общо взето голямото чудене беше между Canon D500 и Nikon D5000. Особено като стана ясно че ще мога да ги взема на американски цени. В България излиза с около 50% по-скъпо. (Литературно отклонение: тези американци толкова ли са бедни, че цените са им толкова ниски 😉 край на отклонението). След като предишния ми фотоапарата остана завинаги в Амстердам, вече си имам нов и то истински !

Другия ми подарък от дядо Коледа са сноуборд автомати, които също пристигнаха днес. След като се разбра миналата седмица, че автоматите, които си бях харесал тогава вече ги няма, се зачудих какво да правя. Вече се бях наканил че другия уикенд ще ходя някъде да карам, а изведнъж останах без една основна част. Претърсих сумати обяви, обиколих доста магазини из Пловдив, но така и нищо не си харесах. В неделя вечерта попаднах на сайта SportDelivery.com , където видях, че продават марката Drake. Пак се сетих за Тишо, който ми беше казал, че това е една от най-яките марки за автомати (всъщност са марката на Northwave за автомати). Бяха на цена доста над тази, която бях решил че ще дам, но пък от сайта приемаха плащания с PayPal, което в случая ми се стори полезно. Точно ми влизаше новия таксов период на кредитната карта, така че можех да ги платя другия месец без лихва и се навих да ги взема. И без това вече фалирах тотално покрай другите покупки на екипировка. Поръчах ги в неделя вечерта и днес следобяд бяха при мен 🙂

Drake Fifty black ! (от новата колекция 2010)

Вече по-спокойно гледам към задаващия се уикенд и се надявам наистина да отида някъде да открия сезона. А за sportdelivery.com мога само да ги похваля. Сравнително бързо доставят, имат голям каталог (поне за сноуборд екипировка), отговарят на въпроси по skype и като цяло нямах проблеми с тях.

Хайде да са ми честити рождено-коледно-новогодишните подаръци !

Отново на лекция за народното творчество

Тази вечер бях отново на лекцията на Камен Донев. За мен втори път, за него 150-ти ! Естествено отново пълна зала и смях нон-стоп. Мисля, че и всичките 150 представления да бях гледал, пак нямаше да съм запомнил всички неща които изговаря за тези около 2 часа. Поклон !

А тази вечер спектакъла завърши с поклон за Крикор Азарян.

РД 2009

Тази година празненствата за рождения ми ред започнаха от снощи. Този път посрещнах среднощния час на появяване ми на този свят в Розовец (да благодарим на Ели за домакинството). Събрахме се не много хора, но пък всички бяхме много в настроение и се забавлявахме много. Йонов направи невероятно вкусна вечеря. След това музика, танци … до кога сме откарали никой не помни. Сутринта се появиха разни снимки и клипчета, който ни припомниха, или поне ни изясниха някои неща от вечерта 🙂

Днес след като си тръгнахме от Розовец решихме да отидем до Свежен. Аз имам много хубави спомени от предишните ми ходения там (1, 2, и снимки), като чудесно зелено село, и сега се чудих дали ще им хареса и на другите в мъгла и студено време. На мен лично и сега ми хареса и трябва наистина някой ден да отидем на палатки в околността за няколко дена. Но това като се стопли, защото сега като застудя и заваля малко по-силно и ни накара да си тръгнем.

В Розовец и Свежен нямаше обхват и телефона ми беше изключен. Да знаете колко по-спокойно е като ти е изключен телефона на рождения ден 🙂 Включих си го чак след като се прибрах в Пловдив и всички започнаха да ме търсят. Благодаря на всички за пожеланията ! Благодаря и на тези които бяха с мен снощи !

Когато нещата стават …

Понякога нещата просто стават от самосебе си. Вече заваля сняг в планините и аз бях започнал да се притеснявал, че пак ще се налага да си взимам неща под наем и кой знае кога ще се сдобия със собствена сноуборд екипировка. До вчера имах само една дъска, която си взех преди няколко месеца. Поради тази причина снощи отидох и си взех една маска от първия магазин за който се сетих. Това се брои за подарък от Софито и Жоро, за скорошните ми празници. Много благодаря !

alpin spectrum triplex

Снощи по-късно вечерта се разгледах и за сноуборд обувки в нета. Попаднах на една обява, която обаче беше изтекла, но все пак решиш да пиша. Днес получих отговор че още не са продадени. Освен това бяха точно това, което търся – марка Northwave (която Тишо ми препоръча и каза само нея да търся), 46-ти номер, намират се в Пловдив, чисто нови и на добра цена. Аз имах силни съмнения че са втора употреба. Днес се обадих на жената, която се оказа че живее съвсем близо до работата ми и се разбрахме веднага да отида да ги меря. Оказаха се съвсем нови в кутия, и дори едната обувка никога не беше отваряна от найлончето и стоеше с натъпканите неща вътре (другата май беше мерена). Станаха ми. Взех ги 🙂

northwave faktor

Харесал съм си и едни автомати и така може да се случи за една седмица да се обзаведя напълно без дори да съм го очаквал 🙂

13 декември 2009

Неделя, 13-ти 🙂 Събудих се малко преди обяд след поредната вечер в Петното. Имах някакъв план, че трябва да отида с майка ми по малко магазини. В началото си мислех какво толкова. Отидохме до новото Метро, където наистина всичко беше почти ОК. След това обаче отидохме до Jumbo, което е близо до там и всъщност ни беше основната цел. Е, там вече беше истински кошмар. Толкова много хора наистина не очаквах да видя. Още като влизахме не повярвах, че паркинга може да е препълнен. Когато отидох за първи път преди една-две седмици, малко след откриването му, беше толкова празно. А сега вътре беше препълнено, топло, и някакси много напрегнато. Предколедното пазаруване беше подгонило всички и направо беше неприятно. Върха беше когато една (млада) жена припадна точно пред касата, на която плащах … всички от охраната се разтърчаха, говореха по телефони. А аз през това време трябваше да си плащам покупките и да стоя отстрани. Стана ми чак гадно от цялата случка.

Поне междувременно се бяхме уговорили да ходим на кръчмата в Бойково, след като не бяхме ходили толкова време. Както не бях ял цял ден, се зарадвах много че ще се случи. Но дори и това не се стана лесно. Пътя беше в сняг и от разклона за Бойково беше “обезпясъчен” (tm на Таня), т.е. само сняг и лед. Спасчо дори се е завъртял на пътя, а аз реших да слагам вериги. Нещо и двамата с Йонов не можахме да се сетим как ставаше, щом се стигна чак до там че да гледаме упътването 🙂 Преди съм ги слагал наистина доста бързо, а този път ни отне доста време. Все пак с веригите нямахме проблем нагоре. В Бойковската кръчма се наядохме като велики боляри (както всеки път всъщност). Леля Таня готви чудЯсно ! На връщане сложихме вериги и на Спасчо на колата (този път значително по-бързо) и се прибрахме към Пловдив, където все още няма сняг. Ама то аз не държа да има. Нека си вали в планините – там трябва, че да ходим да караме.

Какво утро само

Хард диска тотално ми е изгорял, отказаха ми кредитната карта да си купя нов фотоапарат, спал съм 6 часа, защото бачках до 4 сутринта, имам да свърша два купа неща … как може да ми се случат толкова неща в една сутрин, а аз да се чувствам така прекрасно. Май просто не ми пука. Всичко ще се оправи ! освен хард диска може би 😉

Хайде хубав ден на всички ! :*

Празници безброй

Дойде декември и запознаха безкрайните поводи за празнуване. Поне при мен е така. Изминалия уикенд беше напълно показателен. Започнахме в петък вечер, когато празнувахме рождения ден на Елица (Ч.Р.Д., Ели, на патерици 🙂 ). Събрахме се в квартирата на Йонов. След като миналата година “пропуснахме” да й подарим подарък, този път се опитахме да се реваншираме с двоен такъв. При нас историите с подаръците са пословични. Ели беше поканила доста хора и се получи много хубаво, докато Йонов не ни изгони към 12:30. Решихме да продължим във Фабрика. По пътя Йонов падна лошо, докато се опитваше да кара колело и се наложи да се прибере (сега все още изглежда като пребит). Аз също се прибрах почти веднага след като стигнахме във Фабриката. На другия ден установихме че за всичко това явно е виновна водката от туба, която Ели беше донесла на рождения ден. Общо взето всички имахме тежка сутрин … а и обяд и следобяд. Обаче нямаше време да ни е лошо – вечерта трябваше да сме в София на друг рожден ден. Пухи дойде по някое време през деня у нас да подбира музика за въпросния рожден ден, а аз междувременно му преинсталирах лаптопа с Ubuntu 🙂 Успяхме да тръгнем към София чак към 17:30 с изключение на геройски отпадналите Йонов и Ели (която се бил прибрала късно по светло и просто не можа да тръгне с нас).

Успяхме да паркираме точно пред Гергана до НДК, благодарение на това че синята зона не работи през уикенда, а и София е значително по-спокойна тогава. Бяхме едни от първите гости на грандиозния купон, който се получи. Както си говорихме с Пухи, Гери беше поканила всички народи от ООН и постоянно идваха и си отиваха разни хора. Беше от онзи тип купони, в които всеки не познава 80% от останалите. Дори лично чух как Гери се запознава с някакви хора с думите: “Приятно ми е, Гергана. Рожденичката” 🙂 Имаше всякакви странни индивиди … но точно това се очаква от парти у Гергана, която самата е уникален човек (ъ-ъ-ъ инопланетянин). Отдавна не бях присъствал на такъв купон. Дори накрая като решихме да си тръгваме (към Дина) точно дойдоха още познати и за малко си помислих да остана, но толкова ми се спеше и ми беше лошо, че предпочетох просто да отида да си легна. Заспах у Дина с голям кеф. Поне докато не ме събуди неспирното получаване на SMS-и и не се наложи да поработя малко в 6 сутринта.

В неделя сутринта положението в главата беше много по-добро. Събудихме се дори сравнително рано (преди 10). А неделята беше никулден. Ники беше с нас и започнахме с честитките от сутринта. Междувременно успях да се видя със сестра ми и да й дам един обектив за новия й фотоапарат (да, тя си взе, а аз все още нямам). Все пак Софито временно ми даде нейната сапунерка. След краткото гости се отправих към следващия именник у Стридето 🙂 Там така вкусно се наядохме и хубаво се наговорихме (добре обсъдихме изминалите рождени дни), че бързо бързо стана време да се прибираме към Пловдив. Само минахме да вземем Пухи от една кръчма, което се оказа не много бърза работа 😉 След като се върнахме в Пловдив решихме да завършим този уикенд в клуб Лебовски, където Ники Костиков също почерпи за именния си ден. Видяхме се с още познати и в крайна сметка се прибрах доволен и изморен от тридневния маратон по рождени и именни дни. А този месец се очертават още. В това число и моите 🙂