За Аватар и американските филми

Гледах Аватар. След много (положителни) препоръки от интернет, та дори от доста близки хора, днес колегите ми отидоха да го гледат, и аз реших да отида с тях. Е, честно казано не ме грабна и съвсем не мога да кажа, че това е най-великия филм. Историята му е съвсем като на американски филм – война, пари, лични емоции на част от замесените, любовна история, смяна на позициите, битка, щастлив край. Гледали сме много такива филми. Не смятам, че точно този трябва да е култов. Единственото, което беше оригинално е универсалния жак за включване към информационната мрежа 🙂 (технологична шегичка 😉 ). Надявам е че след като толкова хора по света са го гледали, ще се замислят за опазването на природата (ако идеята на авторите, е че красивата Пандора е всъщност Земята). Аз лично точно сега нямах нужда от този филм.

И понеже вече ме обвиниха, че съм против американските филми като цяло, само да кажа, че наскоро гледах (в къщи на компютър с 9″ екран, а не на 3D кино) Into the wild и мога да кажа, че накрая почти се разплаках. Много силно го усетих отвътре. Мен явно не специалните ефекти ме впечатляват.

6 thoughts on “За Аватар и американските филми

  1. Да, американска боза, „трагедията на фона на една любов“, но пък графиката е приятна за окото, а темата е съвсем актуална – колко сме алчни, безчувствени и жестоки, щом става дума за много пари – газим всичко наред.
    Впечатлиха ме биолуминесценцията, невронната връзка, хармонията между човек и природа. Беше като в приказка, като в сън. Влюбих се в гората. И някак се разчувствах и си поплаках.

    А Into the Wild като цяло ми хареса, но накрая останах разочарована и с едно кофти чувство, че напразно преследваш мечтите си. И на него ревах…

  2. @taralezh: into the wild си е действителен случай, а в живота не винаги всичко е happy end. Аз не останах с впечатление, че преследването на мечтите е напразно. Самото преследване си е живота.

  3. Ице, аз не съм гледала Аватар, не смятам и да го гледам, но с едно съм много съгласна с теб – и мен явно не специалните ефекти ме впечатляват, а други неща

  4. И аз го гледах… На черното не може да се каже бяло (и обратно). За жанра си, този филм е много, много добър. И сюжета е много добре прицелен, само си помислете, какъв сюжет бихте измислили, ако трябваше да снимате филм с такава технология.. Природа, шантави растения, причудливи животни, ултра-модерни технологии, хеликоптери, Сигърни Уийвър, симпатични извънземни, бомби, шаманизъм, бой, летене, красива любов, тъга, гняв, саможертва и хепиенд. Този филм е за това. Ако отивате на (това) кино с идеята да гледате нещо друго, просто нещо сте се объркали.
    Мнението на Григор е общо взето мнение на човек, който обича “Ей сега ще ви кажа как стоят нещата”. Това, че разбира от фантастика явно малко му пречи. Аз също (смея да твърдя) разбирам от фантастика, но за щастие на мен това не ми пречи. Мога да ям и трюфели, не отказвам и сирене с домат. Понякога мога да откажа трюфелите в полза на много, много хубави домат и сирене. (Ице, знам че теб тази метафора по-скоро те плаши :>). Отидох на това кино и се изкефих, за това бях там и го получих. За 11-те си лева получих кило адреналин (поради лекия ми страх от височините), дори и само заради това си струваше. И това е моето мнение – струва си.

Коментирай