Неделя, 13-ти 🙂 Събудих се малко преди обяд след поредната вечер в Петното. Имах някакъв план, че трябва да отида с майка ми по малко магазини. В началото си мислех какво толкова. Отидохме до новото Метро, където наистина всичко беше почти ОК. След това обаче отидохме до Jumbo, което е близо до там и всъщност ни беше основната цел. Е, там вече беше истински кошмар. Толкова много хора наистина не очаквах да видя. Още като влизахме не повярвах, че паркинга може да е препълнен. Когато отидох за първи път преди една-две седмици, малко след откриването му, беше толкова празно. А сега вътре беше препълнено, топло, и някакси много напрегнато. Предколедното пазаруване беше подгонило всички и направо беше неприятно. Върха беше когато една (млада) жена припадна точно пред касата, на която плащах … всички от охраната се разтърчаха, говореха по телефони. А аз през това време трябваше да си плащам покупките и да стоя отстрани. Стана ми чак гадно от цялата случка.

Поне междувременно се бяхме уговорили да ходим на кръчмата в Бойково, след като не бяхме ходили толкова време. Както не бях ял цял ден, се зарадвах много че ще се случи. Но дори и това не се стана лесно. Пътя беше в сняг и от разклона за Бойково беше “обезпясъчен” (tm на Таня), т.е. само сняг и лед. Спасчо дори се е завъртял на пътя, а аз реших да слагам вериги. Нещо и двамата с Йонов не можахме да се сетим как ставаше, щом се стигна чак до там че да гледаме упътването 🙂 Преди съм ги слагал наистина доста бързо, а този път ни отне доста време. Все пак с веригите нямахме проблем нагоре. В Бойковската кръчма се наядохме като велики боляри (както всеки път всъщност). Леля Таня готви чудЯсно ! На връщане сложихме вериги и на Спасчо на колата (този път значително по-бързо) и се прибрахме към Пловдив, където все още няма сняг. Ама то аз не държа да има. Нека си вали в планините – там трябва, че да ходим да караме.