Гледах Аватар. След много (положителни) препоръки от интернет, та дори от доста близки хора, днес колегите ми отидоха да го гледат, и аз реших да отида с тях. Е, честно казано не ме грабна и съвсем не мога да кажа, че това е най-великия филм. Историята му е съвсем като на американски филм – война, пари, лични емоции на част от замесените, любовна история, смяна на позициите, битка, щастлив край. Гледали сме много такива филми. Не смятам, че точно този трябва да е култов. Единственото, което беше оригинално е универсалния жак за включване към информационната мрежа 🙂 (технологична шегичка 😉 ). Надявам е че след като толкова хора по света са го гледали, ще се замислят за опазването на природата (ако идеята на авторите, е че красивата Пандора е всъщност Земята). Аз лично точно сега нямах нужда от този филм.

И понеже вече ме обвиниха, че съм против американските филми като цяло, само да кажа, че наскоро гледах (в къщи на компютър с 9″ екран, а не на 3D кино) Into the wild и мога да кажа, че накрая почти се разплаках. Много силно го усетих отвътре. Мен явно не специалните ефекти ме впечатляват.